С присъда № 4/ 01.02.2006 година, постановена по НОХД № 809/2005 година, Кърджалийският районен съд е признал Радослав Севдалинов Кирков,от с.Горно Кирково, общ.Кирково за виновен в това, че на 21.09.2005г. в гр.Кърджали, при условията на продължавано престъпление унищожил противозаконно чужда движима вещ -1бр. автомобилна гума марка „Мишелин” на стойност 22,00 лева, 1бр. автомобилна гума марка „Мишелин Класик” на стойност 20,40 лева,собственост на Ана Желязкова Димитрова от гр.Кърджали, 2 бр. автомобилни гуми марка „Семперит” на стойност 38,40 лева, 1бр. автомобилна гума марка „Семперит” на стойност 14,40 лева, собственост на Ахмед Ремзи Мустафа от гр.Кърджали, 1бр. автомобилна гума марка „Траял” на стойност 13,20 лева, 1бр. автомобилна гума, марка „Лавеста” на стойност 17,00 лева, собственост на Енвер Юмер Хайрула от гр.Кърджали, 2 бр. автомобилни гуми марка „Мишелин” на стойност 80,50 лева,собственост на Ахмед Рахим Ариф от гр.Кърджали, 2 бр. автомобилни гуми, марка „Мишелин пилот” на стойност 64,00 лева, собственост на Николай Йорданов Йорданов от гр.Кърджали и 1бр. задно стъкло за лек автомобил „ВАЗ 2101” на стойност 62,00 лева, собственост на Маринка Пенчева Милкова от гр.Кърджали, всичко на обща стойност 331,90 лева, поради което и на основание чл.216, ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година при първоначален “лек” режим на изтърпяване на наказанието, определен на основание чл.45 б. „б” от ЗИН. На основание чл.68,ал.1 от НК, съдът е постановил да бъде изтърпяно наложеното с присъда №113/ 03.08.2005г. по НОХД № 182/2005г. на РС-Момчилград наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца. В полза на държавата е постановено отнемането на вещественото доказателство -1бр. джобно ножче, собственост на Радослав Севдалинов Кирков, след влизане на присъдата в сила. Подсъдимият е осъден да заплати на Николай Йорданов Йорданов от гр.Кърджали сумата в размер на 64,00 /шестдесет и четири/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-21.09.2005г. до окончателното изплащане на сумата, като съдът е отхвърлилгражданския иск в останалата му част иза разликата до пълния му предявен размер от 260,00 /двеста и шестдесет/ лева, като неоснователен. Присъдени са държавна такса върху уважения граждански иск, както и направените по делото разноски. Въззивното производство е образувано по жалба на адв. Пенчева от АК Кърджали, защитник на подсъдимия Радослав Севдалинов Кирковот с.Горно Кирково, общ.Кирково. Наложеното му наказание било явно несправедливо, като при определянето му съдът не се бил съобразил с разпоредбата на чл. 54 от НК, а именно не бил взел предвид ниската степен на обществена опасност на деянието; личната ниска степен на обществена опасност на дееца, както и множеството смекчаващи отговорността му обстоятелства. Такива били младостта му, пълните му самопризнания; проявената самокритичност; ниската стойност на инкриминираните вещи; тежкото му семейно положение, свързано със заболявания на родителите му. При това положение, нямало пречка при определяне на наказанието да се приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, поради наличието на изключителни и многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Ето защо, моли съда да измени обжалваната присъда, като намали наказанието, а именно да му наложи наказание при условията на чл. 55 ал.2 б.”б” от НК. В съдебно заседание подсъдимият лично и чрез защитника си поддържа жалбата. Представя нови писмени доказателства. Гражданският ищец в съдебно заседание заявява, че е доволен от присъдата, както и че е получил присъденото обезщетение за претърпените имуществени вреди от престъплението. За решението по присъдата предоставя на съда. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали оспорва жалбата като неоснователна. Предлага присъдата да бъде потвърдена като правилна,обоснована и законосъобразна. Въззивната инстанция, като провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени в протеста, на основание чл. 314 ал.1 от НПК, приема за установено следното: Възþивната жалба е подадена в срок. Разгледана по същество е основателна. Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна, като е събрал, проверил и преценил всички необходими и относими към предмета на доказване, съобразно чл. 102 от НПК доказателства. Извън представените във въззивното съдебно следствие от защитника на подсъдимия нови писмени доказателства, събирането на други доказателства не се е наложило, като не е било необходимо и повтарянето на извършени от първоинстанционния съд процесуално- следствени действия. Така, от фактическа страна се приема за установено следното: на 21.09.2005г. вечерта подсъдимият Кирков се намирал в гр.Кърджали. В заведение на автогарата изпил две бири, след което отишъл в комплекс „Арпезос” и също изпил две бири и накрая отишъл в ресторант „Чевермето” в кв. „Възрожденци”, където си поръчал една бира, но не я изпил, а заспал на масата. По същото време в заведението били свидетелите Николай Йорданов с компания, Ахмед Ремзи със съпругата си, Ана Димитрова-барман в заведението и Енвер Хайрула-музикант в същото. Около 23,00 часа управителят на заведението – св.Ахмед Ариф събудил подсъдимия и му казал, ако не е платил, да плаща и да си тръгва. Подсъдимият отговорил, че предварително си е платил и при опит да стане от масата, бутнал един от столовете, при което свидетелят Ариф го хванал и го извел. Подсъдимият Кирков се ядосал от това, че бил изведен по този начин от заведението и решил да отмъсти на управителя св.Ариф. Извадил джобното си ножче и срязал гумите на паркираните на паркинга пред заведението автомобили, а именно: предната лява гума на л.а. марка „Форд-Ескорт” с ДК № К 49-63 АК, собственост на св.Ана Димитрова, марка „Мишелин” с размер 175х70х13 и задната лява гума на същия автомобил, марка „Мишелин-класик” с размер 185 75х14; предните лява и дясна гуми и задна дясна гума на л.а. марка „Фолксваген-Бора” с ДК № К 14-11 АМ, собственост на св.Ахмед Ремзи Мустафа, марка „Семперит” с размери 195х60х15; предна лява гума марка „Траял” с размери 155х80х13 и задна лява гума марка „Лавеста” с размер 165х70х13 на лек автомобил „Рено 11” с ДК № К 99 24 АВ, собственост на св.Енвер Юмер Хайрула; задна лява и дясна гума марка „Мишелин” с размери 185Rх14 на л.а. ”Мерцедес” 240 Д,с Д.К.№К 35 34 ТВ,собственост на св.Ахмед Рахим Ариф и предна и задна дясна гума марка „Мишелин Пилот” с размери 195х50х15 на л.а. „Рено 19” с ДК № К 77 94 АК, собственост на св.Николай Йорданов. Така, на паркинга пред заведение „Чевермето” подсъдимият срязал общо 11 бр. автомобилни гуми,след което се насочил към кв. „Възрожденци” и пред бл.2,вх.„В” с камък счупил задното панорамно стъкло на лек автомобил марка „ВАЗ” с ДК № Я 61 93, собственост на св.Маринка Милкова. Междувременно свидетелите, напускайки заведението всеки със своята компания, установили, че автомобилите им са с разрязани гуми. Бил подаден сигнал до РПУ Кърджали. На место дошли патрулни полицаи, които по описание, издирили подсъдимия, който направил пълни самопризнания относно деянието си, както и посочил лекият автомобил, на който с камък счупил задното панорамно стъкло. От заключението по назначената на досъдебното производство стоково-оценителна експертиза, приета от първоинстанционния съд като доказателство по делото по реда на чл.280,ал.4 във вр. с ал.1 от НПК, стойността на унищожените вещи към датата на извършване на деянието е оценена както следва: 1бр. „Мишелин” 175х70х13 на стойност 22,00 лева, 1бр. „Мишелин класик” 185х75х14 на стойност 20,40 лева; 2бр. „Мишелин пилот” 195х50х15 на стойност 64,00 лева; 2бр. „Мишелин” 185 Rх14 на стойност 80,50 лева; 1бр. ”Траял” 155х80х13 на стойност 13,20 лева; 1бр.”Лавеста” 165х70х13 на стойност 17,00 лева; 2бр. „Семперит” 195х60х15 на стойност 38,40 лева; 1бр.”Семперит” 195/65/15 на стойност 14,40 лева и 1бр. задно стъкло на „ВАЗ 2101” на стойност 62,00 лева, всичко на обща стойност 331,90 лева. Тази фактическа обстановка се приема за осъществена както от първоинстанционния съд, така и от настоящата инстанция. Същата се установява от гласните доказателства, които са еднопосочни и безпротиворечиви, от заключението на съдебно- оценителната експертиза, от писмените доказателства, както и от пълните самопризнания на подсъдимия. Първоинстанционният съд е обсъдил задълбочено и подробно събрания по делото доказателствен материал, в мотивите си е посочил какви обстоятелства е счел за установени, въз основа на кои доказателства. Фактическите изводи на съда са правилни, почиват на целия доказателствен материал по делото, споделят се от въззивния съд, не се оспорват от подсъдимия и защитника му, поради което не се налага повтарянето им. Изводите относно умисълът, субективната страна на деянието, подбудите за извършването му са правилни и обосновани и се подкрепят изцяло. От така преценения доказателствен материал по делото, от правна страна се налага изводът, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 216 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК,аименно, на 21.09.2005г. в гр.Кърджали, при условията на продължавано престъпление унищожил противозаконно чужди движими вещи- 11 бр. автомобилни гуми, собственост на различни лица и 1бр. задно стъкло за лек автомобил „ВАЗ 2101”, собственост на Маринка Пенчева Милкова от гр.Кърджали, с обща стойност на унищоженото имущество от 331,90 лева. При тези данни по делото, първоинстанционният съд е определил наказанието на подсъдимия на основание чл. 54 от НК, като е отчел, че обществената опасност на деянието е типична, предвид осъществения общ престъпен резултат с оглед общата стойност на унищожените вещи; както и че деянието не е извършено при особени фактически и обществени условия, които да повишават степента на неговото отрицателно въздействие върху обектите и върху обществените отношения въобще. Обществената опасност на подс.Кирков е определена от една страна, предвид смекчаващите вината обстоятелства- направените самопризнания в хода на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса, съдействане за разкриване на обективната истина, изразено съжаление за стореното, недобро материално състояние. От друга страна, като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът е отчел обремененото му съдебно минало, а именно осъжданията му по присъди по НОХД №27/2000г., НОХД № 159/2002г., НОХД № 237/2002г. и НОХД №182/2005г. - всички по описа на РС-Момчилград за извършени деяния по чл. 346,ал.1 във вр. с чл.63, ал.1 т.3 от НК, по чл.343в, ал.2 от НК , по чл.195, ал.1 т.3 във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.197,ал.1 от НК и по чл.194,ал.1 от НК, както и неположителните му характеристични данни. За определяне отговорността на подсъдимия са от значение и следва да бъдат обсъдени представените във въззивното съдебно следствие писмени доказателства. От медицинско удостоверение № 214/10.03.2006 година, изд. от д-р Паскалева, се установява, че лицето Румяна Илиева Киркова- майка на подсъдимия се води на учет в ДПБ- Кърджали и е с психично заболяване. От експертно решение № 1001/18.06.1978 година на ТЕЛК Кърджали е видно, че лицето Севдалин Радославов Кирков- баща на подсъдимия, е инвалидизиран пожизнено и пенсионер по болест. От представената справка за подсъдимия, изготвена от кмета на населеното по местоживеене, се установява, че Радослав Кирков живее при родителите си и се грижи за тях, както и че се ползва с добро име по местоживеене. От тези доказателства по делото следва извода, че подсъдимият е с изключително обременено семейно положение. Представен е и трудов договор № 1/16.02.2006 година, от който е видно, че подсъдимият е започнал постоянна работа. Представени са пощенски разписки за изплатени суми, от които се установява, че причинените имуществени вреди на пострадалите собственици на леки автомобили са изцяло възстановени. Предвид гореизложеното, се налага изводът, че обществената опасност както на деянието, така и на дееца са ниски. По отношение обществената опасност на дееца са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, като наред с отчетените от районния съд такива, следва да се отчетат младостта му, изключително утежненото му семейно положение, желанието да се поправи, изразено чрез намирането и започването на постоянна работа, възстановяване на имуществените вреди от престъплението. Т.е. следва да се направи извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. В този смисъл, наложеното наказание на подсъдимия лишаване от свобода за срок от една година ,макар и определено при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства е явно несправедливо, тъй като е очевидно несъответствието му с обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства, както и на целите на наказанието. Предвид обсъденото, въззивната жалба се явява основателна. Наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, на основание чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК. Така наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален “лек” режим на изтърпяването му следва да бъде намалено чрез заменяването му с пробация, което следва да се изпълни чрез налагането на пробационни мерки, определени по реда на чл. 42а ал.2 от НК: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година- т.1; задължителни срещи с пробационен служител за срок от една година- т.2 и безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 часа за една година- т.6. С така определеното по вид и размер наказание, въззивният съд счита, че по отношение на подсъдимия ще бъдат постигнати целите по чл. 36 от НК Първоинстанционната присъда е правилна и в гражданската й част, с която подс. Кирков е осъден да заплати на Николай Йорданов от гр.Кърджали, конституиран като граждански ищец в наказателния процес, сумата в размер на 64.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди. Гражданският иск е уважен в размер на 64.00 лева, съобразно заключението на вещото лице относно стойността на унищожените гуми, като в останалата му част и до пълния му предявен размер от 260,00 лева, искът е отхвърлен като неоснователен. Жалба впрочем в тази част на присъдата не е постъпила, като не са налице основания за отменянето или изменянето й. С оглед на така обсъденото, следва да бъде постановено решение, с което обжалваната присъда да бъде изменена в частта й, с която за извършеното престъпление подсъдимият е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален “лек” режим на изтърпяването му, което следва да бъде намалено, чрез заменянето му на основание чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК с наказание пробация, като на основание чл. 42 ал.2 т.1, т.2 и т. 3 във вр. с ал.1 от НК бъдат определени следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година- чл. 42а ал.2 т.1; задължителни срещи с пробационен служител за срок от една година- чл. 42а ал.2 от НК и безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 часа за една година. Присъдата, в частта й, с която е постановено изтърпяването на основание чл. 68 ал.1 от НК чл.68,ал.1 от НК, на наложеното с присъда №113/ 03.08.2005г. по НОХД № 182/2005г. на РС-Момчилград наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца, следва да бъде отменена, поради отпадане на основанието й за изтърпяване. В останалата й част, присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл. 337 ал.1 т.1 във вр. с чл. 334 т.3 от НПК, чл. 338 във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 4/01.02.2006 година в частта й, с която на Радослав Севдалинов Кирков от с. Горно Кирково, общ. Кирково за извършено престъпление и на основание чл.216 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 и чл. 54 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален “лек” режим на изтърпяването му, като намалява наказанието чрез заменянето му на основание чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК с пробация, като на основание чл. 42а ал.2 т.1,т.2 и т.6 във вр. с ал.1 от НК определя следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година; задължителни срещи с пробационен служител за срок от една година и безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 часа за една година. ОТМЕНЯ присъдата в частта й, с която на основание чл. 68 ал.1 от НК е постановено Радослав Севдалинов Кирков от с. Горно Кирково, общ. Кирково да изтърпи наказанието лишаване от свобода за срок от 5 месеца по присъда №113/ 03.08.2005г. по НОХД № 182/2005г. на Районен съд –Момчилград. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |