№ 1472
гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20221110203653 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИВ. АНГ. Б. против издадено срещу него
наказателно постановление ************. от Д.Д.Д, в качеството на
Началник „Сектор АНД” към Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което за
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП му е наложено адм. наказание ГЛОБА в
размер на 3000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва фактическата обстановка, описана в АУАН и НП,
като жалбоподателят поддържа, че се е движел с минимална скорост при
потегляне на въпросното кръстовище, посочено като място на нарушението,
но поради мократа пътна настилка загубил за кратко управление над
автомобила и се опитал да овладее загубата на контрол с маневра в обратна
страна на движение на автомобила. Поддържа, че деянието се дължи на
усложнената зимна обстановка, типична за средата на месец декември,
непознатия за водача автомобил /същият бил на негов приятел/ и липсата на
шофьорски опит.
Освен това се поддържа, че връченият му АУАН е бил нечетим, с оглед
1
на което жалбоподателят не е разбрал за какво нарушение му е бил съставен
акт. Счита се, че същият не съдържа задължителните реквизити по чл.42
ЗАНН, като се оспорва и материалната компетентност на актосъставителя.
С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като
незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание по делото, жалбоподателят не се явява и не се
представлява. В депозираната по делото молба заявява, че поддържа
възраженията си в жалбата и моли за отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, с издадено
************* от 20.07.2021 г.
На 18.12.2021 г., в 22:18 часа, И.Б. управлявал лек автомобил марка
*********”, черен на цвят, с рег. *********, регистриран на М.М.С, в гр.
София, с посока на движение от ул. **** шосе по бул. ****** III към бул.
******. На кръстовището, образувано от бул. ****** и бул. ****** III с
продължаваща посока на движение по бул. ****** извършил резки рисковани
маневри, като подавал рязко газ и повишавал оборотите на двигателя, с което
превъртал задвижващите колела на автомобила, завъртал в полукръг същия в
две различни последователни посоки и преднамерено го извеждал извън
контрол.
Това негово поведение било възприето от св. Н.П. П. – младши
автоконтрольор към ОПП-СДВР, който заедно със своя колега, с който са
били в екип се намирали на бензиностанция на около 50 метра от
горепосоченото кръстовище и веднага предприели действия по спиране на
автомобила за проверка и установяване на неговия водач. Установили, че
същият се управлява от жалб. И.Б., на който бил ставен АУАН серия GA
№453552/18.12.2021 г. за това, че с горепосоченото деяние е нарушил
разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, а именно, че не използва пътя, отворен
за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз
на хора и товари. Така съставеният АУАН е бил предявен на Б., който го
подписал без възражения. Такива не са подадени и в срока по чл.44, ал.1 от
2
ЗАНН.
Въз основа на образуваната административна преписка и съставеният
АУАН, Началник Сектор към ОПП-СДВР издал процесното наказателно
постановление, за деянието, описано в АУАН, квалифицирано като
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните
доказателства – показанията на актосъставителя П. и писмените такива –
съставения АУАН, заповеди за компетентност на актосъставителя и АНО,
справката-картон на водача.
Съдът се довери изцяло на показанията на актосъставителя, който след
предявяване на АУАН с категоричност заяви, че е съхранил спомен за
конкретния случай, посочи, че автомобилът е бил управляван от „младо
момче”, като подробно описа и предприетите от него действия с
управлявания автомобил, мястото на деянието, както и мястото, от което той
и колегата му са възприели случката. Категорично посочи, че съгласно
неговите възприятия, водачът на автомобила умишлено е изгубил контрол
над автомобила, тъй като е изфорсирал двигателя на същия, след което
направил последователни кръгове в ляво и в дясно. На зададен от съда
въпрос, отговори, че пътната настилка е била суха. По отношение на
съставения АУАН заяви, че същият е издаден от служебен таблет, при което
всички разпечатани екземпляри изглеждат по един и същи начин и никой от
тях не е по-блед или съответно нечетим, в сравнение с акта, приложен към
административно-наказателната преписка.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление, по отношение на законосъобразността,
обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Не се представени доказателства от АНО за връчване на обжалваното
НП, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2
ЗАНН.
Относно компетентността на административно-наказващия орган и
3
актосъставителя:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгл.
т.3.6. от Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи – Началник Сектор „Административно обслужване” към ОПП-СДВР,
видно от Заповед №8121з-13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните
работи.
АУАН също е издаден от орган с материална компетентност, съгл.
т.1.3.1. от Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи – младши автоконтрольор към ОПП-СДВР.
Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и
обоснованост на обжалваното наказателно постановление.
При анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
съдът, съобрази следното:
Изложените от жалбоподателя в депозираната от него жалба факти
останаха абсолютно недоказани, като същите по категоричен и обоснован
начин се опровергават от показанията на разпитания актосъставител – св. П..
От показанията на последния, които съдът приема за достоверни и
последователни, а и същият е възприел пряко процесното деяние, се
установява, че жалбоподателят Б. на описаната дата и час и място е допуснал
административното нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Съобразно тази разпоредба на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари.
Следователно, всеки правоспособен водач има задължение да се движи
по пътищата, отворени за обществено ползване, като е длъжен да спазва
предписанието на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а именно да използва същите
единствено с цел превоз на хора и товари. Всички останали действия и
маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези
пътища и на обособените за съответната цел места.
Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП,
наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената част на
постановлението всички елементи от обективната страна на нарушението.
4
В случая е без значение как и по какъв начин е въздействано върху
системите за управление на автомобила, за да се постигне описания в АУАН
и НП ефект при движение на лекия автомобил, който безспорно се установи
от доказателствената съвкупност на делото, коментирана по –горе.
Ноторно известно от гледна точка на опита и практиката е, дори за лица,
които не са правоспособни водачи, че при определено боравене със системите
на автомобила - рязко подаване на газ и увеличаване оборотите на двигателя
на автомобила, с което се превъртат задвижващите колела, или при
извършване на други действия, като например завъртане на волана, поотделно
или в тяхното съчетание, се наблюдава именно посочения ефект, при който се
демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС и други
ефекти, известни като "форсиране", "преплъзване на задни гуми", "поднасяне
на автомобила наляво надясно", като без съмнение този ефект специално се
цели, тъй като той не може да настъпи при нормално управление на
автомобила, и е без значение начина, по който е постигнат от водача.
Възраженията в обратна насока, в това число свързани с непознаване в
достатъчна степен на автомобила и неговото поведение на пътя, изразило се в
нестабилност и други или субективната невъзможност на водача му да го
контролира, с оглед липсата на достатъчен опит, са неоснователни.
Неоснователно е и твърдението, че водачът е загубил контрол над
автомобила, поради мократа и хлъзгава пътна настилка, доколкото
актосъставителят П. бе категоричен, че на процесната дата пътната настилка
е била суха, което се потвърждава и при преглед на данните за
метеорологичните прогнози за този период.
От субективна страна, нарушението е извършено умишлено, с пряк
умисъл. Нарушителят е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и искал тяхното
настъпване.
Съзнателното опасно шофиране, изразяващо се във форсиране на
двигателя, преплъзване на задните задвижващи колела и занасяне на
автомобила в различни посоки, форсиране на двигателя и др. в никакъв
случай не представлява използване на пътя в съответствие с основната цел за
това за превоз на хора и товари.
Всяко едно последващо неовладяване на автомобила и загубата на
5
контрол в процеса на поднасяне на МПС би могло да има фатални последици.
Подобно поведение по пътната мрежа, отворена за движение, застрашава не
само живота и здравето на водача на процесния автомобил, но и на останалите
участници в движението, поради което се характеризира с висока степен на
обществена опасност. По делото не се доказа тези маневри да са били
извършвани с цел привеждане движението на автомобила в изправност,
дължащо се на непредвидено обстоятелство-закъсване, изпадане в дупка,
канавка, хлъзгава пътна настилка, износени гуми или др., които да са
предизвикали такъв вид движение, каквото сочат данните по делото.
Санкционната норма на чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП предвижда, че
се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в
нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване,
или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
В случая санкцията на нарушителя правилно е наложена на
основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП в посочения в нормата размер на
наказанията.
В конкретния казус е неприложима хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. В
тази връзка следва да се вземат предвид зачестилите нарушения от този вид,
които създават особено голяма опасност за всички участници в движението,
тъй като са абсолютна предпоставка за настъпване на пътнотранспортни
произшествия. Именно, от високата степен на обществена опасност на тези
деяния е продиктуван и големият размер на предвиденото в санкционната
норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП наказание "Глоба" от 3 000 лева, както и
кумулативно предвиденото "лишаване от право да се управлява МПС" за срок
от 12 месеца, като за съда не съществува възможност да ревизира размера на
тези наказания.
Поради гореизложеното съдът намира, че законосъобразно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя,
поради което и атакуваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено.
Същото е правилно - законосъобразно и обосновано, издадено в
съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с
6
процесуалните правила, поради което сочените от жалбоподателя основания
за отмяната му не са налице.
Никоя от страните не е претендирала разноски и не са представени
доказателства за направени такива, поради което съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Поради изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление ************., издадено
от Д.Д.Д, в качеството на Началник „Сектор АНД” към Отдел „Пътна
полиция” при СДВР, с което на ИВ. АНГ. Б., на осн. чл.175а, ал.1, пр.3от
ЗДвП е наложено адм. наказание ГЛОБА в размер на 3000.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на
чл.104б, т.2 от ЗДвП му, като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
обявяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7