№ 2559
гр. София, 03.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Р.П.М.М.
като разгледа докладваното от Р.П.М.М. Частно наказателно дело №
20241110209005 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
Наказателното производство по ДП № 1675/2020 г. по описа на 03РУ - СДВР, пр. пр. №
38079/2020 г. по описа на СРП е образувано за престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. ал.1 от НК
за това, че на 18.09.2020г. около 20.40ч. в гр. София, кв. Красна поляна, в заведение „К.“,
намиращо се в градинка срещу ул. Т.Л. № 10 е причинил средна телесна повреда на И. Р. Т.-
нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на Т..
С обжалваното постановление на Софийска районна прокуратура от 23.05.2024 г. е
прекратено наказателното производство на основание чл. 199, ал. 1 и чл. 145, ал. 4 от НПК.
Срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство е подадена жалба
от И. Р. Т., с ЕГН **********, в качеството му на пострадало лице, чрез адв. А. Т.. В жалбата
е застъпена позиция, че постановлението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Сочи се, че са налице достатъчно данни за извършени престъпления с правна квалификация
чл. 129, ал. 2 от НК и по чл. 325, ал. 1 от НК, излагат се подробни съображения в тази насока
и се моли съдът да отмени наказателното постановление. Изтъква се, че не са разпитани
като свидетели лица, които са възприели обстоятелства от значение за изясняване на
обстоятелствата по делото, както и че не е назначена повторна експертиза въпреки
оспорванията на пострадалия. Моли се за отмяна на обжалвания прокурорски акт.
Като съобрази материалите по делото, съдът констатира, че са проведени следните действия
по разследването:
При проведеното разследване са разпитани свидетелите-пострадалия И. Р. Т., който е
запознат с правата му по чл. 75 от НПК, също Я.М. А.С. и М.М.
И. Т. е разпознал като М.Д.Д. лицето, което му е нанесло ударите, отразено в протокола за
разпознаване на лица.
С оглед изграждане на обективна преценка от фактическа и правна страна, е бил разпитан и
1
другия участник в конфликта-св. М.Д. след завръщането му в България относно
възприятията му, свързани с инцидента.
Назначена и изготвена е двойна СМЕ.
От фактическа страна се установява, че на 18.09.2020 г. в гр. София, кв. Красна поляна,
пострадалият И. Р. Т. се намирал в заведение „К.“, находящо се в градинка срещу ул. Т.Л. №
10, заедно с А.С. и Я.М.Н. Децата на свидетелите И. Т., Я.М.Н.и А.С. играели в детска
площадка до заведението, където си правели импровизиран концерт и танцували. Около
20:30 часа децата на изброените свидетели им се оплакали, че е станал конфликт между тях
и други деца. Свидетелят И. Т. отишъл до детската площадка, за да разреши
неразбирателствата, като направил забележка на група момчета да не пречат на останалите
деца. Към 20:40 часа в заведението пристигнало едно от момчетата, на които направил
забележка свидетелят Т. – свидетелят К.М.Д., придружавано от неговия баща М.Д.Д..
К.М.Д. посочил към свидетеля И. Т. и казал на баща си „Това е той“. Двамата се
приближили към масата, на която седяли свидетелите И. Т., Я.М.Н.и А.С.. Между
свидетелите И. Т. и М.Д.Д. се осъществила физическа разправа, изразила се в размяна на
удари, вследствие на която на И. Т. били причинени травматични увреждания. След подаден
сигнал на телефон 112 на мястото пристигнал екип на СДВР, като полицейските служители
снели сведения и данни на част от присъствалите в заведението лица. Свидетелят И. Т.
разпознал М.Д.Д. като лицето, което му е нанесло ударите.
Посочената фактическа обстановка съдът установява на база на оценка на доказателствените
материали. Съдът намира, че по делото не е проведено пълно и всестранно разследване за
изясняване на всички относими към предмета на доказване обстоятелства. Не са изяснени
обстоятелства свързани с физическата разправа, за която са налице данни по делото, както и
не са установени по категоричен начин трявматичните увреждания на свидетеля И. Т., които
са от значение за правния извод за определяне на характера на телесната повреда. По делото
са налице противоречащи си показания на свидетелите И. Т. и М.Д.Д. са разразилата се по
между им физическа разправа. За проверка на техните показания не са събрани всички
допустими, относими и необходими доказателства и не са проведени всички възможни и
необходими действия по разследването. Не са разпитани управителят на заведение „К.“
А.Д.Д. както и В.М.Б. и М.Е.К. за които са налице данни, че са очевидци на случая, на които
са били взети данните от пристигналия екип на РУ към СДВР. Не са били изискали данни за
присъствали по време на инцидента служители от заведението, които е възможно да са
възприели обстоятелства от значение за предмета на делото.
Налице са противоречия между наличната по делото съдебномедицинска справка и
приложените документи от УМБЛАСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД от една страна и заключението
на СМЕ. В документите от УМБЛАСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД и съдебномедицинска справка
се съдържат данни за счупена челюст, а в заключението на СМЕ е отречено такова
увреждане без задълбочено обосноваване на този извод. В заключението на експертизата е
обоснована теза, че вследствие на избИ.ето на 6 зъба на И. Т. не се затруднява дъвченето му,
тъй като вследствие на заболяването парадонтоза тази способност е била намалена. В случая
2
не е ясно обсъден въпросът дали това свойство на зъбите е било изключено въобще или само
е било затруднено дъвченето, както и дали е настъпила качествена промяна, увеличила това
затруднение вследствие на счупването на тези 6 зъба. Не е обосновано дали и с какви
съображения вещите лица приемат, че е било затруднено говоренето. За отстраняване на
тези противоречия и непълноти следва да бъде назначена повторна експертиза, която да даде
пълно и обосновано заключение за преодолявае на тези неясноти.
Едва след извършване на пълно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото
следва да бъдат направени изводи от СРП дали е извършено деяние, дали то представлява
престъпление, дали до е от общ или от частен характер и кой е неговият извършител,
включително при съобразяване на задължителните указания на ТР 1/2023 г. на ОСНК на
ВКС.
В случая не са събрани всички относими и необходими доказателства, не е и изложена
приетата за установена от СРП фактическа обстановка, което прави обжалваното
постановление необосновано.
За пълнота на изложението следва да се посочи и че основният признак на изпълнителното
деяние по чл. 325, ал. 1 НК, чрез който се осъществява престъплението хулиганство, според
ръководните указания на ППВС 2/74 г.,са „непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред“, което трябва да се разбира в смисъл, че деецът трябва да изразява
брутална демонстрация против установения ред, изразявайки неуважение към обществото.
Престъплението по чл. 325 НК поначало се осъществява при пряк умисъл, когато
непосредствената цел на дееца е да наруши обществения ред и спокойствие, да скандализира
обществото. То обаче може да се осъществи и при евентуален умисъл. Например при
нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или извършване на други подобни
действия по чисто личен мотив тези действия могат да се квалифицират и като хулиганство
при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и
изразяват явно неуважение към обществото. Следователно субективната страна на
престъплението не се определя само от мотива или от целта на престъпника, а и от
съдържанието на неговия умисъл. Съдебната практика е еднопосочна, че личният мотив на
дееца да осъществи противоправно деяние спрямо пострадалия не изключва
съставомерността на хулиганството, но в тези случаи засягането на реда и общественото
спокойствие е косвен, страничен резултат от деянието, респективно позволява
квалифицирането му като извършено при евентуален умисъл. В случая в наказателното
постановление е обосновано защо представителят на прокуратурата приема, че не е
извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК при пряк умисъл, но постановлението не е
обосновано по отношение на въпроса дали се констатират обективните признаци на
престъпление с обсъжданата квалификация, както и, при положителен отговор на този
въпрос, дали от субективна страна такова престъпление е осъществено при наличие на
евентуален умисъл.
В тази насока съдът намира, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство е и недостатъчно обосновано, както и че не е е извършено достатъчно пълно,
3
задълбочено и всестранно изследване на обстоятелствата по делото.
В изключителна компетентност на прокуратурата е да прецени кое лице за какво
престъпление да привлече към наказателна отговорност и дали да стори това, но изводът за
липса на деяние или престъпление като основание за прекратяване на досъдебно
производство, както и дали дадено деяние представлява престъпление от частен характер,
следва да бъде обоснован и направен след провеждане на разследване за изясняване всички
обстоятелства, относими към случая.
С оглед изложеното съдът намира обжалваното постановление за необосновано и
незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.
С оглед изложеното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление на Софийска районна прокуратура, с което от
23.05.2024 г. е прекратено наказателното производство по ДП № 1675/2020 г. по описа на
03РУ - СДВР, пр. пр. № 38079/2020 г. по описа на СРП.
ВРЪЩА делото на СРП за продължаване на производството съобразно с указанията,
съдържащи се в мотивната част на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред СГС в седемдневен срок от
съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4