Решение по дело №1378/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Г. Й. Т., [ЕГН], против решение № 513/25.06.2024 г., постановено по АНД № 1781/2024 г. на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 11-01-1086(2023)/22.03.2024 г., издадено от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) – София, с което на касационния жалбоподател, за нарушение на чл.112, ал.8 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), на основание чл.254, ал.2 от същия закон е наложена глоба в размер [рег. номер].

Касаторът намира, че оспореното решение е неправилно. Твърди, че не е бил уведомявам лично за подадената в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) жалба срещу решение за определяне на изпълнител на обществена поръчка. Сочи, че не му е връчван препис от жалбата. Счита, че е налице маловажен случай. Намира за неизяснен въпроса по коя редакция на санкционната разпоредба е определен размерът на глобата. Иска се отмяна на съдебния акт и отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – Директор на АДФИ, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № 11-01-1086(2023)/22.03.2024 г., издадено от Директора на АДФИ – София, с което на касационния жалбоподател, за нарушение на чл.112, ал.8 от ЗОП, на основание чл.254, ал.2 от същия закон е наложена глоба в размер [рег. номер].

За да постанови решението съдът е приел за безспорно установена фактическата обстановка, преценил, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е изложил мотиви за правилността на приложената санкционна норма. Обсъдено е, че нарушението не може да се [жк], доколкото засяга важни обществени отношения, свързани с разходването на публични средства.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

От доказателствата по делото се установява, че към 11.11.2021 г. Т. заемал длъжността – изпълнителен директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, [населено място], както и че с решение № ОП30-2/26.03.2021 г. била открита процедура за възлагане на обществена поръчка за услуги по ЗОП – „открита процедура“ с peг. № 00571-2021-0016 с наименование: „Изпълнение на строителен надзор и функции на инженер по ФИДИК за обекти, включени в рамките на проект „Интегриран воден проект за област Бургас“, с две обособени позиции. В резултат на проведената процедура по обособена позиция 2 с решение изх.№ РД-09-281-2/25.10.2021 г., възложителят обявил класирането и определил за изпълнител на обществената поръчка. На същия ден решението е било изпратено на всички участващи в процедурата. На 04.11.2021 г. ДДЗД „Обединение Тректебел ГКВ – Булинженеринг – ТС“ подало жалба в КЗК срещу избора на изпълнител в обществената поръчка. Жалбата е подадена директно в КЗК, а не чрез възложителя. На 05.11.2021 г. препис от жалбата е получен във „ВиК“ – Бургас (л.27 от АНД № 1781/2024 г. на РС Бургас). На 11.11.2021 г. е сключен договор с определения за изпълнител.

За нарушена е посочена разпоредбата на чл.112, т.8 от ЗОП, съгласно която възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата, освен когато е допуснато предварително изпълнение или когато процедурата е открита на основание чл.79, ал.1, т.4, чл.138, ал.1, чл.164, ал.1, т.3 или 4, или чл.182, ал.1, т.1.

Според чл.196, ал.1, т.1 от ЗОП на обжалване подлежи всяко решение на възложителите по процедура за възлагане на обществена поръчка. По аргумент от чл.205, ал.1 от ЗОП, когато се обжалва решението за определяне на изпълнител, възложителят може в срока за представяне на становището по чл.200, ал.2 да поиска от Комисията за защита на конкуренцията допускане на предварително изпълнение на решението.

Съгласно чл.254, ал.2 вр с чл.254, ал.1 от ЗОП възложител, който сключи договор за обществена поръчка в нарушение на забраната по чл.112, ал.8 се наказва с глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече [рег. номер].

Касационният състав намира, че районният съд е установил детайлно и правилно относимите към спора факти. Изключително подробно са обсъдени всички доказателства и са изложени мотиви за относимостта на всяко едно от тях към предмета на спора. Въз основа на фактите са изложени мотиви за липса на сочените процесуални нарушения. Касационният състав напълно споделя тези мотиви, в които няма никакво вътрешно противоречие и изцяло кореспондират с установените факти, поради което на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.

Касаторът не оспорва фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд, както и съставомерността на деянието, но излага възражения, че не е уведомен лично за постъпилата в КЗК жалба. Според съдебния състав тези възражения са неоснователни. Видно от представения екземпляр на жалбата до КЗК (л.27 от АНД № 1781/2024 г. на РС Бургас), същата е постъпила във „ВиК“ Бургас на 05.11.2021г. С оглед императивната разпоредба на чл.112, т.8 от ЗОП, касаторът дори лично да не е узнал този факт, за него съществува задължение преди сключване на договора да извърши проверка дали решението за определяне на изпълнител е влязло в законна сила. Безспорно поради подадената жалба решението за определяне на изпълнител ще влезе в сила след приключване на оспорването с влязъл в сила акт.

В случая не е налице някое от изключенията по чл.112, ал.8 от ЗОП, а именно – не е допуснато предварително изпълнение, процедурата не е открита на основание чл.79, ал.1, т.4, чл.138, ал.1, чл.164, ал.1, т.3 или 4, или чл.182, ал.1, т.1, а решението за определяне на изпълнител не е влязло в сила.

По отношение възраженията за прилагане на чл.28 от ЗАНН, касационният състав намира, че в конкретния случай, доколкото установеното нарушение засяга обществени отношения, свързани с разходването на публични средства, както и предвид релевантните факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението, не се обосновава извод същото да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Ето защо и с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, съдът приема, че не е налице маловажен случай на административно нарушение.

Не се установява и твърдяната в касационната жалба неяснота относно начина на определяне на размера на глобата. В НП изрично е посочено, че наложената глоба е на основание чл.254, ал.2 от ЗОП, във връзка с ал.1 от същата разпоредба. В случая законодателят е определил начин на определяне на административното наказание и неговия максимум. По делото не е спорно, че стойността на сключения договор за обществена поръчка е в размер на 1 193 472 лв. с вкл. ДДС. В НП изрично е посочено, че 2 на сто от стойността на договора е повече от 5 000 лв., поради което на касатора е наложена глоба в определения от закона размер. В решението на районния съд са изложени изчерпателни мотиви относно приложението на санкционната разпоредба, които касационният състав единодушно споделя и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща и към тях.

Тъй като настоящата инстанция не стигна до изводи различни от тези на районния съд, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото искането на касатора за присъждането на разноски е неоснователно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, XXVI-ти състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 513/25.06.2024 г., постановено по АНД № 1781/2024 г. на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.