РЕШЕНИЕ
№ …191/ 07.07.2020г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на седми юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател:Минка Трънджиева
Членове:Венцислав
Маратилов
Димитър Бозаджиев
като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.дело №395 по описа
за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Същото
е образувано по жалба с вх.№1092/26.05.2020г. на Й.Ц.Ц., против отказ
на ДСИ за прекратяване на производството по изпълнително дело.
Счита се, че същия е
незаконосъобразен. В тази насока се твърди, че са налице няколко законни
основания за това, а именно: пълно погасяване на дълга, изтекъл срок на
договора по който жалбоподателя е поръчител, изтекъл срок, предвиден в чл.147
от ЗЗД, изтекъл двугодишен срок, предвиден в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, както и
липса на сключен договор между Ц. и „Еос Матрикс“ ЕООД.
Твърди се, че съдебният
изпълнител не се е запознал подробно с искането за прекратяване, като бланкетно
с едно изречение се е произнесъл.
Сочи се, че липсват мотиви за
отказа, задълбочен анализ на извършените действия до момента по делото, както
срещу жалбоподателя, така и срещу останалите двама длъжници, като не е
съобразен нито един наведените доводи.
Визира се, че представеното
доказателствено извлечение за извършените погашения не е обсъждано, като липсва
информация, каква част от дълга е погасена и каква не.
Твърди се, че съдебният
изпълнител не е счел за необходимо да укаже, че за прецизиране на остатъка от
дълга, следва да се изготви съдебно- счетоводна експертиза, която да установи
точния остатък.
Моли се за отмяна на действията
на ДСИ при РС- Пещера, като незаконосъобразни и се разпореди прекратяване на
производството по делото по отношение на жалбоподателя, като съдлъжник.
Постъпили са писмени възражения
от “ЕОС Матрикс“ ЕООД, представлявано от Р.И.М.- управител, чрез пълномощника
си юриск.Г.А..
Твърди се, че подадената жалба
е частично недопустима и изцяло неоснователна. В тази насока се излагат
подробни съображения.
Моли се за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Постъпили са мотиви по чл.436,
ал.3 от ГПК от ДСИ- М.Г.. В същите е изложено становище в насока
неоснователност на подадената жалба.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията,
изложени в жалбата,
прие от фактическа страна за установено
следното: Изпълнително
дело №54 е образувано на 31.03.2015г., във връзка с подадена молба на
взискателя „Обединена Българска Банка“ АД срещу А А Я, Й.Ц.Ц., Б И Д и А Р К за
суми по Изпълнителен лист от 04.02.2004г. издаден по ч.гр.д.№25/2004г.
С разпореждане на ДСИ- л.1 е
наложен от ДСИ запор върху дружествения дял на длъжника Ц. в „Аникор“ ООД.
Данни, че е изпратено съобщение до това дружество, по изпълнителното дело не са
налице. На страници от изпълнителното дело са налице отразявания от ДСИ, че са
налице изплащани различни суми, като последното такова е от 30.06.2020г. за
доброволно изпълнение, без да е налице яснота, откъде се изплащат.
Изпратени са Призовка за
доброволно изпълнение-л.9 до Й.Ц.Ц., получена на 08.04.2005г., съответно до Б.И.
Д- л.10, А.А.Я.- л.16, А.Р.К.- л.18.
Постъпило е възражение на 11.09.2005г.
от Й.Ц., в която е поискано да бъде насочено изпълнението към длъжника и
останалите съдлъжници.
Във връзка с постъпила молби от
25.05.2011г. и 21.06.2011г. подадени от „ЕОС Матрикс“ ООД, във връзка със
сключен договор за цесия, на основание чл.429 от ГПК, ДСИ с разпореждане от
24.06.2011г.- л.46 е конституирал дружеството, като взискател по изпълнителното
дело.
Видно от Молба подадена от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД с вх.№294/06.03.3015г. е поискано от същия да бъде наложен запор
върху трудовото възнаграждение на поръчителя Й.Ц.Ц., която е уважена с
разпореждане на ДСИ от 11.03.2015г.
Изпратено е Запорно съобщение
до Управителя на „Тракия Билд“, като трето задължено лице, че на основание
чл.450, ал.3, чл.507, чл.508, във вр. с чл.446 и чл.515, чл.516 от ГПК се
налага запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Й.Ц.Ц..
Видно от Писмо с
вх.№433/31.03.2015г. от „Тракия Билд“ ЕООД
е уведомен ДСИ, че е получено запорното му съобщение за наложен запор,
като от трудовото възнаграждение на Ц. ще се удържа ежемесечно по 275лв.
Приложени са по делото платежни
нареждания- л.170 до л.329 за удържани суми от длъжника Й.Ц..
От Молба с вх.№374/21.03.2015г.
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД до ДСИ е уточнен актуалния размер на задължението към
11.03.2015г., а именно в размер на 16614,99лв., от които главница в размер на
6418,83лв., лихва в размер на 9565,25лв. и разноски в размер на 630,91лв.
От Молба с вх.№445/03.04.2015г.
от Й.Ц.Ц. се установява, че същия е заявил, че не дължи никакви суми към „ОББ“
АД, нито към „ЕОС Матрикс“ ООД, поради изтекла давност.
С разпореждане от 20.04.2015г.,
ДСИ е разпоредил, да се уведоми длъжника Ц., че договора за цесия е от
13.12.2006г., но е представен на
25.05.2011г. и дори делото да е прекратено, на основание чл.433, ал.1,, т.8 от ГПК, поради това, че взискателя не е поискал извършване на изпълнителни
действия в продължение на две години, изпълнителния лист може да се изтегли и
да се образува ново изпълнително дело.
Видно от Молба с
вх.№1333/15.10.2015г. на Й.Ц.Ц., чрез пълномощника му адв.Г. е посочено, че се
считат за незаконни, разпореждане от 11.03.2015г. изпълнителни действия срещу
длъжника Ц., а именно запор върху трудовото възнаграждение по изп.дело №ЮЛ
54/2005г. на РС- Пещера, като е поискано
същите да бъдат отменени и се възстановят запорираните суми на молителя.
Разпореждане по тази молба от
страна на ДСИ по делото липсва.
Видно от Молба от Й.Ц.Ц.- л.330
с вх.№898/22.04.2020г. е поискано от ДСИ, на основание чл.433, ал.1, 2 и 3 от ГПК, във вр. с чл.147 от ЗЗД, да се прекрати образуваното срещу него
изпълнително дело №54/2005г., като се вдигне наложения му запор върху трудовото
му възнаграждение. Към същата е приложена Служебна бележка от 16.04.2020г. от
която е видно, че по изп.дело №54/2005г. е удържана сума в общ размер на
9735лв., като са налице удържани и суми по друго изпълнително дело.
С резолюция на ДСИ от
27.04.2020г. е разпоредено, да се уведоми длъжникът, че липсват основания за
прекратяване на производството по делото, като се изпрати съобщение до
взискателя да уведоми за размера на дължимата сума по делото, с което на
практика е обективиран отказа за прекратяване на изпълнителното дело. Няма
данни за изпращане на съобщение до взискателя. Изпратено е съобщение до Ц.-
л.334, получено от майка му на 14.05.2020г., с което е уведомен, че във връзка
с молбата му, по делото липсват основания за прекратяване на изпълнителното
производство.
Окръжният съд от правна страна
приема за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като
право на длъжника е да реализира правото си да обжалва действия на съдебния
изпълнител, съгласно чл. 435 ал. 2 т. 6 ГПК., като в случая се обжалва отказът
на съдебния изпълнител да прекрати образуваното изпълнително производство №54/2005г.
По съществото, подадената жалба
е неоснователна.
В разпоредбата на чл.433 от ГПК, изчерпателно се изброени основанията за прекратяване и приключване на
изпълнителното производство.
Следователно предмет на
настоящото производство може да бъде единствено наличието или липсата на някое
от посочените основания.
В случая се твърди от страна на
длъжникът, че е налице пълно погасяване на дълга от негова страна. В тази
насока е налице позоваване на представена Служебна бележка от 16.04.2020г. от
която е видно, че по изп.дело №54/2005г. е удържана сума в общ размер на
9735лв.
Настоящата инстанция не приема
за доказано, че има пълно изплащане на сумата, тъй като не са налице доказателства в тази връзка. Не
може да се игнорира и твърдението на Ц. в молбата му за прекратяване, в която
същия не заявява пълно погасяване на дължимата се сума, а за частично такова.
Твърди се от същия, че не му е указано от ДСИ, че за прецизиране на остатъка от
дълг, следва да се изготви съдебно- счетоводна експертиза, но това, но това
следва да се преценява от него самия да изиска такава. В настоящият случай, не
се иска и пред съда допускането на такова доказателство.
Налице е твърдение за изтичане
на двугодишния срок, предвиден в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Последното не може
да бъде прието за основателно, тъй като не кореспондира с доказателствата по
делото.
Безспорно е задължителното за
съдилищата Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.дело №2/2013г. на ОСГТК на
ВКС- т. 10, с което е прието, че когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години изпълнителното производство е прекратено по
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Според мотивите на тълкувателното решение, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане на взискателя, съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ- насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Със същото тълкувателно
решението е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, че прекратяването на изпълнителното
производство, поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а
съдебния изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право.
В конкретният казус се
установява, че по изпълнително дело №54/2005г. многократно са искани и
извършвани изпълнителни действия, като висящността на производството е
поддържана от взискателя и до настоящия момент.
На 29.02.2015г. е изпратена
молба за запор от страна на взискателя върху трудовото възнаграждение на
жалбоподателя, като такъв е наложен по надлежния ред. Вноски по наложения запор
постъпват почти ежемесечно и до настоящия момент.
Установява се по несъмнен
начин, че преди налагането на запора са изисквани справки и са подавани искания
за изпълнителни действия по делото по отношение, както на жалбоподателя, така и
на останалите длъжници по делото. Тези изпълнителни действия и редовните
искания за извършването на такива са поддържали висящността на изпълнителния
процес през периода от образуване на изпълнителното дело до настоящия момент,
поради което отказът на съдебния изпълнител да постанови прекратяване, на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК се явява законосъобразен.
Не може да се игнорира
обстоятелството, че действията, извършвани по изпълнителното дело до
постановяване на Тълкувателно решение №2/2015г. на ВКС следва да се преценяват
съобразявани с постановеното тълкуване в Постановление на Пленума на ВС на НРБ
№3 от 18.11.1980г.
Основанието за това е Решение
№170 от 17.09.2018г. по гр.д. №2382/2017г., по описа на ВКС, IVг.о., където
разрешение на правните въпроси във връзка с давността и изпълнителните действия
в изпълнителното производство се прилагат от момента на постановяването на TP №2/2015г.,
което е обявено на 26.06.2015г. Следователно, новите постановки, обективирани в
т.10 от TP №2/2015г. на ВКС започват да се прилагат от 26.06.2015г., занапред и
то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства.
Относно твърдения на
жалбоподателя касаещи, изтекъл срок на договора за кредит по чл. 147 ЗЗД и
липса на договор между него и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, същите не са относими в спора
по същество, тъй като не могат да бъдат предмет разглеждане в производството по
чл. 435 и сл. от ГПК.
Независимо от този извод, за пълнота
следва да се посочи, че материалноправната и процесуалноправната легитимация на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, се установява на основание Договор за продажба и
прехвърляне на вземания договор за цесия, сключен на 13.12.2006г. между
„Обединена Българска Банка“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД. По силата на този договор,
„Обединена Българска Банка“ АД, в качеството си на цедент е прехвърлил на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, в качеството му на цесионер, вземания, изрично посочени и
индивидуализирани в Приложение към договора за цесия, съдържащо списък с
индивидуализираните вземания към договора. Вземането по изпълнителното дело е
прехвърлено на представляваното от мен дружество с посочения договор за цесия.
Ето защо, считано от 13.12.2006г.,
„ЕОС Матрикс“ ЕООД се явява частен правоприемник на „Обединена Българска Банка“
АД и нов кредитор по вземането, за което е образувано изпълнително дело №54/2005г.,
за което и надлежно е конституиран от съдебния изпълнител.
Предвид на това, се явяват
несъстоятелни твърденията на жалбоподателя относно липса на договор между него
и „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Следва да се посочи, че
жалбоподателят е осъден по изпълнителния лист, приложен по изпълнителното дело,
като той отговаря солидарно за задължението, обективирано в листа. На практика,
за взискателят не съществува забрана да се удовлетвори от имуществото на всеки
от съдлъжниците, тъй като солидарната отговорност е обща за всички солидарни
длъжници за целия размер на дълга. Между солидарните длъжници е налице единство
в предмета на престацията към кредитора, и той може да иска изпълнение на
цялото задължение, от когото и да е от тях - чл. 122, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.123,
ал.1 от ЗЗД, действието на изпълнението от един съдлъжник е в полза на всички
солидарни длъжници, като смисълът на нормата е да се прекрати, колкото е
възможно по- скоро състоянието на солидарност, което е обременително за
съдлъжниците. Удовлетворяването на взискателят чрез осъществяването на
изпълнителен способ с предмет имущество на някой от солидарните длъжници има
прекратителен ефект по отношение на изпълнението спрямо задълженията и на
останалите съдлъжници- т.е., с оглед общото действие на изпълнението, за
разлика от давността по см. на чл.125 от ЗЗД, преклузията по чл.433 от ГПК няма
относително действие.
С оглед на гореизложеното,
жалбата, като неоснователна следва да се остави без уважение, а постановения
отказ на съдебния изпълнител от 27.04.2020г. обективиран в разпореждане, като
правилен и законосъобразен следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото, в
тежест на Й.Ц.Ц., следва да се присъдят разноски на „ЕОС Матрикс“ ЕООД за
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, в размер на 50лв., на
основание чл.78, ал.4 и ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закон за правната
помощ, във вр. с чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното,
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ
на ДСИ- М.Г.
за прекратяване на производството по изпълнително дело №54/2005г., обективиран в разпореждане от
27.04.2020г.
ОСЪЖДА Й.Ц.Ц.
***, с ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: **********, представлявано от Р.И.М.- Т., в качеството
й на управител, сторени съдебно- деловодни разноски в настоящото производство-
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50/петдесет/лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.