Решение по дело №523/2021 на Административен съд - Пловдив

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен  съд  Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 859/26.04.2021г.

                                                    

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

Председател : Здравка Диева

Членове : Недялко Бекиров

Николай Стоянов

 

при секретаря Д.Караиванова и с участието на прокурор Г.Лазарова, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 523/2021г., взе предвид следното:

Производство по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Р.О.Ш.,***, представляван от адв.Т.Д. обжалва Решение № 260055/13.01.2021г., постановено по АНД № 6007 по описа за 2020г. на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 20 – 0432 -000135 от 30.06.2020г. на Началник сектор към ОД МВР – Пловдив, 01 РУ Пловдив за наложена на Р.Ш. глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение по чл.174 ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/, на основание чл.174 ал.3 пр.2-ро с.з.

Решението е обжалвано като неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Твърди се, че с жалбата против НП са оспорени всички фактически констатации, но съдът е приел, че фактическата обстановка е безспорна и е ценил свидетелските показания на актосъставителя, който не помни случая. Счита се, че съдът не е спазил задължението по чл.13 НПК, тъй като нарушението не е доказано по категоричен начин - в хипотезата на чл.174 ал.3 ЗДв.П са предвидени алтернативно две хипотези. Поддържа се, че нарушението не е описано съобразно изискванията на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН и не съответства както на описанието в АУАН, така и с действителността. От съдържанието на НП не става ясно за кое точно административно нарушение е наложено наказание, поради което правото на защита е нарушено. Поискана е отмяна на решението с отмяна на наказателното постановление и присъждане на направените съдебни разноски.

Ответникът Първо РУ при ОД МВР – Пловдив не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана от Прокурор Лазарова поддържа законосъобразност на решението.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно и е процесуално допустима. По същество е неоснователна.

1. Обжалваното НП е издадено от Началник сектор към ОД МВР - Пловдив, РУ 01 Пловдив, за административно-наказателната компетентност на който е приложена Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. /т.2, 2.9/, цитирана в НП. АУАН № АА170696 от 22.06.2020г. е съставен от полицейски инспектор към ОД МВР – Пловдив, РУ 01 Пловдив, упълномощен да съставя АУАН по ЗДв.П с цитираната заповед.

Според обстоятелствената част от НП : на 22.06.2020г., около 00:20ч. в гр.Пловдив на ул.Кичево - № 70, посока запад-изток, Р.Ш. управлява Рено Клио с рег.№ РВ****КХ /собственост на О. Р. Ш./, като нарушението се изразява в следното: „Водачът отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Drug Check 5000 LOT № ARLK 0008.”. На водача е издаден талон за медицинско изследване с № 089139. След този текст е отразено и : „Отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лаб. изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози”. Нарушението е квалифицирано по чл.174 ал.3 ЗДв.П. Наложената санкция е основана на чл.174 ал.3 пр.2-ро ЗДв.П : „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.”.

В АУАН № АА170696/22.06.2020г. е отразено „Нямам възражения” – при запознаване със съдържанието на акта, от страна на нарушителя. АУАН е връчен на дата на съставянето му.

2. ПРС приел, че поведението на Р.Ш. е квалифицирано правилно като отказ да бъде проверен за употреба на наркотични вещества и техни аналози по чл.174 ал.3 Здв.П. В касационната жалба основателно е посочено, че разпитаният като актосъставител свидетел е заявил, че не си спомня случая /съдебно заседание от 17.12.2020г./, но от значение е, че в АУАН е отразено ясно волеизявление на Р.Ш. – лицето не е имало възражения. Отсъствието на възражения не отрича правото на жалба против НП, но означава, че пред административно-наказващия орган не са били налице спорни факти във вр. със задължението му по чл.52 ал.4 ЗАНН. В тази вр. следва да бъде отбелязано, че жалбата против НП не съдържа конкретни възражения относно фактическата установеност с АУАН, изцяло възприета от адм.нак.орган. Съображенията при обжалване на НП са повторени и при касационното оспорване – касаят двете форми на изпълнително деяние с твърдения за неточно описание на нарушението, при което не е възможно да бъде разбрано за кое нарушение е наказано лицето. По отношение двете форми на изпълнително деяние в нормата на чл.174 ал.3 ЗДв.П, ПРС е посочил, че жалбоподателят не е оспорил отказа за проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози посредством техническо средство, както и не твърди да е извършил химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози. При отсъствие на оспорена фактическа констатация за отказ от проверка с техническо средство и липса на твърдение с представено доказателство за проведено лабораторно изследване, ПРС с основание се е позовал на презумптивната доказателствена сила на АУАН – чл.189 ал.2 ЗДв.П. В конкретния случай следва да бъде отбелязано, че не е оспорено и вписаното в АУАН и НП обстоятелство на издаден талон за изследване, при което съдът е възприел, че са осъществени и двете форми на изпълнително деяние по см. на чл.174 ал.3 ЗДв.П. Независимо от този извод, съдът е посочил, че в случая лицето е наказано за конкретно нарушение, което е на формално извършване – със самия факт на обективиране на отказа и възпрепятстване на проверката, същото се явява довършено. ПРС е изложил мотиви именно за едно нарушение, изразяващо се в отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози, при констатирано управление на МПС.

3. РС – Пловдив се е позовал на презумптивната доказателствена сила на АУАН по см. на чл.189 ал.2 ЗДв.П, приложима при конкретните факти и не е налице нарушение на чл.13 ал.1 НПК. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, с което е гарантирано правото му на защита към този момент. Лицето ясно е отбелязало, че няма възражения относно съдържанието на акта, каквито не са заявени и с жалбата против НП относно фактическата установеност. С жалбата против НП е оспорено съдържанието на НП – в обстоятелствената част и в диспозитива, като некореспондиращи с действителната правна и фактическа обстановка, но не са изложени факти и обстоятелства, които се твърди да са действително осъществени и невзети под внимание от административно-наказващия орган. Само оспорване на възприетата фактическа обстановка не е достатъчно, тъй като при отсъствие на конкретни възражения във вр. с различно осъществили се факти, не е налице възможност за тяхната проверка. При отсъствие на възражение против съдържанието на АУАН, пред административно-наказващия орган не е имало спорни факти, които да бъдат проверени в хипотезата на чл.52 ал.4 ЗАНН. Без съмнение критерий за същественост на процесуално нарушение, допуснато в адм.нак.фаза е дали правото на защита е ограничено и за всеки конкретен случай подходът при преценката е индивидуален. В случая правото на защита не е ограничено, нито нарушено във фазата на съставяне на АУАН, поради което се отчита действителната фактическа обстановка според събраните доказателства за извършване на конкретно посоченото нарушение. Няма данни и не се твърди водачът да се е явил на медицинско изследване. Адм.нак.орган орган се е произнесъл при наличие на обективни данни, за опровергаване на които доказателствена тежест носи жалбоподателя.

Вярно е, че актосъставителят е заявил в качество на свидетел, че не си спомня случая. Същевременно с това е поддържал констатациите в акта, при което във вр. с отбелязаното по-горе - при отсъствие на заявен в жалбата против НП конкретен факт, за който да се твърди, че се е осъществил по различен начин, спрямо описанието му в АУАН, ПРС не е допуснал процесуално нарушение, като не е разпитал свидетелите –очевидци, отразени в АУАН. Изискването за вписване в акта на свидетел - очевидец е от значение за разкриване на обективната истина, в която насока е т. 10 от Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на Върховния съд : "При наличие на очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на обективната истина". В случая не се установи да е имало препятстване за разкриване на обективната истина, а критерий за същественост на процесуално нарушение е доколко и дали ограничава правото на защита на санкционираното лице. Съдебните актове на АС – Пловдив, на които се позовава в ход по същество пълномощникът на касатора са постановени при различна фактическа обстановка спрямо установените факти в разглеждания случай.

Нормата на чл.174 ал.3 ЗДв.П едновременно предписва поведение и санкция при неизпълнение на установеното задължително предписание. В тежест на административно-наказващия орган е да докаже извършването на нарушението, участието на наказания и неговата вина, което е сторено в случая. Нарушението по чл. 174 ал. 3 ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние: а/ отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества и б/ неизпълнение от страна на водача на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. В случая съдържанието на АУАН и на НП ясно разкрива вмененото от фактическа страна нарушение – отказ на водача да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози. В НП е посочено, че нарушението се изразява в отказ на водача да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство. Вярно е, че след това описание на нарушението е отразена част от текста на ал.3 от чл.174 ЗДв.П, включваща неизпълнение на предписание за химико-токсикологично изследване, за което фактически констатации не са налице, но еднозначно е посочено, че квалификацията на деянието е по см. на чл.174 ал.3 пр.2-ро ЗДв.П, което съответства на текстовата част на описанието в НП. Не е налице неяснота в какво се изразява вмененото на лицето нарушение, а именно - отказ да бъде тестван с техническо средство.

Мотивиран с изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд-Пловдив, XXIII състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

Оставя в сила Решение № 260055/13.01.2021г., постановено по АНД № 6007 по описа за 2020г. на Районен съд – Пловдив. 

Решението не подлежи на обжалване.

 

Председател :

 

 

Членове :