Р Е
Ш Е Н
И Е № 260503
гр.Пловдив, 09. 12.
2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен
съд, въззивно отделение – V с., в публичното
заседание на първи октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател : Светлана Изева
Членове :
Радостина Стефанова
Силвия
Алексова
Секретар Петя
Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д. № 1336/2020 г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. във вр. с чл.341 от ГПК във вр. с чл.34 от ЗС.
Постъпила е въззивна
жалба от А.П.Ч., ЕГН – **********,***, Т.П.Ч., ЕГН **********
***, чрез неговата майка и законен представител Р.С.С., ЕГН - ********** ***, С.П.Ч.,***, и Р.С.С., ЕГН - ********** ***, в
лично качество, всички чрез адв.А.Н., против Решение № 1143/09.04.2020г. на Районен съд –
Пловдив, VI гр.с., по
гр.д.№ 8250/2018г., в частта, с което
е допусната съдебна делба по отношение на следния недвижим имот: Поземлен имот, представляващ УПИ VIII-106 от кв. 11, по ПУП на с. Крумово, общ. Родопи, обл. Пловдив, одобрен
със Заповед № 264/1976 г., с площ 903 кв.м. /а по скица – 888 кв.м./, находящ
се в ***, при граници и съседи: от север УПИ VII-105, XIX-105; от юг- УПИ IX-107; от
запад УПИ VI - 104 и от
изток – улица, ведно с построената в имота масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 60 кв.м /а по скица – 48 кв.м./ и
всички подобрения и приращения в недвижимия имот, която да се извърши между Н.Н.Б., ЕГН - ********** ***, Т.К.Б., ЕГН- **********
***, Н.Т.С., ЕГН - ********** *** и Д.Ж.П.-С., ЕГН -********** ***, Т.П.Ч., ЕГН
- ********** ***, С.П.Ч., ЕГН ********** *** и А.П.Ч., ЕГН - ********** ***, при
квоти от правото на собственост: 3/180 ид.ч. - за Н.Н.Б., 57/180 ид.ч. в режим на СИО – за Н.Н.Б. и Т.К.Б.,
3/180 ид.ч. - за Н.Т.С., 57/180 ид.ч. в режим на СИО – за Н.Т.С. и Д.П.-С.,
20/180 ид.ч. за Т.П.Ч., 20/180 ид.ч. С.П.Ч., 20/180 ид.ч. за А.П.Ч., и в
частта, с която е отхвърлен иска за делба по отношение на Р.С.С., ЕГН - ********** ***
/действаща в лично качество само за себе си/, тъй като тя е собственик, а не
защото не е съсобственик, както е посочено в мотивите.
Молят да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което
да се отхвърли изцяло предявения иск за съдебна делба.
Към въззивната жалба е приложено Удостоверение от 24.04.2020г. за
качеството на Р.С.С. като настойник на сина си Т.П.Ч., на осн. чл.174 ал.2 от СК, изд. от Община - Родопи, обл.Пловдив.
Въззиваемите страни Н.Н.Б., ЕГН - ********** ***, Т.К.Б., ЕГН- **********
***, Н.Т.С., ЕГН - ********** *** и Д.Ж.П.-С., ЕГН -********** ***, всички чрез
адв. Н.Ш., депозират писмен отговор, че жалбата е изцяло
неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във
връзка с доводите на страните, прие за установено следното:
Пред
Районен съд – Пловдив от Н.Н.Б., Т.К.Б., Н.Т.С. и Д.Ж.П.-С.
против А.П.Ч., Т.П.Ч., чрез неговата майка и законен представител Р.С.С., С.П.Ч., и Р.С.С., в лично качество /последната
страна е допълнително конституирана по делото като страна ответник наред с
останалите трима ответници/ е заведена искова молба, с която посочват, че искат
да се допусне извършване на съдебна делба на съсобствен недвижим имот, а
именно: Поземлен имот, представляващ
УПИ VIII-106, квартал 11, по действащия регулационен план
на с. Крумово, общ. Родопи, обл. Пловдив, одобрен със Заповед № 264/1976 г., с
площ 903 кв.м., находящ се в ***, ведно с всички други находящи се върху имота
подобрения и приращения, както и ведно с
находящата се и построена в същия масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 60 кв.м., при квоти, съответно: 1/3
ид. част за Н.Н.Б. и Т.К.Б. – при режим на СИО, 1/3 ид. част - Н.Т.С. и Д.Ж.П.-
С. – при режим на СИО и 1/9 ид. част - Т.П.Ч., С.П.Ч. и А.П.Ч.. Конкретизират,
че горепосочената масивна жилищна сграда била собственост при равни квоти
на И.Т. М., П.Т.Ч. и Н.Т.С., придобита по
давност и наследство, съгласно нотариален акт с вх. рег. № 30185 от
22.10.2008 г., акт № 132. том 95, дело № 22993/2008 г. по описа на служба по
вписвания гр. Пловдив. Посочват, че П.Т.Ч. е починал на *** г. и оставил за
свои законни наследници ответниците. Посочва се, че по силата на Нотариален акт за право на собственост по
обстоятелствена проверка с рег. № 41300 от 12.12.2017 г., акт № 25, том
116, дело 22911/2017 г. по описа на служба по вписванията гр. Пловдив, били
признати за собственици на гореописания поземлен имот и при следните квоти: 1/3
ид. част в режим на СИО за И.Т.М., заедно със съпругата си Р.М.М., 1/3 ид. част
в режим на СИО за Н.Т.С., заедно със съпруга си С.А.С. и по 1/9 ид. част за Т.П.Ч.,
С.П.Ч. и А.П.Ч.. Твърди се, че по силата на договор за дарение от 12.12.2017 г. и договор за покупко-продажба от същата дата ищците Н.Б. и Н.С. придобили от
И.Т.М. и съпругата му и Н.Т.С. и съпруга ѝ по 1/3 ид. части от процесните
недвижими имоти. Тъй като към момента на сключване на горепосочените
прехвърлителни сделки Н.Н.Б. бил женен за Т.К.Б., а Н.Т.С. имал сключен брак с Д.Ж.П.-С.,
то процесните имоти били придобити в режим на СИО. Поради липса на съгласие за
доброволно прекратяване на съсобствеността е отправено искане за допускане на
съдебна делба върху описаните недвижими имоти, при квоти от правото на
собственост, както следва: по 1/3 ид. част при режим на СИО за Н.Н.Б. и Т.К.Б.,
1/3 ид. част при режим на СИО за Н.Т.С. и Д.Ж.П.- С. и по 1/9 ид. част за Т.П.Ч.,
С.П.Ч. и А.П.Ч..
Към исковата молба прилагат всички гореописани документи, както и скица за ПИ.
Ответниците А.П.Ч., Т.П.Ч., чрез
неговата майка и законен представител Р.С.С., С.П.Ч.,
не депозират
Писмен отговор по чл.131 от ГПК, но в първото съдебно заседание чрез техния
пълномощник адв.Н., взимат становище, че искът за делба е изцяло неоснователен
и следва да бъде отхвърлен, поради липса на съсобственост.
Ответницата Р.С.С., в лично
качество, чрез адв. Н., депозира в срок Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с
който също оспорва изцяло заведения иск за делба като
неоснователен и застъпва, че следва да бъде отхвърлен поради липса на
съсобственост.
В
хода на производството са разпитани и допуснатите по искане на страните
свидетели – Р. С. и Т.Б. /за ищците/ и Д.Т. /за ответниците/.
Приложени
са в цялост нот.д.№ 567/22.10.2008г. по описа на Нотариус Росица Танчева, рег.
№ 341, по което е съставен по реда на чл.587 ал.1 и ал.2 от ГПК Нотариален акт № 22, том IV,
рег.№ 8558, за собственост върху недвижим имот, придобит по
наследство и давност, и нот. дело
№ 733/ 11.12.2017г. по описа на Нотариус Бистра Тонева, рег.№ 233, по
което е съставен по реда на чл.587 ал.1 и ал.2 от ГПК Нотариален
акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 36, том 5, рег.№ 6835, по наследство
и давностно владение.
Районен съд – Пловдив, за да допусне делба по отношение
на процесния имот между горните страни, излага основни съображения, че от
представените писмени доказателства се е установило, че с Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност № 22, том 4, нот. дело № 567 от 22.10.2008г. по описа на Нотариус
Росица Танчева, рег.№ 341, И.Т.М., П.Т.Ч. и Н.Т.С. са признати за собственици по наследство и давностно владение
върху недвижим имот – масивна жилищна сграда. Посочените лица – И.Т.М., П.Т.Ч.
и Н.Т.С. са низходящи – деца на Т. И.Ч., ЕГН – ********** /поч. на ***г./ като
правата им са равни по 1/3 ид.ч. от описания имот.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена
проверка № 36, том 5, рег.№ 6835,
дело № 733 от 11.12.2017г. на Нотариус с район на действие Районен съд Пловдив,
И.Т.М., Р.М.М., Н.Т.С., С.А.С., Т.П.Ч., С.П.Ч., А.П.Ч. са признати за
собственици въз основа на наследство и давностно владение при квоти 1/3 ид.ч. в
режим на СИО за И.Т.М. и съпругата му Р.М.М., 1/3 ид.ч. в режим на СИО за Н.Т.С.
и съпруга й С.А.С., по 1/9 ид. част за Т.П.Ч., С.П.Ч. и А.П.Ч. на поземлен
имот, представляващ УПИ VIII-106,
квартал 11, по действащия регулационен план на с.***.
С договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 37, том 5, рег.№ 6836,
нот. дело № 734 от 11.12.2017г. на Нотариус Бистра Тонева, рег.№ 233, с район
на действие ПРС, лицата И.Т.М. и Р.М.М. са дарили на Н.Н.Б. и Н.Т.С., при равни
квоти за всеки от надарените, 1/30 ид.ч. от описания поземлен имот, ведно с
1/30 ид.ч. от построената в имота масивна жилищна сграда, със застроена площ от
60 кв.м., ведно със съответните идеални части и от всички приращения и
подобрения в поземления имот.
С договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 38, том 5,
рег.№ 6837, нот. дело № 735 от 11.12.2017г. по описа на Нотариус Бистра Тонева,
рег.№ 233, с район на действие ПРС, лицата И.Т.М. и Р.М.М., Н.Т.С. и С.А.С. са продали на Н.Н.Б. и Н.Т.С., при
равни квоти за всеки от двамата купувачи, 19/30 ид.ч. от описания поземлен
имот, ведно с 19/30 ид.ч. от масивната жилищна сграда, със застроена площ от 60
кв.м., ведно със съответните идеални части и от всички приращения и подобрения
в имота. По делото е нямало спор и, че към момента на възмездната сделка – 11.12.2017г.
ищците Н.Н.Б. и Н.Т.С. са били в брак съответно с Т.К.Б. и Д.Ж.П. – С., поради
което и е наложен правен извод, че
придобитото по силата на тази сделка е в режим на съпружеска имуществена
общност /СИО/.
Районният съд изтъква, че по делото ответниците оспорват правата на И.Т.М.
и Н.Т.С., признати им с посочените констативни
нотариални актове върху процесния
недвижим имот и сграда, респективно оспорват правата на съсобственост на
ищците, придобили съответните идеални части по силата на договорите за дарение
и покупко-продажба. Аргументира в тази връзка, че съгласно разясненията по
Тълкувателно решение № 11/2012 от 21.03.2013г. по тълк. дело 11/2012г. на ОСГК
на ВКС. Според мотивите на решението, правният извод на нотариуса за
съществуването на правото на собственост се
счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. За да
отпадне легитимиращото действие на акта е
необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде
собственик. Затова предвид обвързващото и легитимиращо действие на
нотариалното удостоверяване на правото на собственост, оспорващата страна,
която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже
несъществуването на признатото от нотариуса право.
Районният съд е наложил правен извод, че след преценка на събрания по
делото доказателствения материал, оспорването на издадените констативни
нотариални актове за собственост в полза на И.Т.М., респективно неговата
съпруга Р.М.М. и Н.Т.С., респективно нейния съпруг С.А.С., за притежаваните от
тях идеални части, респективно възражението за придобиване на процесния
недвижим имот по давност от ответниците, не е доказано. Ответниците са поддържали, че упражняват
фактическа власт необезпокоявано, считано от 1991г. насам. По делото са приети в
заверени копия нотариалните дела, по които са издадени двата цитирани
констативни нотариални акта, съгласно материалите по които първоначално
поземленият имот е бил собственост на И.П.Ч., а след неговата смърт през 1968г.,
синът му Т.И.Ч. е започнал да живее в имота, като впоследствие същият е
изградил и процесната жилищна сграда, починал е през 1989г. Районният съд
аргументира, че приетите писмени доказателства кореспондират със събраните по
делото гласни доказателства на св.Б., които са възприети като обективно дадени,
тъй като е познавала бащата на П. – чичо Т., който живял в имота, негова
собственост. От материалите по делото е видно, че Т.И.Ч. е починал на ***г.,
като след неговата смърт фактическа власт върху процесния недвижим имот са
осъществявали трите му деца. В тази насока са показанията на св.С. и св.Б.,
които също си кореспондират. Двете са свидетелствали в насока, че в имота
живеят постоянно ответницата Р.С., П.Ч., както и трите им деца, но също така са
категорични, че за целия период, за който свидетелстват – от 2004г., от който
момент св.С. има впечатления за имота, респективно от 7-годишната възраст на
св.Б., имотът е бил посещаван както от брата на П.Ч. – И., така и от тяхната
сестра, както и че не са били
свидетели на караници между П., И. и сестра им, напротив П. много ги уважавал.
Районният съд налага извод, че показанията на св.Т. не са достатъчни, за да
се приеме, че недвижимият имот е придобит по давност от ответниците, тъй като
само фактът на упражняване на фактическа власт не е достатъчен, за да се
приеме, че е налице владение, с намерение за своене на имота. В тази насока е
отбелязано, че наследодателят на ответниците Т.П.Ч., С.П.Ч. и А.П. Ч. е починал
през 2015г., като първият от констативните нотариални актове е съставен приживе на същия и по делото няма
ангажирани доказателства, от които да може да се направи извод, че П.Ч. е
изявявал претенции срещу притежаваните от неговите брат и сестра идеални части
от процесния имот. Районният съд мотивира, че не би могло да се приеме за
установено упражняването на фактическа власт от ответниците върху имота, на
основание, изключващо владението на останалите наследници на Т.И.Ч. – И.М. и Н.С.,
поради което неоснователно е и искането за отмяна на цитираните по-горе
констативни нотариални актове.
При тези данни Районният съд приема, че ответниците не са установили да са
изключителни собственици на процесния недвижим имот. В този смисъл искът за
делба по отношение на ответницата Р.С.С. подлежи на отхвърляне, тъй като не се
установява същата да притежава права на съсобственост върху недвижимия имот.
По отношение на процесния недвижим имот не се е установило
наличие на съсобственост, възникнала на основание дарение и
покупко-продажба за ищците, респективно наследствено правоприемство, за
ответниците. По силата на договора за дарение, ищците Н.Б. и Н.С. са придобили
при равни права 1/30 ид.ч. от недвижимия имот и сградата, построена в имота със
застроена площ от 60 кв.м. или по 1/60 ид.ч. за всеки от тях. Макар и
придобитото да е през време на браковете на всеки от двамата ищци, то доколкото
се касае за безвъзмездна сделка, придобитото не е в режим на СИО. Такава е
налице по отношение на придобитите чрез договора за покупко-продажба 19/30
ид.ч. от недвижимия имот и сграда, построена в имота, или по 19/60 ид.ч. в
режим на СИО за Н.Б. и Т.Б., както и за Н.С. и Д.П.-С.. По отношение на
ответниците, по силата на чл.5, ал.1 от ЗН всеки от първоначалните трима
ответници притежава по 1/9 ид.ч. от процесния недвижим имот. Поради това и Районният
съд мотивира, че делбата следва да се допусне между страните при квоти, които приведени
към общ знаменател са следните: за Н.Н.Б. – 3/180 ид.ч., за Н.Н.Б. и Т.К.Б. –
57/180 ид.ч. в режим на СИО, за Н.Т.С. – 3/180 ид.ч., за Н.Т.С. и Д.П.-С. –
57/180 ид.ч. в режим на СИО, по 20/180 ид.ч. за всеки от тримата ответници - Т.П.Ч.,
С.П.Ч., А.П.Ч..
С подадената
въззивна жалба от А.П.Ч., Т.П.Ч., чрез
неговата майка и законен представител Р.С.С., С.П.Ч.,
и Р.С.С. /в
лично качество/, се
възразява срещу направените правни изводи с атакуваното решение и затова считат
същото за неправилно.
Окръжен съд –
Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Първото основно възражение на
жалбоподателите се отнася до това, че Нотариален акт № 22, том IV,
рег.№ 8558, по описа на Нотариус Бистра Тонева, за
собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност е бил оспорен
изрично още с Писмения отговор по чл.131 от ГПК на Р.С.. Поддържани са
доводите, че процесният нот. акт е изготвен абсолютно формално и пристрастно,
допуснати са били нарушения на процедурата по издаването му. Показанията на
всички разпитани пред Нотариус свидетели били едни и същи като съдържание.
Изразено е несъгласие с изводите на Нотариуса. На следващо място, въвежда
оплакване, че са неправилни и изводите на Районния съд относно разпитаните
свидетели по делото. Застъпват също, че от показанията на свидетелите безспорно се е
установило, че е приложима хипотезата на чл.69 във вр. с чл.79 и чл.82 от ЗС и
тя не е била оборена, а именно, че наследникът П.Т.Ч. и жена му със своите
едностранни действия са преобърнали държането на сънаследствените идеални части
в свое владение. Затова и те още в самото начало са се позовали на придобивната
давност върху идеалните части на другите сънаследници. Поддържали са довода, че
от 1989г. до 2015г. ответниците по делото безусловно са демонстрирали т.нар.
„преобръщане на владението само за себе си“, каквато демонстрация винаги е
нужна в случаите, при които фактическата
власт върху вещта е установена като съвладение. Считат, че е доказано по
делото, че Р.С. наред с мъжа, с който е съжителствала, фактически са владеели
заедно и напълно необезпокоявано процесния имот в този същия период от 1989г.
до 2015г. Жалбоподателите възразяват и относно съставения Нотариален
акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 36, том 5, рег.№ 6835, по наследство и давностно владение. Поддържат, че
и по това нот. дело по описа на Нотариус Росица Танчева имало редица
процесуални нарушения, вече посочени пред първата инстанция. Също така не били
обсъдени правилно доводите, че братът П.Т.Ч. /до смъртта му/ и Р.С. са имали
каквато и да било представа за издадения през 2008г. констативен нотариален
акт. Въпросът за собствеността не бил повдиган при която и да е от срещите им
помежду им, още по-малко пък бил и разрешен.
Въззивната
инстанция намира, че възраженията на жалбоподателите следва да се оставят без
уважение.
Както вече се цитира по-горе, съгласно Тълкувателно решение № 11/2012 от
21.03.2013г. по тълк. дело № 11/2012г. на ОСГК на ВКС - при оспорване на признатото с констативен
нотариален акт право на собственост, тежестта за доказване се носи от
оспорващата страна, доколкото правният
извод на нотариуса за съществуването на правото на собственост се счита за
верен до доказване на противното с влязло в сила решение. В тази връзка,
ответниците не са успели да докажат, че лицата, в чиято полза са съставени не
са били
или са престанали да бъде собственици. При издаването на двата
нотариални акта не са допуснати процесуални нарушения, тъй като право на всеки
нотариус да прецени от правна страна в производството по чл.587 ал.1 и ал.2 от ГПК съдържанието на показанията на разпитаните свидетели. В тази насока, от
изключително значение при преценка на доказателствата е обстоятелството, че
общият наследодател на първите трима ответници Т., С. и А., лицето П.Т.Ч. /поч.
на ***г./ при издаването на първия във времето Нот. акт № 22/22.10.2008г.,
съгласно който са признати за собственици именно двамата братя И.Т.Ч., П.Т.Ч. и
тяхната сестра Н.Т.С. за собственици на описаната масивна жилищна сграда в
процесния имот. Впечатленията на св.С. и св.Б. са такива, че братът И. и
сестрата Н. са посещавали имота, в който е останал да живее П.Т.Ч. заедно с
лицето Р.С. на съвместни начала. След смъртта на П.Т.Ч. в началото на 2015г. до
завеждането на исковата молба с вх.№ 30815/22.05.2018г. не се установява да са били извършени действия, които да променят
създаденото правно положение с издадения Нот. акт № 22/22.10.2008г. По отношение на по – късно съставения във
времето Нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена
проверка № 36/11.12.2017г., том 5, рег.№ 6835, по нот.д.№ 733/2017г. всъщност
на практика само са препотвърдени правата на страните, като освен за жилищната
сграда признати са И.Т.М., Р.М.М., Н.Т.С., С.А.С., Т.П.Ч., С.П.Ч., А.П.Ч. за
собственици въз основа на наследство и давностно владение и на самия поземлен имот, в който е изградена жилищната сграда, на която са собственици, като
квотите /в размер на 1/3 ид.ч. в режим на СИО за И.Т.М. и съпругата му Р.М.М.,
1/3 ид.ч. в режим на СИО за Н.Т.С. и съпруга й С.А.С., по 1/9 ид. части за тримата
ответници Т.П.Ч., С.П.Ч. и А.П.Ч./ са
съобразени с осъществените по-горе описани сделки на 11.12.2017г. по договор за дарение и също на
11.12.2017г. договор за покупко –
продажба.
Ето защо, правилен е изводът на Районния съд, че тримата ответници са съсобственици наравно с
другите ищци -съсобственици, а не са само те единствени собственици на
процесния имот, ведно с изградената в него жилищна сграда. В тяхна полза е
свидетелствал П.Т., но неговите показания са твърде общи, изолирани са от
събраните доказателства и не са достатъчни да докажат собствеността за
твърдяния период от 1991г. до 2015г. на тримата
ответници /братя/ и на отделно на четвъртия ответник Р.С. /живяла на фактически
начала с техния баща П.Ч./, както и доводите за т.нар. „преобръщане на
владението само за себе си“. В тази насока по делото няма данни да е
манифестирана промяна на намерението за държане, както и че до останалите
съсобственици е достигнала тази промяната. Законодателят не е предвидил някаква
особена форма за уведомяване, но във всеки случай фактът на узнаване следва да
е убедително доказан по делото. В конкретния случай липсват каквито и да било
доказателства за довеждане на трансформацията до знанието на другите
съпритежатели на имота. Действията, доказващи такова намерение, трябва да показват
по явен и недвусмислен начин, че се отрича владението на останалите
съсобственици, да се манифестират пред тях и да се доведат до знанието им,
което в случая не сторено.
Правилен
е изводът, че имотът е съсобствен между всички лица, с изключение на Р.С., при
описаните идеални части, които са правилно изчислени.
Обжалваното
решение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Разноски.
Съобразно
правния резултат жалбоподателите А.П.Ч.,
Т.П.Ч., чрез неговата майка и законен представител Р.С.С., С.П.Ч., и Р.С.С., в лично качество, ще бъдат
осъдени да заплатят на въззиваемите страни Н.Н.Б.,
Т.К.Б., Н.Т.С. и Д.Ж.П.-С., общо сумата 900 лв. /с ДДС/ за направени разноски
за адвокатско възнаграждение във въззивна инстанция.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение № 1143/09.04.2020г. на
Районен съд – Пловдив, VI гр.с., по гр.д.№ 8250/2018г. в
частта, с която е допусната съдебна делба по отношение на следния недвижим имот: Поземлен
имот, представляващ УПИ VIII-106 от
кв. 11, по ПУП на с. Крумово, общ. Родопи, обл. Пловдив, одобрен със Заповед №
264/1976 г., с площ 903 кв.м. /а по скица – 888 кв.м./, находящ се в ***, при
граници и съседи: от север УПИ VII-105, XIX-105; от юг- УПИ IX-107; от
запад УПИ VI - 104 и от
изток – улица, ведно с построената в имота масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 60 кв.м /а по скица – 48 кв.м./ и
всички подобрения и приращения в недвижимия имот, която да се извърши между Н.Н.Б., ЕГН ********** ***, Т.К.Б., ЕГН **********
***, Н.Т.С., ЕГН ********** *** и Д.Ж.П.-С., ЕГН ********** ***, Т.П.Ч., ЕГН **********
***, С.П.Ч., ЕГН ********** *** и А.П.Ч., ЕГН ********** ***, при квоти от
правото на собственост: 3/180 ид.ч. - за Н.Н.Б., 57/180 ид.ч. в режим на СИО – за Н.Н.Б. и Т.К.Б.,
3/180 ид.ч. - за Н.Т.С., 57/180 ид.ч. в режим на СИО – за Н.Т.С. и Д.П.-С.,
20/180 ид.ч. за Т.П.Ч., 20/180 ид.ч. С.П.Ч., 20/180 ид.ч. за А.П.Ч., и в
частта, с която е отхвърлен иска за делба по отношение на Р.С.С., ЕГН - ********** ***
/действаща в лично качество само за себе си/.
Осъжда А.П.Ч., ЕГН – **********,***,
Т.П.Ч., ЕГН ********** ***, чрез неговата майка и законен представител Р.С.С., ЕГН - ********** ***, С.П.Ч.,***, и Р.С.С., ЕГН - ********** ***, в
лично качество, да заплатят
на Н.Н.Б.,
ЕГН - ********** ***, Т.К.Б., ЕГН- ********** ***, Н.Т.С., ЕГН - ********** ***
и Д.Ж.П.-С., ЕГН -********** ***, общо сумата 900 лв. /с ДДС/ за
направени разноски за адвокатско възнаграждение по възз.гр.д.№ 1336/2020г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването при
условията на чл.280 от ГПК.
Председател :
Членове :