ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34
гр. Перник,
03.02.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Перник, в закрито
заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Слава
Георгиева
като разгледа дело номер 42 по описа за 2020
година докладвано от съдията Георгиева, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба от В.Н.Т., с ЕГН **********, с адрес *** против Централно управление на Националната агенция за приходите. В обстоятелствената част се описват задължения, обявени за изискуеми и остатъци по титули, породени от индивидуален административен акт № 154/20.12.2019г. Сочи се, че са налице незаконни действия, представляващи „главница“-14635.54лв. и „лихви“-5438.08лв., който са кухи цифри, надписани произволно от НАП в индивидуален административен акт № 154 от 20.12.2019г. Иска се отмяна на действието „главница“ за сума в размер на 6019.50лв. и отмяна на действието „лихва“ в размер на 2236.50лв. на НАП, като се заявява претенция за репариране на имуществени вреди в размер на 8256.00лв., представляващи надписани суми по административния акт. С исковата молба е заявена претенция за присъждане на неимуществени вреди в размер на 240 000лв., произтичащи от съзнателно ликвидиране на социално- психологическия-здравословен-икономически патримониум на личността, т.е. живота на човека, върху които са насочени действията „главница“ и „лихва“.
С определение от 16.01.2020г. съдът
изрично е указал на ищеца да направи конкретизация на исковата молба, като изложи фактически
обстоятелства, на които основава претенциите си и напише изрично претенциите за
обезщетяване на причинени имуществени и неимуществени вреди от какво
произтичат: от отменен индивидуален административен акт ли са или са от
действия или бездействия. Ако произтичат от отменен индивидуален
административен акт същият да се представи, ведно с актът за отмяната и да се
формулира ясно искане, по което да се дължи произнасяне. Ако вредите произтичат
от незаконосъобразни действия на публичния изпълнител да се посочи конкретното
действие на публичния изпълнител-номер на акта, евентуално оспорването му и
резултата от оспорването му по административен и съдебен ред и въз основа на това да се формулира искане, по което да се произнесе
съдът. Указано му е да посочи надлежен ответник по иска.
В изпълнение на указанията на съда ищецът с молба с вх. № 261 от 24.01.2020г. преповтаря написаното в основната искова молба и препраща към нея. Поддържа, че незаконните действия са главница и лихва обективирани в индивидуален административен акт. По същество не прави указаната му конкретизация. Сочи само надлежен ответник-НАП.
Административен съд-Перник като се запозна подробно с депозирната искова молба и уточнителната такава, намира, че предявеният иск е процесуално недопустим. Доводите в тази връзка са следните:
Исковите претенции за имуществени и неимуществени вреди са насочени към НАП. Съгласно чл. 17, ал. 6 от ДОПК задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. В чл. 19, ал. 1 от ЗНАП е регламентирано, че Националната агенция за приходите отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се иска след тяхната отмяна.
Като
съобрази фактическите обстоятелства, на които се основава спорното право и
формулираният петитум, съдът приема, че предявената от Т. искова претенция се
основава на твърдения за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди,
вследствие на издадено разпореждане
за присъединяване от 20.12.2019г. с изх. № С190022-105-0421154 от 20.12.2019г.,
постановено по изпълнително дело № *********/2016г. по описа на ТД на
НАП-София. В този смисъл искът следва да бъде
квалифициран като иск по чл.
19, ал. 1 от ЗНАП и чл.
17, ал. 6 от ДОПК във вр. с чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ.
За да възникне правото да се търси
обезщетение по реда на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл.
19, ал. 1 от ЗНАП и чл.
17, ал. 6 от ДОПК, е необходимо искът да е предявен след отмяната на
незаконосъобразния акт, действие или бездействие на орган на НАП по съответния
ред. От приложеното към исковата молба разпореждане за присъединяване от
20.12.2019г. с изх. № С190022-105-0421154 от 20.12.2019г., постановено по
изпълнително дело № *********/2016г. по описа на ТД на НАП-София, би следвало да се приеме, че претенциите за
обезвреда се основават на претърпени вреди от незаконосъобразен акт на
публичния изпълнител свързан със сумите формирани по изпълнителното
производство. Изрично обаче, в това разпореждане, е указано, че то подлежи на
обжалване по административен ред. Този акт няма данни да е обжалван по
административен ред, и съответно няма твърдения да е отменен. Следователно исковата
молба не се основава на отменени по надлежния ред актове, действия или
бездействия. Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на иск за
обезщетяване на вреди причинени от държавата, за които се твърди, че са
настъпили вследствие на незаконосъобразен административен акт е този акт да бъде предварително отменен по
надлежния ред. Липсата на отмяна води до недопустимост на иска.
Доводите, че вредите са следствие от
незаконни действия, представляващи „главница“ и „лихви“, кухи цифри, надписани
произволно от НАП в индивидуален административен акт № 154 от 20.12.2019г. съдът намира, че и в тази част искът е недопустим
за разглеждане. По силата на чл.
204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действията следва да бъде
преценявана в производството по обезщетяване. Съгласно константната съдебна
практика, нормата обхваща незаконосъобразните фактически действия на
административен орган или длъжностно лице. Правните действия на
административните органи представляват административни актове по смисъла на чл. 21
от АПК и за тях важи правилото на чл.
204, ал. 1 от АПК. Действията на публичния изпълнител,
обективирани в разпореждането за присъединяване, са правни действия, за които е
предвиден способ за защита по
административен ред. Наличието на производство по отмяна на тези действия,
предхождащо депозирането на иск по смисъла на чл.
204, ал. 1 от АПК, е задължително условие за неговата допустимост.
Въз основа на изложеното се приема, че за да възникне правото да се търси обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 19, ал. 1 от ЗНАП и чл. 17, ал. 6 от ДОПК, е необходимо искът да е предявен след отмяната на незаконосъобразния акт, действие или бездействие на орган /служител/ на НАП по съответния ред. Доколкото не се представя отменен по съответния ред акт, действие или бездействие на административен орган то и исковата молба е процесуално недопустима.
Предвид изложеното, искова молба е процесулано недопустима, тъй като не е изпълнено изискването по чл. 19, ал. 2 от ЗНАП. Не са оспорени и съответно отменени като незаконосъобразни посочените актове, действия и бездействия, на които ищеца основава исковата си претенция. Съдът следователно, по арг. от чл. 130 ГПК приложим субсидиарно вр. чл. 203, ал. 2 от АПК вр. параграф 1 от ЗОДОВ, следва да постанови връщане на исковата молба и да прекрати съдебното производство по делото.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без разглеждане искова молба с вх. № 111 от 10.01.2020г., подадена от В.Н.Т., с ЕГН **********, с адрес *** против Националната агенция за приходите и я връща на В.Н.Т..
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по административно дело № 42/2020г. по описа на Административен съд-Перник.
Определението може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 7-мо дневен срок от съобщението.
Съдия: /п/