РЕШЕНИЕ
№ 363
гр. Бургас, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Елеонора С. Кралева
Таня Т. Русева Маркова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20212100500851 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивната жалба от К. С. К., със съдебен адрес гр.Бургас,
ул.“Пробуда“ № 39, подадена чрез пълномощник адв.Галина Павлова,, против
Решение № 260419/08.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 3355/2020 г. по описа на РС-
Бургас.
С първоинстанционното решение е постановено следното:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на К. С. К. oт гр.Б., кв.В., ул.“Ч.“ № *, настоящ адрес гр.С.
З., кв.“***“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, против Г. Н. М. от с.И., местност „К.“ № *, обл.Б., ЗА
ПРИЕМАНЕ НА УСТАНОВЕНО, че ищецът К.К. е изключителен собственик на лек
автомобил „Шкода Фабия“, рег.№ А8801НР, рама № TMBPW15Y554135274, рег.талон
№ *********, закупен за сумата от 2000 лв., както и ДА СЕ ПРИЕМЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, че ответницата Г. Н. М. владее лек автомобил „Шкода Фабия“, рег.№
А8801НР, рама № TMBPW15Y554135274, рег.талон № ********* без правно
основание, годно да я направи собственик и ДА СЕ ОСЪДИ Г. Н. М. да предаде
владението върху лек автомобил „Шкода Фабия“, рег.№ А8801НР, рама №
TMBPW15Y554135274, рег.талон № ********* на К. С. К..
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на К. С. К. ат гр.Б., кв.В., ул.“Ч.“ № *, настоящ адрес гр.С.
1
З., кв.“***“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, против Г. Н. М. от с.И., местност „К.“ № *, обл.Б., ДА
СЕ ПРИЗНАЕ за окончателен на основание чл.19, ал.3 ЗЗД предварителен договор при
условията на договаряне сам със себе си, от 09.12.2019 г., който ищецът сключил въз
основа на пълномощно рег.№ 257/23.01.2019 г. на Нотариус Гергана Сазанова, рег.№
396 в регистъра на Нотариалната камара.
ОСЪЖДА К. С. К. да заплати на Г. Н. М. сумата от 500 лв., представляваща
разноски по делото.
С въззивната жалба, допълнително уточнена с молба от 13.09.2021 г.
постановеното решениесе обжалва в частта му, с която е отхвърлен иска по чл.108
ЗС, като в тази част същото се счита за неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че
БРС е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели от
една страна до постановяването на недопустимо съдебно решение, тъй като съдът не е
конституирал служебно като необходими и задължителни другари наред с ответницата
и третите лица-продавачи по сделката, което е основание за обезсилване на решението,
а от друга страна тези процесуални нарушения са довели до недостатъчно изясняване
на фактите по спора и до непълнота на доказателствата, поради което съдът е
постановил необоснован и неправилен съдебен акт в обжалваната му част. В тази
връзка са изложени съображения, че неправилно продавачът по сделката е разпитан
като свидетел и не е допуснат още един свидетел за изясняване волята на страните по
сделката, поради което не е допуснато събиране на относими към правния спор
доказателства с оглед твърденията за нищожност на сделката и така е останал
неизяснен въпросът дали след като св.К., баща на ищеца, е дал парите за закупуването
на автомобила, той е договарял са себе си или за сина си, както неправилно и
необосновано е приел районния съд. Във въззивната жалба и уточненията към нея се
сочи, че съдът е нарушил диспозитивното начало, като в диспозитива на решението не
се е произнесъл по приетите за разглеждане евентуални искове за нищожност, тъй като
правното основание на евентуалните искове е именно това – да се приеме за
установено, че ищецът е изключителен собственик на процесното МПС, поради това,
че сделката е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, като сключена при
противоречие с добрите нрави и по чл.26, ал.2, вр. чл.17 ЗЗД, тъй като ответницата е
привиден купувач, а действителен такъв е ищеца, както и че поради това ответницата
не владее автомобила на правно основание, годно да я направи собственик и с оглед на
това да бъде осъдена да предаде на ищеца владението върху процесното МПС. В тази
връзка са изложени подробни съображения.
Моли въззивния съд да обезсили първоинстанционното решение в обжалваната
му част и да върне делото на районния съд за произнасяне по иска, с който е сезиран.
Евентуално, моли въззивния съд да върне делото на БРС за отстраняване на
очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК, изразяваща се в противоречие
2
между формираната воля на съда и външното й изразяване по отношение на
установителната част на ревандикационния иск, представляваща искове по чл.26, вр.
чл.17 ЗЗД.
Евентуално, моли въззивния съд да обяви за нищожно решението в
обжалваната му част, тъй като същото не е ясно разбираемо, не са изложени мотиви и
не става ясно защо ищецът не е признат за собственик на процесното МПС – дали
защото не е признат за окончателен предварителния договор или защото не е призната
за нищожна сделката, чиито страни не са конституирани като задължителни и
необходими другари по делото като ответници.
Във въззивната жалба са направени доказателствени искания, които са
оставени без уважение от настоящия съд, като преклудирани и поради липса на
предпоставки по чл.266 ГПК по изложени мотиви в определението на съда по чл.267
ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Г.
Н. М., подаден чрез пълномощник адв.Д.Ангелова, в който са изложени пространни
съображения и доводи за неоснователност на въззивната жалба и се оспорват
изложените в нея твърдения. Моли решението на РС-Бургас да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно в обжалваната част. Не са наеправени доказателствени
искания. Претендират се направените по делото съдебни разноски.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на
страните, след преценка на събраните по делото доказателства и предвид
разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока чл.259 ГПК и от лице, което има правен
интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима.
Производството пред БРС е образувано по исковата молба на К. С. К. против Г.
Н. М., с която се иска от съда ДА ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ищецът е
изключителен собственик на лек автомобил „Шкода Фабия“, рег.№ А8801НР, рама №
TMBPW15Y554135274, рег.талон № *********, закупен за сумата от 2000 лв.
(съобразно изменението на размера в съдебно заседание), поради това, че сделката
покупко-продажба, в която ответницата Г.М. фигурира като купувач, е сключена въз
основа на привидно пълномощно рег.№ 257/23.01.2019 г., като сделката е нищожна на
основание чл.26, ал.2, вр. чл.17 ЗЗД – поради привидност и на основание чл.26, ал.1,
предл.3 ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е налице
действителна прикрита сделка между ищеца и първоначалния собственик,
алтернативно поради това, че следва да се признае за окончателен на основание чл.19,
ал.3 ЗЗД предварителния договорпри условията на договаряне сам със себе си, който
ищецът е сключил въз основа на пълномощното; ДА ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че
ответницата Г. Н. М. владее лекия автомобил „Шкода Фабия“, рег.№ А8801НР, без
3
правно основание, годно да я направи собственик и ДА СЕ ОСЪДИ ответницата Г. Н.
М. да предаде на ищеца владението върху същия лек автомобил.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са съжителствали на
семейни начала от м.юни 2012 г. и имат едно дете, отношенията им били много добри
и ищецът се съгласил ответницата да му даде пълномощно рег.№ 257/23.01.2019 г., с
което го упълномощила да закупува с негови средства на нейно име МПС-та, да се
разпорежда с тях, както и да договаря включително сам със себе си. Твърди се, че
ищецът закупил изцяло със свои средства лек автомобил „Шкода Фабия“, рег.№
А8801НР, за сумата от 1200 лв. (размерът изменен на 2000 лв. в с.з.), като при
покупката присъствали негови познати, договорът бил оформен в необходимата за това
форма на името на ответницата и поради това регистрационният талон също бил на
нейно име. След това, обаче, отношенията между страните се влошили и се стигнало до
фактическа раздяла, което станало повод М. да се отметне от устните уговорки по
между им относно правото на собственост върху закупеното МПС, което двамата се
били договорили да бъде придобито от ищеца, като се стигнало се до там, че тя
оттеглила даденото му пълномощно.
Поради това ищецът иска от съда да го признае за изключителен собственик на
процесното МПС, като правото си на собственост извежда от следните обстоятелства:
На основание даденото му пълномощно К. подписал предварителен договор със себе
си при условията на чл.38 ЗЗД за закупуването на автомобила, като счита, че
оттеглянето на пълномощното след подписването на договора не поражда действие и
за него е налице основание съгласно чл.19, ал.3 ЗЗД да се признае предварителния
договор за окончателен. Евентуално, в случай, че не се приеме това правно основание,
се сочи сделката покупко-продажба на МПС, с която ответницата се легитимира за
купувач, е нищожна на следните основания – по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД поради
противоречие с добрите нрави, тъй като поведението на М. съставлява действие, което
накърнява добрите нрави и злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена
облага, като в съдебно заседание е уточнено, че средствата за закупуване на МПС-то са
дадени от ищеца и по-точно от неговия баща, което е обосновано поведението на
ответницата в противоречие с добрите нрави; по чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД, тъй като
ответницата е привиден купувач, привидно се явява и пълномощното, въз основа на
което е реализирана сделката, поради това, че съгласието и действителната договорка
по между им била ответникът да закупи автомобила, а ответницата да стане само
привидно собственик, т.е. твърди се наличие на персонална симулация и се счита, че
даденото му пълномощно, в което ищцата е изразила съгласие по чл.38, ал.1 ЗЗД за
договаряне сам със себе си представлява начало на писмено доказателствоза наличие
на уговорка между двамата за привидни и прикрити сделки, поради което е налице
основание по чл.17 ЗЗД да се приеме, че поради валидност на прикритата сделка
между К. и първоначалния собственик на МПС-то, ищецът притежава изключително
4
право на собственост върху автомобила. Твърди се също, че въпреки изричните
договорки между страните относно правото на собственост върху автомобила,
ответницата не желае да върне на ищеца ключовете са същия и да му предаде
владението, което е без правно основание, поради което се иска от съда да приеме, че
М. владее автомобила без правно основание, годно да я направи собственик и да бъде
осъдена да предаде на ищеца владението върху процесното МПС.
Така предявените от К.К. искове са с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД и чл.108
ЗС, вр. чл.26, ал.1, предл.3 и ал.2, предл.5 ЗЗД. Тук следва да се посочи, че с исковата
молба не са предявени самостоятелни искове за нищожност на договора за покупко-
продажба на МПС, тъй като аргументите за противоречие на сделката с добрите нрави
и за привидност на сделката са наведени като основания за правото на собственост на
ищеца.
В депозирания писмен отговор ответницата Г.М. е оспорила предявените
искове като неоснователни с твърдението, че лекият автомобил е закупен от ищеца
като нейн пълномощник, с нейни средства, регистриран е на нейно име, тя плаща
данъци, ремонтите, поддръжката и го управлява. Оспорила е предварителния договор
като антидатиран и съставен от ищеца за целите на производството. Оспорила е и
твърденията в исковата молба за противоречие на договора за продажба с добрите
нрави и привидност на сделката, като сочи, че между страните по делото няма никакви
съглашения.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, ангажирани от страните
за установяване на изложените от тях твърдения и възражения.
С обжалваното решение БРС е приел, че сделката покупко-продажба, в която
ответницата фигурира като купувач, е възможно да е привидна, но активната
легитимация на ищеца не е доказана, тъй като от доказателствата по делото се
установява, че баща му – св.К. е вероятната страна по действителния договор, тъй като
именно той е дал пари за закупуването на автомобила, договарял е покупката му,
преговаряйки от собствено име и за собствена сметка, той е извършил плащането,
управлявал е автомобила и е извършвал фактически действия регистрацията му. В тази
връзка е прието, че доколкото ищецът предявява по делото собствени права, от
доказателствата не се установява да е разполагал с такива. По отношение на
предварителния договор, БРС е приел, че същият е нищожен и съставен за целите на
процеса, като нищожността му е очевидна и произтича пряко от договора, поради
факта, че към посочената в него дата на сключването му същият е бил с невъзможен
предмет и очевидно е целял заобикаляне на закона, тъй като автомобилът е бил
различен регистрационен номер и талон. По тези мотиви, районният съд е отхвърлил
предявения иск по чл.108 ЗС – за приемане за установено, че ищецът е собственик на
процесното МПС, че ответницата владее същото без правно основание, годно да я
5
направи собственик и осъждането й да предаде на ищеца владението върху
автомобила, както и предявения иск по чл.19, ал.3 ЗЗД – за обявяване на окончателен
на сключения предварителен договор от 09.12.2019 г. за покупко-продажба на
процесното МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалвана част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение в частта, с
която е отхвърлен иска по чл.108 ЗС. В останалата част за отхвърляне на иска по чл.19,
ал.3 ЗЗД решението не е обжалвано и е влязло в сила.
При служебната проверка по чл.269 ГПК, Бургаският окръжен съд намира, че
решението на БРС е валиден съдебен акт, същото е постановено в писмена форма от
надлежен орган, функциониращ в законен състав, в рамките на правораздавателната
власт на съда, подписано е и има необходимото съдържание по чл.236, ал.1 ГПК, като
волята на съда е изразена по ясен и разбираем начин. В тази връзка, неоснователни са
възраженията във въззивната жалба за нищожност на първоинстанционното решение.
Решението е и допустимо в обжалваната му част относно предявения ревандикационен
иск по чл.108 ЗС.
С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на
закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като споделя окончателните
правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно в обжалваната част. Фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е
налице спор между страните, поради което БОС я възприема изцяло и препраща към
нея на основание чл.272 ГПК и затова не е необходимо събраните пред първата
инстанция доказателства да се преповтарят и от въззивния съд. Настоящата инстанция
споделя и решаващите правни изводи на БРС за неоснователност на предявения иск по
чл.108 ЗС, поради недоказване на собственически права в патримониума на ищеца.
По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към
съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за допуснати от съда
съществени процесуални нарушения. Въззивният съд намира, че БРС не е нарушил
диспозитивното начало и решението му не е недопустимо, както се твърди от
въззивника. В случая, съдът се е произнесъл по предявения иск по чл.108 ЗС. Както е
посочено по-горе в настоящото решение, с исковата молба не са заявени
самостоятелни искови претенции за нищожност по чл.26, ал.1, предл.3 и ал.2, предл.5
ЗЗД, нито под формата на кумулатевнот, нито под формата на евентуално съединяване
на искове. Доводите за нищожност на процесния договор за покупко-продажба на
6
МПС поради противоречие с добрите нрави и за привидност на сделката са наведени за
обосноваване на претендираното от ищеца право на собственост върху лекия
автомобил. Ето защо, не се налага произнасяне от съда с изричен диспозитив по искови
претенции, които не са заявени с исковата молба, като съдът дължи произнасяне по
тези възражения в мотивите на решението. В случая, макар и с лаконични мотиви,
районният съд е обсъдил възраженията на ищеца за нищожност на процесния договор,
а обстоятелството, че съответните норми по чл.26 ЗЗД не са цитирани в диспозитива на
решението по чл.108 ЗС не води до недопустимост на постановения съдебен акт, нито
до неговата неправилност. На същото основание не е налице и очевидна фактическа
грешка на съда по смисъла на чл.247 ГПК, допусната в съдебното решение, поради
което възраженията на въззивника в този смисъл също са неоснователни. Такива са и
оплакванията в жалбата относно недопуснати от съда доказателства, като е нужно да се
отбележи, че БРС е допуснал всички относими и необходими доказателства,
ангажирани от страните, от които се установяват релевантни за спора факти и
обстоятелства.
Настоящата инстанция намира за неоснователни и възраженията в жалбата за
недопустимост на решението, тъй като районният съд не бил конституирал служебно
като необходими и задължителни другари наред с ответницата и третите лица-
продавачи по сделката. Тук отново следва следва да се има предвид, че по делото не са
предявени самостоятелни искове за нищожност, за се обсъжда въпроса за
легитимираните страни. Отделно от това, съгласно ТР № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС,
предвид ограничителния му характер задължителното другарство не може да се
тълкума разширително по отношение на хипотези, в които законът не го предвижда
или естеството на спора не налага задължително участие на определени лица. При иск
на трето лице за нищожност на договор, процесуално легитимирани са всички страни
по договора, но липсва обща норма, която да поставя като задължително условие
тяхната съвместна процесуална легитимация. В случая не сме в пихотеза на предявен
иск, а на позоваване на нищожността в спор за собственост, като нито законът
предвижда, нито естеството на спора налага участието на продавачите по сделката като
страни в производството.
Неоснователни са и оплакванията по правилността на решението на БРС.
Съгласно разпоредбата на чл.108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от
всяко лице, което я владее или държи без основание. За уважаването на
ревандикационния иск е необходимо наличието на следните предпоставки в тяхната
кумулативна даденост – ищецът да е титуляр на вещното право, чиято защита търси,
т.е. да е собственик на процесното МПС, ответницата да упражнява фактическа власт
върху вещта, т.е. да владее автомобила, като упражняването на тази власт да е без
правно основание за това. В тежест на ищеца е при условията на главно и пълно
доказване да установи наличието на положителните предпоставки – че е собственик на
7
процесния автомобил и ответницата владее същия, а в нейна тежест е да докаже, че
владее вещта на правно основание.
С оглед събраните по делото доказателства, въззивната инстанция намира, че
по делото не е доказано наличието на първата от изискуемите от закона предпоставки
за уважаване на иска по чл.108 ЗС, а именно – ищецът да е собственик на процесния
автомобил „Шкода Фабия“, рег.№ А8801НР, както правилно е приел и БРС. В случая,
ищецът се позовава на нищожност на сделката за покупко-продажба на автомобила,
чрез която ответницата се легитимира като негов собственик.
Съдът не споделя доводите на ищеца за нищожност на сделката. От събраните
по делото доказателства не се установява твърдяната привидност –персонална
симулация на договора за покупко-продажба на МПС. При персоналната симулация
две страни постигат съгласие да сключат договор, по който желаят да прикрият
действителния купувач, поради което се уговарят като страна - купувач, по договора да
бъде записано лице, което привидно изпълнява тази роля. При това, се извършват три
сделки: между продавача и действителния купувач – прикритата сделка, която е
действителната, ако не страда от пороци; между продавача и привидния купувач –
която е обективирана в договора, но е привидна и като такава е нищожна; между
действителния и привидния купувач – упълномощаването от първия за втория да
придобие собствеността, както и специалната цел да се укрие действителния купувач.
Нормата на чл.165, ал.2 ГПК се отнася до всички видове привидни сделки, вкл.
и до персоналната симулация. В конкретния случай, по делото не се твърди наличието,
а и не се представя от ответника „обратно писмо“, поради което, за да бъде доказана
симулацията, чрез свидетелски показания, следва да е налице т.нар. „начало на
писмено доказателство“, т.е. писмени доказателства, изходящи от другата страна или
пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно
твърдението й за привидност (чл.165, ал.2 ГПК). В липсва „обратно писмо“ или
документ – „начало на писмено доказателство“, противопоставимо на възззиваемата,
която като купувач е придобила процесното МПС, такъв документ не представлява
нотариално завереното пълномощно, дадено от ответницата на ищеца, доколкото
дадените в същото правомощия за договаряне сам със себе си не съставляват
изявления, които правят вероятно твърдението за привидност. Ето защо, при липса на
документ по чл.165, ал.2 ГПК свидетелските показания за установяване знанието за
твърдяната персонална симулация са недопустими. Независимо от това, дори и да се
приеме, че свидетелски показания са допустими, в случая от гласните доказателства по
делото не се установява нито една от сделките, съставляващи фактическия състав на
персоналната симулация. Показанията не установяват постигане на съглашение между
продавача и ищеца като действителен купувач на вещта, но с посочване в договора на
ответницата като привиден такъв, като не установяват и съглашение между
8
ответницата и ищеца за упълномощаването му от нея тя да придобие собствеността и
то с нарочната цел да се прикрие факта че той е действителния купувач. Ето защо,
съдът намира, че твърденията на ищеца за нищожност на договора поради привидност
– персонална симулация не са доказани по делото и неоснователни.
Що се отнася до доводите за нищожност на сделката поради противоречие с
добрите нрави, следва да се има предвид, че ищецът няма интерес да релевира подобно
възражение, тъй като евентуално установената нищожност на това основание по
никакъв начин няма да се отрази на правното му положение на ищеца и няма да
установи наличието на собственически права в неговия патримониум. В случай, че
твърдяният порокът действително е налице, това няма да способства за признаване или
удовлетворяване на субективно материално право на ищеца, поради което и същият
няма правен интерес от обявяването на договора за нищожни поради противоречие с
добрите нрави. Независимо от това, следва да се отбележи, че възражението е и
неоснователно, доколкото липсват ангажирани доказателства в този смисъл.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че ищецът не е доказал
наличието на първата предпоставка за уважаване на иска по чл.108 ЗС, а именно, че е
собственик на процесния имот. Липсата на тази предпоставка обосновава извод за
неоснователност на предявения иск и същият следва да бъде отхвърлен, като е
безпредметно обсъждането на останалите предпоставки.
Предвид горното, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, а поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на БРС следва
да да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част.
При този изход на спора и направените от двете страни искания за разноски, на
въззивника К. такива не му се следват, като на основание чл.78, ал.3 ГПК същият
следва да заплати на въззиваемата М. сумата от 500 лв. за направените от нея разноски
за платено адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260419/08.03.2021 г., постановено по гр.д.№
3355/2020 г. по описа на РС-Бургас, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ , с която е отхвърлен
иска на К. С. К. от гр.Б., кв.В., ул.“Ч.“ № *, против Г. Н. М. от с.И., местност „К.“ № *,
обл.Б., ЗА ПРИЕМАНЕ НА УСТАНОВЕНО, че ищецът К.К. е изключителен
собственик на лек автомобил „Шкода Фабия“, рег.№ А8801НР, рама №
TMBPW15Y554135274, рег.талон № *********, закупен за сумата от 2000 лв., както и
ДА СЕ ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ответницата Г. Н. М. владее лек автомобил
„Шкода Фабия“, рег.№ А8801НР, рама № TMBPW15Y554135274, рег.талон №
9
********* без правно основание, годно да я направи собственик и ДА СЕ ОСЪДИ Г.
Н. М. да предаде владението върху лек автомобил „Шкода Фабия“, рег.№ А8801НР,
рама № TMBPW15Y554135274, рег.талон № ********* на К. С. К..
ОСЪЖДА К. С. К. от гр.Б., кв.В., ул.“Ч.“ № *, ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Г. Н. М. от с.И., местност „К.“ № *, обл.Б., ЕГН
**********, сумата от 500 лв. (петстотин лева) за направените съдебни разноски във
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10