№ 4152
гр. Варна, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка М. И.
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20213110114497 по описа за 2021 година
Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД за установяване на вземането на
кредитора „****“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „****“
№81, вх.В, ет.8, чрез пълномощник адв.**** срещу длъжника Е. И. А., ЕГН ********** по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
8595/2021 г., по описа на PC Варна в размер на 67.47 (шестдесет и седем лв. и 47 ст.) лева,
представляваща неустойка по договор за мобилни услуги, сключен между ответника и
„****" ЕАД. Моли за заплащане на разноските за заповедното и за исковото производство.
Твърдения от които ищецът черпи права:
Вземането на ищеца произтича от договор за цесия, сключен на 01.10.2019 г. между
прехвърлителя на вземанията "****" ООД, ЕИК ****, което дружество, от своя страна, е
цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на
вземания „****" ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „****" ЕАД е прехвърлил
вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от
договора. „„****“ ЕООД е встъпил в правата на кредитор въз основа на валидно правно
основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото
производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху
цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите
лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на
абоната № **** от дата 13.12.2017. г.
Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор (изм. 26.09.2009 г., в сила
от 26.10.2009 г.) Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца,
следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на
сметката/фактурата, като **** определя началната и крайната му дата, която не може да
бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на
заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на
1
сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от
страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка. ".
Между кредитора „****" ЕАД, ЕИК: **** и Е. И. А., ЕГН ********** е сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер **** от дата
13.12.2017. г., с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер ****, по избран
тарифен план Smart L+, с месечна абонаментна такса в размеер на 26.99 лв. с ДДС за срок от
24 месеца.
Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер **** от дата 13.12.2017. г., между ответника Е. И. А., ЕГН
********** и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: **** са издадени
фактури, обективиращи вида и размера на незаплатените услуги, а именно:
****/22.05.2018 г., ****/22.06.2018 г., ****/23.07.2018 г., ****/23.08.2018 г. за
потребените от него електронни съобщителни услуги за период на потребление от дата
22.04.2018 г. до дата 22.08.2018 г.
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за
последователни отчетни месеца - за месец 05/2018г., 06/2018 г., 07/2018 г. и за месец
08/2018г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка
от потреблението на ползвания номер.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги е обусловило правото на **** на осн.чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1.
/Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При
неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, **** има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор
с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното
прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издадал по
клиентски номер №**** на дата крайна фактура №****/22.09.2018 г., за периода от
22.08.2018 г. до 21.09.2018 г., с начислена обща сума за плащане.
В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги, от която имаме правен интерес да претендираме, неустойка в
размер на 67.47 лв. (шестдесет и седем лв. и 47 ст.) лв.; фактурирана е цената, дължима се за
потребените мобилни услуги от предходнитеотчетни периоди,кояято н е предмет на иска.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 24.08.2018г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент.
Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния
срок за ползване на абонамента Smart L+ за мобилен номер **** до 13.12.2019 г., съгласно
Договор за мобилни услуги от дата 13.12.2017. г.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да
ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в
т.2 от стр.5/6/7 „С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни
споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде
прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната,
включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на **** ЕАД неустойка
равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни
абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява,
включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен
неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на **** ЕАД и възстановяване на
2
част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
устройствата (закупени или предоставени на лизинг) ".
Претендираната сума в размер на 67.47 лв. (шестдесет и седем лв. и 47 ст.) лв. е
формирана като сбор от трикратния размер на месечната абонаментна такса без ДДС, по
избранияя тарифен план към ползваната далекосъобщителна услуга.
Цената на иска представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на
мобилната услуга/и цедент по първия договор за цесия/, начислена е мораторна лихва за
забава и е посочен периодът /иск по чл.86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в
процеса е кредиторът-ищец в производството - цесионерът по втория договор/заявител по
чл.410 ГПК/.
Представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не е/са основание за плащане, но
длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга,
респ. получил е предоставената лизингова вещ, които не е заплатил в указания срок, респ.
същият е в неизпълнение на договора си. Неизпълнението на ответника е обусловило
правото на „****" ЕАД да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза
във всеки един от договорите.
Относно вземането за неустойка:
Между длъжника и „****" ЕАД, ЕИК: ****, валидно са действали гореописаните
договори, по които длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати в срок издадените
му фактури за потребените от него услуги. Неизпълнението на задълженията на абоната-
длъжник е обусловило правото на мобилния оператор „****" ЕАД, ЕИК: ****, да прекрати
предсрочно гореописания договор на дата 24.08.2018г. /като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент/ и да претендира неустойка в размер на 67.47 лв. (шестдесет и седем лв. и 47 ст.)
лева, уговорена в т.2 от стр. 6 от договора: „ С прекратяване на споразумението се
прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, включително и за
допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения
срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми,
абонатът дължи на **** ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече
от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които
договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен
размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на
**** ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове
и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг) ",
представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга
от сключените договори, както следва: Зх 22.49 лв. (двадесет и два лв. и 49 ст.) за тарифен
план Smart L+. /без ДДС/ или общо 67.47 лв. (шестдесет и седем лв. и 47 ст.) лв, за което е
издадена крайна фактура ****/22.09.2018 г., за периода от 22.08.2018 г. до 21.09.2018 г.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги е обусловило правото на ****/чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът
има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;
/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да
е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, **** има право незабавно да ограничи предоставянето
на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него.
Точното изпълнение от страна на длъжника е цел, която стои в основата на всяко
облигационно отношение. Според чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват. С неустоечната клауза предварително определят размера на
3
обезщетението, което ще дължи неизправната страна в случай на даден вид виновно
неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера на неустойката и
действително причинените от неизпълнението вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна
функция неустойката изпълнява и наказателна функция. Това е така, защото кредиторът
може да претендира неустойката и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са
настъпили в предвидения размер. От тук следва, че длъжникът ще заплати неустойка, която
ще бъде санкция за неговото неизпълнение.
Неизпълнение на основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения
срок месечната абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна е дало основание на
оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на
месечна абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването
на услугите.
Поради неизпълнени ена задълженията си по договора за мобилни услуги, абонатът
следва да понесе отговорността си за неизпълнението на договорните задължения и да
заплати на оператора неустойка за предсрочното прекратяване на сключените договори.
Неустойката е начислена, съобразно изрично договореното между оператора и
абоната и същата има има обезщетителен характер, а не санкционен. Когато е прехвърлял
вземанията си, цедентът го е извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ към
датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало
такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения,
описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към
него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 25 от Общите условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1. еднократно - цена
за първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за месечен абонамент за
поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на проведените разговори
и други услуги посочени в Ценовата листа на **** и ползвани през предходния месец (или
периоди). "
Съгласно чл. 35, „35. Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни
сметки, изготвени от **** както следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната и се
изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично
посочен от Абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези общи условия или
в индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава
абоната от задължението за плащане в определения срок."
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен
ред. Съгласно чл. 29 от Общите условия „Предоставените услуги се отчитат месечно и се
заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от
издаване на сметката/фактурата, като **** определя началната и крайната му дата, която не
може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и
срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за
размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от
страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка."
В конкретният случай ответникът Е. И. А., ЕГН ********** е подписал договор за
далекосъобщителна услуга, ползвал е мобилни/телефонни номера ****, не е изпълнил
задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е
изпаднал в забава. Издадена му е фактура и в срок не я е заплатил. Изпълнен е фактическият
състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе
4
отговорността си.
Процесната сума се дължи на договорно основание. Същото е уговорено между
страните в случай на неизпълнение на задълженията по договора от страна на абоната. И
двата договора за цесия са облигационни, консесуални, двустранни и са породили правни
последици за страните по тях. В договорните правоотношения между цедент и цесионер,
вземанията към трети лица не са елемент от тях. Няма законово ограничение по чл. 99 ЗЗД
относно предмета на договора за цесия и платеното по него, т.е. дали е възмезден или не.
Това обстоятелство не е важно за длъжника. Законът го брани, като поставя изискване
единствено относно уведомяването му, като го скрепва като задължение на цедента, без да
уточнява момента му. Единственото изискване на законодателя е длъжникът да бъде
уведомен, за да може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого да плати.
В конкретния казус, ищецът извежда своето материално и процесуално право от 2
/два/ договора за цесия. Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност от индивидуални
вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за
цялата съвкупност. Но това не означава, че същите на са конкретизирани. Не случайно
страните са избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно
приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони.
В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „****" ЕАД и „****" ООД, е
дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част от договора за
цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за
вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по
тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който
разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор.
В чл. 5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера, цедентът
предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.
Цедентът е декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по
вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват други правоотношения.
Представянето на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от
ЗЗЛД, а именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е
придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват.
От извлечение от Приложение № 1 се установява, че по силата на договор за цесия от
16.10.2018 г. „****" ЕАД е прехвърлител, а „****" ООД е собственик на вземането спрямо
Е. И. А., ЕГН ********** което в последствие е било включено и във втория договор за
цесия от 01.10.2019 г. между „****" ООД и „****“ ЕООД.
Приложение № 1 представлява списък/таблица в електронна форма на компактдиск,
съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки
един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на
длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима
сума, представляващо неразделна част от този договор. Самото вземане е
индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност.
С оглед спазване разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за защита на личните
данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на Цесионера, Цедентът се
задължава да издава документ, удостоверяващ, че вземането е включено в предмета на
договора за цесия. Документът представлява извадка на хартиен носител на съответното
Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябва да послужи на
цесионера за осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените вземания. От
същото извлечение от Приложение № 1 се установява, че по силата на договор за цесия от
01.10.2019 г. „****" ООД е прехвърлител, а
„****“ ЕООД е собственик на вземането спрямо Е. И. А.,ЕГН **********.
Относно уведомяването на длъжника за сключените цесии:
5
Съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от
подписването му, „****“ ЕООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на
цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземания.
Няма никаква законова пречка старият кредитор да изпълни задължението си да
уведоми длъжника чрез свой пълномощник. Подобно становище е застъпено не само в
редица решения на въззивни съдилища, но и от правната доктрина- професор ****-
Облигационно право изд. Сиби 2007, както и професор Кожухаров, които приемат,че
упълномощаването на цесионера от страна на цедента за уведомяване на длъжника е
напълно допустима от закона правна сделка, която с нищо не накърнява интереса на
длъжника. Още повече, когато длъжникът е неизправен.
Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния
представител на „****" ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния
оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи
удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е възприето като
надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС.
Чрез Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г., II т.о. ТК; Решение М
3/16.04.20Ш. по пид. № 1711/2013г., II то. на ВКС; Решение № 78 от
09.07.2014г. по пид. № 2352/201Зг., II пио. на ВКС, е приета за правилна съдебната
практика, съгласно която сама по себе си исковата молба не може да се счете за уведомление
по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е приложено уведомление, макар и
дотогава невръчено на длъжника се приема, че съобщаване на цесията все пак е извършено.
Безспорно е, че уведомлението за цесия, приложено към исковата молба изхожда от
цесионера, но същото е отправено до длъжника от името на цедента, който изрично е
упълномощил цесионера да извършва уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име. Това
обстоятелство е посочено в уведомлението. Цесионерът -„****" ООД продължава да има
качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за цесията, а и
ответникът не е легитимиран да оспорва упълномощителната сделка.
В настоящия случай към исковата молба са приложени договорите за цесия. В чл.6 от
договора от 01.10.2019 г. е уговорено между страните, че цесионерът е изрично
упълномощен да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне. Няма законова пречка с
едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че Е. И.
А., ЕГН ********** не е изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „****" ООД към
датата на връчването на препис от исковата молба. Законът не указва формата и момента на
съобщаването. Всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му
позволят да плати добре - на носителя на вземането са изпълнени. Що се касае до
уведомяването, то има това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не
може да бъде изпълнено валидно другиму. След като бъде известен за цесията, длъжникът
не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание
липсата на уведомяване. Практиката е установена.
Длъжникът би могъл да противопоставя възражение, че не му е надлежно съобщена
цесията само ако едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението си на стария
кредитор, за да се освободи от задължението да плати и на новия кредитор.
По отношение на този въпрос е налице единодушие и в практиката и в доктрината.
Посочва множество съдебни актове, в мотивите на които е възприета гореописаната теза.
В конкретния случай, длъжникът-ответник Е. И. А., ЕГН ********** не е изпълнил
задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, към кредитора,
както и към настоящия момент на подаването на иска, което обуславя правния интерес на
кредитора - ищец в настоящото производство, за установяване на наличието на
съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, като е депозирана писмена
6
молба, с която изразява становище по същество на спора.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез особен представител е депозирал отговор на
исковата молба, с който излага доводи за неоснователност на иска и го оспорва по размер.
Сочи, че ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу
ответницата въз основа на договор за цесия от 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията
„****" ООД, ЕИК ****, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на
вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземанията „****" ЕАД.
„****“ ЕООД, ЕИК **** в качеството си на кредитор е подал заявление за издаване
на Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК
въз основа на което и образувано ч.гр.д.№ 8595/2021 г. по описа на ВРС.
В исковата молба се твърди, че между кредитора „****" ЕАД, ЕИК **** и Е. И. А. е
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер **** от
13.12.2017 г., с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер ****, по избран
тарифен план Smart L + с месечна абонаментна такса в размер на 26.99 лв с ДДС за срок от
24 месеца.
Твърди се, че въз основа на договора за мобилни услуги са издадени фактури за
месечни сметки, а именно: № **** / 22.05.2018 г. на стойност 29.57 лв; № **** / 22.06.2018
г. на стойност 29.35 лв, баланс от преходни периоди 29.57 лв, обща сума 58.92 лв: № **** /
23.07.2018 г. на стойност 22.49 лв, баланс от преходни периоди 58.92 лв. обща сума 85.91
лв; № **** / 23.08.2018 г. на стойност 1.69 лв, баланс от преходни периоди 65.59 лв, обща
сума 68.61 лв;
На 22.09.2018 г. е издадена ф.№****, която е начислена лихва за забавено плащане в
размер на 0.52 лв; корекции, дарения и услуги от партньори 88.59 лв; баланс от преходни
периоди 68.61 лв; обща сума 157.27 лв.
От представените фактури не се налага по безспорен начин основание за плащане.
Ищеца твърди, че претендираната сума в размер на 67.47 лв е формирана като сбор
от трикратния размер на месечната абонаментна такса без ДДС, по избрания тарифен план
към ползваната далекосъобщителна услуга при неизпълнение на договора от страна на
ответницата, т.е., като неустойка за предсрочното прекратяване на сключените договори.
Счита претенцията за неоснователна.
Относно уведомяването на длъжника за сключените цесии:
Твърди се, че съгласно чл.6, ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019 г., считано от
подписването му „****“ ЕООД има качеството освен цесионер и на пълномощник на
цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземания.
Действително, няма законова пречка старият кредитор да изпълни задължението си
да уведоми длъжника чрез свой пълномощник, няма законова пречка с едно заявление да се
уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, както е настоящия случай. Закона също така
не указва формата и момента на съобщаването.
Възразява срещу твърдението, че цесията е съобщена на ответницата по надлежния
ред, тъй като не са представени доказателства, от които да е видно, че същата е получила
или отказала да получи съобщението.
Предвид изложените правни и фактически обстоятелства, моли за отхвърляне на иска
като неоснователен и недоказан.
Ответникът, чрез особен представител, в открито съдебно заседание моли за
отхвърляне на иска по изложените в отговора на исковата молба съображения. Настоява се,
7
че ответникът не е уведомен за предсрочната изискуемост на вземането и няма данни това
да се е осъществило.
След съвкупна преценка на събраните в производството доказателствата, по
вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. 415, ал. 1, т.2 от ГПК вр. чл. 92 от
ЗЗД.
Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно
производство ч.гр.д. № 8595/2021 г. на Районен съд – Варна, 14 с-в, по което е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника при условията на чл.
47, ал.5 ГПК. Налице е субективен и обективен идентитет между вземането, за което е
издаде заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято дължимост е предмет на установяване в
настоящото производство.
За успешното провеждане на така предявения иск е необходимо ищецът да докаже, че
на 13.12.2017г., между „****” ЕАД и ответника е сключен процесният договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № ****; че в същия е предвидена
валидна клауза за неустойка при предсрочното му прекратяване; че договорът е прекратен
предсрочно от оператора поради неизпълнение на задълженията на ответника да заплати
потребените услуги в уговорения срок, че са сключени посочените договори за цесия и
ответникът е уведомен за тях, както и размера на вземането за неустойка.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че на 13.12.2017г. между третото лице „****” ЕАД и ответника „****“ ЕООД /преди „****“
ЕООД/ е сключен процесния договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски № ****.
В случая с исковата молба се претендира заплащането на неустойка в размер на
67,47лв., позовавайки се на т. 2 от договора за мобилни услуги.
Съгласно посочената разпоредба, ако договорът бъде прекратен по вина на
абоната, последният дължи неустойка равна на оставащите до края на срока на договора, но
не повече от трикратния размер, абонаментни такси за услугите по техния стандартен
размер без отстъпка.
Първият спорен по делото въпрос е относно действителността на сключения
договор за цесия и обвързващата му сила спрямо ответника.
От представените по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът в
качеството му на цесионер и „****“ ООД в качеството му на цедент е сключен валиден
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, който пък от своя страна е
придобил вземането от „****“ ЕАД. Представено е и извлечение – приложение №1 към
договора за цесия от 01.10.2019г, видно от което е прехвърлено задължение на Е. И. А..
Така сключеният договор има рамков характер, доколкото със същия е уговорени
условията, при които ще се прехвърлят правата по неплатени задължения по договори за
мобилни услуги, сключени от продавача. Този договор сам по себе си не е достатъчен да
породи прехвърлителен ефект, доколкото рамковото споразумение изисква отделно
договаряне на индивидуалния предмет с подписване на образец по приложение № 1. Именно
с последното се довършва и фактическия състав по прехвърляне на конкретния пакет от
вземания. В случая фактическия състав по прехвърляне на вземането е довършен с
подписване на Приложение № 1, към която дата вземанията по облигационното
правоотношение са били изискуеми. В приложението по недвусмислен начин е
индивидуализирано вземането, което продавачът е имал. Тази воля на кредитора съдът
намира за ясно изразена с представянето във фактическата власт на купувача на списък,
8
съдържащ всички данни за договора с конкретно физическо лице и изричното потвърждение
на цесията. Съдът намира, че вземането, предмет на цесията е индивидуализирано в
достатъчна степен - ясно е посочено от какво произтича вземането и какъв е неговият
размер.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на
длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това установено от закона
изискване е да гарантира правата на новия приобретател на вземането. В негов интерес, а и
в интерес на третите лица това действие на цесията е ограничено от разпоредбите на чл. 99,
ал. 3 и ал. 4, които задължават стария кредитор да уведоми длъжника за станалото
прехвърляне, за да може същият да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да е
направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението си и чрез
плащане на стария кредитор, да новира същото, то да му бъде опростено и т. н. Липсата на
уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от
задължението да плати на новия кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото
твърдение не е направено в настоящото производство. След като бъде известен за цесията,
дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. В този смисъл
решение № 40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/ 2009 г. на ВКС, решение № 123/24.06.2009г., по
т.д. №12/2009г. на ВКС, II т.о., определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на
ВКС и други.
В настоящия случай макар и по делото да не са налице данни ответникът да е редовно
уведомен за цесията преди образуване на настоящото производство, доколкото ищецът не е
представил доказателства за това, че отправеното уведомление е достигнало до ответника,
съдът намира, че ответникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне с исковата
молба. Към исковата молба са приложени всички документи, касаещи цедирането на
вземанията от които е видно, че прехвърлителят е упълномощил ищеца и е потвърдил
настъпилото прехвърляне на вземанията, уведомяването на длъжника е настъпило най-късно
в хода на процеса, което съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде съобразено от съда.
Връчването на особен представител също се счита за надлежно уведомяване.
По същество съдът намира, че претенцията за неустойка за прекратяване на
договора на осн. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е неоснователна и същата подлежи на отхвърляне.
От съвкупния анализ на ангажираните по делото доказателства не се доказа
осъществяването на предпоставките, водещи до възникване на това вземане.
Неустойката е форма на договорна отговорност, която служи за обезщетяване на
вредите от неизпълнението, като предварително установява размера на тези вреди, без да е
необходимо кредиторът да ги доказва. В това се изразява типичната за неустойката
обезщетителна функция.
В случая между страните е уговорена неустоечна клауза по т.2 от договора,
съобразно която при прекратяване на договора по вина на абоната или по негова инициатива
преди изтичане срока на ползване, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на
месечните абонаментни такси до изтичане срока за ползване, като за физическите лица това
е ограничено до размер на трикратния размер на месечните абонаментни такси.
Допълнително се сочи, че абоната дължи на оператора и стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстваща на
оставащия срок на ползване на съответния абонамент. За да обоснове правото си на
неустойка, ищецът се позовава на клауза от ОУ, а именно точка 43, даваща му право
едностранно да прекрати процесния договор за мобилни услуги. Надлежното прекратяване
на процесната договорна връзка е елемент от правопораждащия фактически състав на
9
вземането за неустойка, недоказването на който е достатъчно за отхвърляне на претенцията
по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Това прекратяване се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД
за срок и форма. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря
длъжника, включително неплащането на възникнали задължения през предварително
определен срок в договора, е основание за развалянето му според разписаното в чл.87, ал.1
ЗЗД. Следователно, доколкото процесния договор е сключен в писмена форма, изявлението
за прекратяването му също следва да е в такава форма и с него следва да се даде подходящ
срок за изпълнение.
По делото няма доказателства за това, ищецът да е отправил до абоната писмено
предизвестие с което да му е дал достатъчен срок за изпълнение на задължението му за
плащане на дължими суми по договора. Липсата на надлежно прекратяване на
договорите препятства пораждането на вземането за неустойка в полза на ищеца, поради
прекратяване на договорите за мобилни услуги преди изтичане на уговорения срок.
По изложените съображения, съдът намира предявения иск с правно основание чл.
422 от ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за неоснователен, поради което същия следва да бъде
отхвърлен.
С оглед горните изводи за недължимост на вземането, съдът не следва да обсъжда
възражението на ответника за неравноправност на клаузата, предвиждаща неустойка по
договора.
По въпроса за разноските:
Ответникът не е претендирал разноски и липсват доказателства за сторени такива
от него, поради което и не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „****“ ЕООД /преди **** ЕООД/, ЕИК ****, седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „****“ №81, вх.В, ет.8 срещу Е. И. А., ЕГН
**********, с настоящ адрес гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33 положителен установителен иск с
пр.осн.чл.422 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД за приемане на установено в отношенията на страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата 67,47 лева, представляваща неустойка за неизпълнен и
прекратен договор за далекосъобщителни услуги от 13.12.2017г., сключен между длъжника
и „****” ЕАД за периода от 22.08.2018 г. до 21.09.2018г., които вземания са прехвърлени от
„****” ЕАД на „****“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г., а от „****“ ЕАД са
прехвърлени на „****“ ЕООД, сега „****“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г., за
които е издадена по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение № 2642/17.06.2021 г. по
ч.гр.д. № 8595/2021 г. по описа на ВРС, 14 състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
10
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11