Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Луковит, 20.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на първи юли през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В.П.
като разгледа докладваното от съдията АНД № 84 по описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на 59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по повод обжалвано Наказателно
постановление № 2019 – 0048390/ 15.02.2019 г., издадено от Ц.Х.Х.- Д. на
Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен
със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на
потребителите /КЗП/, упълномощен със заповед № 290/ 22.04.2015 г. на
Председателя на КЗП, с което на ЕТ „К.-В.А..“***, представляван от В. Б.А. - управител,
на основание чл. 27, чл. 28, чл. 53, чл. 83 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от Закона
за защита на потребителя /ЗЗП/, е наложена имуществена санкция в размер на 300.00
лева, за нарушение на чл. 9, ал. 3 от ЗЗП, на основание чл. 198 от ЗЗП.
Недоволен от наказателното
постановление останал жалбоподателят ЕТ „К.-В.А..“, които го обжалват в срок,
като жалбата е подадена чрез административно-наказващия орган и в нея се
излагат конкретни аргументи за незаконосъобразност на издаденото НП.
В съдебно заседание жалбоподателят В. Б.А., действащ
в качеството на управител на ЕТ „К.-В.А..“, редовно призован, се явява лично.
Представлява се от адв. С.Х., която моли
за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като неправилно,
незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на материалния закон и при
съществени процесуални нарушения. Излага доводи, че жалбоподателят не е
извършил вмененото нарушение, както и обръща внимание на съда, че АУАН е
съставен в нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, тъй като не е
съставен в предвидения от закона срок.
Административно наказващият орган –
КЗП РД гр.Русе, редовно призовани не изпращат представител. В депозирана до
съда писмена защита молят да се остави жалбата като неоснователна без
уважение и се потвърди НП като правилно и законосъобразно. Излагат подробни
аргументи.
От приложените по делото акт за
установяване на административно нарушение и издадено въз основа на него
наказателно постановление, приетите и приложени по делото писмени доказателства,
както и от показанията на разпитаните свидетели – актосъставителят К.С.И., свидетелят
при установяване на нарушението Е.Е. Е. – Н., свидетелят при съставяне на акта В.Г.Ч., съдът
приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят ЕТ „К.-В.А..“ стопанисва
търговски обект - магазин, находящо се в гр.Луковит, област Ловеч, на ул. „Х.Б.“
№ **.
На 07.03.2018 г. в гр. Луковит, свидетелите по делото К.С. Иванов – главен инспектор в КЗП, звено Ловеч и Е.Е. Е. – Н. –
извънщатен сътрудник към КЗП, РД Русе, извършили проверка в магазин в гр.
Луковит, обл. Ловеч, на ул. „Х.Б.“ № **, стопанисван от жалбоподателя.
Проверяващите установили, че в обекта се предлагат за продажба три модела
детски рокли, предназначени за малки деца до 3-годишна възраст, за които са
възникнали съмнения, че не съответстват с изискванията за безопасност на потребителите.
Стоките били с етикети със следната информация на български език: артикул:
Детска рокля, произход: Турция, вносител: „М. ****“ ЕООД, състав: 50 % памук,
50 % полиестер.
По повод на констатациите при проверката бил изготвен Констативен протокол
2018 № К-2643611/ 07.03.2018 г., като на основание чл. 192 от ЗЗП било наредено
на едноличния търговец да се яви на 12.03.2018 г. в 10.30 часа в КЗП, звено
Ловеч и да представи документи за произход на гореописаните стоки (доставни
фактура). На същата дата – 07.03.2018 г. били съставени и два броя протоколи за
вземане на проби.
При проверката по документи, от която е съставен ППД № К- 0103620/ 12.03.2018г.,
управителката на ЕТ „К.-В.А..“ е представила фактура № 116/02.01.2018 г. и
фактура № 117/02.01.2018 г., издадени от ЕТ „К.З.“, гр.Луковит, който
декларира, че е прекъснал дейността на фирмата на 01.01.2018 г., като всички
стоки са продадени на ЕТ „К.-В.А..“. Представени са и фактура № 000000**82/30.04.2016
г. и фактура № **********/26.06.2015 г., издадени от „М. ****“ ЕООД, гр. София.
Във връзка с докладна записка рег. с изх. № Р-01-84/ 19.03.2018 г. от Ц.Х.Х.–
Д. на РД – Русе и представените от жалбоподателя документи за произход е
извършена насрещна проверка в дружеството „М. ****“ ЕООД от служители на РД –
София.
С писмо изх. № У-02-559/ 11.04.2018 г. на КЗП гр.София до Г-жа Е.Г.– Д. на
РД – София, е възложено извършване на насрещна проверка при „М. ****"
ЕООД, за установяване произхода и реализацията на описаната стока – три броя
детски рокли подробно описани в писмото, като е посочено, че за проследяване
произхода на стоките, търговецът /ЕТ „К.-В.А..“/ е представил фактура № 116/
02.01.2018 г. и фактура № 117/ 02.01.2018 г.,
издадени от ЕТ „К.З." гр.Луковит. В писмото е посочено, че управителят на
ЕТ „К.З.", декларира, че е прекъснал дейността на фирмата на 01.01.2018
г., като всички стоки са продадени на ЕТ "К.-В.А..", който за
проследяване на произхода на стоките е представил фактура № 000000**82/
30.04.2016 г. и фактура № **********/ 26.06.2015 г., издадени от „М. ****"
ЕООД гр.София.
За извършената насрещна проверка в дружеството „М. ****“ ЕООД от служители
на РД – София е съставен Констативен протокол № К-2650244/ 09.05.2018 г., като в
протокола било вписано, че „М. ****“ ЕООД представя декларация, че никога не е
осъществявал внос на стоки от Турция. При проверката е установено, че фирмата /„М.
****“ ЕООД/ идентифицирала детските рокли, които продава с код 001, но от
приложената фактура не е видно, че са доставени детски рокли на жалбоподателя.
На 06.07.2018 г. бил съставен Протокол за проверка по документи №
К-0117818, в който е посочено, че „М. ****“ ЕООД представя два броя фактури - №
2210/ 18.05.2017 г. и № 1182/ 23.04.2015 г.
От докладна записка рег. с изх. № 6-01-132/ 19.07.2018 г. изготвена от Е.Г.–
Д. РД – София е видно, че при извършената насрещна проверка е установено, че на
„М. ****" ЕООД са доставени бебешки рокли Д., които се идентифицират с код
001 и които се различават от роклите, показани на снимките и продавани от
жалбоподателя в търговския обект находящ се в гр.Луковит.
С писмо изх. № Ц-02-559/ 24.08.2018 г. на Главния Д. на ГД „Контрол на
пазара“ при КЗП е уведомена РД – Русе за резултатите от насрещната проверка
извършена от РД – София, което било получено, регистрирано с вх. № З-01-84/
28.08.2018 г. в РД – Русе.
На 27.09.2018 г. бил съставен АУАН № К-0048390 в присъствието на упълномощено
от едноличния търговец лице, на ЕТ „К.-В.А..“, като актосъставителят К.С.И.
възприел установеното при извършената насрещна проверка от служители на РД – София,
като на жалбоподателя - търговецът ЕТ „К.-В.А..“ било вменено нарушение – за
това че на 07.03.2018 г. в магазин в гр. Луковит, област Ловеч, на ул. „Х.Б.“ №
**, предлага на потребителите детски рокли, предназначени за малки деца до
3-годишна възраст, като е поставил етикет с подвеждаща информация относно
вносителя. Нарушението било квалифицирано по чл. 9, ал. 3 от Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/.
Въз основа на съставения акт АНО издал
обжалваното НП, с което на ЕТ „К.-В.А..“, на основание чл. 233, ал. 2 от ЗЗП, е
наложена имуществена санкция в размер на 300.00 лева, за нарушението на чл. 9, ал.
3 от ЗЗП, на основание чл. 198 от ЗЗП. В наказателното постановление е
посочено, че нарушителят е установен на 28.08.2018 г., когато ГД „Контрол на
пазара“ към КЗП е уведомила РД - Русе с писмо с вх. № Р-01-84/ 28.08.2018 г. за
резултата от извършената насрещна проверка от РД – София – тоест, като дата на
установяване на нарушението АНО е посочил - 28.08.2018 г.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
административнонаказателната преписка, както и гласните и писмени
доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира
изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по
надлежния ред представлява годно доказателствено средство, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
разпитаните свидетели – актосъставителят К.С.И. - главен инспектор към КЗП,
звено в гр.Ловеч, Е.Е. Е.
– Н. и В.Г.Ч., които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира
изцяло.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е подадена в
рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като НП е
връчено на жалбоподателя на 27.02.2019 г., а жалбата е подадена в КЗП на 01.03.2019
г. Подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна, като съображенията затова са следните:
АУАН е съставен от служител, който има
правомощия да съставя АУАН за нарушения визирани в Закона за защита на
потребителите, а НП е издадено от компетентно лице, като по делото са представени
и приети като доказателства Заповед № 356 ЛС/ 22.04.2015 г. на Председателя на
КЗП, видно от която К.С.И. е упълномощена да съставя АУАН и Заповед № 290/ 22.04.2015
г., видно от която Ц.Х. е оправомощен да издава НП вкл. и за нарушения по ЗЗП. Актът
и НП са съставени при спазване изискванията на ЗЗП и ЗАНН. Същите съдържат
всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в
чл. 42 и чл.57 ЗАНН. В АУАН и в издаденото въз основа на него НП са отразени
датата на установяване и мястото на извършването на нарушението. Самото нарушение
е описано подробно, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП.
Посочена е конкретната законова разпоредба, която е нарушена и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя.
При служебната проверка на издаденото
НП съдът намира да е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се
в неспазване на преклузивния срок за издаване на АУАН визиран в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Видно от съдържанието на писмо с изх.
№ У-02-559/ 11.04.2018 г. на КЗП гр.София до Г-жа Е.Г.– Д. на РД – София, с
което е възложено извършване на насрещна проверка при „М. ****" ЕООД, за
установяване произхода и реализацията на описаната стока – три броя детски
рокли, както и от съдържанието на писмо с изх. № Ц-02-559/ 24.08.2018 г. на
КЗП, във връзка с докладна записка с изх. № Р-01-84/ 19.03.2018 г. от Ц.Х.Х.– Д.
на РД – Русе, с която същите са били информирани за установеното при
извършената на 07.03.2018 г. проверка, в обекта стопанисван от жалбоподателят,
длъжностни лица от РД – София, са извършили насрещна проверка при посочения
доставчик на детски дрехи „М. ****" ЕООД, отразена в Констативен протокол
№ К-2650244/ 09.05.2018 г., в който протокол било вписано, че „М. ****“ ЕООД
представя декларация, че никога не е осъществявал внос на стоки от Турция. При самата
насрещна проверка не било установено предлагането на стоката /три броя детски
рокли/ обект на проверката.
Посочено е, че с протокол за проверка по
документи № К-0117818/ 06.07.2018 г, от страна на „М. ****“ ЕООД са представени
следните документи - два броя фактури - № 2210/ 18.05.2017 г. и № 1182/
23.04.2015 г., за продукти различаващи се от тези предмет на проверката.
Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН
предвижда, че не се образува административно - наказателно производство, ако не
е съставен акт за установяване на нарушение в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението. Двете хипотези не се намират помежду си в отношения на
алтернативност, а са взаимно изключващи се, тоест нормата не предоставя на
административния орган възможност да избира в кой от двата срока да извърши
процесуалното действие – съставяне на акт за установяване на нарушение.
След като нарушителят е известен, то
акт за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в
продължение на три месеца от откриването му.
Приложимостта на втората хипотеза, а
именно едногодишен срок от извършване на нарушението се предпоставя само при
липса на данни у административно наказващия орган за конкретния нарушител. Това
е така, тъй като законодателят е предвидил възможност за административно
наказващия орган да положи усилия за откриване на нарушителя.
Ето защо тази втора хипотеза ще бъде
приложима тогава, когато нарушителят е открит с изтичането на посочените в
първата хипотеза три месеца.
Безспорно от установените по делото
доказателства се установява, че в случая нарушителят е бил известен на АНО още
към 07.03.2018 г., като съгласно цитираната по–горе разпоредба е задължение на
АНО, в рамките на три месеца от този момент да състави АУАН, въз основа на
който да приключи законосъобразно административно-наказателното производство с
издаване на постановление и налагане на санкция. Ако този срок не е спазен, то
се преклудира и възможността за реализиране на административно-наказателната
отговорност на нарушителя.
Съдът не възприема тезата на АНО, че нарушителят
е установен на 28.08.2018 г., когато ГД „Контрол на пазара“ към КЗП е уведомила
РД - Русе с писмо с вх. № Р-01-84/ 28.08.2018 г. за резултата от извършената
насрещна проверка от РД – София – тоест като дата на установяване на
нарушението да се приеме - 28.08.2018 г. В тази връзка следва да се отбележи,
че на контролните органи, нарушителят е бил известен дори и на дата 09.05.2018
г., когато длъжностни лица от РД – София, са извършили насрещна проверка при
посочения доставчик на детски дрехи „М. ****" ЕООД, отразена в Констативен
протокол № К-2650244/ 09.05.2018 г., в който протокол било вписано, че „М. ****“
ЕООД представя декларация, че никога не е осъществявал внос на стоки от Турция.
Този протокол е изготвен на дата 09.05.2018 г., а АУАН е съставен на 27.09.2018
г. – отново не в тримесечния срок посочен в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Освен това при така установената
фактическа обстановка съдът приема, че от събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на разпитаните по делото свидетели не се
установява, че констатациите в акта за установяване на административно
нарушение съответстват на фактическата обстановка. От приложените по делото
писмени доказателства се установява, че жалбоподателят не е извършил нарушение
на чл. 9, ал. 3 от Закона за защита на потребителите.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че по време на извършената проверка в стопанисвания от търговеца
обект се предлагали за продажба на потребителите детски рокли, предназначени за
малки деца до 3-годишна възраст, като е поставил етикет с подвеждаща информация
относно вносителя. Същите жалбоподателя е декларирал, че е закупил тези стоки с
фактура № 116/ 02.01.2018 г. и фактура № 117/ 02.01.2018 г., от предишния
търговец стопанисвал обекта - ЕТ „К.З." гр.Луковит, който от своя страни
ги е закупил от „М. ****“ ЕООД, за което при проверката са представени и
изследвани – фактура № 000000**82/30.04.2016 г. и фактура №
**********/26.06.2015 г., издадени от „М. ****“ ЕООД.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че не е налице осъществен състав на административно
нарушение по чл. 9, ал. 3 ЗЗП от страна на жалбоподателя, за това, че предлага
на потребителите детски рокли, предназначени за малки деца до 3-годишна
възраст, като е поставил етикет с подвеждаща информация относно вносителя. Фактът,
че при извършената насрещна проверка органите на КЗП не са могли да проследят
произхода на стоките, не е достатъчен да се приеме, че този търговец е предлагал
стоки, на които е поставил подвеждаща информация относно вносителя. Проверяващите
са се задоволили единствено да изискат от насрещно проверявания търговец да
представи фактури /представени са две фактури - № 1182 изд. на 23.04.2015 г. и
№ 2210 изд. на 18.05.2017 г./, като са пренебрегнали вероятността дружеството „М.
****“ ЕООД да е предлагало на търговците на дребно много по-голямо разнообразие
от стоки, в т.ч. е на детски рокли, което е нормална търговска практика.
Съдът намира, че нарушението на
едноличния търговец не е доказано, като в тежест на АНО е било да докаже
нарушението, за което е издадено НП. Констатациите съдържащи се в АУАН, респ. в
НП не се ползват с презумптивна доказателствена сила.
Действително нормата на чл. 9, ал. 3 от
ЗЗП регламентира задължение на търговеца да предлага на потребителите стоки с информацията,
съдържаща се в етикета, която трябва да бъде разбираема, достъпна, ясна, лесна
за отличаване и да не бъде подвеждаща. Безспорно, ЕТ „К.-В.А..“ е търговец, който е предлагал
за продажба детски рокли в стопанисвания от него обект. Със закупуването на
стоката с фактура № 116/ 02.01.2018 г. и фактура № 117/ 02.01.2018 г., от
предишния търговец стопанисвал обекта - ЕТ „К.З." гр.Луковит, на жалбоподателя
са били представени от предишния търговец и фактура № 000000**82/ 30.04.2016 г.
и фактура № **********/ 26.06.2015 г., издадени от „М. ****“ ЕООД. На базата на
информацията за вносителя у жалбоподателя /АНО не е изследвал, кой е поставил
етикетите на детските рокли – жалбоподателят или предишният търговец ЕТ „К.З."/
е възникнало задължение на предлаганите на потребителите детски рокли,
предназначени за малки деца до 3-годишна възраст, да постави етикет с
информация относно вносителя, който му е бил известен - „М. ****“ ЕООД. Тези
съждения се подкрепят и от факта, че доколкото представените на проверяващите фактури
съдържа всички изискуеми по Закона за счетоводството реквизити, посоченият в тях
за доставчик търговец „М. ****“ ЕООД е действащ такъв, а и копията на фискалните
бонове към всяка фактура съдържа данни, съответстващи на вписаните във
фактурата, в т.ч. данни за заплатената стойност.
По гореизложените съображения съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно,
поради което и следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 2019-0048390, издадено на 15.02.2019 г. от Ц.Х.Х.- Д. на
Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен
със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на
потребителите /КЗП/, упълномощен със заповед № 290/ 22.04.2015 г. на
Председателя на КЗП, с което на ЕТ „К.-В.А..“***, представляван от В. Б.А. -
управител, на основание чл. 27, чл. 28, чл. 53, чл. 83 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2
от Закона за защита на потребителя /ЗЗП/, е наложена имуществена санкция в
размер на 300.00 лева, за нарушение на чл. 9, ал. 3 от ЗЗП, на основание чл.
198 от ЗЗП, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Ловешки Административен съд, в ** дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: