Р
Е Ш Е Н И Е
Номер ІV-297 Година 2021,
14 януари гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на четиринадесети
декември
година две хиляди и двадесета,
в откритото
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДЕТЕЛИНА
ДИМОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Даниела
Михова
въззивно гражданско дело № 2636 описа за 2020
година
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на „Драйвърс Уисдъм“ ЕООД гр.Бургас,
ЕИК *********, против решение № 260277 от 25.09.2020 г. по гр.д.1940/2020 г. по
описа на Бургаски районен съд, с което са отхвърлени исковете на въззивника с
правно основание чл.405, ал.1, във вр.с чл.400, ал.2 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, за
осъждане на „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, Район Средец, ул. Стефан Караджа
№ 2, да заплати на ищеца сума в размер от 4493,14 лв, представляваща
застрахователно обезщетение по Щета № 12019030103537, съставена за лизингова
движима вещ – лек автомобил „Тойота Аурис“ рег. № *******, увреден при ПТП, настъпило на 30.12.2019 г. в гр.
Бургас, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на
главницата, начиная от предявяване на иска – 02.04.2020 г., до окончателното й
изплащане, и с което решение въззивникът е осъден да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД, деловодни разноски в размер
от 200 лв. Твърди се, че решението на БРС е необосновано и неправилно. По-конкретно
се твърди, че са неправилни изводите на съда, че претенцията е неоснователна, тъй
като е налице договорно установено основание (т.14.5 от Общите условия на
застрахователя), изключващо отговорността на застрахователя. Излагат се
твърдения, че ОУ не са били връчени на застрахованото лице, ползвател по
договора за застраховка, а доколкото автомобилът е лизингов, дори да са били
връчени на лизингодателя, те не пораждат задължения за лизингополучателя.
Оспорва се изводът на съда, че не било установено самопотеглянето на автомобила
да е в резултат на случайно събитие, привеждат се примери. Твърди се, че
понятието „груба небрежност“ би следвало да се кредитира в полза на
застрахователя само когато засяга съществен застрахователен интерес (какъвто в
случая не е налице), когато за защита на този интерес застрахователят е
поставил писмено изискване (каквото в случая не е налице) и когато липсва
изпълнение именно на тези изисквания. На второ място се твърди, че при липса на
предпоставките по чл.408, ал.1, т.3 от КЗ, застрахователят не е имал правото да
откаже плащане на застрахователно обезщетение по застраховката „Каско“ при
настъпилото застрахователно обезщетение. Предвид разпоредбата на чл.395, ал.1,
ал.4 и ал.5 от КЗ се твърди, че изискванията на застрахователя следва да се
съдържат в договора по застраховка „Каско“, сключен между страните, а не в
Общите условия, както и, че застрахователят следва да е доказал че настъпването
на зстрахователното събитие е в резултат именно на неизпълнение на точно и
конкретно неизпълненото и поставено като условие в договора задължение, което в
случая не е налице. Излагат се подробни съображения. Претендира се съдът да отмени обжалваното решение като
неправилно, и вместо това да постанови осъждане на ответника да заплати на
ищеца исковата сума. Няма искания по доказателствата. Претендират се разноски.
В
законовия срок против въззивната жалба не е постъпил писмен отговор от въззиваемия
ЗАД „Армеец“ АД. С писмена молба е изразено становище, че въззивната жалба се
оспорва като носнователна и недоказана. Твърди се, че проявата на груба
небрежност от страна на въззивника, довела до настъпване на застрахователното
събитие, е доказана по делото както от показанията на св.Орхан Ахмед, така и от
заключението по СТЕ. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение,
евентуално, ако съдът все пак прецени, че застрахователят дължи обезщетение –
на основание чл.395, ал.4, предл.2 от КЗ намаляване на същото съразмерно със
степента на неизпълнение от страна на застрахования водач. Няма искания по
доказателствата. Претендират се разноски.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните
по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззивника „Драйвърс
Уисдъм“ ЕООД гр.Бургас за осъждане на въззиваемия „ЗАД Армеец” АД гр.София, да
заплати на ищеца сума от 4493,14 (след прието по делото изменение на иска чрез
намаляването му), представляваща застрахователно обезщетение по Щета №
12019030103537 за лек автомобил „Тойота“ модел „Аурис“, рег.№ *******, увреден при ПТП, настъпило на 30.12.2019 г. в
гр.Бургас, на ***, ведно с обезщетение в размер на
законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от предявяване на
иска – 02.04.2020 г., до окончателното й изплащане. Твърди се, че увреденият
автомобил е собственост на „Сожелиз България – Клон Бургас“ с ЕИК 1313913690026,
и по силата на договор за лизинг е отдаден на ищцовото дружество –
лизингополучател. Твърди се, че на посочената дата по непонятна причина (тъй
като автомобилът е бил с изключен двигател, оставен на скорост, и с изтеглена
ръчна спирачка), автомобилът е потеглил само по наклона на улицата, влязъл е в
подземен гараж на кооперацията срещу него и е претърпял щети. Твърди се, че за
автомобила има сключена застраховка при ответното дружество по клауза „П-Пълно
автокаско“ при застрахователна сума от 13610 евро, по която застрахователят
дължи обезщетение в размер на 8 147 лв съгласно извършен оглед в сервиз на
„Тойота“. Сочи се, че ответното дружество е отказало да изплати на ищеца
дължимото застрахователно обезщетение с мотив, че водачът не е предприел
необходимите мерки за обезопасяване на автомобила, което представлява груба
небрежност от негова страна и е основание за изключване отговорността на
застрахователя. Твърди се, че в случая не е налице проявена от водача груба
небрежност, поради което и отказът на ответника е незаконосъобразен.
Предявените искове са с правно
основание чл.405, ал.1, вр.чл.384, ал.2, т.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
В законовия срок ответникът е
представил писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Посочено
е, че в съставения за ПТП протокол на ПТП (подписан без възражения от водача на
автомобила) е отразено, че той не е взел мерки автомобилът да не може да се
приведе в движение и да потегли сам, което е довело до самопотегляне и нанасяне
на щети на автомобила. Сочи се, че това поведение на водача на застрахованото
МПС представлява „груба небрежност“ по смисъла на т.17 от Раздел ХVІІІ, т.14.5,
вр.т.14 от Общите условия за застраховка „Каско“, което е основание за
застрахователя да откаже изплащане на обезщетението. Евентуално е посочено, че
съдът следва да намали застрахователното обезщетение съответно на степента на
приноса на застрахования. Искът е оспорен и по размер.
С обжалваното решение БРС е отхвърлил исковете
като е приел, че по делото е доказано наличието на
изключение по чл.408, ал.1, т.3 от КЗ от задължението на ответника да покрие
застрахователния риск, при който е настъпило процесното увреждане.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК
съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на
решението, съдът приема следното:
По делото не е спорно, а е видно и
от представените доказателства, че по Комбинирана застрахователна полица
0307К6010349326 за застраховки Каско и Злополуки от 22.11.2019 г., сключена
между „ОТП Лизинг Клон Бургас“ чрез пълномощник „Драйвърс Уисдъм“ ЕООД,
процесният лек автомобил Тойота Аурис“ рег. № А 8464 НМ е застрахован по
застраховка „Каско“, клауза „П“ – Пълно Каско за застрахователна сума 13610
евро. Не е спорно, че автомобилът е отдаден на лизинг от „ОТП Лизинг Клон
Бургас“ на „Драйвърс Уисдъм“ ЕООД. Не е спорно, а видно и от представения по
делото Протокол за ПТП № 1739412 от 30.12.2019 г., че на същата дата водачът на
автомобила „при паркиране не е взел мерки автомобилът да не може да се приведе
в движение или да потегли сам; МПСТ-то самопотегля и се блъска във врата на
подземен гараж на бл.95, продължава и блъска и дървена гаражна врата“. Не е
спорно , че при така настъпилото ПТП, на автомобила са нанесени щети, описани и
в Протокола за ПТП.
