№ 101
гр. С. , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря Владимира С. Писюзева Иванова
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20205530103355 по
описа за 2020 година
Предявени са главен и евентуален иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Ищецът В. твърди в исковата си молба, че осъществявал основно дейностите по
водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване,
проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на
водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на Област С. и
Община Т.. Бил и потребител на ел.енергия относно притежавания обект с ИТ № - - П.,
Община Т., който бил присъединен към електропреносната система посредством
Електропровод „В." 20 kV, негова собственост, като понижаването на доставената ел.
енергия се извършвало със съоръжения негова собственост. Измерването на консумираната
ел. енергия на този обект се осъществявало посредством собствения му трафопост на ниво
ниско напрежение (НН). Първият ответник, със старо наименование Е.Р., притежавал
лицензия за разпределение на електрическа енергия №140-07/13.08.2004 г., издадена от
ДКЕВР и осъществявал дейност по разпределение на ел. енергия и свързаните с това
мрежови услуги. По силата на чл. 41 от ОУ на същия, всеки ползвател му дължал цена за
пренос. Вторият ответник притежавал лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия № Л-141-11/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР и осъществявал дейност по
снабдяване на потребителите /клиентите/ с електрическа енергия. По силата на чл. 42 от ОУ
на същия, клиентът заплащал изчислената сума за пренос по електроразпределителната
мрежа и мрежови услуги, на него, вместо на първия ответник Е.Ю.. През периода от
23.07.2015 г. до 27.08.2015 г. ищецът заплатил на втория ответник цена на ел. енергия по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - П.,
1
намираща се в общ. Т., за август 2015 г., 11 390.79 лева по фактура № **********/31.08.2015
г., която представлявала начислена от ответника във фактурата цена на ел. енергията по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение. За другите цени по същата фактура
ищецът нямал претенции и те не били предмет на настоящата му искова молба. Посочените
в Раздел II, т.1 от исковата молба суми били измерени и отчетени при измерване на
ел.енергия на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в
ЗРУ 20 KV /киловолта/ в П.. Измерването по този начин и на това място водело до
увреждане на ищеца, изразяващо се в начисляване за заплащане на по-големи суми.
Съгласно чл. 14 от ПИКЕЕ, при отдаване на ел.енергия от електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа, към потребител, мястото на измерване било на страната с
по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако имало такава
трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната,
съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 29, ал. 4 от Наредба №
6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод,
собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на
електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху
фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със СТИ и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и
договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. В конкретния случай
границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие
и ищеца била Подстанция „Т." 20 kV, след която започвал собствения на ищеца
Електропровод „В." 20 kV, който бил с дължина от около 7,700 км, започвал от
Подстанцията и достигал до ЗРУ 20 KV /киловолта/ на П., като от същия имало отклонение
с дължина от 700 метра, което достигало до ЗРУ 20 KV /киловолта/ на Помпена станция
„О.". И електропроводът „В." 20 kV, и посочените две ЗРУ и помените станции, в които се
намирали ЗРУ, били собственост на ищеца. С оглед на това, измервателното средство,
отчитащо използваната от него ел.енергия, следвало да бъде монтирано на тази граница -
между Подстанция „Т." 20 kV и Електропровод „В." 20 kV, в електрическата уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение,
в самите ЗРУ на ПС „О." и ПС „К.". В тази връзка отправил няколкократни писмени искания
до първия ответник за промяна на мястото и нивото на измерване. С писмо изх. №
1748/23.10.2008 г., в отговор на изпратено му от същия писмо, му изпратил приложени
документи, за следните обекти: Подстанция „Т." - извод „В." /т.е. за електропровод „В."/;
Извод „Р.“; Вик – З. и ПС Х.. След получаването му, Е.Р., извършил промяна по отношение
на всички останали обекти, посочени в писмото, на мястото и нивото на измерване, като
енергията се измервала на ниво СН. Единствено по отношение на Електропровод „В." това
не било сторено. Поради това му изпратил следващо писмо изх. № 2013/05.12.2008 г., с
което отново изрично посочил, че желае да бъдело изместено мястото и нивото за
2
измерване, от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция Т.,
като били посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които изисквал
промяната: ИТ № - - Помпена станция „О." с. О. - ИТ - „ВиК" с. К. /сега с наименование
Помпена станция „К."/ с. К.. На това негово искане първият ответник му изпратил писмо
изх. № 01/09.01.2009 г., с което го уведомил, че следвало да му предостави документи за
собственост на Електропровод 20 kV извод „В.", което било необосновано, защото такива
му изпратил още с първото си писмо изх. № 1748/23.10.2008 г. Бил собственик
Електропровод „В." 20 kV, на Помпена станция „О." с.О., на Помпена станция „К.", и на
намиращите се в тях ЗРУ, като към писмата били приложени и съответните документи,
доказващи собствеността. Независимо от това, първият ответник не изпълнил задълженията
си и продължил да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен
период. Безспорно било, че ищецът бил собственик на Електропровод „В." 20 kV, на
Помпена станция „К.", и на намиращите се в тях ЗРУ от 29.12.1995 г., когато били включени
в капитала му със заповед № 135/12.12.1995 г. на Кмета на Община Т., с която на основание
чл. 2 от НДИ му се предоставяли и на акт за приемане и предаване на основни средства, с
който тези активи му били предадени. За същите бил подписан акт обр.16 и издадено
разрешение за ползване № 261/09.09.1995 г. В случай че първият ответник бил изпълнил
законовите си задължения и уважил искането на ищеца за промяна на мястото и нивото на
мерене на доставената ел. енергия, от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПО „К.", на
ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Т." 20 kV, и за този обект
ищецът щял да заплаща цена на ел. енергия по цени на средно напрежение. По този начин,
за процесния период, дължимата от ищеца цена на ел. енергията за процесния обект щяла да
бъде 8 528.03 лева, и платената над нея се явявала за него имуществена вреда в размер на 2
862.76 лева. Тъй като всички процесни суми били заплащани от ищеца на втория ответник,
в случай, че съдът отхвърлел иска му против първия ответник, за него възниквал правен
интерес да иска вторият ответник да бъдел осъден да му заплати /върне исковата сума за
нанесените му имуществени вреди. Искането е да се осъди първият ответник „Е.Ю.“ Е., да
заплати на ищеца сумата от 2862.76 лева за обезщетение на причинени му имуществени
вреди от платена в същия размер цена на ел. енергия по ел. разпределителната мрежа до
обект на ниско напрежение - П., ИТН -, за периода 23.07.2015 г. - 27.08.2015 г., по фактура
№ **********/31.08.2015 г., и законна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба
в съда до изплащането й, а в случай, че съдът отхвърли този му иск, да осъди вторият
ответник Е.С. Е., да му заплати същата сума от 2862.76 лева за обезщетение на причинени
му имуществени вреди от платена в същия размер цена на ел.енергия по
ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - П., ИТН -, за периода
23.07.2015 г. - 27.08.2015 г., по фактура № **********/31.08.2015 г., и законна лихва върху
същата сума от подаване на исковата молба в съда до изплащането й. Претендира разноски.
Ответниците „Е.Ю.“ Е. и Е.С. Е. оспорват предявените искове, който молят съда да
отхвърли, като неоснователни и им присъди сторените по делото разноски, с възражения и
доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор, а в съдебно заседание, редовно
3
призовани, не изпращат представители.
Третото лице З. – помагач на страната на привлеклите го ответници, редовно
призовано, представя само писмени становища по електронната поща, които поради това
съдът остави без разглеждане, защото в задължителната си практика ВКС приема, че
специалният ГПК все още не предвижда (с влезли в сила норми – б.р.) ред за осъществяване
на съдопроизводствени действия по електронен път, поради което съдилищата не могат да
приемат такива електронни изявления в качеството си на орган на съдебната власт, и
никакви процесуални действия (включително и становища на подпомагащи страни по
делото – б.р.) не могат да бъдат извършвани в електронна форма, а извършените такива са
недействителни и не могат да бъдат взети предвид, а следва да бъдат оставени без
разглеждане (Опр. № 179-2015-IVг.о.). Тази практика не търпи промяна от нормите на
ЗЕДЕУУ, защото се дерогират от специалните такива на ГПК, нито от обявеното с решение
на НС от 13.03.2020 г. извънредно положение в Република България, защото срокът му бе
удължен само до 13.05.2020 г. (Решение на НС от 3.04.2020 г., Oбн. ДВ, бр. 33 от 7.04.2020
г.), нито от продължаващата и към момента извънредна епидемична обстановка, защото през
времетраенето й нормите на чл. 6а, ал. 4 и 5 ЗМДВИПОРНСПП (Обн. ДВ, бр. 28/2020 г.,
Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) предвиждат само ред за връчване
от съда на съобщения и книжа на посочения от страната електронен адрес, ако същата е
поискала връчването им да става по електронен път, както и отлагане на делото в случаите
по чл. 6а, ал. 5 от с.з., но не и извършване от самите страни на съдопроизводствени действия
по електронен път, а създадените със ЗИДГПК (Обн. ДВ, бр. 110/2020 г.) норми на новата
Глава XIа ГПК, озаглавена „Процесуални действия и актове в електронна форма“, все още
не са действащи, защото влизат в сила на 30.06.2021 г. (§28 ПЗР на ЗИДГПК ДВ 110/2020
г.). В съдебно заседание, редовно призовано, третото лице – помагач не изпраща
представител и не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите
след предявяването на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
Не е спорно, а се установява и от представените от ищеца и неоспорени от
ответниците и подпомагащата ги страна фактура № **********/31.08.2015 г. и платежно
нареждане, преценени съвкупно с т. А- 1-3 на заключението на назначената по делото
комплексна съдебно технико – икономическа експертиза, което съдът възприема, поради
неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, че на
31.08.2015 г. вторият ответник е издал на ищеца процесната фактура №
**********/31.08.2015 г., с която му фактурирал за плащане цена на доставена ел.енергия и
мрежови услуги в общ размер от 18 711.19 лева с ДДС, от която 14 485.64 лева е цената на
доставената до процесния обект ниско напрежение с ИТН - – ЕИ ВиК с. К., за отчетен
период 23.07.2015 г. - 27.08.2015 г., ел. енергия (л. 5-6 и 176). Сумата по тази фактура с ДДС
4
е платена от ищеца на издалият я втори ответник с платежно нареждане от 04.09.2015 г. (л. 7
и 176).
Страните не спорят, че през този отчетен период, вторият ответник е имал качеството
на краен снабдител с електроенергия за територия, в която попада и посочената в тази
фактура Помпена станция „К.“- ИТН -. Не спорят и по факта, че са били обвързани от
валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на електроенергия при
общите условия, одобрени с решението на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008 г. (л. 127-150),
при регулирани от ДКЕВР/сега КЕВР цени на електроенергията. Не са спорни и
обстоятелствата, че през същия отчетен период, вторият ответник е имал качеството на
оператор на електроразпределителната мрежа по смисъла на §34б, б. "а" от ЗЕ, за
територията, в която попада същата Помпена станция "К."- с. К., ИТН -.
Считано от 01.07.2008 г., с Решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената за
ползване на мрежата се разделя на цена за достъп до и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа. Поради това на 24.09.2008 г. първият ответник „Е.Ю.“ Е.
(преди с фирма Е.Р.) е изпратил до ищеца представеното по делото писмо (л. 78). С него му
посочил, че по проект за идентифициране на обекти на клиенти, присъединени със
собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в
подстанцията, не начислява за тези от тях, които са му изпратили необходимите документи,
цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане в сила на решението на ДКЕВР. В
писмото е посочено още, че все още не са получени от ищеца такива доказателства за
собствеността му върху посочените в него електропроводи, присъединени към ел.
подстанции, като е посочено и какви могат да бъдат тези доказателства. Ищецът отговорил с
писмо от 23.10.2008 г., че изпраща документи за собственост на обектите, присъединени със
собствени електропроводи към ел.подстанции, чието мерене се осъществява в същите, на
първо място сред които е и процесният обект, захранен от Подстанция Т. – извод „В.” (л.
79). В писмото ищецът посочил, че пР.га заповед на Община Т. за предоставяне за
експлоатация и поддържане на обект: ПС Д. – ел. провод и трафопостове на ВиК – С.,
извлечение от счетоводните си книги по сметка за счетоводните записвания на
съоръжението, официална и актуална скица на ел.провода и образец 16, разрешение за
ползване.
На 05.12.2008 г. ищецът изпратил и до втория ответник писмо, с което поискал да
бъде изместено поле мерене, от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение
20 kV в Подстанция Т. на негови измервателни точки, сред които и процесната ИТН - ВиК с.
К., които се захранват от ел.провод 20 kV „В.”, негова собственост (л. 80). Добавил, че
документите за собствеността му е представил с писмото си от 23.10.2008 г. На 09.01.2009 г.
вторият ответник му изпратил отговор, че трябва да му представи документи за собственост
на ел.провод 20 kV извод „В.” п/с Т. (л. 80). По делото няма данни и за процесния
фактуриран период от 23.07.2015 г. до 27.08.2015 г. да е започнала процедура по промяна за
процесния обект на мястото на измерване от страна на ниско напрежение към страна на
5
средно напрежение.
От т. IV-2 на ЗКСТИЕ се установява, че през същия процесен период от 23.07.2015 г.
до 27.08.2015 г., измерването на потребената от ищеца ел. енергия по процесната фактура, за
обект Помпена станция „К.“, ИТН -, е извършвано на ниво ниско напрежение в ЗРУ в
Помпена станция „К.“ (л. 174).
От представените от ищеца и неоспорени от ответниците и подпомагащата ги страна
доказателства по делото се установява, че ищецът е собственик от 12.12.1995 г. на Помпена
станция „К.“, на намиращото се в нея ЗРУ и на електропровод „В." 20kV, свързан с
Подстанция „Т.“, когато същите са му предоставени безвъзмездно на основание чл. 2, ал. 1
НДИ (отм.), за стопанисване и управление, от Община Т., и вписани в счетоводния му
баланс (§7, ал. 2 ПЗР на ЗМСМА и чл. 2, ал. 2 ЗОС). Това е видно от представените от същия
по делото заповед № 135/12.12.1995 г. на Кмета на Община Т., акт за приемане и предаване
на основни средства от Община Т. на „ВиК“ С. на следните обекти и принадлежностите им:
Трафопост 1х630 към П.С. Д. /старо наименование на Помпена станция „К.“/, Трафопост
1х400 към П.С. О., електропровод 20 кв. от подстанция Т. до П.С. Д. с отклонение към П.С.
О., Кабелно захранване на П.С. Д. и П.С. О. от съответния трафопост и извадка от
инвентаризационен опис, протокол обр. 16 и разрешение за ползване (л. 81-88). Поради това
са неоснователни възраженията за противното на ответната страна.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният срещу
първия ответник главен иск по чл. 49 ЗЗД е основателен и следва да се уважи. С чл. 29, ал. 3
от действащите през процесния период ПТЕЕ (Обн. ДВ, бр. 66/2013 г., в ред. им преди изм.
ДВ, бр. 39/2014 г.), е предвидено изрично задължението за потребителите на ел.енергия,
присъединени към електроразпределителната мрежа, да заплащат на крайния снабдител, не
само цена за доставената ел. енергия, но и цена за достъп до електроразпределителната
мрежа, и цена за пренос по същата мрежа, които цени се определят от ДКЕВР/сега КЕВР. А
според чл. 29, ал. 1 от същите ПТЕЕ (в ред. им към ДВ, бр. 39/2014 г.), мрежовите услуги се
заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна
електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и
договорите по чл. 11, т. 1-3, по утвърдените от КЕВР цени. Според чл. 14, ал. 1 от
действащите за процесния период ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 98/2013 г., сега отм.), които са
приложими в случая, защото по делото няма данни за други уговорки между страните, при
отдаване на ел. енергия от електропреносната/електроразпределителната мрежа, към
потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия
трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяването му към
електропреносната или електроразпределителната мрежа. Доколкото в случая няма данни по
делото да е налице "понижаващ трансформатор“ на ищеца, приложима е била втората от
посочените две хипотези. Или мястото на измерване е мястото на присъединяване към
електроразпределителната мрежа.
6
Според чл. 120, ал. 1 ЗЕ (в ред.му преди изм. ДВ, бр. 21/2021 г.), електрическата
енергия, доставена на потребителите, се измерва със средства за търговско измерване -
собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на потребителя.
А според чл. 120 ал. 2 ЗЕ, границата на собственост върху електрическите съоръжения и
мястото на средствата за търговско измерване се определят съгласно изискванията на
наредбата по чл. 116, ал. 7 ЗЕ и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ/посочените ПИКЕЕ.
Нормата на чл. 29 ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. (посочената в чл. 120, ал. 2 ЗЕ – б.р.)
предвижда, че когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.
По делото е безспорно установено с оглед изложеното, че ищецът е собственик на
Електропровод „В.“, през който е доставяна за процесния период електроенергия за
собствения му процесен обект Помпена станция „К.“, на ниво средно напрежение, по
собствения му Електропровод „В.”. А посочените норми налагат извода, че в тази хипотеза
на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод, от значение за определяне
на мястото на търговско измерване е единствено границата на собственост на
ел.съоръженията, а не дали потребителят е присъединен към
електропреносната/електроразпределителната мрежа. Поради това е неоснователно
възражението на ответниците в отговора им, че мястото на търговско измерване е това,
където процесният обект на ищеца е бил присъединен към електроразпределителната мрежа
към момента на присъединяването му през 1995 г., на ниво ниско напрежение (Р 227-2013-II
т.о.).
От заключението на комплексната експертиза е видно, че за процесния обект
Помпена станция „К.“ е доставяна през процесния период електроенергия на ниво средно
напрежение по собствения на ищеца Електропровод „В.“, а трансформирането й от ниво
средно напрежение до ниво ниско напрежение се е извършвало от съоръжения, разположени
в процесната помпената станция, която също е собственост на ищеца. При това положение,
с оглед изложеното, се налага извода, че средството за търговско измерване не е било
поставено на нормативно определеното в чл. 120 ЗЕ място, защото не е било разположено
на границата на собствеността - в Подстанция Т., откъдето се захранва собственият на
ищеца електропровод „В.” (т. IV-4 ЗКСТИЕ, л. 174).
При това положение се налага извода, че служителите на първия ответник "Е.Ю.“ Е.,
в качеството му на оператор на електроразпределителната мрежа по смисъла на §34б, б. "а"
ЗЕ за съответната територия, на които той е възложил тази работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД,
са били длъжни съгласно чл. 120 ЗЕ да променят мястото на измерване на електрическата
енергия, като поставят СТИ на границата на собствеността на електропровод "В.". Ако го
бяха сторили, отчитането на потребената от ищеца електроенергия през процесния период
7
от 23.07.2015 г. до 27.08.2015 г. щеше да се извършва на ниво средно напрежение, а не на
ниво ниско напрежение. От т. А-5 на ЗКСТИЕ се установява, че дължимата цена на
ел.енергия за процесния обект по цени на свободния пазар за средно напрежение за
процесния период от 23.07.2015 г. до 27.08.2015 г. би била 7327.67 лева с ДДС (л. 176).
Налице е следователно разлика от 7157.97 лева с ДДС между заплатената от ищеца цена на
енергията на ниво ниско напрежение за процесния период и обект, и цената на средно
напрежение на свободния пазар (т. А-6 от ЗКСТИЕ, л. 176).
Изложеното налага извода, че противоправното бездействие на служителите на
първия ответник, изразяващо се в неизвършването на промяна на мястото на измерване на
електрическата енергия, е причинило на ищеца имуществена вреда – загуба в размер на
заплатената от същия на втория ответник разлика по процесната фактура, в размер на
7157.97 лева с ДДС, представляваща неблагоприятно намаляване със същата на
имуществото му. Пряката причина връзка между това тяхно противоправно бездействие и
тази вреда се обуславя от обстоятелството, че ако беше променено мястото на измерване на
електрическата енергия на ниво средно напрежение, ищецът би заплатил със 7157.97 лева
по-малка цена за доставената му ел.енергия по процесната фактура. Без правно значение за
наличието на тази причинна връзка и размера на вредата е предприемането от същия на
действия за регистрация на свободния пазар на електрическа енергия, каквито възражения се
правят в отговора, защото за исковия период такова нормативно задължение не е
съществувало за него.
Ето защо съдът намери, че предявеният от ищеца против първия ответник главен иск
за исковата сума от 2862.76 лева (чийто размер ищецът не е увеличил до причинената му
вреда от 7157.97 лева, по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, поради което до този предявен от него
размер, този му иск следва да се уважи, като основателен, с оглед диспозитивното начало в
процеса - чл. 6, ал. 2 ГПК), представляваща обезщетение по чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД, за
причинената му горепосочена имуществена вреда – загуба от неизвършване на промяна на
мястото на измерване на електрическа енергия за процесния обект, изразяваща се в
платената от същия по-голяма цена за електрическа енергия на втория ответник за исковия
период от 23.07.2015 г. до 27.08.2015 г. по процесната фактура № **********/31.08.2015 г.,
и законна лихва върху тази сума от подаване на исковата му молба в съда на 31.08.2020 г. до
изплащането й, се явява основателен и следва да се уважи.
При този изход на делото по главния иск по чл. 49 ЗЗД против първия ответник,
съдът не следва да разглежда предявеният от ищеца евентуален иск по чл. 49 ЗЗД срещу
втория ответник, защото условието (отхвърляне на главния иск), от сбъдването на което
ищецът е обусловил разглеждането му, не е настъпило. Поради това този евентуален иск
следва да се остави без разглеждане, а производството по делото по същия да се прекрати (в
този смисъл и Опр. № 82-2009-I т.о.). Поради това на втория ответник следва да се присъдят
сторените от него разноски по делото за същия евентуален иск, в общ размер от 298.75 лева
(от които 148.75 лева внесено възнаграждение за вещите лица и възнаграждение по чл. 78,
8
ал. 8 ГПК в размер от 150 лева по чл. 25, ал. 1 НЗПП, тъй като е юридическо лице,
защитавано в настоящото производство от юрисконсулт), които следва да бъдат възложени в
тежест на ищеца (чл. 78, ал. 4 ГПК, в този смисъл и Опр. № 89-2010-I т.о., и Опр. № 82-2009-
I т.о.). При този изход на делото по главния иск срещу първия ответник, само ищецът има
право да му се присъдят сторените от него разноски по делото по същия му иск, в общ
размер от 412.01 лева (от които 114.51 лева внесена д.т. за производството и 297.50 лева
внесено възнаграждение на вещите лица), които следва поради това да бъдат възложени в
тежест на първия ответник, който при този изход на делото няма право на разноски (чл. 78,
ал. 1 и 3 ГПК). На подпомагащата страна не се присъждат разноски (чл. 78, ал. 10 ГПК).
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ”Е.Ю.” Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, да заплати по
банкова сметка с IBAN: ----, на В., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата от
2862.76 лева за главница от неплатено обезщетение по чл. 49 ЗЗД за имуществена вреда –
загуба от неизвършване промяна на мястото на измерване на електрическа енергия,
изразяваща се в платена цена за същата енергия за периода от 23.07.2015 г. до 27.08.2015 г.
по фактура № **********/31.08.2015 г., издадена от „Е.“ Е., и законна лихва върху същата
главница от 31.08.2020 г. до изплащането й, както и сумата от 412.01 лева за разноски по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от В. с п.а., евентуален иск по чл. 49 ЗЗД,
за осъждането на „Е.“ Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, в случай на
отхвърляне на предявения срещу ”Е.Ю.” Е. главен иск по чл. 49 ЗЗД, да му заплати по
банкова сметка с IBAN: -, сумата от 2862.76 лева за главница от неплатено обезщетение по
чл. 49 ЗЗД за имуществена вреда – загуба от неизвършване промяна на мястото на измерване
на електрическа енергия, изразяваща се в платена цена за същата енергия за периода от
23.07.2015 г. до 27.08.2015 г. по фактура № **********/31.08.2015 г., издадена от „Е.“ Е., и
законна лихва върху тази главница от 31.08.2020 г. до изплащането й, и ПРЕКРАТЯВА
поради това производството по настоящото гражданско дело № 3355 по описа за 2020 г. на
Старозагорския районен съд В СЪЩАТА МУ ЧАСТ, по този евентуален иск.
ОСЪЖДА В. с п.а., да заплати на ”Е.” Е. с п.а., сумата от 298.75 лева за разноски по
делото при прекратяването му по неразгледания евентуален иск.
ДЕЛОТО е разгледано и решено при участието на третото лице З., с ЕИК -, със
седалище и адрес на управление -, като помагач на страната на привлеклите го ответници
„Е.Ю.“ Е. с п.а. и „Е.“ Е. с п.а.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
9
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
10