№ 17278
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И. СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от И. СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110110589 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ищцата И. В.
С. срещу ответника „.....................“ АД за признаване за установено, че не
дължи сумата в общ размер на 2587,76 лева по Фактури №
**********/25.02.2021 г, № **********/21.05.2021г. и №
**********/19.08.2021, издадени за потребени ВиК услуги в имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „Бъкстон“, ул. „Равен“ № 3, по партидата на кл. №
**********.
В исковата молба са изложени твърдения, че процесното вземане е
недължимо поради липса на облигационна връзка между страните по делото.
Твърди се, че ищецът няма качеството на собственик или вещноправен
ползвател на исковия имот, за да дължи заплащане на фактурираните суми.
Поддържа се, че фактурираното количество потребена вода не е била
доставена до процесния имот, че същата не отговаряла на законоустановените
стандарти, че не са спазени разпоредбите на закона при калкулирането и че
не са формирани от показания на сертифицирани средства за търговско
измерване. Направено е искане за уважаване на исковата претенция и
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът „.....................” АД, в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал
отговор на исковата молба, като излага съображения за неоснователност на
предявените искове. Твърди се, че между страните съществуват облигационни
отношения, по силата на които е доставил ВиК услуги до процесния имот,
които възлизат на претендираната по фактурите стойност. По-конкретно се
посочва, че ищцата е титуляр на процесната партида и в базата данни на
ответното дружество е налице информация, че на 12.03.2014 г. по кл. №
3136151 е отразена смяната на собствеността съгласно Нотариален акт № 89,
том II, рег. № 1768, дело № 274/2000 г. Посочва се, че имотът е присъединен
1
към уличната водопроведна мрежа, а фактурираните суми са следствие на
отчитане на показанията на водомерите за имота и общото потребление.
Твърди се, че при проверка на 22.01.2021 г. е констатирано, че се наблюдава
постоянна силна консумация на В1 – съмнение за теч по вътрешно-сградните
инсталации. Твърди се правилното отчитане на показанията на техническите
средства и спазване на разпоредбите на закона. Направено е искане за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото
разноски.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не са се
явили лично и не са били представлявани.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен
иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК. На основание чл. 154, ал. 1
от ГПК в тежест ответника е указано, че следва да докаже, че отричаното
право е възникнало в твърдения обем, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения между страните за
доставката на ВиК услуги, реално доставени такива на ищеца за процесния
период, както и че стойността им възлиза именно на спорната сума.
На първо място по делото е спорно обстоятелството дали ищцата се
явява задължено лице по процесните фактури, доколкото се твърди, че
същата не е носил на правото на собственост или ограничено вещно право
върху исковия имот. Предвид проведеното от ответника доказване в хода на
процеса съдът счита, че същият не е доказал ищцата да е титуляр на някое от
посочените права, за да може оттам да се стигне до извода за наличието на
облигационна връзка между страните във връзка с ползване на фактурираните
ВиК услуги.
Според чл. 1, ал. 2 от ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и
доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и
пречистване на отпадъчните и дъждовни води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните
системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
Разпоредбата на параграф 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ, както по смисъла на чл. 3,
ал. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, дава качеството потребител на ВиК услуги на ищеца като носител на
вещни права върху имота и съответно при наличие на валидна облигационна
връзка за продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-
битови нужди. В това си качество той се явява клиент на дружеството и
2
страна по продажбеното правоотношение с ответника с предмет - доставка на
ВиК услуги, тоест дължи заплащане на цената на доставените услуги.
В отговора на исковата молба са изложени твърдения, че в
информационните масиви в минал момент е извършена смяна на титуляра на
процесната партида въз основа на цитиран нотариален акт. Съдът счита, че
посочените твърдения не са подкрепени от каквито и да е доказателства,
доколкото не е представен титул за собственост или за прехвърляне на
същата. Следва да се отбележи, че обстоятелството едно лице да се води
титуляр по партидата не е равнозначно на това същото да е носител на право
на собственост или друго вещно право върху водоснабдения имот, доколкото
това е от значение за вътрешното счетоводство на ответното дружество.
Предвид това съдът счита, че ответникът не е провел пълно и главни
доказване, че ищецът има качеството на потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги за процесния имот през исковия период и че е налице
облигационно правоотношение между страните. Оттам предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен като такъв. Следва изрично да се
отбележи, че доколкото по делото не се установява наличието на посочения
правопораждащ факт, явяващ се основополагащ за дължимостта на сумата,
съдът счита за безпредметно обсъждането на останалите доводи на страните и
останалите събрани доказателства.
Водим от изложеното, съдът смята, че на ищеца на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК се дължат разноски. Страната претендира такива. Същата е била
представлявана от адвокати, безплатно предоставили правна защита на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Претендира се възнаграждение за
адвокатска защита в размер на 600,00 лева – по 300,00 лева за два адвоката,
които са се явявали по делото, а при условията на евентуалност – 600,00 лева
в полза на един. Направено е възражение от ответната страна. Съдът счита, че
съобразно разпоредбите на чл. 78 от ГПК на страната се дължи
възнаграждение само за един адвокат и в полза на последно представлявалия
страната пред съда адвокат – адв. Илчев. Предвид липсата на фактическа и
правна сложност на делото съдът счита, че следва да намали
възнаграждението до минималните размери съгласно разпоредбата на чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение, актуална към датата на сключване на договора с адвоката
(22.02.2022 г.), а именно – до размер от 558,77 лева. В полза на страната
следва да се присъди и държавна такса в размер на 103,52 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. В. С., ЕГН
**********, със служебен адрес: гр. София, ул. .................... адв. Б., срещу
ответника „.....................“ АД, ЕИК ....................., със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н Красно село, Бизнес Център Интерпред Цар Борис,
3
бул. „Цар Борис III” № 159, ет. 2 и 3, иск по чл. 124, ал. 1. от ГПК за
признаване за установено, че И. В. С., ЕГН **********, не дължи на
„.....................“ АД, ЕИК ....................., сумата в общ размер на 2587,76 лева по
Фактури № **********/25.02.2021 г, № **********/21.05.2021г. и №
**********/19.08.2021, издадени за потребени ВиК услуги в имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „Бъкстон“, ул. „Равен“ № 3, по партидата на кл. №
**********.
ОСЪЖДА срещу „.....................“ АД, ЕИК ....................., със седалище и
адрес на управление: гр.София, р-н Красно село, Бизнес Център Интерпред
Цар Борис, бул. „Цар Борис III” № 159, ет. 2 и 3, да заплати на И. В. С., ЕГН
**********, със служебен адрес: гр. София, ул. .................... адв. Б., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 103,52 лева (сто и три лева
и петдесет и две стотинки), представляваща сторени разноски в
първоинстанционното производство за държавна такса.
ОСЪЖДА срещу „.....................“ АД, ЕИК ....................., със седалище и
адрес на управление: гр.София, р-н Красно село, Бизнес Център Интерпред
Цар Борис, бул. „Цар Борис III” № 159, ет. 2 и 3, да заплати на адв.
........................., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Гургулят” № 31, ет.
1, сумата в размер на 558,77 лева (петстотин петдесет и осем лева и
седемдесет и седем стотинки), представляваща разноски в
първоинстанционното производство за безплатно предоставена адвокатска
защита и съдействие на ищеца на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4