Не е спорно, че по повод настъпилото
ПТП е била съставена Щета № 12019030103537, по която ответникът е извършил
оглед на автомобила, описал е щетите в Опис-Заключение от 31.12.2019 г. и с
писмо от 24.01.2020 г., е постановил отказ за изплащане на обезщетение, тъй
като настъпването на увреждането е последица единствено от грубата небрежност
на водача на автомобила.
Спорно по делото е на първо място – каква е
причината за настъпване на ПТП, съотв.налице ли са действия/бездействия от
страна на водача на автомобила, които да се квалифицират като „груба
небрежност“ по смисъла на ОУ по застраховката. Спорно е какъв е размерът на
щетите по автомобила. Спорно е и налице ли е основание за отказа на ответника
да изплати застрахователното обезщетение.
По отношение на причината за потеглянето на
автомобила, съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице инж.В.Гяуров по
СТЕ, съгласно което (отговори на задачи 2 -4), вероятната причина за
самопотегляне на процесното МПС е неспазване изцяло или частично на
изискванията за блокиране на предните колела чрез включване на предна или задна
скоростна предавка, според наклона на мястото, където е спрян автомобилът, и
блокиране на задните колела чрез изтегляне докрай на лоста на ръчната спирачка.
Според вещото лице вероятността автомобилът да потегли сам при включена
скоростна предавка и вдигнат докрай лост на ръчната спирачка, е нулева и следва
да се изключи. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно
изготвено, още повече, че то не е оспорено от страните, и кореспондира с
констатациите за причината на произшествието в Протокола за ПТП, подписан без
възражения от водача на автомобила. За пълнота следва да се посочи, че по
делото няма данни, нито твърдения, за неизправност на спирачната система на
автомобила към момента на произшествието или за друга конкретна причина за
самопотеглянето на амтомобила.
С оглед изложеното, съдът намира за неоснователни оплакванията във
въззивната жалба за неправилност и необоснованост на изводите на
първоинстанционния съд, че не било установено самопотеглянето на автомобила да
е в резултат на случайно събитие.
Съгласно дефиницията, дадена в т.17 от Раздел
ХVІІІ от Общите условия за застраховка на МПС („Каско“), като груба небрежност
по тези ОУ се квалифицират неизчерпателно изброени действия или бездействия,
при които вредата е в следствие от самонадеяното поведение на водача и/или неполагане
на минимално дължимата грижа за предпазване на застрахованото МПС от вреди. В
същата точка „необезопасяване на МПС срещу самопотегляне“ изрично е посочено
като проява на груба небрежност от водача. Следва да се отбележи, че в
настоящия случай съдът приема, че действията или бездействието на водача на
автомобила, който го е оставил паркиран на улица с наклон, без да се увери, че
е взел всички необходими мерки, за да предотврати самопотеглянето на автомобила
като го включи на съответната скоростна предавка съобразно наклона на улицата,
и се убеди, че е дръпнал скоростния лост докрай, представляват грубо неспазване
на правилата за движение по пътищата, доколкото тези действия би следвало да
бъдат предприети и от най-небрежния водач при управление на МПС. На следващо
място, както се посочи по-горе, по делото липсват доказателства за друга причина
(освен действията или бездействието на водача), за самопотеглането на
автомобила, настъпването на ПТП и за причиняването на щетите по автомобила,
поради което съдът приема, че виновното неизпълнение от страна на водача на
автомобила на задълженията му като участник в движението и водач на МПС, е
пряка причина за настъпване на застрахователното събитие.
Ето защо съдът приема, че липсата на взети
(изцяло или частично) мерки за предотвратяване самопотеглянето на автомобила,
при паркирането му на улица с наклон, в настоящия случай представлява груба
небрежност по смисъла на т.17 от Раздел ХVІІІ от Общите условия за застраховка
на МПС („Каско“).
В тази връзка следва да се посочи, че според настоящия състав са
неоснователни оплакванията на въззивника, че ОУ не са били връчени на
застрахованото лице, ползвател по договора за застраховка, а доколкото
автомобилът е лизингов, дори да са били връчени на лизингодателя, те не
пораждат задължения за лизингополучателя. Общите условия са част от
застрахователния договор, като в настоящия случай в договора изрично е посочено, че „не се прилага само
изискването, съгласно т.38.1 от ОУ на застраховка „Каско“. Неоснователно е
оплакването, че ищецът като лизингополучател, не бил запознат с ОУ, тъй като те
били връчени на лизингодателя. Както се посочи по-горе, при сключването на
застраховката, собственикът на автомобила е бил представляван от ищцовото
дружество като пълномощник, което изрично е отразено в застрахователната
полица, т.е.ищецът е бил запознат с обстоятелството, че договорът се сключва
при приложими към застраховката Общи условия.
На следващо място съдът намира за
неоснователни твърденията в жалбата, че са неправилни изводите на
съда, че е налице договорно установено основание (т.14.5 от ОУ), изключващо
отговорността на застрахователя, както и че понятието „груба небрежност“ би
следвало да се кредитира в полза на застрахователя само когато засяга съществен
застрахователен интерес (какъвто в случая не бил налице), когато за защита на
този интерес застрахователят е поставил писмено изискване и когато липсва
изпълнение именно на тези изисквания. Както се посочи по-горе, при така
приетото заключение по СТЕ и при липсата на доказателства за обратното, съдът
приема, че именно действията на водача на застрахованото МПС са предизвикали
застрахователното събитие.
В случая изискването водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно
средство да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли
само, е залегнало в Закона - чл.96 от
Закона за движение по пътищата, както и в т.50.2, т.50.3 и т.50.5 от Общите
условия по застраховката „Каско“. Ето защо съдът приема за
неоснователно твърдението във въззивната жалба, че застрахователят не е
поставил писмено изискване за спазване на правилата за движение и по-конкретно
– за спазване на изискването водачът
на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство да вземе мерки то да
не може да се приведе в движение или да потегли само.
Неоснователно е и
твърдението, че в случая не е налице съществен застрахователен интерес, предпоставка, обуславяща правото на застрахователя по чл.408, ал.1, т.3 от КЗ да откаже заплащането на застрахователно обезщетение. По този въпрос е
формирана практика на ВКС (както по чл.211,
т.2 от КЗ (отм.), така и по чл.408, ал.1, т.3 от КЗ), с която се приема, че приложението на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ, респ.чл.211,
т.2 от КЗ (отм.), е обусловено от
установяването на пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на
конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като
значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на
застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от
същото. Според решение
№ 32/11.08.2014 г. по т. д. №
1262/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., понятието "значително" включва такова
по вид и характер задължение, което въздейства пряко върху размера на риска,
върху обхвата и размера на вредите или възпрепятства доказването им, т. е. без
чието изпълнение биха се създали съществени пречки за застрахователя да
осъществява дейността си.
В случая, според настоящия съдебен
състав, констатираното неизпълнение на установени в застрахователния договор (и
в закона) задължения, е значително (до степен – единствена причина за
настъпване на застрахователното събитие) и в причинна връзка с настъпването на
вредите, поради което е налице основание по чл.408, ал.1, т.3 от КЗ за
постановения от застрахователя отказ да изплати застрахователното обезщетение.
На последно място съдът приема, че в случая не е налице основание по
чл.395, ал.4 изр.второ от КЗ за намаляване на застрахователното обезщетение,
тъй като застрахователното събитие е
следствие от неизпълнение на задължението за спазване на предписанията на
застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на
опасност за причиняване на вреди, и това неизпълнение изрично е предвидено като
основание за отказ в т.14.5 от Общите условия неразделна част към
застрахователния договор.
По изложените съображения съдът
намира предявения иск за неоснователен.
Поради съвпадане на изводите на
двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
При така постановения резултат, на
въззиваемия следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер
на 100 лв, за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.37
Закона за правната помощ, вр.чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, и
предвид обема на свършената работа във въззивното производство – подаване на
молба вх.№266702/10.12.2020 г.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260277 от 25.09.2020 г. по гр.д.1940/2020 г. по описа на
Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА „Драйвърс Уисдъм“ ЕООД гр.Бургас, ЕИК *********, да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище
гр. София, сумата от 100 лв (сто лева), представляваща съдебно-деловодни
разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.