Р Е Ш Е Н И Е
№ 147
гр. Велико Търново, 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – осми
състав, в
съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНА КОСТОВА
при участието на
секретаря П.И., изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело №129 по описа за 2021, година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166,
ал. 2 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка чл. 145 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.27, ал.3 и ал.5
от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП)
Образувано е
по жалба на И.Р.В. чрез ... И. *** , офис 3 против Акт за публично държавно
вземане АУПДВ № 04/112/00156/3/01/04/01/23.2.2021г. издаден от Директор на ДФЗ
гр. В. Търново, с който на жалбоподателя е определена за възстановяване сумата
от 14 615,91 лева .
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт като издаден в нарушение
на материалния и процесуален закон и в несъответствие с целта на закона.
Изложени са съображения, че обжалваният АУПДВ е немотивиран, тъй като липсва
фактическо описание на основанията за издаването му, доколкото Договорът за
безвъзмездно подпомагане със европейски средства, сключен между РА и
жалбоподателя не е бил прекратен, липсва влязъл в сила ИАА, който да предхожда АУПДВ, който да
посочва основанието и размера на задължението. В допълнение на това оплакване
се твърди, че не е посочен и моментът,
от който задължението е станало изискуемо. Или в обобщение основното оплакване
на жалбоподателя и липса на основание за
издаване на АУПДВ. Освен това нарушени са и процесуалните правила по чл. 34 и
чл. 35 от АПК, АО не е установил обективната истина, не е събрал всички
необходими доказателства.
Предвид
на изложените съображения от съда се
иска отмяната на обжалвания АУПДВ. В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от редовно упълномощения ... М., който поддържа така подадената
жалба, като в указания срок по чл. 149, ал.3 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК
представя подробна писмена защита. Претендира заплащането на направените по делото
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Ответник
жалба Директор на ОДФ“Земеделие“ гр. В. Търново, редовно призован, не се явява,
представлява се от ... А., който намира подадената жалба за неоснователна и
недоказана. Намира, че издаденият АУПДВ е законосъобразен, като издаден от
компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и при правилно
приложение на материалния закон. Счита, че влязлото в сила Уведомително писмо
от 24.2.2012г. и Покана за доброволно изпълнение от 9.5.2012г. връчена чрез н...
Т., представляват годно основание за издаване на АУПДВ. След като поканата не е
била обжалвана, то същата е влязла в сила и е представлява основание за
издаване на АУПДВ. Претендира заплащането на минимално юрисконсултско
възнаграждение, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във
вр. с чл.144 от АПК.
Административен
съд Велико Търново осми състав като
обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че
между жалбоподателя и РА ДФ“Земеделие“ е сключен Договор
№ 04/112/00156 от 27.10.2008 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по
мярка „Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР 2007-2013 година,
подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, след
одобрение на заявление за подпомагане по мярка „Създаване на стопанства на
млади фермери" от ПРСР 2007-2013 година № 04/112/00156 от 12.05.2008
година, подадена от И.Р.В. *** на ДФЗ.
Съгласно т. 1.1 от договора Фондът предоставя на
Ползвателя безвъзмездна финансова помощ , в размер на 48 892,00 лева за
изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес
плана. Според т. 2.2. от договора помощта се изплаща на два етапа, като по т.
2.3. първото плащане е в размер на 24 446,00 лева, а второто плащане по т. 2.4.
е в същия размер при нарастване на икономическия размер на стопанството с 5
икономически единици. Съгласно т. 4.12. първото плащане се извършва до един
месец след сключване на договора.
Съгласно представения бизнес план и сключения договор
с ДФЗ И.Р.В. се е задължила в срок до 20.10.2011 г. (т. 3.1 от договора) да
извърши всички и инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес
плана, като срокът започва да тече от датата на сключване на договора. В
приложение 1 към договора с ДФЗ е заложено създаване на 55 дка трайни
насаждения от праскови, 10 дка през втората година и 45 дка през третата
година, от които 8 дка със собствени средства.
На 18.10.2011 година бенефициерът подава в ДФ
„Земеделие" искане за промяна по договор № 04/11200156 от 27.10.2008 г. с
вх. № 02-6500/35625 от 18.10.2011 г като посочва, че се е явил на търг за наемане на общински имоти-
гр. Павликени, но не е бил класиран като спечелил кандидат.
