Определение по дело №1449/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2372
Дата: 20 юли 2021 г.
Съдия: Ивелина Диянова Чавдарова
Дело: 20213100501449
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2372
гр. Варна , 06.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на първи
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова

Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20213100501449 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 6490/19.04.2021г., депозирана от П.
ИВ. Ж., ЕГН **********, с адрес: .................., действаща чрез пълномощника си адв. К.К. от
ВАК, срещу Решение № 165/01.04.2021г., постановено по гр. д. № 10894/2020г. по описа на
ВРС, 7-ми състав, с което са уважени предявените от ЛЮБ. СТ. М., ЕГН **********, с
адрес: .................. и М. СТ. М., ЕГН **********, с адрес: .................., срещу въззивницата,
субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД,
като последната е осъдена да заплати на всяка от ищците сумата от по 5000 лева,
представляваща 1/2 ид. ч. съобразно наследствените им квоти в наследството на техния
баща Стою Христов Михалев (поч. на 05.07.2020г.), с която той е обеднял, а ответницата се
е обогатила и представляваща платена от наследодателя продажна цена в размер на общо 10
000 лева за придобит от ответницата л. а. „Сузуки Гранд витара“ с рег. № В 8268 ВС с
Договор за покупко-продажба от 03.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 02.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението се оспорва с твърдения за неговата неправилност и необоснованост.
Излага се, че наследодателят на ищците е извършил плащането на продажната цена на лекия
автомобил с оглед на продължилото повече от 15 години фактическо съжителство между
него и ответницата. Акцентира се върху това, че същият приживе лично е използвал
процесния автомобил (в какъвто смисъл са и твърденията на ищците), като не е предявявал
каквито и да е претенции към ответницата досежно собствеността върху него. Въззивницата
сочи, че процесната сума никога не е постъпвала в нейния патримониум – същата е
1
преведена по сметка на продавача на автомобила, с оглед на което счита, че в случая е
налице хипотезата на чл. 73, ал.1 от ЗЗД, съответно искът, с който е следвало да се защитят
ищците, е този по чл. 74 от ЗЗД. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и
постановяване на нов, с който предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се
разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемите ЛЮБ. СТ. М. и М. СТ. М., чрез
процесуалния си представител адв. М.М. от ВАК, са депозирали отговор на въззивната
жалба, в който се застъпва становище за неоснователност на същата и се моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Изложени са подробни съображения в
насока правилността и законосъобразността на последното. Претендират се разноски за
въззивната инстанция, като е направено възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на процесуалния представител на въззивницата, в случай че същото надвишава
минималното такова по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Отправено е и изрично искане, при невъзможност за явяване в съдебно
заседание, делото да се огледа в отсъствие на въззиваемите и процесуалния им
представител.
По допустимостта на обжалването:
Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок,
считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на
жалбоподателката. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложенията
по чл. 261 ГПК, с оглед на което е редовна.
Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена.
Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ
на обжалване съдебен акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
С въззивната жалба и отговора доказателствени искания не са направени.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 6490/19.04.2021г., депозирана
от П. ИВ. Ж., ЕГН **********, с адрес: .................., действаща чрез пълномощника си адв.
К.К. от ВАК, срещу Решение № 165/01.04.2021г., постановено по гр. д. № 10894/2020г. по
описа на ВРС, 7-ми състав, с което са уважени предявените от ЛЮБ. СТ. М., ЕГН
2
**********, с адрес: .................. и М. СТ. М., ЕГН **********, с адрес: .................., срещу
въззивницата, субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 59 от ЗЗД, като последната е осъдена да заплати на всяка от ищците сумата от по 5000
лева, представляваща 1/2 ид. ч. съобразно наследствените им квоти в наследството на
техния баща Стою Христов Михалев (поч. на 05.07.2020г.), с която той е обеднял, а
ответницата се е обогатила и представляваща платена от наследодателя продажна цена в
размер на общо 10 000 лева за придобит от ответницата л. а. „Сузуки Гранд витара“ с рег. №
В 8268 ВС с Договор за покупко-продажба от 03.04.2017г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 02.09.2020г. до окончателното изплащане на
сумата.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1449/2021г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 04.10.2021г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните
чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивницата да
се връчи и препис от постъпилия писмен отговор.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3