№ 109
гр. Кърджали, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Грета Денчева
при участието на секретаря Пенка Вълкова
като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело №
20225140101267 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на „Първа инвестиционна банка“
АД, ЕИК ********* срещу М. Р. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Кърджали,
ул. *************. Твърди се, че съгласно договор за банков кредит №
023LD-R-000330, сключен на 18.04.2012г. между „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, като кредитор и
кредитополучателя М. Р. Н., с ЕГН **********, банката е предоставила на
кредитополучателя банков кредит в размер на 9970.00 (девет хиляди
деветстотин и седемдесет и .00) евро, с краен срок за усвояване до 30.04.2012
г. и краен срок за погасяване: 22.04.2022г. Сочи се, че с договор за
поръчителство от 18.04.2012г., поръчителят М.К.К. с ЕГН ********** се е
задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя М. Р. Н. за
изпълнението на задълженията по договор за банков кредит № 023LD-R-
000330, сключен на 18.04.2012г.Твърди се, че предоставения кредит е изцяло
усвоен на 18.4.2012г. по сметка с IBAN: *************, открита на името на
кредитополучателя в банката. Сочи се, че кредитът е в просрочие, считано от
22.06.2013г., като в случая вземането се претендира поради настъпил падеж
на 22.04.2022 г. на основание Раздел 1, т.3 от договора.
Твърди, че предвид бездействието на кредитополучателя и поръчителя,
и въз основа на подаденото заявление по чл. 417 от ГПК пред Районен съд –
Кърджали е образувано производство по ч.гр.д. №20225140100605, по което е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с които е осъден
кредитополучателя М. Р. Н. - ЕГН ********** и поръчителя М.К.К. с ЕГН
********** да заплатят солидарно на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, сума в общ размер
1
на 22 149.58 /двадесет и две хиляди сто четиридесет и девет и .58 / евро, от
които: 9524.01 (девет хиляди петстотин двадесет и четири и .01) евро -
просрочена главница, ведно със законната лихва, считано от 13.05.2022г. до
окончателното изплащане на задължението; 6799.48 (шест хиляди
седемстотин деветдесет и девет и .48) евро- непогасена договорна лихва
/лихва за ползвания кредит/, дължима на основание т. 4. от Договора за
кредит, начислена за периода 22.10.2014 г. - 22.04.2022г. включително;
4493.58 евро (четири хиляди деветдесет и три евро и 58 евроцента) -
обезщетение за забава за просрочените плащания /лихва за просрочие/ за
периода 22.06.2013г. - 12.03.2020 г. включително, дължима на основание т.10
от Договора за кредит; 1332.51 евро (хиляда триста тридесет и две евро и 51
евроцента) - обезщетение за забава за просрочените плащания (наказателна
лихва) за периода 14.05.2020 г. - 12.05.2022 г. включително, дължима на
основание т.10 от Договора за кредит; 50.00 (петдесет) лева - юрисконсултско
възнаграждение и 866.42 /осемстотин шестдесет и шест лева и 42 стотинки/ -
заплатена държавна такса.
Сочи се, че въз основа издадените изпълнителен лист и заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК е образувано изпълнително дело № 186/2022 г. по
описа на ЧСИ Хриса Пурнарева, с peг. № 741 на КЧСИ., като ответникът е
възразил срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, което обуславя
правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.
Искането е да се признае за установено съществуването на част от
вземанията на ищеца „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********,
спрямо ответника М. Р. Н. по Договор за банков кредит № 023LD-R-000330,
сключен на 18.04.2012г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 ГПК, както следва: 9524.01 (девет хиляди петстотин двадесет и
четири и .01) евро - просрочена главница; 1 351.94 евро /хиляда триста
петдесет и едно евро и 94 евроцента/ -непогасена договорна лихва, начислена
за периода от 13.05.2019 - 22.04.2022 г., дължима на основание т.4 от
Договора за кредит; 481.85 евро /четиристотин осемдесет и едно евро и 85
евроцента/ -обезщетение за забава за просрочените плащания (наказателна
лихва), за периода 13.05.2019 г. - 12.03.2020 г. включително, дължима на
основание т.10 от Договора за кредит; 1332.51 евро (хиляда триста тридесет и
две евро и 51 евроцента) -обезщетение за забава за просрочените плащания
(наказателна лихва) за периода 14.05.2020 г. - 12.05.2022 г. включително,
дължима на основание т.10 от Договора за кредит, както и законната лихва
върху главницата от 13.05.2022 г. до нейното изплащане. Претендира за
направените разноските в заповедното производство по ч. гр. д.
№20225140100605 по описа на Районен съд - гр. Кърджали: 866.42
/осемстотин шестдесет и шест лева и 42 стотинки/ - заплатена държавна такса
и 50.00 (петдесет) лева - юрисконсултско възнаграждение, както и за
направените разноски в исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който се оспорва иска като неоснователен и недоказан по основание и размер,
по подробно изложени съображения. Прави възражение за изтекла
2
погасителна давност на претендираните вземания. Сочи, че липсва яснота как
са начислени договорните и наказателни лихви за просрочие, както и
обезщетение за забава. Твърди, че неправомерно са начислени едновременно
договорна и наказателана лихва или лихва върху лихва. Моли за отхвърляне
на иска, като претендира за направените разноски в заповедното и исково
производство.
В съдебно заседание ищецът се представлява от редовно упълномощен
юрисконсулт по делото.
Ответникът М. Р. Н. не се явява, представлява се от редовно
упълномощен адвокат по делото.
Районният съд като прецени доводите на страните и събраните по
делото писмени доказателства, неоспорени от страните, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съдът намира, че е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК,
които са допустими, редовно предявени и подсъдни на РС-Кърджали.
Правният интерес за кредитора да предяви иск за установяване
съществуването на оспореното от длъжника вземане е обусловен от надлежно
подадено възражение по реда на чл. 414, ал. 2 ГПК. С решението по този иск
съдът следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на
същото право, за което вече е издадена заповедта за изпълнение, при
съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, от значение за
възникването и съществуването на вземането.
Съгласно разпределената доказателствена тежест ищецът следва да
докаже наличието на валидно сключено облигационно правоотношение с
ответника, както и основанието, от което произтича задължението спрямо
ответника М. Р. Н. за претендираните вземания, тяхната изискуемост и
размер, в съответствие с издадената заповед за изпълнение и съобразно
заявения частичен размер на вземанията, а ответникът следва да установи
възраженията си срещу иска.
От приетото по делото заверено копие на Договор за банков кредит №
023LD-R-000330/18.04.2012 г. с Погасителен план – Приложение № 1 към
него се установява, че банката е предоставила на кредитополучателя М. Р. Н.
банков кредит в размер на 9970 евро, с краен срок за усвояване до 30.04.2012
г. и краен срок за погасяване 22.04.2022 г., а съгласно Договор за
поръчителство от 18.04.2012 г. поръчителят М.К.К. се е задължила да
отговаря солидарно с кредитополучателя М. Р. Н. за изпълнението на
задълженията по Договор за банков кредит № 023LD-R-000330/18.04.2012 г.
Видно от приетото извлечение от счетоводните книги на „Първа
инвестиционна банка“ АД от 13.05.2022 г. се установява, че предоставеният
кредит е изцяло усвоен на 18.4.2012 г. по сметка с IBAN: *******, открита на
името на кредитополучателя в Банката. Усвоеният кредит е погасяван по
главници на дати и със суми, посочени в извлечението, като същият е в
3
просрочие, считано от 22.06.2013 г.
От приетите Общи условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за
кредити на физически лица се установяват действащите в отношенията между
страните условия за предоставяне, усвояване, обезпечаване и погасяване на
банковия кредит, необезпечен с ипотека, които представляват неразделна част
от договора.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че кредитът по Договор № 023-LD-R-000330/18.04.2012 г. за банков кредит е
изцяло усвоен на 18.04.2012 г. по банкова сметка с IBAN: *************,
като титуляр на банковата сметка с IBAN: *************, по която е усвоен
кредитът по договор за банков кредит № 023-LD-R-000330, сключен на
18.04.2012 г. е кредитополучателя - М. Р. Н. с ЕГН **********. Съгласно
заключението на вещото лице кредитополучателят М. Р. Н. с ЕГН **********
и поръчителят М. Н.а К. с ЕГН ********** са в забава на плащанията по
договор за банков кредит № 023-LD-R-000330, сключен на 18.04.2012 г. от
22.06.2013 г. Съгласно даденото заключението към датата на подаване на
заявлението на „ПИБ“ АД за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК -
13.05.2022 г. дължимите от кредитополучателя М. Р. Н. и поръчителя М. Н.а
суми по Договор за банков кредит № 023- LD-R-000330, сключен на
18.04.2012 г. са в размер на 22 149.57 евро, както следва:
9524.01 евро неплатена главница по погасителен план от 22.06.2013 г. до
22.04.2022 г. (9970 евро – 445.99 евро платена главница);
6799.48 евро неплатена договорна лихва за периода от 22.10.2014 г. до
22.04.2022 г. включително;
3008.18 евро обезщетение за забава за просрочени плащания, дължима
на основание т. 10 от договора за кредит за периода от 22.06.2013 г. до
12.03.2020 г.;
2817.90 евро - обезщетение за забава за просрочени плащания, дължима
на основание т. 10 от договора за кредит за периода от 14.05.2020 г. до
12.05.2022 г. - деня предхождащ датата на подаване на заявление по чл.
417 от ГПК.
Към 13.05.2022 г. са просрочени 107 вноски по главница и 90 вноски
по договорна лихва.
Вещото лице е определило размера непогасена договорна лихва, която
се претендира, начислена за периода от 13.05.2019 г. - 22.04.2022 г. дължима
на основание т. 4 от Договора за кредит; размерите на обезщетението за
забава за просрочените плащания (наказателна лихва), които се претендират,
за периодите: 13.05.2019 г. - 12.03.2020 г. включ. и 14.05.2020 г. -12.05.2022 г.
включ., дължима на основание т. 10 от Договора за кредит. Така вещото лице
дава заключение, че за претендираните периоди неплатена сума е в размер на
12683.14 евро, от която:
9524.01 евро -главница;
1325.18 евро - договорна лихва по т. 4 от Договора за периода от
4
13.05.2019 г. до 22.04.2022 г.;
148.60 евро-наказателна лихва по т. 10 от Договора за периода от
13.05.2019 г. - 12.03.2020 г. включ.;
1685.35 евро-наказателната лихва за периода от 14.05.2020 г. -12.05.2022
г. включ.
Съдът кредитира неоспореното заключение на вещото лице като
обективно и компетентно изготвено.
С протоколно определение №155 от 28.02.2023 г. е допуснато
изменение на размера на предявените искове на основание чл. 214, ал. 1 от
ГПК чрез намаляване на размера на непогасената договорна лихва, начислена
за периода от 13.05.2019 г. до 22.04.2022 г., дължима на основание т. 4 от
Договора за кредит до размера на сумата от 1325.18 евро вместо
първоначално заявения размер от 1351.94 евро, както и чрез намаляване на
размера на обезщетението за забава за периода от 13.05.2019 г. до 12.03.2020
г. вкл., дължимо на основание т. 10 от Договора за кредит до размера на
сумата от 148.60 евро вместо първоначалния размер от 481.85 евро, както и
чрез увеличаване на размера на обезщетението за забава на просрочени
плащания (наказателна лихва) за периода от 14.05.2020 г. до 12.05.2022 г.
вкл., дължима на основание т. 10 от Договора за кредит до размера на сумата
от 1685.35 евро вместо първоначално заявената претенция от 1332.51 евро.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК в производството по иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на
иска по чл. 214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или
добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената
заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. В този
смисъл, съдът при допускане на увеличението на размера на иска за
обезщетение за забава на просрочени плащания (наказателна лихва) за
периода от 14.05.2020 г. до 12.05.2022 г. вкл., дължима на основание т. 10 от
Договора за кредит до размера на сумата от 1685.35 евро вместо
първоначално заявената претенция от 1332.51 евро, погрешно е приел, че
увеличаването е допустимо, тъй като вземането е заявено като частично,
както и че увеличението е до размера на сумата по издадената заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК. Видно от приложената заповед за изпълнение,
същата е издадена за сума в размер на 1332.51 евро (хиляда триста тридесет и
две евро и 51 евроцента) - обезщетение за забава за просрочените плащания
(наказателна лихва) за периода 14.05.2020 г. - 12.05.2022 г. включително,
дължима па основание т.10 от Договора за кредит, поради което и искането за
присъждане на обезщетение за забава за просрочените плащания (наказателна
лихва) за периода 14.05.2020 г. - 12.05.2022 г. за разликата над първоначално
заявения размер от 1332.51 евро до увеличения размер от 1685.35 евро, следва
да се остави без разглеждане като недопустимо и в тази част производството
по делото да се прекрати.
5
Съдът намира, че ищецът установи в условията на пълно и главно
доказване съществуването на вземанията за претендираната главница и
договорна лихва, поради което исковете следва да се уважат в тази част.
По дефиниция от чл.430, ал.1 вр. ал.2 ТЗ договорът за банков кредит е
възмезден - срещу задължението на банката да отпусне парична сума за
опредЕ. цел и при уговорени условия и срок заемополучателят се задължава
не само да ползва и да върне заетата сума съобразно уговореното в договора,
но и да заплати уговорената с банката лихва по кредита. Лихвата (чл.430, ал.2
ТЗ) е своеобразна цена, която заемополучателят дължи на банката като
насрещна престация за ползването на предоставените от нея парични
средства. Предвид правната природа на лихвата по чл.430, ал.2 ТЗ и нейното
предназначение, уговарянето в договора за банков кредит на лихва в
отнапред известен за заемополучателя (кредитополучателя) размер не
нарушава изискването за добросъвестност и не води до значително
неравновесие между правата и задълженията на банката и на
заемополучателя.
Съдът намира за неоснователно направеното възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземането за главница по договора за
кредит. Съгласно приетото в множество постановени по реда на чл. 290 ГПК
решения на Върховен касационен съд, както и в Решение № 38 от 26.03.2019
г. на ВКС по т. д. № 1157/2018 г., II т. о., ТК " уговореното между страните
връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не
превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява
уговорка за изпълнение на задължението на части". Това становище
съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012
г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на
понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.“ В
същия съдебен акт е изведен изводът, че по отношение на договора за кредит
нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума,
нито задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането
на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по
своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части
по чл. 66 ЗЗД.
Съобразявайки константната съдебна практика - Решение №261 от
12.07.2011 г. по гр. дело 795/2010 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 28 от
05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., както и предвид
възприетото в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК, във връзка със съдържанието на
понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и кои
са неговите основни и задължителни характеристики, настоящият съдебен
състав приема, че разсроченото погасяване на общото задължение за връщане
на банковия кредит на отделни части не трансформира договора за кредит в
договор с периодични плащания на отделни самостоятелни задължения.
6
Предвид гореизложеното и във връзка с възраженията на ответника,
съдът приема, че в конкретният случай, договарянето на връщането на сумата
да стане на погасителни вноски на определени дати, не превръща тези вноски
в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни
вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна
на длъжника на части, което обаче не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Съдът
не възприема възражението на ответника, че приложеният погасителен план
не е приет от страните, тъй като в него е посочена дата 17.04.2012 г., а
договорът е сключен на дата 18.04.2012 г. Съдът счита, че се касае за
техническа грешка, доколкото представения погасителния план кореспондира
с договора за кредит като размер на кредита, вноските по него, дата на
отпускане и погасяване. Абсолютно идентично е и изписването на номера на
договора за кредит. Освен това плащането на сумите по договора е
извършвано от ответника в съответствие с посочения погасителен план, което
се установява от приетото заключение на ССЕ.
Приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна
давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за
погасяване на кредита, която съгласно Договор за банков кредит № 023LD-R-
000330/18.04.2012 г. е 22.04.2022 г., поради което и вземането за главница не е
погасено по давност.
Основателна е и претенцията за претендирана договорна лихва за
периода от 13.05.2019 г. до 22.04.2022 г. С оглед установения размер на
вземането от приетата ССЕ и предвид заявения период на вземането от
13.05.2019 г. до 22.04.2022 г.,същото не е погасено по давност и иска следва
да се уважи до намаления размер на вземането от 1325.18 евро.
Съдът намира, че искът за дължимост на вземанията за наказателна
лихва, следва да се отхвърлят като неоснователен по следните съображения.
В т.10 от договора за кредит е посочено, че плащания, неизвършени в
срок се олихвяват с договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка
в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на
съответната вноска.
Съдът намира, че клаузата на чл. 10 от Договора, установяваща
задължение за заплащане на наказателна лихва, формирана от стойността на
договорната възнаградителна лихва плюс наказателна надбавка в размер на
законната лихва, е нищожна и не поражда права и задължения за страните.
Доколкото договорът за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от
съда и по специално императивното правило, установено в разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Цитираната норма в ал. 1 предвижда, че при
забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 ЗПК,
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
7
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Правилото
на закона е императивно и цели да предпази икономически по-слабата страна
в правоотношенията с кредитодатели от клаузи, предвиждащи заплащането
на обезщетение за забава в размери, по-високи от опредЕ.та по реда на чл. 86,
ал. 2 от ЗЗД законна лихва. По така изложените съображения клаузата на т. 10
от Договора е установена в нарушение на ограничението, установено в
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПК. В този смисъл е трайната практиката на
съдилищата /така Определение № 914 от 22.06.2020 г. по в. ч. гр. д. №
823/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив; Решение № 433 от 19.10.2021 г.
на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2217/2021 г. и др./
С клаузата на раздел ІІ, т. 10 от договора потребителят се е задължил
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение в размер на възнаградителната лихва плюс надбавка от
законната лихва, поради което е налице нереципрочност на размера на
наказателна лихва спрямо размера на главницата, което не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните, тъй като опредЕ.та надбавка
от 10 пункта над договорената възнаградителна лихва е необосновано висока,
поради което клаузата на т. 10 от раздел ІІ от договора е нищожно,
съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Съгласно практиката на СЕС неравноправната
договорна клауза, като нищожно няма задължителна сила за потребителя –
ответник по делото, поради и което същата не следва да се прилага в
отношенията между страните, нито да се прилага диспозитивната разпоредба
на чл. 86 ЗЗД, уреждаща размера на лихвата за забава.
С оглед на горното, съдът следва да уважи предявените установителни
искове за 9524.01 евро – главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.05.2022 г. - датата на постъпване на заявлението по
чл. 417 ГПК в съда до окончателното й изплащане и 1325.18 евро - договорна
лихва за периода от 13.05.2019 г. до 22.04.2022 г. включ., като в останалата
част исковете за дължимост на сумите от 148.60 евро - обезщетение за забава
за просрочени плащания, дължима на основание т. 10 от Договора за кредит
за периода от 13.05.2019 г. до 12.03.2020 г. включ. и 1332.51 евро -
обезщетение за забава за просрочени плащания /наказателна лихва/ за
периода от 14.05.2020 г. до 12.05.2022 г. включ., следва да се отхвърлят като
неоснователни.
По разноските
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в заповедното
производство с осъдителен диспозитив.
При този изход на делото, съразмерно с уважената част от исковете
ищецът има право на разноски в настоящото производство в размер на 905.88
лв., от общо направени 1056.40 лв. , от които за държавна такса - 496.40 лв.,
8
за ССЕ -200 лв. и има право съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр.
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правна помощ на възнаграждение за
юрисконсулт от 100 до 360 лв., което съдът с оглед материалния интерес по
делото определя на 360 лв.
Ищецът има право съразмерно на уважената част от исковете и на
разноски в заповедното ч.гр. д. № 605/2022г. на РС-Кърджали в размер на
785.84лв., от общо направени в размер на 916.42 лв., от които 866.42 за
държавна такса и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част
от иска, като претендира направени разноски от 2000 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно искането на ищеца
за намаляване на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение до
предвидения минимум в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради прекомерност на същото. В
случая, са предявени установителни искове за дължимост на сума за главница
от 9524.01 евро, на сумата 1351.94 евро – договорна лихва, на суми за лихва
за забава от 481.85 евро и 1332.51 евро, ведно със законната лихва от
депозиране на заявлението по чл.417 ГПК в съда до окончателното изплащане
на вземането, при което определянето на минималния размер на адвокатските
възнаграждения следва да е съобразено с цената на всеки от защитаваните
интереси по обективно съединените искове /в този смисъл Определение №
146/04.04.2022г. по ч.г.д. № 358/2022г., II т.о., ВКС /. Или, при посочената
цена на всеки от установителните искове, в съответствие с регламентираните
размери на адвокатското възнаграждение по действащата към датата на
уговаряне на възнаграждението /06.12.2022 г/. редакция на Наредба №
1/09.07.2004 г. /бр. 88 от 4.11.2022 г./, заплатеното адвокатско възнаграждение
следва да се определи на 1536 лв. в съответствие с определените прагове, до
който размер следва да се намали и поради това, че делото не е с висока
фактическа и правна сложност.
Ответникът има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част
от иска в общ размер на 222.10 лв., от общо направени 1536 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Ответникът претендира за направените разноски в заповедното
производство в размер на 1 000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
При преценка дължимостта на разноските, сторени в заповедното
производство от длъжника, и конкретно в случая, тези дължими на адвоката,
следва да се има предвид, че същите са по повод подадено възражение срещу
издадената заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, а процесуалният закон
не изисква обосноваване на възражението по чл. 414 ГПК. Следва да се
възприеме разрешението, дадено в Определение № 102/14.03.2022г. по ч.т.д.
№ 2481/2021г. на ВКС, ТК, I т.o., че разноските следва да бъдат определени в
приложение на чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения по аналогия на основание §1 от
9
Допълнителните разпоредби. Правилото на чл. 11 урежда подобна хипотеза
на възнаграждение за частно производство. Необходимо е да се има предвид,
че защитата на длъжника в заповедното производство се осъществява чрез
подаване на частна жалба - чл. 419 от ГПК, искане за спиране - чл. 420 от
ГПК и възражение - чл. 414 от ГПК, все действия, с които не се извършва
същинска защита срещу заявеното от молителя материално право. Поради
тази причина сторените разноски по повод извършване на сочените действия
не следва да бъдат съизмервани със заявения за защита от молителя
материален интерес. Предвид това заплатените от длъжника разноски за
адвокатско възнаграждение следва да се редуцират до сумата от 200 лв.,
съгласно редакцията на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп., бр. 68 от 31.07.2020 г./,
към датата на подписване на договора за правна услуга /27.09.2022 г./. От тях
по съразмерност следва да се присъдят 28.92 лв.
Съдът намира, че в правомощията на страните е да извършат
прихващане на две насрещни вземания до размера на по-малкото от тях,
поради което не следва да се произнася по направеното искане от ищеца в
тази насока, заявено в писмените бележки.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Р. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. Кърджали, ул. *****, *******, ап. 15 /в качеството
му на кредитополучател/, съществуването на вземания на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, п.к. 1784, СО район Младост, бул. „Цариградско
шосе“ № 111 П, действаща чрез юрк.Е. Г., произхождащи от неизпълнение по
Договор за банков кредит № 023LD-R-000330, сключен на 18.04.2012 г. с
погасителен план Приложение №1 към него и Договор за поръчителство от
18.04.2012 г., както следва:
- 9524.01 евро - главница, ведно със законната лихва, считано от
13.05.2022 г. - датата на постъпване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда
до окончателното й изплащане;
- 1325.18 евро - договорна лихва за периода от 13.05.2019 г. до
22.04.2022 г. включително, за които вземания е издадена Заповед № 253 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
от 22.05.2022 г. по ч. гр. д. № 605/2022 г., по описа на РС-Кърджали.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к.
1784, СО район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П, действаща чрез
юрк.Е. Г. против М. Р. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Кърджали, ул. *****,
******* искове за признаване на установено съществуването на парични
10
вземания, произхождащи от неизпълнение по Договор за банков кредит №
023LD-R-000330, сключен на 18.04.2012 г. с погасителен план Приложение
№1 към него и Договор за поръчителство от 18.04.2012 г., както следва:
- 148.60 евро - обезщетение за забава за просрочени плащания /лихва
за просрочие/, дължима на основание т. 10 от Договора за кредит за периода
от 13.05.2019 г. до 12.03.2020 г., включително;
- 1332.51 евро - обезщетение за забава за просрочени плащания
/наказателна лихва/ за периода от 14.05.2020 г. до 12.05.2022 г. включително,
за които е издадена Заповед № 253 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 22.05.2022 г. по ч. гр. д. № 605/2022 г.,
по описа на РС-Кърджали.
ОСТАВЯ без разглеждане и ПРЕКРАТЯВА като недопустимо
производството в частта за разликата над първоначално заявения размер на
претенция от 1332.51 евро - обезщетението за забава на просрочени плащания
(наказателна лихва) за периода от 14.05.2020 г. до 12.05.2022 г. вкл., дължима
на основание т. 10 от Договора за кредит до увеличения размер на иска от
1685.35 евро
ОСЪЖДА М. Р. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Кърджали, ул. *****,
******* да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1784, СО
район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П, действаща чрез юрк.Е. Г.
сума в размер на 905.88 лв., представляваща направени разноски в исковото
производство и сума в размр на 785.84лв.лв. разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 605/2022 г. по описа на РС-Кърджали, съразмерно
на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1784, СО
район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П, действаща чрез юрк.Е. Г.
да заплати на М. Р. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Кърджали, ул. *****,
******* сума в размер на 222.10 лв.,, представляваща направени разноски в
исковото производство и сума в размр на 28.92 лв. разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 605/2022 г. по описа на РС-Кърджали, съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните. Решението в
частта, с която се прекратява производството по делото има характер на
определение и подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали с частна жалба в
едноседмичен срок в от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
11