С писмо с изх. № 02-6500/35625 от 04.11.2011 година Заместник-изпълнителния
директор на ДФЗ отговаря, че ползвателят може да подаде Приложение № 7 съгл.
чл. 28, ал. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г.
На 21.11.2011 г. И.Р.В. *** заявка за второ плащане с
№ 04/112/00156/301, заедно с необходимите документи описани в Приложение № 1 от
Наредба № 9/3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери".
След разглеждане на документите по заявката за второ плащане служителите на ДФЗ
установяват неизпълнение на бизнес плана по проекта като изпращат Уведомително
писмо за отстраняване на нередности с изх. № 01-043-6500/16 от 02.02.2012
година. В писмото е описано, че по договора бенефициерът се е задължил да
създаде 55,00 дка праскови, а от предоставените документи, анкетна карта за земеделски
производител от 21.11.2011г. е видно, че се разполага само с 30,867 дка
насаждения от праскови, които земеделски земи са закупени с нотариален акт №
142, арендуван с договор № 716 от 24.03.2011 г. и договор № 2447 от 03.10.2011
г. и договор № 2537 от 13.10.2011 г.
С писмо с вх. №
01-043-6500/16# 1 от 17.2.2012г. жалбоподателят признава, че не е можал да създаде 55,00 дка
праскови преди подаване на заявката за второ плащане. Като причина се посочва,
че не е можал да наеме общински имоти от Община Павликени, тъй като друг
кандидат е дал много висока наемна цена, като е представил и документи за
участие в търга. На същата дата 17.02.2012
година В. подава и искане за промяна на бизнес плана по проекта с вх. №
02-040-6500/70 от 17.02.2012 г. съгласно Приложение № 7 от Наредба № 9 от
03.04.2008 г. С писмо с изх. № 02-040-6500/70#1 от 23.02.2012 г. е отказана
исканата промяна, тъй като съгласно чл. 28, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008
г. искането за промяна трябва да се подаде не по- късно от два месеца преди
изтичане на срока на договора, поради което при обработката на заявката за плащане ще се
взима в предвид първоначалния бизнес план.
След приключване на обработката на заявката за второ
плащане е създадена Докладна за нередност № 1 от 20.04.2012 г. за регистриране
на лошо вземане. С Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията № 1/112 с
изх. № 01-043-6500/139 от 21.04.2012 година ДФ „Земеделие" е уведомил жалбоподателя,
че се отказва второ плащане с мотиви, че не е изпълнен бизнес плана по договора,
или с други думи не са създадени 55,00
дка трайни насаждения от праскови. Писмото е получено на 24.04.2012 г. чрез
куриерска фирма Стар пост.
На 09.05.2012 г. е изпратена до В. Покана за доброволно изпълнение с изх. №
01-6500/4936 от 09.05.2012 г., чрез Нотариус Д.Т. с per. № 582 и район на действие РС-Велико Търново. На
30.05.2012 година поканата е получена лично от жалбоподоателя. С поканата се
иска връщане на извършеното първо плащане по договора в едно с лихвата от
датата на уведомяване до изплащане на задължението.
С вх. № 01-6500/4936 от 14.06.2012 г. от жалбоподателя
е подаден отговор на поканата за
доброволно изпълнение, в който се съдържа искане за проверка на място на стопанството. С писмо с
изх. № 01-6500/4936 от 09.07.2012 г. от Заместник-изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие" е изпратен отговор до бенефициера, че ще се извършат
допълнителни проверки, като това не спира изпълнението на поканата за
доброволно изпълнение.
На 23.09.2013 година в ДФ „Земеделие" е изпратено
писмо от Министерство на земеделието и храните, дирекция „РСР" с № 13-7024
от 23.09.2013 г. с вх. № 02-0400/2215 от 23.09.2015 г. относно колективна жалба
от млади фермери бенефициери по мярка 112 като се иска спешна проверка по
подадената жалба. След извършена проверка на място е изготвена и изпратена
докладна записка с изх. № 02-0400/69 от 01.07.2015 г. от Директора на дирекция
„ Противодействие на измамите" на ДФЗ до Изпълнителния директор на Фонда.
В заключението на докладната записка се посочва, че от създадените 30,867 дка
праскови само 8,640 дка са налични през третата година, а другите представляват
наети от жалбоподателя вече създадени градини.
С писмо с per. № 366000-2174 от 02.02.2016 година ОД на МВР гр.
Велико Търново с вх. № 02-0400/69#24 от 04.02.2016 г. уведомява ДФЗ за
образувана преписка с № 1413/2015 г. срещу И.Р.В., като се иска информация по
проект по мярка 112, по което и изпратен отговор с писмо с изх. №
01-043-1100/122 от 23.02.2016 Срещу жалбоподателя е образувано НОХД № 267/2019
година по описа на ВТОС, което е прекратено поради сключено споразумение между подсъдимия и прокуратура на 07.10.2019 година, по което е извършено
възстановяване на нанесените вреди от 7 982,32 лева, , която е призната
като нецелесъобразно разходвана в посоченото споразумение В него изрично е
посочено, че на 23.12.2008г. и на 29.12.2008г. жалбоподателят е теглил от
предоставената от ДФЗ безвъзмездна помощ, парична сума, която е изразходвал не
по предназначение.
С докладна записка с вх. № 05-1/1340 от 03.07.2019
година на Директора на дирекция „Правна" на ДФЗ е върната преписка за
принудително събиране на вземания срещу длъжници на ДФЗ и издаване на АУПДВ на Директора на ОД на ДФЗ гр. Велико Търново. С
писмо с per № 03-0416/38 от 07.01.2020 г. от
Директора на дирекция „Финансова" е изпратена справка през деловодната
система до ОД-Велико Търново за случаи, при които следва да се стартира
процедура по издаване на АУПДВ, описана в табличен вид, като за В. сумата, за
която трябва да се стартира процедурата е в размер на 14615,91 лева с лихва от
30.05.2012 година.
С писмо с изх. № 01-043-6500/3 от 02.01.2020 г. на
Директора на ОД на ДФ „Земеделие" гр. Велико Търново е започнало
производството по издаване на обжалвания АУПДВ. В писмото подробно са описани
установените неспазвания на договор №
04/112/00156 от 27.10.2008 г. т. 4.21, във връзка с т. 3.1. от договора и чл.
3, ал. 1 и ал. 2 т. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г.. в като е определено задължение, за което ще се издаде АУПДВ в размер на 24 446,00 лева. Даден е 14-дневен
срок на възражение и представяне на писмени доказателства. Писмото е получено
на 03.01.2020 г. от жалбоподателя.
На 16.01.2020 г. от негова страна е депозирано възражение с вх. №
01-043-6500/ 3#1 от 16.01.2020 г. с което
напълно се оспорват фактическите констатации на АО. В т. 2 изрично се посочва, че
по НОХД № 267/2019 г. по описа на ОС-Велико Търново са установени средства в
размер на 7982,32 лева неизползвани по предназначение, представляващи средства
по проект по мярка 112,и същите са възстановени, а не посочените от ответника
такива. В т. 3 се прави възражение за изтекла погасителна давност.
След получаване на становище по направеното възражение
от съответната Дирекция при ДФЗ, в което е посочена неговата неоснователност,
от Директора на ОД на ДФ „Земеделие" е издаден Акт за установяване на
публично държавно вземане № 04/112/00156/3/01/04/01/23.02.2021 г. с изх. №
01-043-6500/18 от 23.02.2021 г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие" -
Велико Търново. В акта подробно са описани направените проверки от ДФЗ и
установените неизпълнения на договора между И.В. и ДФЗ. С акта не са приети за
основателни направените възражения за погасителна давност и влязло в сила
споразумение по НОХД № 267/2019 по описа на ВТОС. Същият е връчен на жалбоподателя на
24.2.2021г. Последният е подал жалба до
Административен съд Велико Търново на 10.3.2021г.
При така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Подадената жалба е процесуално допустима като подадена
в срок и от надлежна страна - адресат на оспорения административен акт,
притежаваща интерес от оспорването и за който акта е неблагоприятен.
Разгледана по същество е неоснователна-. При извършване на проверката за
законосъобразност с оглед чл.168, ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК
Административен съд – В. Търново приема
от правна страна следното:
Съгласно
чл. 27, ал.3 и ал. 4 от ЗПЗП, Разплащателната агенция „Земеделие“ е длъжна да предприеме необходимите действия
за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Този
тип вземания, които възникват въз основа на административен акт са публични
държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК публични са вземанията за недължимо платени и надплатени суми, вкл. по
финансирания от европейските земеделски фондове, както и свързаното с тях
национално съфинансиране. С нормата на чл. 166, ал.2 ДОПК е прието, че когато в
съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично държавно
вземане, то се установява по основание и размер с АУПДВ, който се издава по
реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния
закон не е определен органа за издаване на акта, той се определя от
ръководителя на съответната администрация.
Не е спорно по делото, че съгласно чл.
20а, ал. 4 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ може да делегира със
заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване
на договори за финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕСИФ и по
подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и
на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност.
Съгласно представената по делото заповед № 05-РД/27001/24.7.2019г. Изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на директорите на ОД на ДФЗ в съответствие с териториалната им компетентност правомощия да издават АУПДВ по чл. 166, ал. 2 от ДОПК по процесната подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. Изрично в т. Три римско е посочена компетентността на ОДЗ В. Търново за издаване на АУПДВ за бенефициери и ползватели, подали заявление за подпомагане в ОДЗ В. Търново, Габрово, Търговище. На основание чл. 17 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" заявленията по тази мярка, разглеждането, одобряването или неодобряването им се извършва в Областната дирекция на Държавен фонд "Земеделие" по постоянен адрес на кандидатите. Това изискване е било спазено, като с горепосочената Заповед Изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на директорите на областните дирекции на ДФЗ, в съответствие на териториалната им компетентност да издават съответните актове в случаите, когато се претендира възстановяване на изплатена финансова помощ (АУПДВ). Тази заповед е издадена на основание чл. 20а, ал. 2 и 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 във връзка с чл. 44 и чл. 45 от Устройствения правилник на ДФЗ. С посочената заповед и на основание чл. 44 от Устройствения правилник са делегирани правомощия на директора на ОД – В.Търново да издава АУПДВ по мярка 112 "Създаване на стопанства на младите фермери". На основание чл. 166, ал. 1 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.
С оглед на така изложеното АУПДВ е
издаден от компетентен материално и териториално орган, който въпрос не се
оспорва и от самия жалбоподател.
Актът
е мотивиран, с в съответствие с изискването за форма по чл. 59, ал.2 от АПК,
според която индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително
като елементи фактически и правни
основания за издаването му. В процесния акт се съдържат фактически основания, посочени в
техния хронологичен ред, които са станали основание за издаване на АУПДВ. В него
е извършена повторна проверка на
заявените от жалбоподателя площи и неизпълнение на задължението да се създават
55 дка масиви с трайни насаждения – праскови, като само 8 дка следва да се
създадат за сметка на жалбоподателя, а останалите 47 дка представляват
инвестиционен разход, финансиран с европейски средства. Жалбоподателят не
оспорва факта, че са създадени само 30, 867 дка, а не горепосочените договорени
размери. Въпросът доколко е допустим косвен контрол върху Уведомително писмо
№1/112 21.4.2011г., както и този дали е било необходимо предварително
прекратяване на сключения договор за безвъзмездна финансова помощ ще бъдат
разгледани във връзка с въпроса за материалната законосъобразност на акта.
Досежно спазването на процесуалните норми при издаване на АУПДВ
настоящата инстанция не установява съществени процесуални нарушения, които сами
по себе си да са основание за отмяна на акта. Жалбоподателят е бил уведомен за
образуваното производство, подал е своите възражения, като по този начин е
реализирал в пълен обем правото си на защита в настоящото производство.
Възраженията са били обсъдени от административният орган и са намерили
отражение в самия акт, но са приети като неоснователни, тъй като касаят
законосъобразността на отказа за второ плащане и поканата за възстановяване на
получените средства като първа фаза, а не законосъобразността на АУПДВ. Следователно са
спазени нормите на чл. 26 от АПК, чл. 34 и чл. 35 от АПК. АО е обсъдил всички
събрани в хода на производството доказателства, включително тези касаещи
сключеното споразумение на жалбоподателя по НОХД 267/2019г. по описа на ВТОС.
Не се констатира твърдяното от жалбоподателя нарушение на чл. 35 от АПК във вр.
с §2 от ДОПК, който разпорежда актът да се издаде след като бъде изяснена
фактическата обстановка. Въпросът дали от събраните доказателства се установява
виновно неизпълнение на сключения договор, дали е налице друг ИАА, който да
посочва дължимостта на публичното вземане касаят материалната законосъобразност
на АУПДВ , а не нарушение на процесуалните норми.
Съдът
намира, че актът е издаден в съответствие с материално-правните разпоредби на
ЗПЗП и Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията.
Съгласно
чл. 73, т. 1 от Регламента, ако е извършено недължимо плащане, земеделският
производител възстановява въпросната сума плюс лихва, изчислена в съответствие
с параграф 3. Според т. 4. задължението за възстановяване, посочено в параграф
1, не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти
или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от
земеделския производител. Въпреки това, когато грешката се отнася до фактически
елементи, свързани с изчисляването на въпросното плащане, първа алинея се
прилага, само ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца
след плащането. Според т. 5. задължението за възстановяване, посочено в
параграф 1, не се прилага, ако периодът, изтекъл от датата на плащане на
помощта и тази на първото известяване на бенефициента от компетентния орган,
относно недължимото естество на въпросното плащане, е повече от 10 години.
Въпреки това, периодът, посочен в първа алинея, може да бъде ограничен на
четири години, ако бенефициентът е действал добросъвестно.
При
извършения анализ на посочената правна норма, пряко приложима, се налага
следния извод. За да се счита, че плащането, макар и недължимо платено, следва да са налице някои от изброените
хипотези в правната норма. Първата е, грешката на компетентните власти да не
може да бъде установена по разумен път от земеделския производител, т.е. същият
да е действал добросъвестно. Това обстоятелство не се установява по делото, с
оглед на факта, че самият жалбоподател признава, че не е изпълнил съответния
приет от АО бизнес план. Посочените обстоятелства като участие в търг на
Общински имоти, който не е спечелен от него не може да се тълкува като
изключват виновното неизпълнение на договор от страна на жалбоподателя.
Следващата
хипотеза е тази, при която грешката се отнася до фактически елементи, свързани
с изчисляването на въпросното плащане като първа алинея се прилага, само ако
решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. В
случая първата от двете кумулативно предвидени предпоставки не е налице, понеже
в процесния случай не се касае до фактически елементи, свързани с изчисляване
на плащането. По делото се установи, че спор, относно над декларираните площи
не е налице, който би попаднал в тази хипотеза. Следващите давностни срокове в
размер на 10 г. и 4 г. също така не са пропуснати от органа.
По
делото бе направено искане и за осъществяването на косвен съдебен контрол
спрямо влезлия в сила индивидуален административен акт, с искане за обявяването
му за нищожен. Косвен контрол се упражнява от съдилищата, когато съдът няма за
основен предмет на процеса съответния административен акт, но той се произнася
по неговата законосъобразност във връзка с решаването на друг спор, който е
конкретният предмет на съдебния процес. Това са случаите, при които съдът, за
да реши основния спор в процеса, трябва да прецени като предварителен въп въпрос
дали един акт, действие или бездействие на административен орган е бил
законосъобразен. Същественото е, че съдът решава друго дело, но изходът на това
друго дело зависи от преценката за законосъобразност на един страничен за
делото административен акт. При косвения контрол съдът не решава правната съдба
на акта. Съдебната преценка за законосъобразност на акта има значение само за
конкретното дело. За разлика от прекия контрол, при упражняване на косвения
контрол съдът не може да отмени незаконосъобразния акт. Значението на косвения
съдебен контрол е, че съдът отказва да зачете действието на един незаконен
административен акт по конкретно дело и с това спомага за утвърждаване на
законността в администрацията.
Настоящия
съдебен състав, намира, че такъв съдебен контрол не може да бъде осъществен в
конкретния случай. Такава правна възможност и проверка за валидност на
административен акт по реда на чл.17, ал.2 от ГПК има само общият съд в рамките
на общото гражданско производство, но не и административният съд по реда на
препращащата норма на чл.144 от АПК. Това е така, тъй като АПК в чл.149, ал.5
предвижда, че за всяко лице с правен интерес може да оспори всеки
административен акт с искане за обявяване на неговата нищожност без ограничение
във времето. Съществува изрична норма в АПК, уреждаща оспорването на
административните актове с твърдения за тяхната нищожност, поради което и
разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК не е приложима, тъй като не сме изправени
пред „неуреден въпрос” по смисъла на чл.144 от АПК, за да е налице препращане
към ГПК.
Въпреки горното обаче настоящата инстанция намира, че следва да провери
поради наличието на служебното начало
дали е налице годен ИАА, влязъл в сила, който да установи основанието за
издаване на АУПДВ. По делото няма
спор, че на жалбоподателя е изплатена
сума в размер на 24 446,00 лева , представляваща първо плащане по сключения договор за отпускане на финансова помощ по мярка
"Създаване на стопанства на млади
фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013
г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
За да има основание за връщане на тази сума, трябва да е отпаднало основанието
за плащане и същото да се явява недължимо.
В
случая, определеното в АУПДВ публично задължение е обосновано с допуснати
нарушения на сключения договор за безвъзмездна финансова помощ, респ. чл.
12а, ал. 1, т. 2 и ал.
2 от Наредба № 9/3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие
на селските райони за периода 2007-2013 г. във връзка с т. 4. 7, т. 4. 8.
б. "е"" и т. 4. 36 от договора за безвъзмездна помощ.
Административният орган е изпълнил задължението си служебно да установи всички
факти и обстоятелства, които са от значение за случая и да събере доказателства
за тях (чл.
35 и чл.
36 АПК). Съгласно чл.
27, ал. 5 ЗПЗП, вземанията на РА, които възникват въз основа на
административен акт са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.
Производството е проведено по реда
на АПК, на
основание чл.
166 ДОПК, с оглед наличието на публично вземане на ДФ "Земеделие"
- РА спрямо жалбоподателя, произтичащо от неизпълнение на задължения на
последния по договора, което е безспорно установено, както от извършените
проверки от органите на РА, от сключеното споразумение по НОХД 267/2019г. по описа на ВТОС, което има
силата на присъда и задължително действие за всички органи. От своя страна
жалбоподателят не твърди, че е изпълнил точно задължението си, нито е ангажирал някакви доказателства за оборване
на така установените обстоятелства за неизпълнение на договора. Освен това
същият не сочи основателна причина форс мажор или друга, която да изключва
виновното неизпълнение, поради което сумата да не е дължима.
Както се посочи по. Горе според чл.
162, ал. 2, т. 8 ДОПК публични са вземанията за недължимо платените и
надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно
усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови
инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и т. н.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/3.04.2008 г. в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Именно това е правното основание за издаване на процесния АУПДВ, поради което възраженията с жалбата, че преди издаването му е следвало да се издаде друг акт на същото правно основание нямат подкрепа в законодателството и дори противоречат на формалната логика. Липсата на диспозитив за прекратяване на договора не представлява съществено нарушение, водещо до извод за незаконосъобразност на АУПДВ, предвид алтернативното му посочване в цитираната разпоредба.
Във връзка с различната съдебна
практика по издадените актове от органите на Разплащателната агенция - Държавен
фонд "Земеделие", по чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 33 от Наредба № 9 от
03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Върховният
административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия на ВАС
постанови Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 година. С това тълкувателно
решение ВАС постановява, че Актовете,
издавани от органите на Разплащателната агенция - Държавен фонд
"Земеделие", по чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 33 от Наредба № 9 от
03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., са
индивидуални административни актове и подлежат на съдебен контрол по реда на
АПК. В конкретния случай преди издаване на обжалвания акт от страна на органите
ДФ „Земеделие" са издадени такива актове, а именно:; Уведомително писмо за
отхвърляне на плащанията с изх. № 01-043-6500/139 от 21.04.2012 г; Покана за
доброволно изпълнение с изх. № 01-6500/4936 от 09.05.2012 г., изпратена до И.Р.В.
чрез нотариус Д.Т.. Описаните актове са получени от адресата и не са обжалвани
по реда на АПК. Върховния административен съд с Решение № 3789 от 23.03.2018
година, постановено по административно дело № 6266/2017 година и с Решение
№15466 от 12.12.2018 г., постановено по административно дело № 12996/2017
година е приел, че поканите за доброволно изпълнение представляват индивидуални
административни актове издадени по реда на Наредба № 9, подлежат на съдебен
контрол и не представляват изявление за
финансова корекция.
Към настоящия момент е налице трайна съдебна практика на Върховния административен съд по
обжалвани АУПДВ, издадени от органите на ДФ „Земеделие", а именно: Решение
№ 3635 от 13.03.2019 г., постановено по адм. д. № 8684/2018 г. на ВАС; Решение
№ 3709 от 13.03.2019 г., постановено по адм. д. № 5909/2018 г. на ВАС; Решение
№ 4186 от 20.03.2019 г„ постановено по адм. д. № 3274/2018 г. на ВАС; Решение №
6224 от 23.04.2019 г., постановено по адм. д. № 10426/2018 г. на ВАС; Решение №
7807 от 23.05.2019 г., постановено по адм. д. № 1790/2019 г. на ВАС; Решение №
7807 от 23.05.2015 г., постановено по адм. д. № 1790/2019 г. на ВАС; Решение №
8341 от 04.06.2019 г., постановено по адм. д. № 2302/2019 г. на ВАС; Решение №
13683 от 15.10.2019 г., постановено по адм. д. № 5105/2019 г. на ВАС и Решение
№ 14875 от 05.11.2019 г., постановено по адм. д. № 1457/2015 г.
Правилно АО е приел, че процесната мярка попада в изброените в чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, като съгласно §12,ал.1 от ПЗР на ЗПЗП /ДВ, бр. 20 от 2018 г./ започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките по ПЗСР за периода 2007 - 2013 г. и мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014-2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане периода на мониторинг. Процесното производство за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се провежда по реда на Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери., която наредба е издадена преди влизане в сила на ЗИД ЗПЗП. Това производство не е и приключило, тъй като не е изтекъл периода на мониторинг /изтичането на срока в който съответният бенефициер е длъжен да спазва договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/. Т. е за процесното производство не е приложим редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ. В този смисъл е и параграф 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ /ДВ, бр. 2 от 2018 г./ "Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент /ЕС/ № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕИО/ № 352/78, (ЕО) № 165/94, /ЕО/ № 2799/98, /ЕО/ № 814/2000, /ЕО/1290/2005 и /ЕО/ № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Следователно ЗУСЕСИФ е приложим, само когато не е предвиден друг ред по смисъла на изброените в текста регламенти, ЗПЗП и наредбите по прилагането му. С оглед на гореизложеното в случая не следва да се провежда процедура по ЗУСЕСИФ и съответно да се издава решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ. Директорът на ОД на ДФ"Земеделие" правилно е процедирал и е установил размера на публичното държавно вземане по общия ред за установяване на такъв вид вземания по реда на ДОПК чл. 166 и сл. Към момента на издаване на оспорения АУПДВ, законът предвижда две самостоятелни административни производства пред ДФ Земеделие по прилагане на мерките от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007- 2013. Това засяга и установяването на публичните вземания, произтичащи от прилагането на посочените мерки и реда за издаване на административни актове – чрез извършване на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ или чрез издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл. 166 ДОПК. Поради това преценката за законосъобразност на оспорения административен акт, в това число и спазването на административно-производствените правила по чл. 146, т. 3 АПК.
От друга страна посочените фактически и правни основания за издаване на
оспорения акт касаят неизпълнение на сключения с ДФ "Земеделие"
договор, и съответно на горепосочената Наредба, а не основания за извършване на финансови
корекции по чл.
70, ал. 1, т. 1- т.
9 ЗУСЕСИФ. Неизпълнението на описаните в АУПДВ задължения се отнася за
критериите за допустимост, ангажиментите и другите задължения, свързани с
условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното
законодателство в областта на селското стопанство по смисъла на чл.
63 от Регламент (ЕО) 1305/2013 г., при които помощта не се изплаща или се
оттегля изцяло или частично.
Събраните доказателства в административната преписка недвусмислено сочат на неизпълнение на поети договорни задължения от жалбоподателя, като правоотношенията са предмет на регламентация в Наредба № 29/2008 г. В чл. 2 от нея са точно формулирани целите й – да насърчава: растежа и създаването на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони; предприемачеството; развитието на интегрирания туризъм в тях. Неизпълнението на целите съставлява нарушение на европейските правни норми за подпомагане на такива микропредприятия. Ангажиментът за постигането им се поема с представянето на задължителен бизнес план, като доказателство за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за един некратък период от 5, съответно 10 години и то задължително водещи до реализация на целите по чл. 2 - чл. 16, ал. 2 от наредбата. Постоянна и непротиворечива е актуалната практика на Върховния административен съд, че неизпълнението на залегналите в бизнес плана финансови показатели съставлява и нарушение на договорно задължение. Това е задължението на бенефициера да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобрения бизнес план. Заложените в него финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта, поради което непостигането им води до необходимост от коригиране на размера на финансовата помощ. В този смисъл: решение № 2709 от 19.02.2020 г. по адм. дело № 9703/2018 г.; решение № 3184 от 28.02.2020 г. по адм. дело № 7468/20918 г.; решение № 5040 от 04.04.2019 г. по адм. д. № 4307/2018 г.; решение № 14727 от 29.11.2018 г. по адм. д. № 1006/2018 г.; решение № 5317 от 24.04.2018 г. по адм. д. № 1945/2018 г.; решение № 4933 от 3.04.2019 г. по адм. дело № 4912/2018 г. и др. - всички на ІV отд. на ВАС.
Следващото основно възражение на жалбоподателя е, че АО не е зачел задължителната сила на присъдата съгласно чл. 300 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Наистина постигнатото споразумение по НОХД съгласно нормата на чл. 383 от НПК има същите последици като присъдата и следователно същото има задължителна сила за АО и съдилищата. В чл. 300 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК е посочено, че тази задължителна сила касае дали е извършено деянието, дали същото е противоправно и извършено ли е виновно. Настина в споразумението е посочено, че от страна на жалбоподателя следва да се възстановят средства в размер на 7 982, 32 лева, което е било сторено. Освен това са били извършени и две прихващания за 1534,87 лева и 312 лева. Невярно е обаче твърдението на жалбоподателя, че имуществените вреди или правните последици следва да бъдат само тези, установени в споразумението, одобрено от наказателния съд. Това твърдение няма законова опора,като АО правилно е зачел задължителната сила на споразумението на горните основания и от общата получена като първа плащане в размер на 24 446 лева си били приспаднати сумите по споразумението и по извършените прихващия, като е определена окончателно дължимата сума в размер на 14 615,91 лева. Настоящата инстанция изцяло споделя аргументите на АО, законосъобразността на извършените приспадания и правилно определение на окончателно дължимата сума.
Досежно възражението за изтекла погасителна давност . В настоящия случай задължението за връщане на изплатеното първо плащане от предоставената финансова помощ по договора за финансово подпомагане на жалбоподателя, възниква от 30.5.2012 г., датата , на която е връчена Нотариалната покана за доброволно връщане на неоснователно получените суми. При това положение на основание чл. 171, ал. 1 от ДОПК давността за това публично вземане е 5 години и започва да тече от 01.01.2013 г. годината следваща годината, в която задължението е следвало да се плати. При наличие на наказателно производство, съгласно чл. 171, ал.1 ,т. 6 от ДОПК давността спира, като в този случай това е станало от 4.2.2016г. уведомление за образувано прокурорска преписка до датата на одобреното споразумение 7.10.2019г. Съгласно чл. 171, ал.1 т.1 от ДОПК давността спира и от момента на започване на производство по издаване на АУПДВ и това е 2.1.2020г., но не повече от една година т.е. до 1.1.2021г. Следователно изтеклата до този момент давност до 23.2.2021г. е 3години 3 месеца и 22 дни. С издаване на АУПДВ започва да тече нова петгодишна давност по силата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК от 23.2.2021г.която към настоящия момент давността също не е изтекла.
Или по изложените съображения съдът намира за неоснователно възражението в жалбата за погасяване на публичното вземане по давност.
При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК във вр. с с чл.37 от Закона за правната помощ, вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК,осми
състав на Административен съд Велико Търново
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Р.В. *** против Акт за публично държавно
вземане АУПДВ № 04/112/00156/3/01/04/01/23.2.2021г. издаден от Директор на ДФЗ
гр. В. Търново, с който на жалбоподателя е определена за възстановяване сумата
от 14 615,91 лева , като неоснователна
ОСЪЖДА И.Р.В. *** да заплати на ОД на
ДФ“Земеделие“ гр.В. Търново, ул. Н. Габровски“ № 71 сумата в размер на 100 –
сто- лева.
Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от
съобщаването му, пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: