Определение по дело №911/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.248, ал.3 ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба на Е. Б. Д., със съдебен адрес: гр. Б., ж. к. “Е.”, бл.*, вх.*, ап.* и Е. А., съдебен адрес: гр. Б., ул. “К. А.” №*, насочена срещу определение № 860 от 01.02.2013 г. по гр. д. № 3630 по описа за 2011 година на Районен съд Б., с което жалбоподателките са осъдени да заплатят на П. Г. по И. “. И., гр. Б., ж. к. “А. М.”, представлявано от Д. А. Б., разноски по делото в размер на 400 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Съдът не бил взел предвид, че предявения от жалбоподателките иск бил с правно основание чл.357 КТ, а съгласно чл.83, ал.1, т.1 ГПК такси и разноски по производството по делата не се внасят от ищците работници, служители и членове на кооперации по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Иска се да бъде отменено обжалваното определение. Прави се евентуално искане за намаляване на договореното адвокатско възнаграждение поради прекомерност с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото съобразно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК.

В срока по ГПК е представен отговор на частната жалба от адв. Г. Ю., процесуален представител на П. Г. по И. “. И.. Изразява се становище, че определението е правилно и законосъобразно. Твърди се, че с разпоредбата на чл.83, ал.1 ГПК е регламентирано кои лица и по кои дела са освободени от внасянето на такси и разноски, но не е регламентирано освобождаването на същите от възстановяването на заплатени от другата страна възнаграждения за адвокати. На следващо място се сочи, че не е налице основание и за намаляване на размера на заплатеното възнаграждение, тъй като видно от обема на свършената по делото работа, неговата фактическа и правна сложност и броя на ищците, заплатеното адвокатско възнаграждение е в минимален размер.

Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, както и становищата на страните, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

Отговорността за разноските по делото е право на едната страна да иска и задължение на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. От това следва, че за да присъди съдът разноски по делото, те трябва да са поискани от страната до момента до приключване на устните състезания. Към този момент страната, която претендира за присъждане на разноски, трябва да е представила надлежни доказателства за изразходваните от нея суми и да поиска присъждането им. Това е необходимо, защото съдът не се произнася служебно по искането за присъждане на разноски, а само по молба на заинтересуваната страна. Това е необходимо, за да може противната страна да вземе отношение към подобно искане било като заяви, че признава иска, ако е ответник, или като се откаже от него, ако е ищец и т. н.

В случая искането за присъждане на разноски е направено своевременно, в последното по делото открито съдебно заседание, проведено на 11.04.2012 г., представен е и списък по чл.80 ГПК, ведно с договор за правна защита и съдействие серия АВ № 93823, видно от който е заплатено на адв. Г. Ю. адвокатски хонорар в размер на 400 лева. С оглед изхода на делото, районният съд правилно е присъдил сторените разноски в производството съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

Основното твърдение, на което се основава жалбата, че предявения от жалбоподателките иск срещу ответника П. Г. по И. “. И. е с правно основание чл.357 КТ, трудов спор и по арг. на чл.83, ал., т.1 КТ последните не дължат такси и разноски. Настоящият състав намира възражението за неоснователно.

Разпоредбите на чл.359 КТ и чл.83, ал.1, т.1 ГПК освобождават работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, само от задължението за заплащане на дължимите към съда държавни разноски за съдебното производство, независимо от изхода на делото. По силата на чл.78, ал.3 ГПК, обаче те дължат заплащането на направените от работодателя разноски за адвокатско възнаграждение в случаите, когато предявените от тях искове бъдат отхвърлени. По тези съображения, разноските в размер от 400 лева следва да бъдат присъдени в полза на П. Г. по И. “. И..

По отношение на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника е представил договор за правна защита и съдействие, видно от който е заплатен хонорар от 400 лв. В откритото съдебно заседание по делото, проведено на 11.04.2012 г. е представил и списък по чл.80 ГПК с разноски. На това съдебно заседание са присъствали жалбоподателката Е. А. и пълномощника им адв. Г. Същите на са оспорили размера на възнаграждението и не са направили искане за редукцията му на основание чл.78, ал.5 ГПК. За страната е съществувала процесуалната възможност да направи това искане в о. с. з. на 11.04.2012 г., която възможност е била пропусната. Пропускът не може да бъде саниран по реда на чл.248 ГПК, поради което жалбата ще следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения настоящият състав намира, че определението на районния съд следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 860 от 01.02.2013 г. по гр. д. № 3630 по описа за 2011 година на Районен съд Б..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: