Определение по дело №510/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл ГПК и е образувано по въззивна жалба на ищцата К. Х. В. чрез пълномощника й адв.К. Д. против отхвърлителната част на решение №5004/14.07.2014г. на РС-Благоевград по гр.д.№2115/2013г. , и по въззивна жалба на ответника Т. К. К. ,подадена чрез пълномощника му адв.Г. Ю. против посоченото по-горе решение на БРС в частта,в която е уважен предявения срещу него иск за увеличение на издръжката на малолетната дъщеря на страните за сумата над 100лв месечно.

В жалбата на ищцата са наведени общи оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на решението в атакуваната му от посочената страна част .Твърди се,че РС не обсъдил всички събрани доказателства и неправилно е приел,че искът е частично основателен.Поддържа се,че са доказани всички предпоставки за уважаване на иска изцяло в предявения му размер,което се иска от въззивния съд.

Жалбата на ответника Т. К. се основава на доводи за процесуални нарушения и материална незаконосъобразност на решението в частта,в която искът е уважен за сумата над 100лв до присъдения от РС размер 150лв.Иска се отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на предявения иск за размера над 100лв .

Като необжалвано в тази му част решението на БРС по гр.д.№2115/2013г. е влязло в сила за постановеното увеличение на присъдената издръжка на детето М. Т. К. по влязлото в сила решение на БРС по гр.д.№979/2009г. от 80 .00лв до размер на 100лв. месечно.

По допустимостта на въззивните жалби съдът се е произнесъл с определението си по чл.267 ал.1 ГПК и повторната проверка при постановяване на решението не води до различен от вече направения извод ,че жалбите са процесуално допустими като подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежни страни в производството при наличие на правен интерес.

След съвкупна преценка на събраните доказателства и като съобрази доводите на страните ,Благоевградският Окръжен съд приема за установено следното:

Безспорно е ,че искът е доказан по основание .Това произтича от обстоятелството,че решението на БРС по гр.д.№2115/2013г. е влязло в сила поради необжалването му в частта,в която издръжката за малолетната дъщеря на страните М. Т. К. ,платима от бащата-ответник по иска, е увеличена от 80.00лв на 100лв месечно.С необжалваната част на решението се разрешава със сила на пресъдено нещо наличието на изменени обстоятелства след последното увеличение на издръжката на детето по решението на БРС по гр.д.№979/2009г.Предвид посоченото спор по доказаност на основанието за изменение на издръжката не може да се поддържа пред въззивната инстанция.Оттук нататък правомощията на въззивния съд съобразно чл.269 ГПК се свеждат до произнасяне по съществото на спора по наведените в жалбите основания за неправилност на първоинстанционното решения в обжалваните му от страните части.И двамата жалбоподатели поддържат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението на БРС в обжалваната от всеки от тях част.

По жалбата на ответника за постановеното от БРС увеличение на издръжката на малолетното дете на страните в обжалваната част над 100лв месечно до 150лв месечно,въззивният съд приема следното:

За да увеличи на 150лв месечната издръжка ,определена с влязлото в сила решение по гр.д.№ 979/2009г. по описа на БРС в размер на 80 лв ,първоинстанционният съд е изтъкнал,че от последното изменение на издръжката е изминал период от 5 г.,в който нуждите на детето съществено са нараснали при констатирано ,макар и не много значително увеличение на възможностите на дължащия издръжката родител.В тази връзка РС е изложил подробни съображения,към които въззивният съд препраща на основание чл.272 ГПК.Към изложените съображения от първоинстанционния съд въззивната инстанция изтъква нормативната промяна ,извършена в посочения по-горе период след последното изменение на издръжката на детето относно минималния размер на дължимата издръжка.Съгласно чл.142 ал.2 СК минималния размер на издръжката е в размер на 1/4 от размера на минималната работна заплата,т.е. към настоящия момент минимумът на дължимата издръжка е 90лв,тъй като след 01.01.2015г. М. е в размер на 360лв. /ПМС № 334/23.10.2014г./ За 2014г. минималната работна заплата е възлизала на 340лв./ПМС №249/31.10.2013г./ От друга страна в случаите,когато Държавата осигурява издръжка във вид на месечна помощ за малолетен нуждаещ се ,отглеждан от роднини и близки ,размерите са определени в чл.49 ал.2 Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето и за дете на възраст от 7г. до 14г. възлизат на 3,5- кратния размер на гарантирания минимален доход .В същия размер за посочената възраст са гарантираните от Държавата средства ,които се предоставят месечно за отглеждане на настанените в приемни семейства деца /чл.50 ППЗЗД/.Посочените размери на помощи за социалната услуга "приемна грижа" , са ориентир за минимален жизнен стандарт на подрастващите и за това как Държавата е оценила нуждите от средства за издръжка на едно дете от възрастовата група на малолетната дъщеря на страните –от 7г. до 14г. възраст. Съдът приема,че щом Държавата чрез съответните институции дава посочената по-горе социална защита на малолетните ,които по различни причини са настанени в приемни семейства или се отглеждат от близки и роднини,то дължимата от родителите грижа за осигуряване на средства за издръжка на малолетните им деца не може да бъде по-малко отговорна или пренебрежима,ако са трудоспособни и здрави .Издръжката на детето на страните следва да обезпечава нуждите му с оглед възрастта и здравословното състояние,както и максимално възможно да бъде съобразена с индивидуалните му интереси и потребности.В тази връзка обосновано и при правилно приложение на материалния закон РС е приел ,че на детето на страните следва да бъде определена издръжка,съответстваща на нуждите му ,която ответникът е в състояние да осигури.При установените от доказателствата потребности на детето средствата за неговата издръжка не могат да бъдат по-малко от 250 лв месечно,както правилно е приел РС .В обжалваното решение първоинстанционният съд подробно е посочил какви са потребностите на детето и те не са намалели след постановяването му.Доводите на жалбоподателя в жалбата му,че не било доказано детето да е продължило да посещава занимания на клуба по спортни танци и на тенис клуба,нито че продължава да има нужда от консултации и занятия с логопед ,са изцяло несъстоятелни.Не влиза в предмета на доказване да се установява точно какви разходи се правят за детето конкретно за всеки месец след предявяване на иска.Искът по чл.150 СК е за изменение на издръжката за в бъдеще /след предявяване на иска до настъпване на нови обстоятелства,които обуславят промяна/ ,поради което е достатъчно да се установят нуждите на детето към момента на постановяване на решението и да се съобрази тенденцията за нарастването им поради инфлационните процеси ,за да се определи обективно с какви средства може да се обезпечи пълноценното му развитие.В този смисъл са разясненията дадени с ППВС , и ППВС №5/30.11.1981г. според които възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. При определяне размера на издръжката се отчитат нуждите и възможностите към момента, когато се постановява решението, но тъй като издръжката се присъжда за задоволяване на бъдещи нужди следва да се съобразят и предвидимите в близко бъдеще потребности.В случая предвидимите потребности на детето включват посещения при логопед ,защото както сочи св.Б. ,макар проблемът със заекването да е преодолян ,появил се е друг проблем-детето говори много бързо като резултат от спазъма на заекването.В крайна сметка в предвидените средства за общата издръжка на детето не се включва задоволяването на капризи , особени увлечения ,хобита и пр.Това,което може да се осигури с тези средства е в рамките на минималния стандарт за образователно и интелектуално развитие на детето .Същевременно съдът съобразява,че бащата е в състояние да дава необходимата спрямо съществените нужди на детето издръжка.Неговите възможности не са намалели.Не се установява той да има задължения за издръжка към други лица.По отношение на грижата за неговата майка,въззивният съд споделя изцяло изводите на първата инстанция,че това е морално задължение на ответника,без да е установено наличието на обстоятелства за законово дължима издръжка по реда на чл.141 т.2 СК. Майката на ответника има собствени средства /от пенсия/ и имущество ,които обезпечават нуждите й .Ако ответникът я подпомага финансово,това е похвално от гледна точка на морално-етичните норми ,утвърдени като „добри нрави“ на обществото,но е ирелевантно за преценката на възможностите му да дава издръжка на малолетната си дъщеря, която дължи безусловно.Не следва да се цени като доказателство ,установяващо намаление на възможностите на ответника да дава средства за издръжка представеният във въззивното производство договор за наем.Договорът е без достоверна дата и като частен свидетелстващ документ не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила.Този документ има значението,посочено в чл.180 ГПК и не установява твърдението на ответника,че прави разходи за наем на жилището,в което живее понастоящем.Но дори ако се приеме,че действително ответникът посреща такава нужда ,средствата му от заплата и др.имущество позволяват да плаща издръжка на детето си в определения от РС размер.Ето защо въззивният съд намира за несъстоятелен поддържаният във въззивната жалба на Т. К. довод ,че доказаните нужди на детето и възможностите на задължения за издръжката родител не обосновават определянето й в размер по-висок от 100 лв месечно.

По въззивната жалба на ищцата Кр.В.:

Жалбата не съдържа конкретни доводи за неправилност на решението на РС в отхвърлителната му част за сумата над 150лв до претендираната от ищцата -200лв месечно.В съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК съдът следва да се произнесе по правилността на решението в обжалваната му от ищцата част съобразно посоченото в жалбата.По преценката на посочените в жалбата на ищцата факти и обстоятелства и значението им за определяне нуждите на детето и възможностите на задължения за издръжката родител,съдът е изложил съображения по-горе във връзка с жалбата на ответника.Следва обаче служебно да се вземат предвид настъпилите след постановяване на първоинстанционното решение факти .В случая новонастъпил факт е прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата,настъпването на който се установява със справка,изхождаща от държавен орган-НАП за прието уведомление по чл.62 ал.5 КТ .Този факт,обсъден във връзка с кредитното й задължение по представения договор за ипотечен кредит несъмнено визира намаляване на възможностите на майката да осигурява средства за издръжката на детето.Въззивният съд съобразява и доказаните обстоятелства,че ответникът трайно се е дезинтересирал от детето,не поддържа редовни контакти с него ,не присъства активно в живота му,без да се установява майката да препятства личните отношения между двамата.Това се установява от показанията на св.М. В. и данните от предоставения социален доклад от РД“СП“-Б..От посочените обстоятелства съдът прави фактическия извод,че дори във времето ,определено за лични отношения между бащата детето,грижите за неговата храна, здравословно състояние,спортни и културни занимания , се полагат изцяло от майката .По изложените съображения издръжката следва да бъде увеличена на 180лв месечно.

По разноските :

Въззивницата В. чрез пълномощника си е направила своевременно искане за присъждане на разноските за въззивното производство.С представения списък по чл.80 ГПК тя претендира разноски в размер на 250лв- за платеното адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител.Извършването на разноски в посочения размер е удостоверено с договора за правна защита с представляващия въззивницата адвокат,в който договореното адвокатско възнаграждение в размер на 250лв е отразено като заплатено в брой.Предвид постановения във въззивното производство резултат по делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 150 лв за направените от нея разноски за въззивното производство,определена по правилото на чл.78 ал.1 ГПК.Съобразно увеличения размер на издръжката ответникът следва да заплати и държавна такса в размер на 43,20лв по сметка на Б.,както и пет лева –държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Мотивиран по изложените съображения и на основание чл.271 ГПК и чл.78 ал.1 ГПК,Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №5004/14.07.2014г. на Районен съд-Благоевград по гр.д.№2115/2013г. в обжалваната част,в която е отхвърлен като неоснователен предявения иск от К. Х. В., с ЕГН [ЕГН] като майка и законна представителка на малолетната М. Т. К., с ЕГН [ЕГН] против Т. К. К., с ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], ул.“С=а“№26 БЗЗСУ за изменение на месечната издръжката на детето ,определена с решение № 3926/14.07.2009г. на РС-Благоевград по гр.д.№979/2009г. ,дължима от бащата Т. К. К. ,за сумата над 150лв /сто и петдесет лева/ до 180лв/сто и осемдесет лева/ ,и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ размера на издръжката в полза на малолетната М. Т. К., с ЕГН [ЕГН] ,платима чрез неговата майка и законна представителка К. Х. В., с ЕГН [ЕГН],която бащата Т. К. К., с ЕГН [ЕГН] е осъден да заплаща да заплаща ,като я УВЕЛИЧАВА с още 30 лв/тридесет лева/ месечно ,или за разликата над присъдения с обжалваното решение размер от 150лв месечно –на 180 лв месечно,считано от датата на предявяване на иска-05.09.2013г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване ,ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от посочената дата -05.09.2013г. до изплащането й.

ПОТВЪРЖДАВА решение №5004/14.07.2014г. на Районен съд-Благоевград по гр.д.№2115/2013г. в обжалваната му част,в която на основание чл.150 СК е увеличена присъдената с решение № 3926/14.07.2009г. на РС-Благоевград по гр.д.№979/2009г. издръжка на детето М. Т. К., с ЕГН [ЕГН] дължима от баща йТ. К. К., с ЕГН [ЕГН] и платима чрез нейната майка и законна представителка К. Х. В., с ЕГН [ЕГН], за сумата над 100лв/сто лева/ месечно до 150 лв /сто и петдесет лева/ месечно ,както и в обжалваната част,в която искът за увеличение на издръжката на детето ,е отхвърлен за разликата над 180лв–/сто и осемдесет лева/ месечно до предявения размер за сумата 200лв/двеста лева/ месечно,считано от датата на предявяване на иска -05.09.2013г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване .

ОСЪЖДА Т. К. К., с ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], ул.“С.№26 БЗЗСУ ,да заплати на К. Х. В., с ЕГН [ЕГН],с адрес:Б.,ул."В." №3 сумата 150 лв /сто и петдесет лева/ за направените от нея деловодни разноски за въззивното производство,съразмерно на уважената с настоящето решение част на иска.

ОСЪЖДА Т. К. К., с ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], ул.“С.“№26 БЗЗСУ, да заплати по сметка на Окръжен съд-Б. държавна такса в размер на 43,20лв/четиридесет и три лева и двадесет стотинки/ съобразно уважената с настоящето решение част на иска, както и 5 лв/пет лева/ –държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: