№ 327
гр. Добрич, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселин Ив. Николов
при участието на секретаря Стела Б. Димова
като разгледа докладваното от Веселин Ив. Николов Административно
наказателно дело № 20233230200296 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на „***„ ЕООД с ЕИК***
представлявано от Д. Т. А. в качеството на работодател срещу наказателно
постановление № 08-2300005/05 от 17.02.2023 год. на И.Д. Директор на
Дирекция „Инспекция по труда „ гр. Добрич.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за
нарушение на чл. 128 т.2 от Кодекса на труда и на основание чл.416 ал.5 във
вр. с чл. 414 ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 1900/хиляда и деветстотин/ лева.
По същество жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно и
необосновано. , алтернативно моли за приложението на чл. 415в ал.1 от КТ.
Редовно уведомен не се явява в съдебно заседание , а се представлява от
адвокат Д. К. от АК Велико Търново .
Въззиваемата страна се представлява от ст. юрисконсулт Г. Христов,
оспорва депозираната жалба и изразява становище за правилност и
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на
цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при което
констатира следното:
На 02.12.2022 г. е била извършена проверка от свидетелите С. П. и Е. И.-
инспектори в Дирекция „Инспекция по труд" със седалище Добрич на
павилион „***", находящ се в гр.Добрич, ул. „***" ж.к."***"1, стопанисван от
„***“ ЕООД. Връчена е била призовка за представяне на документи. На
1
06.12.2022г. в Дирекция "Инспекция по труда" Добрич по служебна
електронна поща са били получени ведомости за заплати за месеците от
януари до октомври 2022 г. и разходни касови ордери за извършени плащания
от „***“ ЕООД. От прегледа на представените разчетно-платежни ведомости
за м.септември 2022 г. е установено, че „***“ ЕООД в качеството си на
работодател е начислил, но не е изплатил уговореното трудово
възнаграждение за месец септември 2022 г. на Ю. В. Д. с ЕГН:**********,
освободена на 24.10.2022г., което е в размер на 550,94 лв. и е следвало да бъде
платено до 30.10.2022 г., съгласно чл.4 от Вътрешните правила за структурата
и организацията на работната заплата на „***“ ЕООД. Нарушението е
извършено на 01.11.2022 г., установено е на 06.12.2022 г. и е доказано от
данните, обективирани в: Протокол от извършена проверка
№ПР2240636/21.12. 2022г.; Призовка от 02.12.2022 г.; Призовка изх.
№22097108/16.12.2022 г.; Трудов договор на Ю. В. Д.; ведомост за заплати за
м.септември 2022 г.; разходни касови ордери на Ю. Д. за 2022 г.На база така
описаната фактическа обстановка бил съставен АУАН № 08-2300005 от
13.01.2023 год. и в последствие било издадено НП № 08-2300005/05 от
17.02.2023 година.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
актосъставителя- С. Н. П. и св. Г. В. В. , М. Ц. Д. , Е. К. И. и Ю. В. Д., както и
от приобщените по делото писмени доказателства.
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение /АУАН/ е съставен в законоустановените
срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл.
416. ал. 1 от КТ , в присъствие на двама свидетели и съдържа необходимите
реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено в срока по чл. 34. ал. 3 от ЗАНН
от компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите
реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на търговеца.
Съобразно разпоредбата на чл. 128 т. 2 от КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възна1раждсние за
извършената работа.Задължението за изплащане на трудовото
възнаграждение е основно задължение на работодателя по трудовото
правоотношение. То е установено в чл. 124 от КТ и е уредено в чл. 128 от КТ.
Според чл. 128 т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да
плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това,
което се дължи, е уговореното трудово възнаграждение. А трудовото
възнаграждение се определя при сключването на трудовия договор. То е
елемент от необходимото /задължително/ съдържание на трудовия договор.
2
Съгласно чл. 66 ал. 1 т. 7 от КТ при сключването на трудовия договор
страните трябва да определят размера на основното и на допълнителните
трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на
тяхното изплащане. Оттук следва, че работодателят дължи изплащане на
уговореното при сключването на трудовия договор трудово възнаграждение и
то в установените срокове. Неговият размер с посочен в писмения трудов
договор /чл. 62 ал. 1 от КТ/. Всякакви други уговорки, вън от отразеното в
трудовия договор, са без правно значение и не се ползват с никаква закрила.
В случая безспорно е, че жалбоподателят е годен субект на нарушението
ГГП ЧЛ. 128 т. 2 КТ. тъй като се явява работодател по смисъла на § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на КТ. Като работодател „***” ЕООД е директен
адресат на изискването на цитираната разпоредба на чл. 128 т. 2 КТ и за него
е възникнало задължението да изплаща на наетото лице Ю. В. Д. уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа в установените срокове. Не се
спори и че работната заплата се изплащала до 30-то число на месеца, следващ
този, за който се начислява работната заплата.
С оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл. 416 ал. 1 изр. 2 от КТ.
съгласно която редовно съставените атове по този кодекс имат
доказателствена сила до доказване на противното, съдът намира за безспорно
и категорично доказани направените в акта и в НП констатации за
неизпълнение на задължението па работодателя по чл. 128 т. 2 КТ в лицето на
„***” ЕООД.
Нито пред настоящия състав , пито пред проверяващия орган са били
представени доказателства за изплатено в срок възнаграждение на работника,
което се явява неизпълнение от страна на работодателя на задължението по
чл. 128 т. 2 КТ. Това обаче е било сторено в дадения срок с протокол за
извършена проверка № ПР2240636 от 21.12.2022 год. и преди издаването на
атакуваното НП от 17.02.2023 година.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че
вмененото на жалбоподателя административно нарушение се доказа изцяло
от събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Нарушението е било
отстранено в срока даден му с Протокол за извършена проверка №ПР
2240636 от 21.12.2022 година и не са произлезли вредни последици за
работници и служителите му.Видно е и от приложения разходен касов ордер с
дата 23.01.2023 година и свидетелките показания на Ю. В. Д. за изплатена
заплата за месец септември 2022 година преди издаването на атакуваното в
настоящото производство наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 415в. ал. 1 от КТ, за нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден от КТ и от
което не са произлезли вредни последици за работници и служители,
3
работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до
300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.
Предвид горното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното НП
следва да бъде изменено единствено в санкционната част, тъй като не са
събрани доказателства за извършени предходни нарушения на КТ от
жалбоподателя, като на основание чл. 415в ал. 1 от КТ размера на наложената
„имуществена санкция“ следва да бъде минимален – 100/сто/лева , а в
останалата част - потвърдено. Наличието на специална правна уредба в КТ
изключва прилагането па общата такава по ЗАНН, поради което и
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима.
С оглед изхода на производството административното нарушение се
явява установено, в случая следва да се приложи т. 2, б. "а" Тълкувателно
решение № 3/85г. на ОСНК, ако наказателното постановление бъде
потвърдено или изменено, разноските се възлагат върху нарушителя, защото
с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. Изрично
липсва отмяна на горното ТР, поради което макар и ЗАНН да е изменен, то
същото не е загубило значение, предвид липсата на изрично посочване по
надлежен ред на този факт с друго такова на ВКС и ВАС, като закон не може
да дерогира ТР, и същото се явява задължително за съдилищата.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна - Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище Добрич искане, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждеиие в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В случая, за
защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото е проведено в шест съдебни заседания, не се
отличава с фактическа или правна сложност, разпитани са голям брой
свидетели – пет , поради което следва да се присъди възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 80/осемдесет/ лева.
Предвид горното , обжалваното наказателно постановление следва да
бъде изменено .
Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯМ НП № 08-2300005/05 от 17.02.2023 год. на И.Д.
Директор на Дирекция „Инспекция по труда „ гр. Добрич, с което на „***„
ЕООД с ЕИК*** представлявано от Д. Т. А. в качеството на работодател за
4
нарушение на по чл. 128 т.2 от КТ и на основание чл. 416 ал. 5 във вр. е чл.
414. ал. 1 от КТ е наложена „ имуществена санкция „ в размер на 1900/ хиляда
и деветстотин/ лева , като на основание чл. 415в ал. 1 от КТ НАМАЛЯВА
размера на санкцията от 1900/хиляда и деветстотин / лева. на 100/сто/лева.
ОСЪЖДА „***„ ЕООД с ЕИК*** представлявано от Д. Т. А. в
качеството на работодател да заплати сумата от 80/осемдесет/ лева на
Дирекция „ИТ” гр. Добрич представляващо юрисконсултско възнаграждение
на юрисконсулт Г. Х. Н. с ЕГН ********** .
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
Добрич в 14 дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5