№ 15405
гр. София, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110155041 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от И. К. Д. срещу „Фератум България“ ЕООД установителни искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на
договор за потребителски кредит № 613731 от 14.04.2018 г., евентуално съединен с иск по
чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 и чл. 146 ЗЗП за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от последния, предвиждаща сключването на
договор за гаранция за обезпечаване на договора за кредит.
Ищецът И. К. Д. твърди, че на 14.04.2018 г. между него, в качеството му на
кредитополучател и ответното дружество „Фератум България“ ЕООД, в качеството му на
кредитор, е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 613731, по силата
на който на ищеца е предоставен паричен кредит в размер на сумата от 300 лева, при
годишен процент на разходите /ГПР/ по кредита в размер на 49,66%. Посочва, че съгласно
клаузата на чл. 5 от договора изпълнението на задълженията на кредитополучателя следвало
да бъде обезпечено с поръчителство от трето за процеса лице – „Фератум Банк“ (Ferratum
bank), чрез сключване на договор за гаранция с последното. Изтъква се, че на основание
клаузата на чл. 5 от договора за кредит на ищеца била начислена и сумата в размер от 150
лева, представляваща такса за обезпечение с поръчителство. С исковата молба ищецът
оспорва действителността на договора за потребителски кредит с твърдения, че дължимите
вноски по договора за поръчителство са останали непосочени в договора за кредит, а в
общите условия не е посочено, че сключването на договор за поръчителство е задължително
условие за предоставяне на кредита. Сочи се, че договорът е недействителен поради липсата
на предписаната от закона форма съгласно изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, изразяваща се в
неспазване на предвидения шрифт на текста, а именно не по-малък от 12. Поддържа се
наличието на противоречие и с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора
за кредит е отразена единствено абсолютната стойност на ГПР в %, но не и конкретните
компонентни, които са включени при определянето му. Налице е и заобикаляне на
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвид това, че възнаграждението по договора за
1
поръчителство реално не е взето предвид при определяне на ГПР, въпреки че събирането на
такива разходи е част от дейността по управление на кредита. В случай на включването на
този разход като компонент на ГПР, то размерът му би надхвърлил максималния такъв,
установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя недействителността на договора. В исковата
молба се излагат твърдения, че посочените в договора по-ниски стойности на годишния
процент на разходите по кредита представляват невярна информация и нелоялна, по-
конкретно заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, която подвежда
потребителя относно спазването на забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ищецът намира, че
последица от неспазване на тези законови изисквания е недействителност на договора за
кредит в неговата цялост на основание чл. 22 ЗПК. В условията на евентуалност, излага
твърдения за недействителност на клаузата на чл. 5 от договора, въвеждаща задължение за
кредитополучателя да обезпечи изпълнението на задълженията си по договора с
поръчителство от „Фератум Банк“ (Ferratum bank). Намира тази клауза за неравноправна по
см. на чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при
неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо възнаграждение. Наред
с това се посочва, че клаузата е нищожна поради допуснато противоречие с разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на ГПР по договора поради заобикаляне на
посоченото законово изискване. С тези съображения ищецът обосновава правния си интерес
от търсената защита и отправя искане за прогласяване нищожността на договора за кредит, а
в условията на евентуалност - в случай на извод, че договорът е действителен – за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от същия . Претендира присъждане на
разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „Фератум
България“ ЕООД, чрез пълномощника си юрк. Георгиева, оспорва исковите претенции като
неоснователни. Оспорва твърденията на ищеца относно недействителността на процесния
договор за кредит. Посочва, че предоставянето на поръчителство от „Мултитюд Банк“
(Малта) не е въведено като условие за сключване на договора за кредит, доколкото при
кандидатстване за отпускането му и за обезпечаване на задълженията си по кредита
кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от
кредитора или да посочи избран от него поръчител. Излага се, че сключването на договор за
гаранция не е задължително условие за сключване на договора за кредит и не увеличава
възможността на кредитополучателя за отпускане на кредита в желания от него размер.
Изтъква се, че ищецът сам е посочил „Мултитюд Банк“ (Малта) като поръчител и след
получаване на преддоговорната информация, в т.ч. проекти на договорите за кредит и за
гаранция, е изпратил потвърдителен СМС относно желанието си да сключи договора за
кредит при посочените условия. Поддържа се, че договорът за гаранция представлява
самостоятелно облигационно правоотношение, по което „Фератум България“ ЕООД не е
страна, поради което се оспорват като недопустими претенциите, насочени срещу него с
искане за прогласяване недействителността на този договор. С отговора на исковата молба
ответникът оспорва с действията си да е въвел в заблуждение ищеца относно възможността
за избор на поръчител и относно дължимите суми, поради което не е налице твърдяната от
ищцовата страна заблуждаваща търговска практика. Оспорва като неоснователни
твърденията в исковата молба относно целта на договора за гаранция и по-конкретно, че
сключването му е насочено към начисляване на допълнителни разходи по кредита. Оспорва
възнаграждението по договора за гаранция да подлежи на включване в ГПР, доколкото
последното не представлява задължително условие за сключване на договора за кредит.
Сочи се, че ищецът има правото да се откаже от сключения договор в срок от 14 дни, като в
случая И. Д. не е упражнил това свое право. С тези доводи ответното дружество „Фератум
България“ ЕООД отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира
2
присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД и
евентуален иск по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5,
вр. ал. 1 и чл. 146 ЗЗП.
Съгласно посочените разпоредби недействителни са договорите/договорни клаузи,
които противоречат на закона или го заобикалят, като изрично законодателят определя като
недействителна, като неравноправна, тази клауза в договор, сключен с потребител, която
задължава последния, при неизпълнение на неговите задължения, да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка – арг. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
Следователно, основателността на предявените искове е обусловена от установяване от
ищеца, при условията на пълно и главно доказване, на следните предпоставки: сключването
между страните на процесния договор за предоставяне на потребителски кредит № 613731
от 14.04.2018 г., неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните,
наличието на клауза, предвиждаща задължение за кредитополучателя да обезпечи
изпълнението на задълженията си по договора за кредит с поръчителство от трето за
процеса лице, чрез сключване на договор за гаранция, респ. начисляване на
такса/възнаграждение в тежест на кредитополучателя в сочения размер, на основание тази
договорна клауза.
В тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор и на
конкретно оспорената договорна клауза, чрез установяване наличието на основните
съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК, в
частност спазване на предвидения в закона шрифт на текста при сключване на договора и на
конкретно и ясно посочен ГПР по договора, както и, че оспорената клауза не поражда
задължение за насрещната договаряща страна поради неизпълнение на договора да заплати
необосновано високо обезщетение и индивидуалното уговаряне.
С оглед твърденията на страните и конкретното оспорване, проведено с отговора на
исковата молба, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с проекта за доклад по делото,
обективиран в определението от 25.03.2025 г. и обявен за окончателен такъв, като като
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата
относно сключване между ищеца И. К. Д., в качеството на кредитополучател и ответното
дружество „Фератум България“ ЕООД, в качеството на кредитор, на договор за
потребителски кредит № 613731/14.04.2018 г., по силата на който на ищеца е предоставен
кредит в размер на паричната сума от 300 лева, както и наличието на включена в
съдържанието му клауза на чл. 5, предвиждаща задължение за кредитополучателя за
представяне на обезпечение по договора, чрез поръчителство от трето лице.
Последните факти следват и от представените и приети по делото писмени
доказателства, от които се установява, че на 14.04.2018 г. между „Фератум България“ ЕООД,
в качеството му на заемодател (кредитор) и И. К. Д., в качеството му на заемател
(кредитополучател) е сключен договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от
разстояние № 613731 за предоставяне на паричен заем в размер на сумата от 300 лева.
Съгласно клаузата на чл. 3 от договора общата дължима сума от заемателя възлиза на 300
лева, при лихвен процент от 0 %, с еднократно плащане и падеж на 14.05.2018 г. Съгласно
клаузата на чл. 4 от договора годишният процент на разходите по кредита възлиза на 49,85
%. В чл. 5 е уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от третото за
3
процеса лице „Фератум Банк“ (Ferratum Bank) в полза на дружеството-заемодател.
Предвидено е одобряване от заемодателя на предоставеното в негова полза обезпечение,
чрез одобряване на заема, след който момент уговорката, касаеща обезпечението, не може да
се отмени от заемателя или от лицето, предоставило обезпечението. Съгласно клаузата на чл.
6 от договора взаимоотношенията между страните, породени от него, се регулират от
договорните клаузи, както и от приложимите Общи условия на „Фератум България“ ЕООД
за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние. В чл. 7 от договора И. Д. е
изразил съгласието си кодът за потвърждение, предоставен от дружеството-заемодател,
представляващ електронен подпис, да има силата на саморъчен подпис в отношенията
между страните. В края на договора е удостоверено получаване на заема на 14.04.2018 г.
Установява се, че договорът носи печат и подпис на представител на „Фератум България“
ЕООД, както и кодът „1535“ с дата 14.08.2028 г., изписан в графа „заемател“.
Данните по делото сочат за изготвена от кредитора преддоговорна информация
(стандартен европейски формуляр), съдържаща основните елементи на договора за кредит:
общ размер на заемната сума (300 лева), срок на договора (30 дни), броя, вида и размера на
погасителните вноски (1 плащане от 300 лева, дължимо на 14.05.2018 г.), общата дължима
сума (300 лева), изисквано обезпечение (договор за предоставяне на
поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя), лихвен процент – 0 %, годишен
процент на разходите (49,85 %) и условията, при които е приложим (а).договорът за кредит
ще остане валиден през целия договорен период и страните ще изпълняват задълженията си
съгласно посочените в същия условия и срокове; б). лихвеният процент е фиксиран и остава
непроменен за срока на договора), разходи, дължими при просрочие (обезщетение за забава
върху всяка забавена вноска, ведно с разноските по събиране на вземането), правото на отказ
от договора и условията за упражняването му, възможността за предсрочно погасяване на
кредита, данни за кредитора.
По делото е представен и приобщен към доказателствената съвкупност договор за
гаранция (поръчителство) от 15.04.2018 г. със страни И. К. Д., като клиент и потребител,
сключил като заемател договор за заем № 613731 със заемодател „Фератум България“
ЕООД, и „Фератум Банк“, като гарант, с който дружеството-гарант предоставя гаранция,
като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за
заем и от приложимите към същия Общи условия. Съгласно чл. 1.6 от договора дължимата
от клиента такса за предоставената гаранция възлиза на сумата от 30 лева. Предвидено е, в
клаузата на чл. 2.3 от договора, че гарантът се задължава солидарно с клиента да отговаря
спрямо заемодателя за изпълнение на всички задължения, произтичащи от договора за заем.
Съгласно клаузата при неизпълнение от страна на клиента на задължението му да върне
получения от заемодателя заем, при първо негово поискване гарантът ще заплати дължимата
сума, като с изпълнение на паричното задължение гарантът встъпва в правата на
заемодателя срещу клиента и може да изисква от последния изпълнение на цялото парично
задължение, включително и допълнително направените разходи. Установява се, че договорът
за гаранция е с подпис за дружеството-гарант „Фератум Банк“ ЕАД и посочен код: „1535“ от
15.04.2018 г. в графа „подпис на клиента“, като съгласно клаузата на чл. 5 от договора
съобщенията, подписани с код за потвърждение, се считат за електронни изявления,
удостоверени с електронен подпис.
По делото не се спори, че сумата на паричния заем от 300 лева реално е предадена на
заемополучателя, което обстоятелство е удостоверено и в договора за паричен заем.
С оглед данните от анализираните доказателства, съдът достига до извод, че поначало
между страните е възникнало договорно правоотношение, породено от договора за
предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, сключен по реда на чл. 6 ЗПФУР –
4
между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние – едно или повече.
Същевременно, доколкото страна, в качеството си на заемополучател, по процесната
двустранна сделка е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в
рамките на своя професионална или търговска дейност и предвид нейния предмет, съдът
намира, че в случая договорът е сключен като потребителски такъв, а договорната
обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК
(обн. в ДВ бр.18 от 05.03.2010 г. в сила от 12.05.2010 г.) и спрямо същата са приложими
специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с
това и специалната защита на потребителя, регламентирана в Закона за защита на
потребителите (обн. в ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР
на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК (изм. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г.) договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, а съгласно чл. 22
ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 договорът за потребителски кредит е
недействителен, в който случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
По делото от ответната страна, с оглед проведеното оспорване от ищеца и въпреки
дадените указания с проекта за доклад, не са ангажирани доказателства, сочещи за
конкретния размер на шрифта, на който е изпълнен процесният договор за заем.
Независимо от това съдът намира, че само по себе си неспазването на изискването за
размер на шрифта на договора не следва механично и във всички случаи да се приема за
основание за недействителност на договора за кредит, а да се преценява във всеки случай и
доколко това различие възпрепятства потребителя да прецени обхвата на своето задължение.
В тази връзка съдът, тълкувайки в цялост разпоредбата на чл. 10, ал. 1 във връзка с
тази на чл. 11 ЗПК (предвиждаща договорът за потребителски кредит да се изготвя на
разбираем език) намира, че законовото изискване към съдържанието на договора за
потребителски кредит по отношение на вида и размера на шрифта е с цел да се гарантира, че
информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, както и да възпрепятства
използването на дребен шрифт, който би могъл да породи опасността важна информация
към момента на сключване на договора и по време на неговото изпълнение да бъде
пропусната от съответния потребител.
В настоящия случай, съдът намира, че договорът за предоставяне на финансови услуги
(заеми) от разстояние от 14.04.2018 г. е изпълнен със шрифт, който не затруднява
кредитополучателя да се запознае със съдържанието му, достатъчно голям за нормалното му
разчитане, без особени затруднения, а текстовете са четливи, приемайки, че санкцията по чл.
22 ЗПК, приложена само на основание размер на шрифта, би била непропорционално тежка.
Ето защо, не е налице така соченото от ищцовата страна основание за
недействителност на договора за кредит.
Изясни се, че ищецът оспорва валидността на процесния договор и поради липсата на
яснота относно начина на формиране на ГПР, както и поради невключване при определяне
на размера му на всички разходи по кредита.
5
В разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е предвидено договорът за потребителски
кредит да се изготвя на разбираем език и да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани
всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
Гореизложеното поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора и на практика няма информация колко точно (като конкретна сума) е
оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР
на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за
да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От
посоченото следва, че, за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва в
договора
да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени
всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
В настоящия случай, в процесния договор ГПР е посочен като процент – 49,85 %, като
не е посочено какви конкретно компонентни са включени при определянето на общия разход
по кредита, и конкретно дали като компонент е включено възнаграждението по договора за
поръчителство.
Наред с това, съдът съобрази данните по делото, следващи от събраните доказателства,
сочещи, че действителният размер на ГПР по договора е различен от посочения в клаузата
на чл. 4 от същия. Между страните не се спори, а и по делото се установи, че за
обезпечаване изпълнението на задълженията си по договора за кредит и на основание
клаузата на чл. 5 от същия, ищецът И. Д. е сключил договор за гаранция (поръчителство) от
15.04.2018 г. с третото за процеса лице „Фератум Банк“ ЕАД, което се задължава в полза на
кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя, срещу
заплащането от последния на възнаграждение в общ размер на сумата от 30 лева. Между
страните не се спори, че тази сума реално е била начислена като дължима на ищеца,
доколкото ответникът оспорва наличието на основание за включване на това
възнаграждение като част от съдържанието на ГПР по договора за кредит, предвид
дължимостта му на трето лице.
Съдът, съобразявайки характера на вземането в размер от 30 лева и предпоставките,
при които е дължимо, счита, че стойността на същото следва да бъде включена при
определяне на приложимия ГПР по договора, тъй като се касае за разход във връзка с
предоставяне на кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, въпреки че договорът за гаранция
е сключен с лице, различно от кредитора, доколкото същият е пряко свързан с договора за
потребителски кредит и създава система от правоотношения между страните, поради което
6
съблюдаването на изискванията за действителност на договора за потребителски кредит
рефлектира и по отношение на договора за предоставяне на гаранция. Сключването на
договор за поръчителство е допълнителна услуга за потребителя, която е пряко свързана с
договора за кредит и разходът за него следва да бъде включен в общите разходи по кредита
при изчисляване на годишния процент на разходите. С включването на възнаграждението,
предвидено в договора за предоставяне на гарант/поръчителство към ГПР от 49,85 %,
действителният такъв би нараснал.
Посочването на всички компоненти, включени в ГПР по договора към момента на
сключването му е от съществено значение при преценка от потребителя дали да сключи
договора за кредит при така определените условия за връщането на заемната сума. Предвид
това и доколкото посочените в процесния договор размери на годишния процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително
уговорените такива, е налице неяснота при определяне на ГПР.
С оглед изложеното, съдът намира, че липсата на задължителен реквизит по чл. 11, ал.
1 ЗПК – в случая по т. 10 – ясно определен ГПР в процесния договор за паричен заем,
сключен между ищеца И. К. Д., като кредитополучател и ответника „Фератум България“
ЕООД, като кредитор, води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22
ЗПК.
Предвид изложеното, предявеният главен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, имащ за
предмет прогласяване недействителността на договора за предоставяне на финансови услуги
(заеми) от разстояние № 613731/14.04.2018 г., се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора по предявения главен иск, то не е настъпило вътрешното
процесуално условие за разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск по
чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 146, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от договора, предвиждаща сключването на
договор за гаранция за обезпечаване на договора за кредит.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявения иск, право на разноски има
само ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на същия следва да бъде присъдена
сумата от 2050 лева – разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение с
вкл. ДДС. Реалното извършване на разхода за последното следва от представения по делото
договор за правна защита и съдействие (л. 56 от делото) и отразеното в същия заплащане на
уговореното възнаграждение в брой, в която част последният има характера на разписка,
удостоверяваща получаването на сумата, съгласно задължителните за съда разяснения,
дадени в мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК). Същевременно е приложено и доказателство за регистрация на пълномощника
на ищеца – ЕАД „Д. М.“ по ЗДДС – фактура № **********/08.05.2025 г. с вписани данни и
за ДДС №, съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа. На присъждане подлежи пълният претендиран размер, с оглед липсата на
проведено оспорване от ответната страна с възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед
изхода на спора, на ответното дружество не се следват разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД по
предявения от И. К. Д., с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/ срещу „Фератум България“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост
3“, ул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20 установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, договор за предоставяне на финансови услуги (заеми)
от разстояние № 613731 от 14.04.2018г.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ж.к. „Младост 3“, ул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, ап.
офис 20 да заплати на И. К. Д., с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 2050 лева, представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8