Решение по дело №248/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Видин,17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

пети административен състав

в публично заседание на

единадесети януари

през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева

при секретаря

Вержиния Кирилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Административно дело №

248

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на А.М.А. *** против Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0291-000137/24.11.2023г. /грешно индивидуализирана в жалбата като ЗПАМ № 23-0291-237/ на мл.автоконтрольор в РУ-Кула-М. Й., с която спрямо жалбоподателя А.М.А. е наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на товарен автомобил „***“ с рег.№ М*** за срок от 6 месеца“.  

Твърди се в жалбата, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е предоставил МПС на посоченото лице. Сочи и че автомобилът не е негова собственост. Сочи се и че не е посочено кои разпоредби и кой закон е нарушил, за да му бъде наложена ПАМ. Иска се от съда да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна. Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли да се отхвърли същата. Претендира се ю.к. възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от АУАН № 1019606 от 24.11.2023г. на лицето С.Ц.В. е съставен АУАН за това , че на 24.11.2023г. около 13,00ч. в с.Раковица управлява товарен автомобил „***“ с рег.№ *** , собственост на жалбоподателя, като след извършена справка е установено , че водачът е неправоспособен.

На жалбоподателя като собственик на автомобила е съставен АУАН № 1019608 от 24.11.2023г. за нарушение на чл.102,ал.1,т.1 от ЗДвП-за това , че като собственик на автомобила е допуснал автомобилът да бъде управляван от неправоспособен водач .

На същия е издадена и процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ЗПАМ/-Заповед  № 23-0291-000137  от 24.11.2023г. Заповедта е издадена за посочените в акта обстоятелства-жалбоподателят, в качеството си на собственик на автомобила, е допуснал автомобилът му да се управлява от неправоспособен водач, с което  е нарушил чл.102,ал.1,т.1 от ЗДвП, като със заповедта на основание чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на МПС-товарен автомобил „***“ с рег.№ М***, за срок от 6 месеца.

По делото е представена справка от АИС“Български документи за самоличност“ за издадените на С. В. документи за самоличност, от която се установява , че в информационната система на МВР не фигурира издавано СУМПС на лицето. 

Видно от представения договор с нотариална заверка на подписите на страните по него жалбоподателят е придобил собствеността върху МПС-товарен автомобил марка „***“ , модел „66“  с рег. № ***, от В.В. и С. С. на 09.11.2023г. Прехвърлянето на собствеността е служебно отразено в масивите на МВР,сектор „Пътна полиция“-Видин.

По делото са събрани гласни доказателства. Свид.В.-водачът на автомобила , установява , че автомобилът му е предоставен от лицето В.В., който му е познат , като не познава жалбоподателя. Свид.Б.Т.-нотариусът, удостоверил подписите на страните по сделката за прехвърляне на собствеността на автомобила, не може да установи налице ли са били конкретни уговорки между страните относно предаването на веща.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е допустима, като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва оспорения административен акт, и в 14-дневния срок за оспорване.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган-мл.автоконтрольор в РУ-Кула . Съгласно  чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 3 са посочени областните дирекции на МВР. Видно от Заповед № 368з-2029/05.10.2023г. на Директора на ОД на МВР – Видин, същият е оправомощил посочените в заповедта служители , вкл. назначените по график служители на длъжността „мл.автоконтрольор“ за нарушения по ЗДвП , извършени на територията , обслужвана от съответното РУ, да прилагат принудителни административни мерки съгласно т.2 от заповедта , сред които е и процесната. Безспорно е установена заеманата от лицето-издател на ЗПАМ , длъжност, като допусната техническа грешка в изписването на длъжността в заповедта , не влияе на законосъобразността на издадената заповед. Същата е издадена от компетентен орган- А.М.А. , заемащ длъжност мл.автоконтрольор в РУ-Кула, видно от представената по делото служебна бележка.     

Заповедта е издадена в предписаната от закона форма,  при спазване на административно-производствените правила , в съответствие с материалния закон и целта на закона. 

Съгласно чл. 171,т.2а,б.а от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения една от принудителните административни мерки, които се прилагат, е  прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице горните обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;

Видно от горната разпоредба, същата се прилага при различни хипотези , но при всички случаи спрямо собственика на автомобила. В случая ПАМ е приложена спрямо собственик , който не е бил водач на автомобила. Съгласно последното предложение на посочената разпоредба ПАМ се налага на собственик , чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което е налице някое от посочените по-горе обстоятелства-вкл.неправоспособност на водача. Релевантните в случая обстоятелства са лицето , спрямо което е приложена ПАМ, да е собственик на автомобила, и спрямо водача на автомобила, който е различно от собственика лице, да са налице някои от визираните в разпоредбата обстоятелства. Други изисквания за прилагане на процесната ПАМ законът не въвежда. В случая спрямо жалбоподателя е приложената ПАМ, която е форма на административна принуда, различна от административнонаказателната отговорност, и е подчинена на различен правен режим, поради което правно ирелевантно е както субективното отношение на собственика , така и неговото поведение–действие или бездействие-дали управлението на МПС от конкретното лице е извършено със знанието или незнанието на собственика, дали същият е знаел, че водачът не притежава свидетелство за управление на МПС, дали лично е предоставил автомобила или чрез другиго или чрез бездействие не е положил спрямо веща дължимата грижа като собственик на същата. Принудителната административна мярка, съгласно чл. 22 от ЗАНН, се налага с цел да се предотврати или преустанови административно нарушение и на вредните последици от административно нарушение. Или в случая целта на приложената мярка е чрез прекратяване на регистрацията на МПС да бъде преустановено извършването на административното нарушение с веща .

Безспорно се установява по делото , че водачът е неправоспособен, поради което са налице предвидените в чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП предпоставки за прилагане на процесната ПАМ. В заповедта са изложени фактическите и правни основания за издаването ѝ и същата съдържа необходимото съгласно чл.59,ал.2 от АПК съдържание. Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона-преустановяване на нарушенията, извършвани с автомобила. 

Предвид горното развитите доводи от жалбоподателя са неоснователни.

Неоснователен е доводът , че не е собственик на веща, тъй като съобразно чл.24 от ЗЗД вещно-прехърлителното действие е настъпило със сключването на договора в разписаната от закона форма, като липсват уговорки по смисъла на чл.25 от ЗЗД. Това качество на жалбоподателя определя и допустимостта на жалбата му.

Без правно значение е и предаването на фактическата власт върху веща. ПАМ е форма на държавна принуда и съобразно посоченото по-горе се прилага спрямо собственика единствено поради връзката му с веща , с която е извършено нарушението, като в случая безспорно жалбоподателят е собственик на веща. Липсват данни за насилствено или противозаконно отнемане на владението от собственика, т.е за упражняване на фактическа власт върху автомобила против волята на собственика му. Правото на собственост включва и фактическата власт върху веща-държането на веща , като изцяло във волята на собственика е дали ще упражнява лично държането на веща или чрез другиго, поради което и ПАМ се прилага спрямо собственика на автомобила. Обратното би довело до невъзможност за преустановяване на извършването на административни нарушения и престъпления с вещта, т.е за непостигане на целите на ПАМ.

Неоснователно е и направеното възражение за непосочване на нарушените разпоредби. Посочена е нарушената разпоредба от собственика, като горното има отношение към административно-наказателната отговорност на собственика, каквото не е настоящето производство.

 Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна. Заповедта е законосъобразна като издадена от компетентен орган , в съответствие с материалния закон , при спазване на административно-производствените правила  , в предвидената форма, като са изложени съответните правни основания за издаването и относимите обстоятелства, поради което липсват основания по чл.146 от АПК за нейната отмяна.

От ответника са поискани разноски по делото за ю.к. възнаграждение. Същите следва да бъдат определени съобразно чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.78,ал.8 от ГПК.

На основание чл.25,ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ с оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

На основание чл. 172,ал.2 АПК Съдът

                                   РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.А. *** против Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0291-000137/24.11.2023г. на мл.автоконтрольор в РУ-Кула, с която спрямо същия е наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на товарен автомобил „***“ с рег.№ М*** за срок от 6 месеца“ , като неоснователна.

ОСЪЖДА А.М.А. с ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция на МВР-Видин разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на страните.

                                                 Съдия: