РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1795

30.09.2019г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, председателствано от

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД № 1480 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 226 във вр. с 128, ал.2 АПК

Делото е образувано по исковата молба на П.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***,чрез адв. Р.И., съдебен адрес: ***, с която се иска да се приеме за установено спрямо Кмета на Район  „Тракия“ гр. Пловдив, че П.А.А. не дължи изпълнение на Заповед № 6-Z13-570/12.11.2013г.  Претендира разноски.

Ответната страна Кмет на Район Тракия-Община Пловдив, чрез проц. представител юрисконсулт З. оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представя писмена защита.

Пловдивският административен съд, като прецени доводите на страните, изложили такива и наличните по делото доказателства, по реда и при условията на чл. 154 и чл. 235, ал. 2 от  ГПК, във връзка с чл. 144 АПК счита, че исковата молба е процесуално допустима, а по същество, е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл. 128, ал. 2 от АПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. Следователно исковата защита по чл. 128, ал. 2 от АПК е насочена към разрешаване със сила на пресъдено нещо на спор относно съществуването на определено административно право или правоотношение в случаите, когато търсещият защита не разполага с друг ред на защита. В този смисъл нормативно регламентираните в условията на кумулативност процесуални условия за допустимост на иска по чл. 128, ал.2 от АПК, са следните: 1. наличие на спор за съществуването на съответното административно право или правоотношение, който спор поражда правния интерес от търсената съдебна защита и 2. да не съществува друга процесуална възможност и ред за защита.  Установителният иск по чл. 128, ал.2 от АПК като процесуална възможност за защита е субсидиарен и се прилага по всички административноправни спорове, за които кодексът или друг закон не предвиждат специален ред за решаване.

Защитата срещу незаконосъобразни административни актове от своя страна се осъществява по реда за оспорването им по административен и съдебен ред. В случая за ищеца не е била налице правната възможност за обжалване (в законоустановения срок) на посочената Заповед № 6-Z13-570/12.11.2013г. на  Кмет на район „Тракия“, тъй като към момента на издаване на заповедта собственик на имота и адресат на цитираната заповед е СД „Сингър-90 Гърневски и сие“.

След като не разполага с друг ред за защита, то ищецът може да се ползва от установителния иск по чл. 128, ал.2 от АПК.

         Настоящето производство е образувано след като с  Решение №7218 от 14.05.2019 г.  на ВАС  е отменено Решение № 1564/04.07.2018 г., постановено по административно дело № 2637/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд – Пловдив. Съгласно указанията на касационния съд при новото разглеждане на делото, следва да се разгледа претенцията на П.А. по реда на чл. 128, ал. 2 АПК, като съдът се произнесе и по въпроса дали с оглед особеностите на конкретния случай, ищецът се явява правоприемник на СД „Сингър – 90 Гърневски и сие” по смисъла на чл. 274, ал. 2 АПК.

         В мотивите на решението на ВАС е посочено, че „…именно по този ред, ищецът може да получи търсената защита, посредством която да установи, че за него не съществува задължение по възникналото изпълнително производство.,,,“

От фактическа страна и от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че със Заповед № 6-Z13-570/12.11.2013г.  Кметът на район „Тракия“ е наредил на СД „Сингър-90 Гърневски и сие“ да възстанови и премахне зидове, подробно описани в заповедта, с които е приобщена част с размери 1,50м. Х 4,67м. към апартамент № 2 находящ се в сграда с идентификатор 56784.540.1245.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.540.1245, попадащ в УПИ IX – 540.1245, кв.4 по плана на ЖК „Тракия“ с административен адрес гр. Пловдив, ЖК „Тракия“, бул. „Шипка“ № 7. Заповедта е била обжалвана от СД „Сингър-90 Гърневски и сие“ пред Административен съд гр. Пловдив, като с Решение № 1392 от 09.07.2015г., постановено по АХД № 392/2014г. по описа на Административен съд Пловдив  жалбата е отхвърлена като неоснователна. С Определение № 6033 от 18.05.2016г., постановено по адм. дело № 12462/2015г. и   Определение № 9893 от 21.09.2016г. постановено по адм. дело № 9898/2016г., ВАС е оставил жалбата на СД „Сингър-90 Гърневски и сие“ без разглеждане и е прекратил производството по делото.

Впоследствие, на 06.04.2017г. „Сингър-90 Гърневски и сие“  СД е продало на ищеца правото на собственост върху горепосочения имот, за което е представен Нотариален акт за покупко – продажба № 8, том II рег. № 1897, дело № 189 от 2017 г.

До П.А.А. е изпратена покана за доброволно изпълнение (ПДИ) с Изх.№6-7000-559-(1) от 01.06.2017г. на кмета на Община Пловдив - Район “Тракия”, с която на основание чл.277, ал.1 от АПК, е поканен да изпълни доброволно Заповед №6-Z13-570 от 12.11.2013г. на кмета на Община Пловдив - Район “Тракия“. П.А. е обжалвал и изпратената покана за доброволно изпълнение, като с Определение № 1815/20.09.2017г., постановено по адм. дело № 2268/2017г. по описа на Административен съд-Пловдив, оставено в сила с Определение №13497 от 07.11.2017г. по адм. дело № 12371/2017 г. по описа на ВАС, жалбата на А. е оставена без разглеждане.

При така установената фактическа обстановка, която не е спорна между страните, следва да се посочи следното:

На изпълнение по реда на чл. 267 от АПК подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания, предвидени в кодекса или в друг закон. Разпоредбата на чл. 268 АПК регламентира кои са изпълнителните основания, като между тях са влезлите в сила индивидуални административни актове, т.е. тези които не подлежат на обжалване или подадената жалба е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение.

При това положение и предвид обстоятелството, че Заповед №6-Z13-570 от 12.11.2013г. на кмета на Община Пловдив - Район “Тракия” е влязла в сила е безспорно, че е налице годно изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т.1 от АПК. При наличие на годно изпълнително основание е налице задължение за органа по изпълнението да започне и проведе изпълнително производство.

С оглед регламентираното в ЗУТ служебно производство по чл. 225 и чл. 225а, е възприето, че право на органа е да прецени срещу кой или кои от посочения обхват лица да бъде издадена заповедта по чл. 225, ал. 1 или по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, с което тези лица стават нейни адресати - § 3 ДР на Наредба № 13/2001 г.: "Адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. " /Определение № 2791/2018 г., ВАС, Второ О. /.

Преди да се пристъпи към принудителното изпълнение на ищеца по изпълнението е връчена покана за доброволно изпълнение. При липсата на доброволно изпълнение и с оглед разпоредбата на чл. 225, ал. 4 ЗУТ органите на ДНСК пристъпват към принудително изпълнение, което се реализира по реда на Наредба № 13/23.07.2001 г. на МРРБ за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК (наричана по-надолу Наредба 13/2001 г.,).

В конкретния случай ищецът се легитимира с нотариален акт за собственост след влизане в сила на изпълнителното основание. Ищецът, като правоприемник на длъжник по изпълнението по смисъла на чл. 274, ал. 2 от АПК, е встъпил в правата и задълженията на праводателя си, включително задължението му да изпълни влязлата в сила заповед.

След прехвърляне на правото на собственост на строежа с Нотариален акт за покупко – продажба № 8 от 06.04.2017 г., том II рег. № 1897, дело № 189 от 2017 г. А. има качеството на длъжник по изпълнението на заповедта и по отношение на него следва да бъдат извършени действията, предписани с разпоредбите на чл. 276 и 277 АПК, респективно чл. 225а и чл. 228 ЗУТ ( В този смисъл Решение № 427 от 06.04.2011 г. по адм. дело № 97/2011 г. на Административен съд-Бургас).

Макар и да не е бил адресат на заповедта, ищецът се явява длъжник в образуваното изпълнително производство по премахване на незаконен строеж като правоприемник на адресата на заповедта, съгласно изричната разпоредба на закона. След като законът го приема за длъжник в изпълнителното производство, независимо че към датата на оспорване на заповедта не е бил собственик, а само въз основа на качеството му на правоприемник на предходния собственик на строежа, то възражението, че не е участвал в проведеното административно и съдебно производство по оспорване на заповедта е неотносимо към задължението да изпълни заповедта. (В този смисъл Решение № 5551 от 27.04.2018 г. по адм. дело № 14089/2017. на ВАС.)

По изложените съображения предявеният установителен иск по реда на чл. 128, ал.2 АПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на П.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** , с която се иска да се приеме за установено спрямо Кмета на Район  „Тракия“ Община  Пловдив, че П.А.А. не дължи изпълнение на Заповед № 6-Z13-570/12.11.2013г. 

 

 

ОСЪЖДА П.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Община Пловдив, Район Тракия юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

СЪДИЯ: