Номер 198014.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София11-ти търговски
На 14.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело №
20201000502722 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от 22.05.2020 г. на ищеца „Уникредит Лизинг“ ЕАД срещу определението от
27.04.2020 г. по търг. дело № 100/2016 г. на Окръжен съд – гр. Кюстендил, с което е оставена без уважение
молбата с вх. № 383/20.01.2020 г. на ищеца за изменение на решението от 18.12.2019 г. в частта за разноските.
В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел за доказано извършването от ответниците на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2 580 лв. Твърди се, че по повод молба от 9.01.2020 г. на ищеца били
изпратени от съда сканирани копия от списъка по чл. 80 ГПК на ответниците и бланка на договор за правна
защита и съдействие от 9.03.2017 г., която била празна и непопълнена. Сочи се, че по тази причина следвало да се
приеме, че цитираният от съда договор на л. 300 от делото бил попълнен след датата на изпращане от съда на
празния екземпляр, т.е. бил антидатиран и след срока по чл. 81 ГПК. В жалбата са направени и доказателствени
искания: 1) да бъде изискана кореспонденцията на ищеца със съда във връзка с представените от ответниците
доказателства за разноски, изпратени по имейл с молба от 9.01.2020 г., 2) да бъде разпитан като свидетел
съдебният деловодител на състава на КОС във връзка с обстоятелствата, свързани с попълване на договора за
правна защита и съдействие и изпратената на ищеца информация.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да уважи
искането на ищеца по чл. 248 ГПК.
Ответниците Б. Н. К. и А. И. К. , в писмения отговор на процесуалния им представител, оспорват частната
жалба.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба,
намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба от .2016 г., с която ищецът
„Уникредит Лизинг“ ЕАД е предявил срещу ответниците Б. Н. К. , А. И. К. и „ИЛИ – Никая“ ЕООД иск по чл.
135 ЗЗД за обявяване за относително недействителен за 1/2 ид. част на договора за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 16/13.09.2016 г., том ІІІ, рег. № 5091, нот. дело № 346/2016 г. на
нотариус с рег. № 527 на НК.
Ответниците Б. К. и А. К. са били представлявани от адв. М. К.. В кориците на том 1 от делото на КОС на л.
300 се намира пълномощно от 9.03.2017 г., на гърба на което е обективиран под индиго и с блед шрифт договор за
правна защита и съдействие, в който е посочено, че е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2 580 лв.
1
Този документ е бил представен в съдебното заседание на 7.12.2017 г., което е отразено и в съдебния протокол.
Разглеждането на делото е приключило в съдебното заседание на 18.09.2019 г., в което и във връзка с
претенцията за разноски пълномощникът на ответниците Б. К. и А. К. е представил списък по чл. 80 ГПК, в което
са описани следните разноски по пера в общ размер на 3 020 лв.: 1) 2 580 лв. – адвокатско възнаграждение, 2) 440
лв. – за депозити за съдебни експертизи. В това заседание не е направено възражение от ищеца срещу
претендираните от ответниците разноски.
С решение от 18.12.2019 г. искът е изцяло отхвърлен, а ищецът е осъден да заплати на ответниците Б. К. и А.
К. съдебни разноски в размер на 3 020 лв. Препис от решението е връчен на страните, както следва: 1) на
19.12.2019 г. – на ответниците Б. К. и А. К., 2) на 13.01.2020 г. – на ищеца „Уникредит Лизинг“ ЕАД, и 3) на
23.01.2020 г. – на ответника „ИЛИ – Никая“ ЕООД.
По делото се съдържа разпечатка от електронна поща от 9.01.2020 г., изпратена от пълномощника на ищеца до
Окръжен съд – гр. Кюстендил, в което писмо е приложена молба, която е била заведена с вх. № 148/9.01.2020 г. В
същата е поискано да бъдат сканирани и изпратени по електронен път на преписи от договора за правна защита и
съдействие, сключен между адв. М. К. и ответниците Б. К. и А. К., както и на списъка по чл. 80 ГПК на същите
страни. От приложената разпечатка е видно, че тези документи са били изпратени на пълномощника на ищеца с
електронно писмо от 16.01.2020 г. в 9:18 ч. от електронен адрес – ***. Към частната жалба ищецът е приложил
разпечатки от изпратените му списък по чл. 80 ГПК, пълномощно от 9.03.2017 г. и бланка на договор за правна
защита и съдействие серия К, № **********, в която не личи да е попълнена и подписана.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от ищеца „Уникредит Лизинг“ ЕАД е постъпила молба от 17.01.2020 г., с която е
поискано изменение в частта на разноските на решението от 18.12.2019 г., като се желае намаляването на
присъдените на ответниците разноски до размера на 440 лв. – само за съдебните експертизи. В молбата се твърди,
че липсват доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 580 лв. Твърди се, че
по делото била представена празна бланка на договор за правна защита, в който липсвало уговорено
възнаграждение.
Препис от молбата е връчен на пълномощника на ответниците на 23.01.2020 г., който в отговор от 24.01.2020 г.
е оспорил молбата с твърдението, че в съдебното заседание от 7.12.2017 г. на л. 300 от том 1 от делото е
представен договор за правна защита с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2 580 лв., за която сума
е удостоверено плащането.
За да постанови обжалваното определение от 27.04.2020 г. КОС е приел, че молбата е неоснователна, като е
споделил доводите на ответниците.
При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:
По доказателствените искания
Както бе посочено по-горе, в частната жалба са направени и доказателствени искания: 1) да бъде изискана
кореспонденцията на ищеца със съда във връзка с представените от ответниците доказателства за разноски,
изпратени по имейл с молба от 9.01.2020 г., и 2) да бъде разпитан като свидетел съдебният деловодител на
състава на КОС във връзка с обстоятелствата, свързани с попълване на договора за правна защита и съдействие и
изпратената на ищеца информация. Въззивният съд намира тези искания за неоснователни, поради следното:
Първото искане е безпредметно, предвид това, че разпечатки от същата електронна кореспонденция са
приложени към частната жалба, като същите не са оспорени в отговора на жалбата от ответниците. Тези
доказателства ще бъдат обсъдени по съществото на частната жалба.
2
Второто искане за разпит на свидетел не следва да се уважава, тъй като: 1) не е посочено поименно лицето,
чийто разпит се желае – посочването само на длъжността „деловодител на състава в КОС“ не е достатъчно, тъй
като в КОС има много деловодители, а липсват и данни, че един конкретен деловодител обслужва процесния
съдебен състав в КОС по настоящото дело, като при това – няма данни именно деловодител да е изпратил
процесната електронна кореспонденция /възможно е и да е друг съдебен служител – напр. системен
администратор на съда, както често се случва в практиката/; 2) не са конкретизирани в достатъчна степен
обстоятелствата, които се желае да се установят от свидетеля, а същите са посочени твърде общо; 3) нищожна е
вероятността свидетелят да си спомня да конкретните служебни действия, които са ежедневие по стотици дела,
които е обработвал от м. 01.2020 г. до днес; и 4) как е бил попълнен договорът и как е било изпратено копие от
него по електронен път на ищеца е ненужно за установяване обстоятелство, тъй като от него не би могъл да се
направи еднозначен извод в желаната от ищеца посока – че този договор е създаден след подадената молба от
9.01.2020 г.
Ето защо доказателствените искания следва да се оставят без уважение.
По основателността на частната жалба
Частната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Не е спорно, че съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на присъждане на съдебни разноски в
пълния им доказан размер. Не е спорно и, че част от тези разноски действително са направени, а именно – 440 лв.
за заплатени депозити за съдебни експертизи. Спорно е дали има доказателства за останалите претендирани
разноски в размер на 2 580 лв. – за адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд констатира, че действително на л. 300 от том 1 от първоинстанционното дело се намира бланка
по образец от пълномощно от 9.03.2017 г., на гърба на което е обективиран под индиго и с блед шрифт договор за
правна защита и съдействие, в който е посочено, че е уговорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 2 580 лв., сключен между ответниците Б. К. и А. К. е пълномощника им адв. М. К., като общият
документ е бил представен в съдебното заседание на 7.12.2017 г., което е отразено и в съдебния протокол.
Основната теза на ищеца е, че този договор не е съществувал преди последното заседание на 18.09.2019 г., а бил
създаден след това по повод подадената от ищеца молба по чл. 248 ГПК от 17.01.2020 г., връчена на ответниците
на 23.01.2020 г. Тази теза се основава на факта, че на ищеца по електронен път на 9.01.2020 г. му била изпратено
от съда копие от този договор, бланката на който е непопълнена – същата е приложена към частната жалба на л.
15 от делото на САС и не е оспорена от ответниците. Въззивният съд счита обаче, че от обстоятелството, че
копието от бланката е непопълнено, не следва автоматичен извод, че и оригиналът, който е бил заснет, също е бил
непопълнен. Непопълненото копие от бланката може да има и друго обяснение – предвид това, че оригиналът на
договора е попълнен с блед шриф от химизирана хартия, е твърде вероятно да не е могъл да бъде заснет, още
повече ако сканиращата техника не е била особено добра. Ноторно е, че при блед оригинал и лоша снимаща
техника, копието понякога излиза бяло за бледите части на оригинала. От външния вид на договора на л. 300 не
следва извод или съмнение, че същият е бил попълнен след представянето му по делото или след последното
заседание в първата инстанция. Същият е надлежно прономерован в последователен ред спрямо останалите
книжа, а същевременно – обстоятелството, че самият договор е с текст от химизирана хартия /а не с химикална
паста/, логически изключва възможността той да бъде впоследствие попълнен в състоянието, в което се намира –
пришит към делото. Ето защо този документ доказва извършването от ответниците на разноски за адвокат в
размер на 2 580 лв.
С оглед на изложеното частната жалба на ищеца следва да се остави без уважение, а обжалваното с нея
разпореждане – потвърдено.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на „Уникредит Лизинг“ ЕАД, съдържащи се в
частната жалба.
ПОТВЪРЖДАВА определението от 27.04.2020 г. по търг. дело № 100/2016 г. на Окръжен съд – гр.
Кюстендил.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в 1-седмичен срок от
връчването на преписи на двете страни.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4