Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                   Година 24.06.2015                         Град ...  

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                               Петнадесети  граждански състав

На двадесети март                                                             Година две хиляди и петнадесета

В публичното заседание в следния състав

                                                                                                       Председател : Олга Златева

                                                                                              

Секретар Е.Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Олга Златева

гражданско дело номер 382 по описа за 2014 година.

 

         Производството по настоящото дело е образувано по иск на „...” ООД против И.Н.И. по чл. 203 ал. 2 от КТ. Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 188/01.08.2008г. ответницата заемала длъжността „управител на хотел” с код по НКПД 13153013 до прекратяване на трудовото правоотношение по нейна молба с предизвестие вх.№84/24.11.2011г., прекратено със заповед №05-ДЮ/30.11.2011г. на основание чл.326, ал.1 от КТ вр чл.220, ал.1 от КТ, считано от 01.12.2011г. Сочи, че единственото работно място, заемано от ответницата по време на трудовото й правоотношение, бил стопанисваният и притежаван от ищеца Термо спа хотел „...”, находящ се в ..., общ...., област ..., където в качеството си на управител на хотела в правомощията и задълженията на ответницата било да ръководи и организира цялостната дейност на хотела, в това число обслужване на клиенти /резервация, кореспонденция и финансови взаимоотношения/, да организира и контролира оперативната финансова дейност на хотела, да контролира състоянието на финансовата отчетност и да отговаря за опазване имуществото на хотела, реда и финансовата дисциплина. За тези нужди ответницата ползвала самостоятелна стая, оборудвана с необходимата компютърна техника, като при прекратяване на трудовите правоотношения не извършила предаване на водената и съхранявана от нея документация. При преглеждане на документите в освободения от ответницата кабинет били намерени множество платежни нареждания за извършени от клиенти на хотела авансови плащания и било установено, че сумите за извършваните авансови плащания за резервиране и ползване на услуги на хотела постъпвали по лична сметка на ответницата, посочена като сметка на хотел „...”. Открити били оферти за предлаганите от хотела услуги, в които ответницата посочвала личната си сметка за резервиране, респективно за авансово плащане на предлаганите от хотела услуги, както и банкови извлечения от личната й сметка с отразени постъпления на суми за резервации или услуги, авансово заплащани от гости на хотела, които били представяни на рецепцията за отразяване на извършените резервации и настанявания. От водените в хотела регистри било установено, че наредителите на сумите действително ползвали услугите на хотела, като авансово заплатените суми били приспадани от дължимата сума за извършената услуга, а остатъкът бил заплащан в брой в касата на хотела или по банковата сметка на „...” ООД или по личната сметка на ответницата. При изследване на причините, поради които сумите за резервации и аванс били постъпвали в личната сметка на ответницата, а не по банковите сметки на „...” ООД, с. Баня, работещите на рецепциите служители обяснили, че това ставало по нареждане на ответницата, която им предоставяла копия от банкови сметки и платежни нареждания за заплатено капаро за услугата, подлежащо на приспадане при окончателно заплащане на цената. Така дължимите към хотела възнаграждения постъпвали по личната банкова сметка ***, като така получените суми не били възстановени от нея и не били внесени по банковите сметки или касата на дружеството. Сочи се, че с поведението си ответницата причинила вреда на дружеството, чийто размер, по данните на ищеца, събрани чрез представени от клиенти платежни нареждания и вносни бележки, възлизал на 48 494,07 лева. В съдебно заседание е допуснато увеличение на иска на увеличение на размера на иска от 48 494,07 лева на 182 059,57 лева.

            Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата 182 059,57 лева, представляваща обезщетение за причинени на дружеството вреди за периода от 01.08.2008г. до 01.12.2011г. – датата на прекратяване на трудовия договор, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

            В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който тя твърди, че със знанието на собствениците на „...” ООД е започнала да използва личната си сметка, поради блокиране на сметките на дружеството от ДСИ при РС ... по изп.д. №201012400029/2010г., образувано по изп.лист №3251/02.09.2009г., издаден по ч.гр.д.№911/2009г. по повод осъдително решение на РС ... в полза на ДФ”Земеделие” по повод неизпълнение на договор №1066/26.04.2004г., като за използване на сметката били информирани всички лица в дружеството и собствениците на дружеството. Твърди, че нито веднъж ... не били възразили за използването на личната сметка на ответницата, дори в кореспонденцията си многократно твърдели, че не желаят да се намесват в оперативната дейност на хотела. До тях периодично се изпращала информация от Д.Н. - като помощник на управителката на хотела, за наличните приходи и необходимите разходи и цените по тях, като в отговорите от страна на собствениците и представляващи дружеството се получавало разрешение и одобрение за извършването на тези разходи. Ежемесечно се изпращала информация по имейл за паричните потоци в дружеството за сумата на получените средства, вид на разхода и общата сума на разходите, като от отчетите било видно, че няма разлики и неотчитани постъпили средства. Ответницата всеки месец отчитала постъпилите средства по личната си банкова сметка, ***, пред счетоводителката П., която от своя страна в месечния финансов отчет до собствениците на дружеството ги включвала на ред „И. КАСА”. Твърди се, че служителите Е.П., М.К. и ..., работили в процесния период като рецепционисти, също знаели, че сумите за капаро за резервациите на клиенти са постъпвали по личната сметка на ответницата, което било отразявано ръкописно от тях върху копие от имейлите на клиентите, за което имало представени копия с отбелязани на ръка дати, номер на стая, име на клиента, платена сума на рецепция, постъпило капаро при ответницата. Твърдението за постъпили от клиенти средства не било индивидуализирано и не били представени основанията да се твърди, че получените средства не били изразходвани за нуждите на ищеца в посочения период, което правело претенцията на дружеството недоказана и необоснована.

            Моли съда да отхвърли предявеният иск като необоснован, недоказан и неоснователен, като присъди направените по делото разноски и адвокатски хонорар.

В съдебно заседание пълномощниците на ищцовото дружество молят искът да се уважи. Претендират разноски, съгласно представен списък. Представят писмена защита.    

В съдебно заседание представителят на ответницата моли искът да се отхвърли. Представя писмена защита.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Не е спорно по делото и от събраните писмени доказателства /трудов договор № 188/01.08.2008г. и Заповед № 05-ДЮ от 30.11.2011г./ се установява, че ответницата е работила на длъжността „управител на хотел” при ищцовото дружество за периода от 01.08.2008г. до 01.12.2011г. Съгласно длъжностната характеристика от 01.08.2008г., управителят на хотел - по раздел I, т. 6 – контролира и организира оперативните финансово-стопански резултати, хотелската и ресторантьорска дейност и прави предложения за подобряването им, съгласно раздел II, т. 2 - носи отговорност за реда и финансовата дисциплина в хотела, съгласно раздел III, т. 2 - при изпълнение на длъжността се осъществяват организационни връзки и взаимоотношение с персонала на хотела и с клиентите, а по т. 3 – осъществява контакти с ръководителя и специалисти от туроператорски фирми от страната и чужбина. Следователно, длъжността предвижда заемащото я лице да изпълнява материалноотчетническа и финансова дейност, както с фирми, така и с граждани.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на шест броя свидетели: Д.Т.Н., Е. ... П., М. ... К., Т. ... П., Е.Д.Д. и ....

Свидетелката Д.Т.Н. заявява, че в периода 2008г. – 2011г. е работила във фирма „Дезинтегратор” – ..., изпълнителен директор на която бил ... /баща на ответницата/, който по това време бил един от съдружниците във фирма „...”, като свидетелката е извършвала преводи от руски на български и обратно на кореспонденция, документи и др. и никога не е посещавала хотела в този период.

Свидетелката Е. ... П. – работи като администратор – регистратор в хотел „...” от 2004/2005г. и понастоящем. В периода 2008г. – 2011г. постъпвали средства по личната сметка на ответницата, но не знае причината. За този период на хартиен носител – резервационен лист, били отбелязвани постъпилите суми и „капаро при И.”, което означавало, че капарото е получено по сметката на ответницата И.Н.И.. По програмата са вкарвали остатъка от сумата – над капарото и са я изкарвали след приключване на деня. При предплатена услуга управителката /ответницата/ казвала устно „получихме капаро по моя сметка на името на еди кой си гост” и те отстрани отбелязвали еди колко си лева капаро при И.. Писмена заповед за това нямало, а само устно разпореждане от управителката.  Свидетелката нямала достъп до сметката за плащане на капарото на И..

Свидетелката М. ... К. – администратор в хотел „...” от края на 2008 г. и понастоящем. През 2008г. - 2011г. имало две сметки – на фирмата на хотела и на управителката. Счита, че вероятно се е превеждало капаро през този период, диктували и двете сметки по телефона, но кое капаро – по коя сметка не може да каже. Капаро било внасяно от клиентите по личната сметка на ответницата И.И.. Тя им съобщавала размера на капарото и името на клиента, а за остатъка от сумата издавали касов бон на клиента. Фактури били издавани само при изрично поискване от клиенти. В масовия случай отразявали остатъка над капарото, за който остатък издавали само касов бон. Сумите от касовия апарат отчитали всяка сутрин на управителката. Тогава нямали интернет на рецепцията и хотелът нямал имейл, контактували само по телефона. Отчетените средства били при ответницата – като касата била в нейната стая в хотела.

 

Свидетелката Т. ... П. /работила като оперативен счетоводител в хотел „...” от 2006 г. и в момента/, заявява, че в периода 2008 г. – 2011г. ответницата е използвала личната си сметка за превеждане на капарото, но не знае в каква връзка е било това. Ответницата не й давала информация за постъпилите суми по личната й банкова сметка *** получавала имейли с информация за капаро или плащане. Свидетелката отчитала паричния поток, а по банковите сметки всичко се е предавало в счетоводна къща, която не била в с. Баня. Когато имало плащания, се е издавал касов бон и в края на деня, от касовия апарат се е изкарвал дневният оборот, който отразявал получените парични средства в брой на рецепцията. Постъпленията по банков път не минавали през каса, нито през касовия апарат, а се подавали в счетоводната къща. Ответницата не й е предоставяла извлечения от банковата си сметка, за да ги включи в отчетите. Наличността в касата на хотела след 2008 г. – 2011г. се съхранявала в каса в кабинета на ответницата.

Свидетелката Е.Д.Д. заявява, че е счетоводител на свободна практика и е имала служебни отношения с ответницата, през 2004 - 2011г. водили счетоводството на фирма „...” ООД. Счетоводните документи пристигали чрез куриерска фирма, като им сканирали всички счетоводни документи, които трябва да се осчетоводят, не им изплащали дневни или резервационни листове за авансови плащания. Нямали достъп до управленската програма на хотела, имали свой счетоводен софтуер. Не били правили засичане по двете програми – техния счетоводен софтуер и управленския софтуер на хотела. Никога не била виждала извлечения от личните банкови сметки на ***. Проверка на касовата наличност на хотела или на дружеството във връзка с годишните отчети не били извършвали. Счетоводна наличност на каса означавало по документи всичко, което са им представяли и те са осчетоводили. Банковите наличности били тези теглени пари от банката, те влизали в касата и се осчетоводявали и обратно, поради което – трябва да има отражение на каса и обратно.

Свидетелката ... заявява, че работи като счетоводител в счетоводна къща ….., като обслужвали счетоводно ищцовото дружество в периода 2006г. – 2011 г. Тя водила счетоводството на дружеството и поради далечното разстояние на хотела, документите им били предоставяни чрез транспортна фирма „Спиди”. Банковите извлечения били от банката за всички сметки, не си спомня колко сметки е имало дружеството „...”. Никога не й били давани за осчетоводяване извлечения от личната банкова сметка *** –ответницата. От счетоводна гледна точка, парите за аванса, когато били превеждани по банков път, били осчетоводявани при напускане на хотела и окончателното плащане, когато била издавана окончателна фактура, съответно с приспадане на аванса. Не е получавала за осчетоводяване фактури, при които да е имало авансово плащане и то да не е отразено. От своята работна позиция свидетелката не можела да разбере дали е имало авансови плащания по личната сметка на ответницата, тъй като не й били представяни резервационните и дневните листове. От счетоводната къща нямали достъп до управленския софтуер на хотела и за периода на обслужване на ответното дружество не била извършвана инвентаризация на касата на хотела. Не се било случвало да има  разминаване на счетоводните записвания за банка и за каса от една страна и представените първични счетоводни документи от друга страна. В ищцовото дружество нямало вътрешни правила за осчетоводяване, където да е описана процедурата, лицата и процеса на осчетоводяване. От счетоводната къща обучавали в движение персонала на хотела относно изискванията на счетоводните документи.

Следователно, видно от показанията на свидетелите, не е имало изготвени вътрешни счетоводни правила на ищцовото дружество, почти всички авансови плащания /капаро/ са били превеждани по личната банкова сметка ***. В масата от случаите са фактурирани само окончателните плащания на касата на хотела при напускането му от клиентите, като в болшинството случаи не са фактурирани внесените аванси, а само остатъците – над аванса до окончателната сума. Внесените аванси по личната банкова сметка ***водно, не са осчетоводявани от обслужващата счетоводна къща и те са отразявани в годишните счетоводни отчети на ищцовото дружество. Не е имало връзка между управленския софтуер на хотела на ищцовото дружество и счетоводния софтуер на обслужващата го счетоводна къща. Банковите документи за постъпили авансово суми по личната банкова сметка *** – управител и съответно изтеглените суми от тази сметка не се минавали през касата на хотела и не са били счетоводно отразени. Освен титуляра на личната банкова сметка – ответницата, не се установи други субекти /частни или длъжностни лица/ да са имали достъп до тази сметка и да са могли да теглят паричните суми от нея.

Видно от приетото запорно съобщение и удостоверението от „Обединена Българска банка”АД, Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 911/2009г. на РС – ... и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист, по банкова сметка ***, с първоначално наименование „...”, на 12.04.2010г. е бил наложен запор от ДСИ – ... – за задължения на дружеството към ДФ „Земеделие” в размер на 787 199 лв. – главница, ведно с разноски по гр.д. и изп.д.

Съгласно първоначалното заключение на съдебносчетоводната експертиза, титуляр на банкова сметка *** ***тветницата. Сметката е открита в ОББ – клон ... на ответницата като физическо лица и единствено тя има право да се разпорежда с наличностите по сметката, като липсват данни за това да са упълномощавани други лица. Първата вноска по тази сметка за ползване на услугите на хотела е извършена на 08.09.2008 г., а последната е извършена на 20.10.2011г. За процесния период от 01.08.2008г. до 01.12.2011г. по сметката са постъпили общо 362 900,43 лв. От тях 183 548,17 лв. са за ползване на услугите на хотел „...” /като от тях 122 782,07 лв. са за резервации и ползване на хотелските услуги, 60 601,10 лв. са преведени с основание резервации и авансови плащания за ползване на хотела и 165 лв. –приходи от дейността на хотела/. От сумата 183 548,17 лв. от процесната сметка на ответницата по счетоводна сметка на ищцовото дружество № 503/6 „Разплащателна сметка ОББ – Банско в лв.” са преведи /възстановени/ 1363,60 лв., с основание за плащане – провеждане на семинар, отчетена като приход от клиенти. Следователно, остатъкът е 182 184,57 лв. Не е установено възстановяването на други суми от ответницата в полза на ищцовото дружество през процесния период – 01.08.2008г. – 01.12.2011г.

В периода от датата на запориране на банковите сметки на ищцовото дружество /12.04.2010г./ до датата на спиране на принудителното изпълнение /08.10.2010 г./ - шест месеца ищцовото дружество е било със запорирани сметки, а гостите на хотела са извършвали парични преводи за ползване на услугите на хотела в периода от 08.09.2008г. до 20.10.2011г. по личната сметка на управителката. Анализът на движение на паричните суми по личната банкова сметка ***, че постъпилата сума за периода от 01.08.2008г. до 01.12.2011г. е изразходвана изцяло през този период от време за различни цели. За същия период от 01.08.2008г. до 01.12.2011г. по счетоводните сметки № 501 „каса в лева” на хотела и № 502 „каса във валута” от ответницата не са внесени никакви парични средства. Касовата наличност по счетоводни данни на касовата книга на хотела към 01.12.2011г. е в размер на 438 588,07 лв., за която е констатирано при проверка на приемо – предавателните протоколи, съставени при прекратяване на трудовото правоотношение между ищеца и ответницата, че тази сума не е предадена.

За същия период - от 01.08.2008г. до 01.12.2011г. по счетоводни сметки: № 503/1, „разплащателна банка Хеброс Банк Банско в лева”, № 503/2 „разплащателна сметка Хеброс Банк ... в лева”, № 503/3 „разплащателна сметка в Първа инвестиционна банка ... в лева”, № 503/4 „разплащателна сметка ОББ – Бансо в лева”, № 504/2 „разплащателна сметка в ПИБ ... в евро”, 504/3 „разплащателна сметка ПИБ - ... в щатски долари”, 504/4 „разплащателна сметка ОББ – ... щатски долари” - не са внасяни парични средства от ответницата, внесени са единствено 1363,60 лв. по счетоводна сметка № 503/6 „разплащателна сметка ОББ – Банско в лева” с основание за плащане – провеждане на семинар, сметката е открита на 28.10.2010 г., след спиране на принудителното изпълнение /на 08.10.2010г./. От ответницата по банковата сметка на хотела за ползвани услуги са постъпили 165 лв. За процесния период по счетоводна сметка 503/6 „разплащателна сметка ОББ – Банско в лева” на името на ищеца е внесена от ответницата на 17.06.2011г. сумата 1363,60 лв. Не са установени никакви други плащания от ответницата в полза на ищеца за процесния период от време.

Видно от допълнителното заключение на съдебносчетоводната експертиза, за процесния период от време, на 26.08.2010г. по личната банкова сметка ***. от „...- 1” ООД и на същата дата сумата 44 641,10 лв. е преведена по сметка на РС – .... Съгласно акт за касова наличност от 01.12.2011г. при инвентаризацията на касовата наличност в хотела на ищеца с МОЛ ответницата са установени липси на обща стойност 413 190,73 лв. и 17 187,92 евро с левова равностойност 33 616,65 лв. – или общо 446 807,38 лв. И с мемориален орден/счетоводна справка № 182 от 01.12.2011г. в регистърната счетоводна сметка „каса” са осчетоводени липси на обща стойност 446 807,38 лв. по счетовдна сметка № 609/1 „други разходи”.

Няма извършени ревизии 2008 г. – 2011г. на дружеството по см. на чл. 110, ал. 2 от ДОПК, поради което от данъчното досие на ищеца в ТД на НАП – офис ... не са установени действия от органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. При направеното сравнение между сумите, приспаднати по фактурите за общо 104 529,36 лв. без ДДС, съответно 127 506,82 лв. с ДДС, и сумите и лицата, превели същите по личната банкова сметка на ответницата, не са установени съответствия и съвпадения.

Следователно, за ползване на услугите в хотела са извършени преводи от клиенти по личната банкова сметка *** на сумата от 183 548,17 лв., от която е отчетена реално/внесена/ 1363, 60 лв. и остава сума 182 184, 57 лв., при иск за 182 059, 57 лв. Не е доказано, че исковата сума, постъпила по личната сметка на ответницата е постъпила или предадена на ищеца – по банков път, в брой или по друг начин.

Ответницата умишлено е извършвала в качеството си на длъжностно лице/управител/ противоправни действия, като е допускала вредоносния за ищеца финансов резултат, тъй като по нейни устни нареждания авансовите плащания за хотела на ищеца са постъпвали по личната й банкова сметка, вместо по банкова сметка на ищцовото дружество/неин работодател/. Тя е целяла тяхното причиняване на ищеца, тъй като постъпилите по нейната лична сметка парични средства от авансови плащания за ответника/работодател/ нито са били възстановяване от нея на него, нито са били превеждани, нито са били отчитани, нито тя е предоставяла информация за тях. Самата имуществена/парична/ вреда е причинена от ответницата по време на действие на трудовото й правоотношение с ищеца- работодател и в изпълнение на пряко и непосредствено възложените й управленски права и задължения по длъжностната й характеристика. Поради което е налице хипотезата на чл.203, ал.2, пр.1 от КТ, тъй като са налице всички законови признаци на извършено от служителя/ответницата/ непозволено увреждане на работодателя й/ищеца/, свързано с пълната имуществена отговорност на извършителя в размера на причинената от него вреда на работодателя. Паричната вреда е установена и доказана по несъмнен и безспорен начин в хода на съдебното следствие по делото, в претендирания от ищеца размер 182 059, 57 лв., представляваща парично обезщетение за причинени на „...”- ООД, вреди за периода от датата на сключване на трудовия договор на ответницата с ищеца/01.08.2008г./ до датата на неговото прекратяване/01.12.2011г./, ведно със законната лихва върху главницата от 182 059, 57 лв., считано от датата на предявяване на иска в съда/19.12.2013г./ до датата на окончателното изплащане на сумите.

 

С оглед изхода на спора, в тежест на ответницата следва да се възложат направените от ищцовото дружество разноски за държавна такса, адвокатски хонорар и депозит за вещо лице, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК – в размер на общо 15 477, 46 лв.

 

         Воден от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

            ОСЪЖДА И.Н.И., ЕГН **********, от гр. ..., …., да заплати на „...” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ….., община ..., област ..., …., сумата 182 059, 57 лв. /сто осемдесет и две хиляди петдесет и девет лева и 57 ст./, представляваща обезщетение за причинени на дружеството вреди за периода от 01.08.2008г. до 01.12.2011г., ведно със законната лихва, считано от 19.12.2013г. до окончателното плащане, както и сумата 15 477, 46 лв. /петнадесет хиляди четиристотин седемдесет и седем лева и 46 ст./, направени по делото разноски.

 

     Решението може да се обжалва от страните пред окръжен съд - ... в двуседмичен срок от връчването му.

 

   

                                                                          Районен съдия: