ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. С., 27.05.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VІ-18 състав, в открито
заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и пета година в следния
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ШИПКОВЕНСКА
при участието на секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 1881 по описа за 2012 година на
Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
На 25.11.2024 г. е обявен в Търговския регистър по
партидата на „ВИК
И.“ ЕООД-в несъстоятелност, ЕИК ********, изготвен от синдика Допълнителен
списък на
неприети вземания, неплатени на падежа и възникнали след датата на откриване на
производство по несъстоятелност на „ВИК И.“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ********, т. д. № 1881/2012 г. на Софийски
градски съд, ТО, VI-18 с-в, предявени на основание чл. 688, ал. 3 ТЗ.
В срока
по чл. 690, ал. 1 ТЗ е постъпило възражение с вх. № 283963/29.11.2024 г.,
подадено от кредитора Д.Т.С. срещу Допълнителния списък на неприети вземания по
чл. 688, ал. 3 ТЗ. В подаденото възражение
възразилият кредитор поддържа, че молбата за предявяване на вземания за месечно възнаграждение на синдика била предявена на
09.08.2024 г., както и че същите неправилно били включени от синдика в списък
на неприети вземания. Твърди, че размерът на месечното възнаграждение на
синдика е определен в размер на 500,00 лв. с определение от 13.07.2012 г. С
решение № 914 от 19.05.2016 г. възразилият кредитор бил назначен за синдик,
като в решението не било посочено месечното възнаграждение, тъй като размерът
на същото бил посочен в съдебния акт от 13.07.2012 г. Счита, че възнаграждението
на синдика се дължи за всички месеци, в които кредиторът е била синдик, поради
което моли да бъде постановено определение, с което вземането за
възнаграждение на синдика за исковия период да бъде изключено от списъка на неприетите
вземания, и същото да бъде включено в допълнителен списък на приетите вземания
на кредиторите на длъжника.
В срока по чл. 690, ал. 2 ТЗ синдикът
В.М.С. е депозирал две становища за неоснователност
на възражението. Сочи, че кредиторът,
като бивш синдик, е имал възможност да изпълни законовото си задължение да
заплаща от масата на несъстоятелността възнаграждението си, като поиска от съда
да бъдат задължени кредиторите да предплатят разноски, но това не било сторено.
Така бившият синдик черпи права от неизпълнението на задълженията си да попълни
масата на несъстоятелност с необходимите средства. Синдикът С. възразява срещу
претендирания от кредитора месечен размер на възнаграждението с твърдението, че
съгласно решение на Събрание на кредиторите от 25.02.2014 г. възнаграждението
на синдика е намалено на сумата от 150,00 лв. месечно. Ето защо синдикът С. е
получила недължими суми за възнаграждение, които били над действително
определения размер на възнаграждението с протокол от събрание на кредиторите. Релевира възражение за погасяване на вземането за месечно
възнаграждение за периода от м. юни 2016 г. до 25.10.2021 г. поради изтекла
кратка погасителна давност. По изложените съображения синдикът моли
възражението да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Длъжникът не изразява становище по подаденото
възражение.
Възразилия кредитор Д.С. оспорва становището на
синдика В.С. по съображения, че давността не се прилага служебно и синдикът не
е от кръга на лицата, които могат да правят възражения по предявените вземания,
в това число за изтекла давност. Счита, че единствено длъжника и кредиторите с
приети вземания са легитимирани и имат тази правна възможност да наведат
възражение за давност.
Съдът,
като взе предвид изготвения от синдика списък, направеното възражение, становището
на синдика и събраните по делото доказателства, приема следното:
Възражението е допустимо – подадено е в срок и от
легитимирано лице с правен интерес.
Видно от справка в Търговския регистър, с Решение №
№ 989 от 31.05.2012 г. по т. дело № 1881/2012, по
описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-18 състав, е обявена
неплатежоспособността на длъжника „ВИК И.“ ЕООД, ЕИК ********, определена е началната й дата, открито
е производство по несъстоятелност на дружеството и е назначен временен синдик.
Решението е вписано в Търговския регистър на 04.06.2012 г.
С решение от 13.11.2012 г. на основание чл. 711,
във връзка с чл. 710 ТЗ търговското дружество „ВИК И.“ ЕООД е обявено в несъстоятелност, постановено е
прекратяване на дейността на предприятието му, наложени са обща възбрана и
запор върху имуществото му, прекратени са правомощията на органите му на
управление, а така също дружеството е лишено от правото да управлява и се
разпорежда с имуществото му включено в масата на несъстоятелността, съответно е
постановено започване на неговото осребряване.
Видно от протокол от 25.02.2014 г.,
Събранието на кредиторите на „ВИК И.“ ЕООД /н/, проведено на горепосочената дата, е взело
решение за определяне на текущото възнаграждение на синдика в размер на 150,00
лв.
С решение № 914/19.05.2016 г. е назначена за синдик Д.Т.С.,
като е определен тридневен срок за встъпване от датата на уведомяването й.
Видно от протокол за встъпване в длъжност по чл. 656, ал. 4 ТЗ синдикът е встъпил в длъжност на 01 юни 2016
г.
С решение от 13.03.2019 г. производството по
несъстоятелност на „ВИК И.“ ЕООД е било спряно на основание чл. 632, ал. 5, вр. ал. 1 ТЗ. В мотивите на решението съдът е посочил, че в указания срок никой от
кредиторите на дружеството не е предплатил сумата от 13000,00 лв. за покриване
на необходимите разноски за производството по несъстоятелност. С решение от 27.06.2019 г., постановено
по т. д. № 2100/2019 г. по описа
на САС решението от 13.03.2019 г. е отменено
и делото е върнато на състава, с указания
за продължаване на процесуаланите действия при
съобразяване на обстоятелството, че по особената сметка на синдика е налична
сума в размер на 3500,00 лв., като след нейното изчерпване следва да бъда
постановено ново определение по чл. 629 б ТЗ, като при определяне размера на
сумата, която кредиторите да предплатят следва да бъдат взети предвид
единствено евентуалните бъдещи разходи за период от една година, но не и суми,
дължими за възнаграждение на синдика за минало време. В мотивите на САС е
констатирано, че синдикът е разполагал с възможност както да получава текущото
възнаграждение ежемесечно от наличната по сметка на дружеството сума /след
надлежно разрешение от съда по несъстоятелността/, така и да сезира съда по
несъстоятелността с искане за приложение на нормата на чл. 629 б ТЗ при нейното
изчерпване.
С решение № 260132 от
20.03.2023г. производството по несъстоятелност на „ВИК И.“ ЕООД е спряно на
основание чл. 632, ал. 5, вр. ал. 1 ТЗ, което е възобновено с решение № 260066
от 05.04.2024 г. поради внасяне на сумата, необходима за предплащане на
разноските по несъстоятелност.
С молба вх. №
266826/19.03.2024 г. Д.С. е поискала да бъде освободена от изпълняваната
длъжност като синдик на дружеството на основание чл. 657, ал. 1, т. 1 ТЗ. На
23.04.2024 г. е проведено Събрание на кредиторите с дневен ред: Изслушване на
доклада на синдика за дейността му; Освобождаване на синдика на дружеството;
Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението на синдика на
основание чл. 661, ал. 1, вр. чл. 661, ал. 5 ТЗ.
С определение
от 07.05.2024 г. Д.Т.С. е освободена като постоянен синдик на „ВИК И.“ ЕООД /н/ съгласно решение на Събрание на кредиторите, взето на
23.04.2024 г. и е назначен за постоянен синдик на дружеството В.М.С..
По делото е постъпила молба вх. № 277379 от 12.08.2024
г., изпратена по ел. поща на 09.08.2024 г. от освободеният по негово желание
синдик в производството Д.Т.С., която е конкретизирана с молба от 21.10.2024 г.,
с които същата е предявила вземане в размер на 43400,00 лева, представляващо
неизплатени месечни възнаграждения на синдика в производството по
несъстоятелност на „ВИК И.“ ЕООД /н/ в размер на 500,00 лв. месечно за периода от 01
юни 2016 г. до 06 май 2024 г.
Установява се от представените в производството
документи за изплатени суми на самоосигуряващ се и справки към тях, както и
след извършена служебна справка, че на синдика Д.Т.С. е изплатена от
депозитната сметка на съда сума в общ размер на
4 208,00 лв. за възнаграждения в производството по несъстоятелност на
длъжника.
При така установеното съдът намира от правна страна
следното:
Синдикът е орган на несъстоятелността,
който осъществява дейността си чрез
правомощията по чл. 658 ТЗ под контрола на
съда по несъстоятелност.
Законът задължава синдика да изпълнява
правомощията си с грижата на добър
търговец и да отчита ежемесечно дейността си пред
съда и пред комитета на кредиторите
- чл. 660, ал.
1 ТЗ и чл. 659, ал.
2 ТЗ, като същевременно
предвижда и основания за носене на
отговорност в случай на неизпълнение на вменените в тежест на синдика
задължения - чл. 663 ТЗ.
За работата си в производството
по несъстоятелност синдикът има право
на възнаграждение - текущо и окончателно, чийто размер, съгласно
чл. 661, ал.
1, вр.
ал. 6 ТЗ, се определя с решение
на събранието на кредиторите, а при невъзможност събранието да вземе
решение - от съда. Текущото възнаграждение на синдика се изплаща
ежемесечно, съобразно чл. 661, ал.
3 ТЗ, по правило
от наличните парични средства на длъжника в масата
на несъстоятелността. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в решение № 28
от 24.07.2019 г. по т. д. № 1795/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о. Според
цитираното решение липсата на средства е пречка вземането на синдика да бъде
удовлетворено съобразно изискването на чл. 661, ал. 3 ТЗ, но не препятства
правото на синдика да получи възнаграждението си в по-късен момент след привнасяне
на разноски от кредитор/кредитори в хипотезите на чл. 629б ТЗ, вр. чл. 632, ал. 5 ТЗ, респ. след попълване на масата на
несъстоятелността със средства от осребряване на имущество на длъжника и
тяхното разпределение със сметка по чл. 721 ТЗ. Реализирането на вземането на синдика не е
обусловено от предявяване на вземането по смисъла на Глава четиридесет и трета на Търговския закон, тъй като поради
забраната на чл. 655, ал. 2, т. 3 ТЗ процедурата за предявяване на вземания
в производството по несъстоятелност е неприложима по отношение на синдика за
времето, през което той изпълнява функциите на синдик. Прието е, че когато
длъжникът няма парични средства или други имуществени активи за покриване на
разходите за текущо възнаграждение на синдика и няма основание за извършване на
разпределение по чл. 721 и сл. ТЗ, вземането на синдика за текущо
възнаграждение не може да бъде удовлетворено чрез плащане съгласно чл. 661, ал. 3 ТЗ и чрез способа на чл. 721, вр. чл. 722 ТЗ. Недостигът на средства и на имущество може да бъде
преодолян единствено с предплащане на необходимата сума за покриване на
разноските по несъстоятелността от заинтересованите кредитори, съобразно чл. 629б ТЗ и чл. 632, ал. 5 ТЗ. Поради факта, че издирването и уточняването
на имуществото на длъжника е правомощие на синдика /чл. 658, ал. 1, т. 5 ТЗ/, предоставянето от съда на срок за
предплащане на сумата за разноските в значителна степен зависи от активността
на синдика. В случай на предплащане на сума за разноските от кредитор/кредитори
производството по несъстоятелност ще продължи своя ход и синдикът ще реализира
вземането си за неполученото до момента на предплащането възнаграждение по реда
на чл. 661, ал. 3 ТЗ или при извършване на разпределение със
сметка по чл. 721 и сл. ТЗ. Ако сумата за разноските не бъде предплатена
в дадения срок, съдът по несъстоятелност ще приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ и ще спре производството по несъстоятелност
до настъпване на предпоставките по ал. 2 на чл. 632 ТЗ за неговото възобновяване или на тези по ал. 4 на чл. 632 ТЗ за неговото прекратяване. Прието е още, че
невъзможността текущото възнаграждение да бъде изплатено съобразно чл. 661, ал. 3 ТЗ поражда за синдика вземане, което се
погасява по давност съгласно общите правила на чл. 110 и сл. ЗЗД, доколкото Търговският
закон не предвижда изключение и не създава специални правила за
него. Изтъкнато е, че от разпоредбата на чл. 661, ал. 3 ТЗ, предвиждаща текущото възнаграждение на
синдика да се изплаща ежемесечно, произтича извод, че вземането става изискуемо
с изтичане на календарния месец, независимо дали синдикът е поискал да му бъде
изплатено възнаграждение за съответния месец с отчет по чл. 659, ал. 2 ТЗ. По причина, че се дължи ежемесечно и в
предварително определен размер, е прието, че вземането носи белезите на
периодичен платеж по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД /Тълкувателно
решение № 3/2011 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС/ и се погасява с
изтичане на кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, която започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/, т. е. от последния ден на календарния
месец. За течението на погасителната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД е без значение дали в масата на
несъстоятелността има налични средства, позволяващи удовлетворяване на
вземането. В решението на ВКС е акцентирано, че в съответствие
с дължимата грижа по чл. 660 ТЗ синдикът следва да уведоми съда
за липсата на средства и на
имущество в масата на несъстоятелността незабавно след констатирането й, за да се избегне
обременяването на масата с натрупване на разноски, в т. ч. и за възнаграждение на синдика, въпреки
обективните пречки за по-нататъшно развитие на производството
по несъстоятелност. При наличие на
основание за предплащане на разноските по чл. 629 б ТЗ, последвано от бездействие
на синдика и от неоправдано продължаване на производството по несъстоятелност, предявяването на претенция от
синдика за заплащане на текущо
възнаграждение за времето след изчерпване
на наличните средства би съставлявало
злоупотреба с правото на възнаграждение по чл. 661 ТЗ.
За исковия период размерът на текущото възнаграждение
на синдика съгласно чл. 661, ал. 1 ТЗ е определен с решение на Събранието на
кредиторите от 25.02.2014 г., в размер на 150,00 лв. месечно. Същевременно
липсата на средства в масата на несъстоятелността за времето, през което
възразилия кредитор е изпълнявал функциите на синдик, несъмнено е предпоставяло уведомяване на съда по несъстоятелност за
недостига на имущество в масата на несъстоятелността с цел евентуалното
приложение на чл. 629б ТЗ, респ. чл. 632, ал. 1 ТЗ. Синдикът не е представял ежемесечни
отчети до съда по несъстоятелността с информация за имущественото състояние на
длъжника. Производството по несъстоятелност е продължило своя ход, водещо до
обременяване на масата на несъстоятелност с натрупване
на разноски. Макар да е съставлявала пречка за изплащане на
възнаграждението съобразно чл. 661, ал. 3 ТЗ, липсата на средства не е препятствала
настъпването на изискуемостта на вземането за възнаграждение и обусловеното от
нея течение на погасителната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, чието начало - по аргумент от чл. 661, ал. 3 ТЗ, съвпада с изтичането на съответния
календарен месец от исковия период. Ето защо и прилагайки специалния давностен срок,
предвиден в чл.111, б. „в” ЗЗД, и предвид датата на подаване на молбата–09.08.2024
г., съдът намира, че вземането на синдика, формирано като сбор от неплатено
текущо възнаграждение за времето от м.06.2016 г. до м.07.2021 г. – е погасено
по давност. Не може да бъде споделено становището на възразилия кредитор за
неприложимост на разпоредбата на чл. 111 ЗЗД в производството по несъстоятелност, предвид
невъзможността синдикът да наведе валидно възражение за изтекла погасителна
давност. В процесната хипотеза вземането е срещу масата на несъстоятелността,
поради което синдикът се явява легитимиран да възрази за неговото погасяване по
давност. След изчисляване на вземането на освободения синдик за периода от
м.08.2021 г. до 06.05.2024 г., въз основа на размера на текущото възнаграждение
в размер на 150,00 лв. месечно, определен с решение на събрание на кредиторите,
и отчитайки периода, през който производството е
спряно, се установява, че същото е било удовлетворено чрез извършени плащания
в полза на синдика.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно възражение с вх. №
283963/29.11.2024 г., подадено от кредитора Д.Т.С..
ОДОБРЯВА, на
основание чл. 692, ал. 4 ТЗ, Допълнителен списък на неприети вземания,
неплатени на падежа и възникнали след датата на откриване на производство по
несъстоятелност на „ВИК И.“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ********, т. д. 1881/2012 г. на Софийски градски
съд, ТО, VI-18 с-в, предявени на основание
чл. 688, ал. 3 ТЗ, обявен в Търговския
регистър на 25.11.2024 г.
Определението не подлежи на
обжалване.
НЕЗАБАВНО да се изпрати препис от настоящото
определение за обявяване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица
с нестопанска цел при Агенцията по вписванията, на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.
Препис от определението да се изпрати на синдика.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се впише в Книгата по чл. 634в ТЗ при
СГС.
СЪДИЯ :