Присъда по дело №9928/2021 на Софийски районен съд

Производството е по реда на глава XX НПК.
Образувано е по внесен от СРП обвинителен акт срещу ИВ. КР. ИВ., с твърдения за
извършено престъпление по чл. 155, ал. 2 НК – за това, че от неустановена дата през месец май
2020 г. (след дата 23 май 2020 г.) до неустановена дата през месец юли 2020 г., в гр. София, в
апартамент, находящ се на адрес гр. ***, предоставял систематически – повече от три пъти през
посочения период, помещение – стая от апартамента на различни лица – Р. СВ. СП. и
неустановени лица от мъжки пол, за извършване на полови сношения и блудствени действия
помежду им.
В съдебно заседание представител на СРП намира обвинението за доказано по несъмнен
начин. Подлага на критичен анализ показанията на основния свидетел в съдебна фаза, като намира
същите за алогични и непоследователни. Счита, че доказателствената маса носи признаците на
достатъчност, а деянието – на съставомерност. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, с
налагане на наказания „лишаване от свобода”, при отложено изтърпяване и „глоба“ – и двете, под
средния размер.
Защитата на намира обвинението за недоказано. Счита, че досъдебната фаза е провеждана
тенденциозно. Намира за доказан факта, че помещението се е ползвало за цитираните от СРП цели,
но оспорва съпричастност на подсъдимия към тези събития. Счита, че показанията на основния
свидетел от съдебната фаза следва да бъдат кредитирани, както и че участието на посредник при
сключването на договора за наем компрометира обвинителната теза. Счита, че показанията на св.
С. от досъдебната фаза са дадени, под натиск. Подчертава ниския социален статус на същата.
Оспорва наличието на признака „системност“. Пледира за постановяване на оправдателна присъда.
Подс. И. поддържа казаното от защитника си. Отрича съпричастност към деянието.
Пледира за постановяване на оправдателна присъда.
В последната си дума, моли да бъде оправдан.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след
извършване на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна
следното :
Подс. ИВ. КР. ИВ. е роден на ***, ЕГН **********.
Подс. И. и съпругата му - А.Ц. Т.-И. ползвали апартамент, находящ се на адрес гр. ***.
Жилището било собственост на дружеството *** с управител С.Б. (майка на А.Ц. Т.-И.).
През м.05.2020 г. св. Р. СВ. СП. започнала да проституира в гр. София. За тази цел, тя се
нуждаела от помещение, в което да посреща и обслужва клиентите си.
На неустановена дата през месец май 2020 г. (след 23-то число на месеца), св. С. намерила
обява в интернет сайта * за отдаване на стая под наем, находяща се в жилище на адрес гр. ***.
Позвънила на телефона от обявата, като на обаждането отговорил мъж. Двамата си уговорили
среща на адреса на апартамента.
Когато отишла на уречената среща, св. С. се запознала с подс. И.. Тя го информирала, че
проституира и се нуждае от място, където да обслужва клиентите си и да живее. Тогава той
предложил една от стаите в апартамента, срещу сумата от 600 лв. - месечен наем.
Малко след тази среща, св. С. се нанесла в апартамента на адрес гр. ***. В него използвала
една от стаите, както и банята и тоалетната, които били общи. Тя проституирала почти всеки ден,
като намирала клиентите си чрез обяви, публикувании в различни интернет сайтове. Сексуалните
услуги, които св. С. предлагала, били: стандартен секс, с цена за час 100 лв. и цена за половин час
50 лв. Освен това св. С. предлагала и анален секс и орална любов, като за тези услуги клиентът
следвало да доплати. На ден св. С. имала около двама-трима клиенти, а понякога и повече, като в
стаята си извършвала с мъжете както полови сношения, така и блудствени действия (анален секс,
орална любов и пр.), в зависимост от желанията им.
Подс. И. знаел, че св. С. проституира, като имало случаи, при които я засичал как посреща
или изпраща различни мъже, а отделно от това я бил предупредил да не вдига много шум, докато е
1

с клиентите си.
В последствие, подсъдимият започнал да претендира от св. С. да заплаща допълнително по
20 лв. за вода на ден, тъй като тя и клиентите ѝ ползвали банята. Първоначално, тя се съгласила, но
в последствие, след няколко дни, през които нямала работа, решила, че наемът плюс
допълнителните разходите за вода са много високи.
Така св. С. чрез обява си намерила друга квартира и на неустановена дата през месец юли
напуснала процесното жилище.

Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: обяснения на
подсъдимия (л. 45); показанията на свидетелите П.В. (л. 45-гръби прочетени частично от л. 59
ДП), Албена И. (л. 47), А.Т. (л. 96-гръб и прочетени от л. 42 ДП); Р.С. (л. 97 и прочетени изцяло от
л. 43 ДП и л. 57 ДП), П.П. (л. 107); разпечатки от обяви (л. 19-27 ДП); протоколи за разпознаване
(л. 42 ДП, л. 51 ДП); справка за собственост (л. 76 ДП); заключение на СППЕ (л. 116); справки за
съдимост (л. 12) и за висящи наказателни производства (л. 86 ДП).
Настоящият състав застъпва принципното становище, че когато доказателствената маса е
еднопосочна и категорична, относно определен кръг обстоятелства, а и самите страни не спорят по
тях, по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК това позволява на съда да ги маркира в
мотивите си, фокусирайки върху спорните моменти по делото.
В този смисъл, наличните гласни доказателства (показанията на свидетелите П. и Т.),
отнесени към наличните веществени доказателствени средства (разпечатки от обяви) позволяват
да бъде споделен изводът за предоставяна възмездна сексуална услуга в през инкриминирания
период, и то – в процесното жилище. Сериозна индикация в тази насока са и показанията на св. В.
- макар същият да няма възприятия от случващото се във вътрешността на жилището, е имал
непосредствена възможност да възприеме визуално голям брой приходящи, непознати лица от
мъжки пол (пред него едно от тях дори е потвърдило целта на посещението си), които
ползвателката на жилището е посрещала или гола, или по бельо. Нещо повече – подобно неизгодно
за себе си обстоятелство заявява и самата С. – за системно придобиване на средства по цитирания в
обвинителния акт начин, място и период. В този смисъл и съдебният състав се солидаризира с
изявленията на страните – че цитираното обстоятелство се установява, със степен на сигурност –
неналагаща никакъв доказателствен анализ и съпоставка, в хода по същество.
Показанията на св. С., отнесени към казаното от св. В., очертават параметри на
посещенията, отличаващи се с относително ниска конкретика, касателно бройката клиенти, но
носеща признаците на достатъчност, за да не бъде споделено имплицитното възражение на
защитата за отсъствие на съставомерния признак „системност“: С. съобщава за два – три клиента
дневно, в началото на инкриминирания период, а св. В. – че е бил очевидец на поне десет
посещения, с данни от съседи – и за още много такива.
Централен спорен момент представлява твърдението аз съпричастност на подсъдимия към
упражняваната от св. С. дейност. Коректно се сочи от защитата, че свидетелите П. и Т. са
ползватели на услугата и нито твърдят, нито има как да са очевидци на евентуални договорки
между подсъдимия и С.. Данни за такива не изнася и св. В., когото съдът, за разлика от защитата,
не намира основания да третира, като заинтересован от изхода на производството. В този смисъл,
основни източници на данни остават обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите С.
и И.. В тази връзка, налагат се няколко принципни уточнения пред скоби. На първо място,
стандартен подход е – обясненията на подсъдимия да се разглеждат както като средство за защита,
така и за доказателствено средство, като, на практика, от всички изслушани лица, той е най-силно
заинтересован от изхода на производството (привлечен е към наказателна отговорност). На
следващо място, св. И. е съпруга на подсъдимия. Действително, цитираното обстоятелство не
прави казаното от нея a priori недостоверно, а поставя изискване – към него да се подхожда със
завишено внимание. На трето място, св. С. заявява редица неизгодни за себе си обстоятелства
(проституирането има своите морални аспекти, но без да е нито регламентирано, нито забранено от
закона), което придава достоверност на показанията й. Същевременно, по делото липсват данни за
2

отношения между нея и подсъдимия, които да отнемат от доказателствената тежест на показанията
й, а в съдебно заседание тя дори демонстрира положително отношение към него. На трето място,
защитата се позовава на социалния статус на св. С., във връзка със стойността на показанията й.
Тук е мястото да се отбележи, че в наказателния процес няма доказателства, ползващи се с
отнапред определена тежест, нито законодателят е счел за нужно да дисквалифицира
проститутките, като свидетели. В този смисъл и упражняваната от нея дейност, при липса на
данни за свидетелска негодност (отразяваща се върху способностите й да възприема, оценява,
запаметява и възпроизвежда видяно и чуто), не следва да дава отражение върху стойността на
показанията й (тяхната разнопосочност ще бъде обект на критичен анализ по долу в настоящото
изложение).
На първо място (по време и важност), внимание заслужават дадените от подсъдимия
обяснения. Същите, според настоящия съдебен състав, са разнопосочни и непоследователни.
Докато в началото им той твърди, че няма ключ от процесното жилище, непосредствено след това
заявява, че ползва същото, за съхранение на адвокатския си архив (което, обективно, би било
невъзможно, без обезпечен физически достъп, какъвто наличието на ключ предполага, макар в
отговора по чл. 247б, ал. 3 НПК да твърди – че ползвал апартамента за преспиване на дивана, а не –
за други цели). От това обстоятелство следва и поредното вътрешно противоречие – докато в
началото на обясненията си, подс. И. твърди, че няма ключове от жилището (независимо дали за
преспиване или за съхранение на адвокатски архив, без такива и двете дейности биха били
невъзможни), впоследствие той заявява, че изгубил връзка с ключове от жилището, в района на
комплекс „Баня Мадара“ и в резултат на това неустановени по делото лица са се самонастанили в
жилището. В случай, че твърдяното обстоятелство бе вярно, липсва логична причина – да не бъде
пристъпено незабавно към смяна на ключалката или най-малкото – към преместване на
адвокатския архив, за да не бъде компрометирана професионалната му дейност, както и
интересите на потенциално неограничен брой клиенти. Независимо от това, обаче, няма данни –
постъпки в която и да е от двете насоки да са били предприемани (собственик е майката на
съпругата му, т. е. контекст с нея е могъл да бъде осъществен, за запазване на имота и на нейните
интереси), което буди сериозни съмнения в отправените от подсъдимия твърдения. Нещо повече -
комплекс „Баня Мадара“ се намира на достатъчна отдалеченост от пл. „Македония“ (в района на
който се намира процесното жилище) и изключително трудно би могла да бъде обоснована теза –
че неустановено по делото лице е намерило ключовете и е успяло да идентифицира за
отключването на кое точно жилище (находящо се поне на километър от там) да ги употреби. В
този смисъл и съдът намира, че се касае за опит (неумел) за изграждане на защитна теза.
Този извод се подсилва значително от сериозни вътрешни противоречия и несъответствия
и в показанията на съпругата на подс. И. – св. И.. Докато в отговора по чл. 247б, ал. 3 НПК (същият
не попада в приложното поле на чл. 104 и чл. 105 НПК, но въвежда в процеса подлежащи на
доказване твърдения) подсъдимият твърди, че през инкриминирания период спял на диван в
процесното жилище, неговата съпруга декларира ясен спомен, че в този период са имали квартира,
в която са живели. Едновременно с това, докато в началото на разпита си, тя твърди, че
апартаментът бил изоставен и двамата живеели на квартира (а в обясненията си подс. И. заявява,
че спял на дивана в процесното жилище на ул. „20-ти април“), едновременно с това заявява, че
периодично минавали „на проверка – да видим дали нещо не е пипано“, т. е. жилището не е било
изоставено. Същевременно, при наличие на твърдение за периодични проверки, св. И. заявява, че
при посещенията си не са ходили във всички помещения (тогава за какъв вид проверка става
въпрос), а ползвали само дясната (при твърдение, на подсъдимия, че спял на дивана в едно от
другите помещения, но иначе нямал ключове от жилището). В този смисъл и съдът застъпва теза
за наличие на фрапантни несъответствия между обясненията на подсъдимия и показанията на св.
И., които няма как да не се тълкуват, в контекста на изграждане на защита теза.
Тук е моментът да бъдат обсъдени и показанията на св. С., които в хода на наказателното
производство претърпяват удивителна трансформация. В показанията си, дадени пред орган на
досъдебното производство, тя заявява лична първоначална среща с хазяина си, в рамките на която
му съобщила – за какви цели ще се ползва наетото помещение (което е заявила и в разпита си пред
съдия, в разрез с твърденията на защитата – за нерегламентиран натиск). Нещо повече – заявява
ясен спомен, че хазяинът и жена му нееднократно са я виждали да посреща и изпраща клиенти,
3

както и че е водила регулярна комуникация с подсъдимия (дори го назовава със собствено и
фамилно име), на когото е плащала наемна цена и режийни суми. Всички тези обстоятелства те
преповтаря (с нюанси, които не позволяват да бъда застъпена теза за надграждане или друга форма
на манипулация) и в разпита си пред съдия, като по повод изложените от защитата доводи – за
оказан натиск върху нея, от страна на полицейски служители, подобна теза не би могла да бъде
споделена, доколкото в нито един момент С. не е била застрашена от наказателно или друга форма
на преследване. Нещо повече – концепцията на разпита пред съдия включва именно създаване на
обстановка за снемане на показания, в която всякакъв нерегламентиран натиск, подвеждащи и/или
подсказващи въпроси или друга форма на директна или индиректна манипулация да бъдат
изключени. В този смисъл и двата разпита на С. от досъдебната фаза формират хомогенна
доказателствена маса, подкрепяща обвинителната теза.
Защитата е абсолютно права – да почертае принципната законова постановка: че централна
роля в процеса има съдебната фаза. В този смисъл, повече от уместно е – да бъдат коментирани и
показанията на св. С., дадени, в хода на съдебното следствие. В разрез с твърдението си – че се в
виждала с подсъдимия един-единствен път (за предаване на сума от 20 лева, макар че в рамките на
същия разпит, тя заявява спомен за две – три срещи), още в началото на разпита си пред съда тя
посочва именно подс. И., като своя бивш хазяин (почти две години, след инкриминирания период,
което, предвид „пътникопотока“, свързан с работата й, буди сериозни съмнения, ако действително
се базира на една-единствена едноминутна среща). Отново в тях, казано от нея бележи сериозна
трансформация, в рамките на самия разпит: първоначално заявява, че е съобщила на
наемодателите си (б.а. подсъдимия и съпругата му), че е „платена жена“ (възможните
интерпретации на фразата не са много, да не кажем – само една) и стаята й трябва за работа;
впоследствие, вече заявява, е „може и да е имало разговор в началото, при който съм казала за
какво ще ползвам стаята и че съм платена жена“ (т. е. вече предходното изявление започва да носи
белезите на несигурност), докато в самия край на разпита вече с категоричност заявява, че никога
и по никакъв повод не е обсъждала с хазяина си – за какво ще се ползва наетото жилищно
помещение. Без да намира за уместно да излага хипотези – на какви причини би могла да се дължи
тази трансформация, съдът я намира за озадачаваща и недостоверна. Това е така, доколкото
последните твърдения са е диаметрални, спрямо твърденията от досъдебната фаза. На второ място,
поради промените в изявленията, в хода на самия разпит – преминаващи от едната крайност, през
несигурност, в другия полюс. На трето място, това е и вътрешната алогичност в самите показания
(съчетана и с декларирана неприкрита симпатия към подсъдимия).
Тук е мястото да се отбележи, че докато в досъдебна фаза С. заявява, че наела жилищното
помещение лично от подсъдимия (когото назовава дори със собствено и фамилно име), пред съда
за първи път се излагат твърдения за приятелка, натоварена с нелеката посредническа задача – да
наеме жилището, да плати първия наем и да предаде ключовете от наемодателя на наемателя. Без
да подценява различните аспекти на човешкото приятелство, силно съмнение буди
обстоятелството, че между св. С. и въпросната „Милена“ (чиито останали имена свидетелката дори
не е в състояние да посочи) това приятелство датира, едва от седмица, преди наемането на
жилището. Нещо повече – за тази седмица то да е достигнало степен на доверие, че да се свърже и
с предаване на една немалка парична сума (600 лева) на непознато лице, вкл. и доколкото пред
съда С. твърди, че тази „приятелка“, която познавала едва от седмица и която познавала само по
малко име, плащала и наемите, т. е. регулярно са й предавани суми в цитирания размер. В този
смисъл и тази теза, според съда, носи признаците на неубедителност, а изявлението „не съм
очаквала да се стигне до такова нещо“ дава основания да бъдат градени редица предположения за
коментираните по-горе разнопосочности, но не и от категорията – да бъдат противопоставими на
показанията от досъдебната фаза.
Данни за съдебното минало на подс. И. и характеристични данни за него съдът черпи от
приложената по делото справка за съдимост (неосъждан) и за висящи наказателни производства
(за документно престъпление).

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
4

При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна
подс. И. е реализирал престъпния състав, за който му е повдигнато обвинение.
По делото е установено по категоричен начин, че в цитирания в обвинителания акт
процесното помещение е било ползвано за предоставяне на възмездни сексуални услуги
(класически полови сношения) и блудствени действия (орална любов и анален секс).
Същевременно, с оглед изнесените от свидетелите С. и В. данни (първата съобщава за 2 – 3
клиента на ден, вторият – за поне 10 клиента за периода), налице е и признакът от обективната
страна „систематичност“: три или повече отделни еднородни деяния, които се извършват, въз
основа на отделни решения, като всяко от тях, взето само за себе си, не осъществява престъпен
състав, но многократното извършване на деяния от този род (системността) ги обединява в едно
престъпление (С., А. „Наказателно право. Обща част“, Сиела 1999, с. 341; *, Д. „Особености на
деянието при усложнена престъпна дейност“, с. 236).
Съдебната практика (ТР 3/1971 ОСНК, т. VI.3) поставя изискване за връзка между
деянията, отличаваща се с известна устойчивост и трайност. Този критерий се покрива от
добросъвестно заявеното от св. С. – че предоставянето на платени сексуални услуги в онзи (а и
към настоящия) период е представлявало основно средство за препитание. Същевременно, макар и
не уредена от закона, проституцията не съставлява инкриминирано деяние (вкл. и в контекста на
възражението на защитата – за показания, под натиск), а единствено обезпечаването на средство
(помещение) за нея попада под ударите на закона.
От субективна страна, деянията, включени в състава на престъплението са извършени
умишлено, при форма на вина – пряк умисъл. Действително, вината представлява факт от
вътрешния мир на дееца и като такъв не подлежи на самостоятелно доказване, а се извежда от
обективните елементи от състава на престъплението. Възмездният характер на отношенията
между подс. И. и св. С., при наличие на знание и у двамата за целите, за които ще се ползва
помещението (във връзка с възражението на защитата, не е нужно то да е било ползвано само и
единствено за проституция, а това може да е била само една от целите), отнесено и към данните за
последващи претенции, във връзка с ползването на банята от клиенти, налага единствен възможен
извод за съзнателна, волева дейност у дееца, насочена към придобиване на основни и/или
допълнителни средства по неправомерен начин (в който смисъл, налице биха били основанията за
обсъждане приложението на чл. 155, ал. 3 НК, но доколкото се касае за по-тежконаказуемо деяние
и липса изменение на обвинението в тази насока, подробни съображения са безпредметни).

По вида и размера на наказанието
Съгласно разпоредбата на чл. 54 НК, съдът определя наказанието в пределите, предвидени
от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този
кодекс и като взема предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за
извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
За престъпление по чл. 155, ал. 2 НК законодателят е предвидил наказания „лишаване от
свобода” до пет години и с глоба от 1 000 до 5 000 лева.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство няма как да не бъдат отчетени чистото
съдебно минало на дееца, както и трудовата и семейната му ангажираност, а като отегчаващо –
относително дългия период на противоправната деятелност и данните за наказателно производство
за документно престъпление (с оглед презумпцията за невиновност – само като недобри
характеристични данни). В този смисъл и отмерване на санкциите над минималния, но и под
средния размер, а именно – лишаване от свобода, за срок от една година и шест месеца и глоба, в
размер на 1 500 лева, според настоящия съдебен състав, носи признаците на съразмерност и
справедливост и е годно да постигне предвидените в закона цели. Същевременно, предвид чистото
съдебно минало на подсъдимия, с голяма степен на вероятност би могло да се предположи, че
превъзпитаващ и поправителен ефект могат да бъдат постигнати и посредством отлагане
изтърпяването на наложената санкция „лишаване от свобода“, като минималната продължителност
на изпитателния срок (три години) би била съобразена изложените по горе съображения.
5

По разноските
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и предвид императивната разпоредба
на чл. 189, ал.3 НПК, направените по делото разноски (600 лева от съдебната фаза) следва да бъдат
възложени, в тежест на подсъдимия.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

6

Номер на акта:	104
Дата:	12 май 2022 г.
Съдия:	Делян Любомиров Дилков

Дело:	20211110209928
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 юли 2021 г.

Присъда по дело №9928/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите