Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр. Велико Търново, 04.02.2015 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновският районен
съд, първи състав, в публично заседание на двадесет и трети януари през две
хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов
при участието на секретаря Р.К.
и в присъствието на прокурора ……………. като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2922 по описа за 2014 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Трудов спор. Предявени са искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ в условията на
обективно кумулативно съединяване.
Ищецът Т.М.М.,
чрез пълномощника си адвокат И.Л. твърди в исковата си молба, че е работил при
ответника Областна дирекция на МВР В.Търново по трудов договор на длъжност
„домакин” в ДВНМН гр.Г.Оряховица. Твърди, че трудовия му договор от
02.08.1994г. е прекратен със заповед №366 я-103/28.07.2014г на ВИД Директор на
ОД на МВР В.Търново, на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2-поради съкращаване на
щата. Ищецът твърди, че заповедта му е връчена при условие на отказ да я
получи. Въпреки това, счита връчването й за нередовно, тъй като положените
подписи за удостоверяване на отказа били на неизвестни лица, доколкото имало
само имена и подписи на свидетелите на отказа. Твърди, че до него не било
отправяно писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение,
което било самостоятелно основание за незаконосъобразност на заповедта. На следващо
място, ищецът навежда твърдения, че заповедта за уволнение била
незаконосъобразна, защото към момента на издаването й той бил в отпуск по
болест, както и че страдал от заболяване, включено в Наредба №5/1987г на МЗ,
трудоустроен бил с инвалидност 37% и заболяването му било предмет на закрилата
по реда на чл.333 от КТ. Ищецът твърди, че се ползвал със специална закрила на
чл.333 от КТ и на още едно основание - като член на синдикалната организация
при НСГА при ОД на МВР, съгласно разпоредбите на КТД. Не било поискано и
получено съгласие на Дирекция „Инспекция по труда” В.Търново, относно
преодоляване на закрилата по чл.333 ал.1 т.2,3,4 от КТ, тъй като твърдяното
съгласие било от 24.04.2014г., а отпуска по болест на ищеца бил първоначално
разрешен на 28.07.2014г., т.е. според ищеца съгласието било дадено преди
разрешения отпуск по болест. Освен това, ищецът твърди, че не било искано
мнението от ТЕЛК. В заповедта за уволнение било посочено, че ограничението
въведено с разпоредбата на чл.333 от КТ е преодоляно чрез становище на
Дирекцията по трудова медицина при Дирекция УССД- МВР, като това получено
съгласие било за ирелевантно. Ищецът моли съда да признае за незаконно
уволнението му и отмени заповед №366 я-103/28.07.2014г на ВНД Директор на ОД на
МВР В.Търново, като незаконосъобразна; да го възстанови на заеманата преди
уволнението длъжност или друга подходяща на притежаваната от него квалификация
и здравословно състояние длъжност, както и да осъди ОД на МВР В.Търново да му заплати
обезщетение за времето, през което е останал без работа, което в допълнителната
си молба конкретизира в размер на 175 лв. за пет работни дни, за период от
22.09.2014 до подаване на исковата молба-29.09.2014г. Претендира разноски.
Ответникът ОД на МВР гр. Велико Търново, чрез
упълномощения си процесуален представител, в подадения отговор оспорва
предявените искове. Твърди, че съгласно щата на ОДМВР В.Търново, утвърден със
заповед рег. №К-4165/15.04.2010г на Министъра на вътрешните работи, била налична
една щатна бройка за длъжността „домакин” /за лице работещо по трудово
правоотношение/, в група ДВНМН Г.Оряховица, сектор „Противодействие на
криминалната престъпност”, отдел „Криминална полиция” при ОДМВР В.Търново. С
министерска заповед рег. №4259/27.12.2013г, в сила от 01.01.2014г е утвърден
щат на ОД на МВР В.Търново, в който горепосочената длъжност „домакин” е
съкратена. Ответникът твърди, че поради това, че се съкращава единствена щатна
бройка не била налице хипотезата, при която за работодателя възниквало
задължение да извърши подбор. Тъй като ищецът бил член на НСГА-МВР и се ползвал
със закрила, работодателят поискал разрешение до председателя на НСГА-МВР да
бъде прекратено трудовото правоотношение с ищеца. Аналогично писмо било
изпратено и до Председателя на НСГА-МВР при ОД на МВР В.Търново и в отговор
били получени две писма, цитирани в отговора на исковата молба, за дадено
съгласие от Синдиката да бъде прекратен трудовия договор на ищеца. Ответникът
посочва, че ищецът страдал от болест, включена в Наредба №5/1987г и бил трудоустроен
служител. Освен това, ищецът бил в отпуск поради временна неработоспособност
считано от 27.01.2014г. - 21.08.2014г. вкл. С оглед необходимостта от
преодоляване на закрилата по чл.333 ал.1 т.2,3,4 от КТ било изпратено писмо до
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” В.Търново с приложен списък с
местата и длъжностите на лица с намалена работоспособност за
Съдът, след като изслуша становищата на страните,
събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна
страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на ГПК,
приема за установено следното:
Ищецът е работил по трудов договор с ответника на
длъжност „домакин” в група ДВНМН-Г.Оряховица, сектор „Противодействие на
криминалната престъпност”, отдел „Криминална полиция”, при ОДМВР В.Търново.
Същата длъжност съществува в приложеното щатно разписание на ОДМВР В.Търново,
одобрено със заповед рег.
№К-4165/15.04.2010г на Министъра на вътрешните работи.
Със заповед № 336з-103/28.07.2014г., трудовото му
правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ по
причина съкращение на щата. Заповедта за уволнението на ищеца му е връчена при
удостоверен от двама свидетели отказ за получаването й, на дата 30.07.2014г.
Видно от представеното ново щатно разписание на ОДМВР В.Търново, утвърдено със
заповед № К-4259/27.12.2013г., съществувалата единствена длъжност „домакин” в
група ДВНМН-Горна Оряховица не съществува. Трудовата функция на домакина е
възложена на длъжността „полицай-старши полицай /домакин/”.
Видно от приложената Справка
за въведени болнични листи, ищецът е бил
в отпуск поради временна неработоспособност, считано от 27.01.2014 г. до
21.08.2014 г. включително. По искане на ответника с писмо изх. № Я-9427
от 16.04.2014г., с писмо изх.№ 0036-2493/24.04.2014г на Дирекция „Инспекция по
труда”, е дадено предварително разрешение за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца, на основание чл.333, ал.1, т.2, т.3 и т.4 от КТ.
Безспорно се установява, че ищецът страда от болест, определена в Наредба
№5/1987г. на Министъра на здравеопазването и е трудоустроен служител. На основание чл.333, ал.2 КТ, с писмо №
Я-137/02.01.14г. на ВНД Директор ОДМВР - Велико Търново, е поискано мнение от
ТЕЛК при МОБАЛ -В.Търново, като е изготвено експертно решение №
887/28.02.2014г. Това ЕР е приложено в т.3 от писмото на ОДМВР В.Търново с изх. № Я-9427 от
16.04.2014г., с което е поискано от работодателя разрешение за прекратяването
на трудовия договор на ищеца.
Ищецът е член на
синдикалната организация на НСГА при ОДМВР В.Търново. По искане на ответника и
на основание КТД, с писмо рег. № 187 от 13.05.2014г. УС на НСГА-МВР е уведомил
работодателя, че със свое решение дава съгласието си за прекратяване на
трудовия договор на ищеца
Предвид установената фактическа обстановка, съдът е
мотивиран да приеме от правна страна следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ – за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съображенията за това са следните:
Безспорно се установи от събраните доказателства, че
страните по делото са били във валидно трудово правоотношение, по силата на
което ищецът е изпълнявал длъжността “домакин” в група ДВНМН-Г.Оряховица,
сектор „Противодействие на криминалната престъпност”, отдел „Криминална
полиция”, при ОДМВР В.Търново. Същото трудово правоотношение е прекратено на
основание чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ, по причина съкращение в щата на
предприятието.
Атакуваната заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение е издадена от компетентния за това орган. Същата е връчена на
ищеца по реда на чл.335, ал.1, т.3 от КТ, на дата 30.07.2014г., когато той е
получил писменото изявление за прекратяването на договора. На тази дата му е
връчена заповедта за уволнение, като отказът му да я получи е удостоверен с
подписите на двама свидетели.
Налице
е съкращаване в щата в ответното предприятие, което се потвърждава от
съпоставката на щатните разписания от 15.04.2010г. и това в сила от 27.12.2012г.,
като с новото е заличена длъжността “домакин” в група ДВНМН Горна Оряховица –
единствена щатна бройка. Съдът приема, че въпреки, че част от трудовата функция
на съкратената единствена длъжност „домакин” е запазена и възложена за
изпълнение на друг работник, в конкретния случай е налице реално съкращаване на
щата на ответното предприятие.
Според постоянната практика на ВКС, съкращаването на
щата е реално, макар и трудовата функция са продължава да съществува, но
разпределена и поета от другите работници и служители – Решение 1266/06.07.2005г.
по гр.д. № 767/2003г., ІІІ г.о. на ВКС. Съкращаването на щата е реално, дори
когато функциите на съкратената длъжност да са били поети не само от други
работници и служители, но дори част от тях /или изцяло/ да са възложени за
извършване от лица по граждански договор. Възможно е трудовите функции да са
разпределени за изпълнение между други служители с различна длъжностна
характеристика; трудовите задължения на няколко различни длъжности да бъдат
обединени в една нова длъжност или на мястото на една длъжност да се създаде
друга с частично променени функции и задължения. Следователно, само по себе си
обстоятелството, че трудовите задължения, съставляващи същностна характеристика
на длъжността продължават да се изпълняват, не значи, че не е налице реално
съкращаване на щата - Решение № 78 от
25.02.2013 г. по гр. д. № 37/2013 г., г. к., ІV
г. о. на ВКС.
Неоснователен е довода на ищцата, че преди уволнението
е следвало да бъде извършен подбор. Задължението за подбор съществува тогава,
когато работодателят съкращава част от бройките за една и съща длъжност и
трябва да извърши преценка кои от работещите на нея лица ще запазят местата си.
В настоящия случай, по силата на действащото към датата на уволнението на
ищцата щатно разписание в ответното предприятие, е била реално премахната
единствената бройка “домакин” в поделението на ответника група
ДВНМН-Г.Оряховица.
При уволнението на ищеца е изпълнена процедурата по
чл.333, ал.1 от КТ, свързана с предварителната закрила при уволнение. Работодателят е изпълнил и задължението си по чл.333, ал.2 от КТ, като е изискал и мнение на ТЕЛК.
Според практиката на ВКС,
обективирана в Решение № 61 от 05.03.2013 г. по гр. д. № 456/2012 г., г. к., ІV г. о. на
ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, на което се позовава именно ищецът по настоящото
дело, мнението на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 от
КТ е задължителен елемент от процедурата по преодоляване от страна на
работодателя на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и
т. 3 от КТ. Тази процедура е нормативно уредена в Нар. № 5/1987 г. Съгласно чл.
4 от същата, въз основа на събраната и представена от работодателя медицинска
документация, ТЕЛК оформя мнението си в експертно решение (ЕР), в което се
посочват болестта, от която страда работникът или служителят, преценка на
трудоспособността му, показаните и противопоказаните условия на труд и
целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптацията на организма
при евентуална промяна в условията на труд; това ЕР се изпраща служебно на
работодателя и на работника или служителя. Съгласно чл. 5 и чл. 6 от Нар. №
5/1987 г., работодателят прилага ЕР на ТЕЛК, с което е дадено мнението, към
писменото си искане до съответната окръжна инспекция по труда, а последната,
въз основа на него и останалата медицинска документация, отказва или дава
разрешението за уволнение по чл. 333, ал. 1 от КТ.
Липсата на мнение на ТЕЛК по чл.
333, ал. 2 от КТ - когато такова не е искано от работодателя и/или не е дадено
от ТЕЛК, означава, че предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1,
т. 2 или т. 3 от КТ не е преодоляна, дори инспекцията по труда да е дала
разрешение за уволнението (в този смисъл е и практиката на ВКС, формирана по
реда на чл. 290 от ГПК - решение № 83/11.04.2011 г. по гр. дело № 1784/2009 г.
на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 424/26.05.2010 г. по гр. дело № 1644/2009
г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС).
От друга страна, предвид изрично
използвания от законодателя термин "мнение" в разпоредбата на чл.
333, ал. 2 от КТ, същото - във формата на ЕР на ТЕЛК по чл. 4 от Нар. № 5/1987
г., има само информативен характер и не обвързва по задължителен начин
окръжната инспекция по труда - тя може да не се съобрази с това мнение при
даването или отказването на разрешение за уволнението на съответния работник
или служител (по този въпрос в съдебната практика никога не е имало колебания и
тя е трайно установена). Това е така, защото разпоредбата на чл. 333, ал. 2 от КТ е специална по отношение на разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от ЗЗ
(съгласно която решенията на органите на медицинската експертиза, които не са
обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички
лица, органи и организации в страната) и дерогира приложението на последната в
случаите, когато ТЕЛК дава мнение по чл. 333, ал. 2 от КТ под формата на ЕР по
чл. 4 от Нар. № 5/1987 г. Именно предвид само информативния, но не и
задължителен характер на последното, работодателят, след като го е получил
служебно от ТЕЛК (чл. 4, ал. 3 от Нар. № 5/1987 г.), не е необходимо да изчаква
то да влезе в сила, а може веднага да го приложи към искането си до инспекцията
по труда (чл. 5 от Нар. № 5/1987 г.), дори в случаите, когато то е обжалвано по
реда на чл. 112 от ЗЗ (практиката на административните съдилища допуска такова
обжалване - решение № 6054/13.06.2007 г. по адм. д. № 2728/2007 г. на VІ-то
отд. на ВАС). В тези случаи работодателят сам поема риска при евентуална отмяна
на издаденото ЕР на ТЕЛК, с което е дадено мнението по чл. 333, ал. 2 от КТ, да
се стигне до липсата на такова, а следователно - и до непреодоляване на
предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 или т. 3 от КТ.
По делото е установено, че
трудовото правоотношение между страните е прекратено поради съкращаване в щата
- на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, както и че ищецът се ползва от предварителната закрила при уволнение по чл.
333, ал. 1, т.2 и т. 3 от КТ. Установено е и, че ответникът - работодател е поискал
мнение на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 от КТ и че това мнение е дадено под формата на
ЕР, и точно
това ЕР е
приложено към писменото искане на работодателя до инспекцията по труда за
даване на разрешение за уволнението на ищеца, поради което е и ползвано от
Дирекция "Инспекция по труда" гр.В.Търново
при даването
на разрешение с изх. № 0036-2493 от
24.04.2014г. за уволнението на ищеца.
Предвид изложените мотиви, съдът приема, че
уволнението на ищеца е законосъобразно, а предявеният иск с правно основание
чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като
такъв.
Предвид изхода на делото по главния иск – за
признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, съдът приема, че и иска
с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ – за възстановяване на заеманата
до уволнението длъжност и този с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 вр. чл.
225, ал. 1 от КТ – за обезщетение за времето, през което ищецът е останал без
работа поради уволнението, са неоснователни и недоказани и следва да бъдат
отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал.8 от ГПК, ищецът
дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение, в размер на 360 лв.
Водим от горните
съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ – за признаване уволнението, по Заповед № 336з-103
от 28.07.2014г. на ВНД директор на ОДМВР В.Търново за незаконно и неговата
отмяна, предявен от Т.М.М. с ЕГН ********** ***, против
ОД на МВР гр. Велико Търново, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ – за възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност „домакин” в група ДВНМН-Г.Оряховица, сектор
„Противодействие на криминалната престъпност”, отдел „Криминална полиция”, при
ОДМВР В.Търново, предявен от Т.М.М. с ЕГН ********** ***, против
ОД на МВР гр. Велико Търново, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.М.М. с ЕГН **********
***, против ОД на МВР гр. Велико Търново, иск с правно
основание чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225 ал.1 от КТ, за заплащане
обезщетение, за времето през което е останал без работа поради незаконното
уволнение –за период от 22.09.2014 до подаване на исковата молба-29.09.2014г., в размер на 175 лв., като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА Т.М.М. с ЕГН **********
***, да заплати на ОД на МВР гр. Велико Търново, сумата 360 лв. /триста и шестдесет лева/,
представляваща направените по делото разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС на основание чл.315, ал.2 от ГПК в
двуседмичен срок от 06.02.2015г. – денят, който е посочен за обявяване на
решението.
Районен съдия: