Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260162
гр. Пловдив, 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, VІІ-ми граждански
състав в закрито заседание
на 05.02.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФКА
МИХОВА
БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
като
изслуша докладваното от съдията Ст.Михова
гр.д. N 65
по описа на ПОС за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435, ал.2,
т.7 от ГПК.
Обжалва се от длъжника по изпълнението „Асец Плюс“ЕООД, ЕИК:**********,
представлявано от управителя Л.М. , Постановление
от 03.09.2020г. на ЧСИ Константин
Павлов по изп.д. №117/2020г., с което на
длъжника са определени за заплащане такси и разноски по ТТРЗЧСИ в общ размер от
707,81 лева. Поддържа в жалбата оплаквания за незаконосъобразност на
постановлението относно основанието и размера на определените с него за заплащане такси и се настоява за отмяната му. Релевират се оплаквания, че
таксите са определени неправилно от съдебния изпълнител върху материален интерес в размер от 5212,81
лева , като не е взета предвид молбата на взискателя от 25.06.2020г. , с която е поискано
производството по делото да бъде прекратено
и не желае да бъде събирана сумата по изпълнителния лист над 2200 лева,
които са били заплатени от длъжника на взискателя. Длъжникът твърди,че с така депозираната молба изпълнението е изоставено от взискателя, същият
е определил окончателно размера на дълга по изпълнителното дело от 2200
лева , върху която сума следва да се начислят таксите
и разноските по делото съгласно ТТРЗЧСИ.
В срока
по чл.436, ал.3 от ГПК не са постъпили възражения срещу жалбата от взискателя.
Постъпили
са писмени обяснения от ЧСИ Константин Павлов по реда на чл.436 ал.3 ГПК, като е изразено
становище относно неоснователността на жалбата.
Съдът
установи следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна,
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, изпълнена е процедурата
по чл. 436 ал. 3 от ГПК.
Разгледана по
същество е частично основателна, поради следното:
Изпълнителното дело е
образувано по молба от 30.01.2020 г., подадена от взискателя П.Д.П., ЕГН: **********,
за събиране на непогасено парично задължение от
длъжника „Асец Плюс“ЕООД, ЕИК:**********, възлизащо в размер на 1200
лева- неплатена главница по договор за паричен заем от 29.12.2016г., сумата от
3400 лева-неустойка по чл.3 от договора ,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 20.12.2019г. до
окончателното й изплащане, както и разноски в размер от общо 400 лева, съгласно
представен изпълнителен лист от 13.01.2020г., издаден по ч.гр.д.№21142/2019г.
по описа на РС-Пловдив.
На 25.06.2020г. по
изпълнителното дело е подадена молба от взискателя, с която моли същото да бъде
прекратено , поради постигнато с
длъжника споразумение, по което на
взискателя е била изплатена сума в размер от 2200 лева, включваща и разходите направени от него.В молбата е
посочено също, че взискателят не
желае събиране на вземането в останалата
част по изпълнителния лист и моли за прекратяване на делото , след
заплащане от длъжника на дължимите такси.
На 03.09.2020г. съдебният изпълнител е издал обжалваното
постановление , с което е начислил за заплащане от длъжника на такси и
разноски по ТТРЗЧСИ в общ размер от
707,81 лева, от които такси -674,41 лева с вкл. ДДС и 33,40 лева-разноски. Видно е от
постановлението , че дължимата от длъжника пропорционална такса по т. 26 от Тарифата в размер от 437,01 лева без
ДДС , е начислена от съдебния изпълните върху цялата събираема сума по
изпълнителния лист в размер от 5212,67 лева.
При тези данни по
делото съдът намира оплакването на длъжника за неправилно определена от ЧСИ пропорционална
такса по т.26 от ТТРЗСИ за основателно.
Въззивният съд приема, че действително дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
от длъжника е в размер на 196 лева без ДДС , респективно 235,20 лева с вкл. ДДС , начислена по б. "в" от посочената
точка от Тарифата върху сумата 2200 лв., в какъвто размер взискателят е приел,
че вземането му е изцяло погасено и е уведомил за това ЧСИ. В практиката си ВКС
непротиворечиво приема, че длъжникът е задължен за разноските по изпълнението,
възложено на ЧСИ, вкл. за пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ,
дори когато е платил в срока за доброволно изпълнение. Когато плащането е
извършено след започване на принудително изпълнение длъжникът е задължен за
посочената пропорционална такса независимо дали е извършил плащането директно
на взискателя или по изпълнителното дело по сметката на ЧСИ. /така в решение №
640/04.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г. на ВКС/. Затова длъжникът по начало дължи
такса по т. 26 от ТТРЗЧИ, която обаче следва да се определи по размера на
събраната сума за погасяване на вземането. Начисляването на пропорционална
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
върху суми, които не са платени било пряко на взискателя, било по
изпълнителното дело чрез ЧСИ, е незаконосъбразно. След като ЧСИ е бил уведомен
от взискателя, че с директното плащане на сумата 2200 лв. от длъжника е
погасено задължение му, то събраната сума е в размер на 2200 лв. и таксата по
т. 26 от Тарифата следва да се начисли върху нея.За непогасената част от
вземането, в случай че взискателят прецени, че има такава, той има право да
образува ново изпълнително дело, въз основа на издадения в негова полза
изпълнителен лист, по което дело ще бъде начислена и събрана дължима по т.26 от ТТРЗЧСИ такса върху
остатъка от вземането му. Без значение в процесния случай е обстоятелството, че
взискателят не е уведомил ЧСИ защо счита, че задължението на длъжника е изцяло
изпълнено чрез плащане на посочената сума от 2200 лева, която е в по-малък
размер от вземането по изпълнителния лист. Таксата се дължи върху платената сума, с
която взискателят е приел, че се погасяват изцяло вземанията му,а не върху
събираемата по изпълнителния лист сума. Това произтича от смисъла на т. 1 от
Забележката към т. 26 от ТТРЗЧСИ,
съгласно която дори при частично събиране на паричното вземане таксата се
събира в размер, съответстващ на събраната сума. Цитираната от ЧСИ съдебна
практика в мотивите му по чл.436 ал.3 ГПК, е неотносима към настоящия правен спор, тъй като касае различна фактическа
обстановка, при която длъжникът е платил директно на взискателя цялата
събираема сума по изпълнителния лист.
От изложеното следва, че ЧСИ не е имал право да начисли и иска плащане на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧИ върху по-висок размер от 2200 лв., в
който размер взискателят е приел, че е напълно удовлетворен с извършеното от
длъжника пряко плащане.
С оглед на така изложените съображения, начисляването от ЧСИ на такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
за разликата над 235,20 лева с вкл.ДДС , се явява незаконосъобразно, поради
което в тази си част жалбата следва да бъде уважена и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ
следва да се намали до действително
дължимия от длъжника размер от 235,20
лева с ДДС.
По отношение на останалите начислени с обжалваното постановление от
съдебния изпълнител такси и разноски
по ТТР към ЗЧСИ: т.4. За изпращане по пощата на призовка,
препис от жалба, уведомление и книжа в размер от 10 лева; по т.5. За изготвяне
и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка,
препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на
взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от ГПК
, в размер от 20 лв.; т.9. За налагане на
запор без извършване на опис, включително върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК, в размер от 15 лева;т.10. За искане до
съдията по вписванията за вписване или вдигане на възбрана, в размер от 30
лева; т.11. За присъединяване на взискател в размер от 50 лева; т.31. за
направени разноски във връзка с изп. действия:
банкови такси и комисиони-1,50 лева;държавна
такса за вписване на възбрана-4,80 лева; справка в ИКАР за снабдяване с
информация за имуществото на длъжника-7,50 лева; държавна такса към АВп. за
снабдюване с препис от акт-1,40 лева; справка в регистрите на БНБ за открити на
името на длъжника банкови сметки-1,20 лева , съдът намира, че правилно са определени
и начислени от съдебния изпълнител и няма правно основание , което да
освобождава длъжника от заплащане на горепосочените такси и разноски. Съгласно
нормата на чл.79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично
изброените случаи, какъвто настоящият не е . Длъжникът не е изпълнил в срок паричното си задължение,
поради което с поведението си е станал причина взискателят да се снабди с
изпълнителен лист и образува изпълнително производство срещу
него.Начислените и заплатени от
взискателя авансови такси не надвишават размерите предвидени в ТТР към ЗЧСИ,
нито са за неприложени способи.Поради тази причина постановлението на съдебния
изпълнител в тази му част е правилно, а жалбата на длъжника-неоснователна.
По
разноските в настоящото производство: Настоящият състав намира, че
производството по разноските (каквото по същността си е производството по
настоящото дело, доколкото единствения според въпрос е за размера на
разноските, определени в изпълнителното производство) не е самостоятелно
производство и по него страните не си дължат разноски. Съгласно константната
съдебна практика на ВКС, в производствата относно
дължимостта и размера на разноските, не се допуска кумулиране на нови
задължения за разноски и разпоредбата на чл. 81 ГПК
не намира приложение (в този смисъл и определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч.
гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г.
по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о. ВКС). Предвид изложеното в полза на
жалбоподателя не следва да се присъждат разноски по делото.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ постановление от 03.09.2020г. на ЧСИ Константин Павлов по изп.д.№ 117/2020г., в частта, в която е приета за дължима от длъжника „Асец Плюс“ЕООД, ЕИК:********** , таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ
за разликата над сумата от 235,20 лева с вкл. ДДС.
ОСТАВЯ без уважение жалбата на длъжника „Асец Плюс“ЕООД,
ЕИК:**********, против постановление от
03.09.2020г. на ЧСИ Константин Павлов по
изп.д.№ 117/2020г., в останалата част.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.