Мотиви към присъда № 65/25.01.2011г. постановена по нохд № 87/2011г. по описа на Районен съд – Разград
РРП е внесла
обвинителен акт срещу А.С.А., роден на ***г***, български гражданин, със средно
специално образование, неженен, работи във фирма „В.-Г.”-гр. Р., осъждан, ЕГН **********, за това, че на
23.01.2011г. в гр. Р. е
управлявал МПС – л.а. „О. А.” с рег.№ ** **-** ** с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,64 на хиляда, установено по надлежния
ред, след като е осъден с присъда по НОХД № ***/****г. по описа на РС – Р., влязла в сила на
20.08.2007г. за деяние по чл.343б, ал.І от НК – престъпление по чл.343б, ал.ІІ
във вр. с ал.І от НК.
Производството
пред РРС се развил по реда на глава 27
НПК, като подсъдимият се призна за виновен, призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа обвинението така, както е повдигнато с
обвинителния акт.
Защитникът,
счита че предвиденото за това престъпление наказание ЛС следва да бъде заменено
с наказание “Пробация”, тъй като са налице условията на чл. 55, ал.1, т.2, б.
“б” НК.
Подсъдимият също
моли наказанието му да бъде Пробация.
След като обсъди
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
С присъда №***/**.**.****г.
по НОХД № ***/****г. по описа на РС – Р., влязла в сила на 20.08.2007г, обв.А. е бил признат за виновен
в извършването на престъпление по чл.343б, ал.І от НК за това, че е управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,86 на хиляда,
установено по надлежния ред.
Това осъждане
обуславя квалификацията по чл.343б, ал.ІІ от НК на новото деяние, извършено от
обвиняемия.
Обв.А.А.
притежавал свидетелство за управление на МПС, но същото му било отнето по
административен ред на 20.11.2005 година, за извършени нарушения на ЗДвП. Същият
имал наложени 23 административни наказания за нарушение на ЗДвП.
Свидетелите И.С.И.
и К.С.С., двамата служители при РУП-гр.Р. , били назначени в наряд като автопатрул на 23.01.2011г. за
времето от 08.00 часа до 20.00 часа.
Около 17.30 часа
свидетелите били изпратени от дежурния ОДЧ при РУП-Р. на паркинга пред блок № 6 в ж.к.”О.” в
гр.Р. по сигнал, че
лице в нетрезво състояние се опитва да се качи в л.а.„О. А.”. При пристигането
си свидетелите не установили посочения автомобил на паркинга, поради което
предприели обход на района. Пред блок № ** в ж.к.”О.” в гр.Р. те засекли л.а. „О. А.” с рег.№ ** **-** **, когото спрели за
проверка. При проверката свидетелите установили, че автомобилът се управлява от
обв.А.С.А. ***. Св.И.И. изпробвал обв. А. за алкохол с техническо средство
“Алкотест Дрегер 7310+” с ф.№ ****,
като скалата на уреда отчела концентрация на алкохол в кръвта на обвиняемия в
размер на 1,64 на хиляда.За констатираното нарушение св.И. съставил АУАН № ******/23.01.2011г. на
обвиняемия.
След
това на обвиняемия било предложено да даде кръвна проба и му бил издаден талон
за изпращане на медицинско изследване с бл.№ *******/23.01.2011 година, но същият отказал да се възползва от
това свое право.
Така,
с деянието си, при пряк умисъл, обв.А. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.343б, ал.ІІ във вр.с ал.І от НК.
Обвинението
се доказва от показанията на свидетелите И. /л.16-17/,С. /л.18-19/,копие от
АУАН /л.23/, копие от талон за медицинско изследване/л.22/, справка за
нарушител от региона/л.24/.
Обв.А. е
български гражданин, със средно специално образование, неженен, работи във
фирма „В.-Г.”-гр.Р.,
осъждан.
Единствения спор по делото е за вида на
наказанието, което следва да бъде наложено за процесното престъпление.
За съжаление, за пореден път РРС се натъква на съществени пропуски в
работата на органите на досъдебното производство изразяващи се в несъбиране на
данни за личността на подсъдимия, които данни са изключително важни за
определяне на справедливо наказание. /Вж. Постановление № 3 от 14.XII.1953 г., Пленум на
ВС, изм. с Постановление № 7/87 г., Постановления и тълкувателни решения на ВС на
РБ по наказателни дела - 1953 - 1990 г., СЮБ, 1992 г., стр. 423/.
За правилното
определяне на съдържанието на наказателната отговорност винаги е необходимо
индивидуалната тежест на конкретната проява да бъде разгледана в комплекс с данните за личността на дееца, които
ориентират относно нуждата от повече или по-малко интензивно наказателно
въздействие с оглед целите на специалната и генерална превенция /вж. Решение от
18.05.2007 г. на ВКС по к. д. № 65/2007 г., II н. о.; Решение № 59 от
25.03.1993г. по н.д. № 59/1993г., ВК, съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ,
кн. 12/1993г., стр. 6/.
За изясняване на
личността на подсъдимия, която е част от предмета на доказване /чл. 102, т.3 НПК/ и имаща изключително значение за индивидуализацията на наказанието, РРС
воден от разпоредбата на чл. 107, ал.2 НПК изиска характеристична справка за
подсъдимия от РУП МВР по местоживеене, но поради кратките срокове /съгласно,
чл. 365, ал.1 НПК “съдът разглежда делото
в деня на постъпването му”/ до постановяване на присъдата същата не бе
изготвена и депозирана. Същата би могла да се използва от въззивната инстанция
при евентуалното атакуване на присъдата. Разбира се е нямало никаква пречка
органите на досъдебното производство да изискат такава справка, но в нарушение
на задължението си вменено им от Законодателя с чл. 13 НПК за разкриване на
обективната истина, същите не са сторили това.
С оглед
императивното изискване по чл. 373, ал. 2 от НПК, обусловено от облекчената
процедура за провеждане на съдебното производство - по чл. 372, ал. 4, вр. чл.
371, т. 2 от НПК, задължение на съдилищата е да определят наказанието при
условията на чл. 58а НК. Този процесуален подход предполага индивидуализацията
да бъде проведена в лимитирани предели, в рамките на които обаче да бъдат
съобразени и оценени всички обстоятелства, имащи тежест и значение за
постигането на нужното съответствие между извършеното деяние и следващото се за
него наказание, което по вид и размер да е достатъчно за комплексното
реализиране на целите по чл. 36 от НК, които принципни положения повлияват
преценката за неговата справедливост.
За правилното
определяне на съдържанието на наказателната отговорност винаги е необходимо
индивидуалната тежест на конкретната проява да бъде разгледана в комплекс с
данните за личността на дееца, които ориентират относно нуждата от повече или
по-малко интензивно наказателно въздействие с оглед целите на специалната и
генерална превенция. Индивидуалната тежест и конкретна обществена опасност на
деянието е съществен фактор, макар и не единствен, при определяне на
наказанието, като измерението й е различно при всеки случай. Начинът на
извършване на деянието, обусловен от своеобразието от обстоятелствата, при
които е осъществено - видът и тежестта на престъпния резултат, причиняването на
други несъставомерни последици, използваните средства, а също и
продължителността и интензитетът на въздействие, има значение за обема на
наказателната принуда, защото съдържа информация и за степента на личната
обществена опасност на дееца, проявена чрез конкретното престъпно поведение,
която действително следва да се преценява не изолирано, а в комплекс с други
данни за неговата личност и то при положение, че не служи за определяне на
квалифициращо обстоятелство. В този смисъл е и практиката на ВКС /вж. Решение
от 18.05.2007 г. на ВКС по к. д. № 65/2007 г., II н. о./.
Според защитата
и подсъдимия в случая приложение намира нормата на чл. 55, ал.1, т.2, б. “б” НК
и предвиденото в закона наказание ЛС следва да бъде заменено с наказание “Пробация”.
РРС намира искането за приложение на нормата на чл. 55, ал.1, т.2, б. “б” НК за
неоснователно, тъй като не са налице нито изключителни, нито многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, а и най-лекото, предвидено в закона
наказание /ЛС за срок от 3 м./
не се оказва несъразмерно тежко.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да се вземат предвид съдействието на
органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина, чрез
направеното още тогава самопризнание, изразеното искрено съжаление и
самокритичност, семейното положение и лошото имотно състояние на подсъдимия. За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че фактическата обстановка по
делото би била напълно изяснена с оглед събрания доказателствен материал дори и
да не бяха налице самопризнанията на подсъдимия. Като смекчаващо отговорността
обстоятелства следва да се вземе предвид краткото време през което подсъдимия е
управлявал МПС. Следва да се изтъкне обаче, че управлението е било
преустановено едва след намесата на служителите на МВР. РРС счита, че нито едно
от горепосочените смекчаващи отговорността обстоятелства не е изключително,
нито пък взети заедно те са многобройни.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство следва да се вземе предвид изключително високото
съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимия – 1.64 промила при изискуемо се за квалифициране по чл. 343б, ал.2
едва само над 0.5 промила.
Отегчаващо отговорността обстоятелство се явява и факта, че подсъдимият е
управлявал МПС – то, след като СУМПС му е било отнето.
Видно от
справката за съдимост /л.12-15 ДП/, подсъдимият е многократно осъждан в това
число на наказание ЛС за тежки умишлени престъпления от общ характер. Вярно е
че повечето от осъжданията му касаят деяния от преди повече от 13 години, но
следва да се изтъкне, че по нохд ***/****г на РРС е бил признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 НК извършено на 14.07.2007г. За това престъпление на осн. чл. 55, ал.1, т.2, б.”б” НК
му е било наложено наказание “Пробация”. Тази излишен либерализъм е дал своя
резултат – индивидуалната превенция не е била постигната и подсъдимия е
осъществил настоящото престъпление.
Следва да се
изтъкнат и многобройните му нарушение по
ЗДП / л. 24 ДП/.
Всичко изложено
до тук очертава подсъдимия като личност с трайно установени престъпни навици,
проявяващ престъпна упоритост, който въпреки налаганите му до момента наказания
не се е поправил и превъзпитал.
Ето защо, РРС намери
че следващото се наказание следва да бъде около максималния размер. Така според
РРС, наказание Лишаване от свобода за срок от 21 месеца се явява съответно на
процесното престъпление, по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК. Съдът намира, че с
оглед високата обществена опасност на дееца, а и на деянието /управление на МПС
с концентрация на алкохол повече от три пъти над необходимото за
осъществяването на престъпния състав/, едно по - ниско наказание от така
определеното не би постигнало целите на чл. 36 НК.
На основание чл.
58а, ал.1 НК във вр. с 373, ал. 2 от НПК, РРС намали така определеното
наказание /ЛС за срок от 21 месеца/ с една трета /7 месеца/ и наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година и два месеца
/14 месеца/. Предвид факта, че подсъдимият е осъждан на наказание ЛС за
престъпление от общ характер, то изпълнението на така наложеното наказание ЛС
не може да бъде отложено по реда на чл. 66 НК.
Съгласно чл. 60,
ал.1 и чл. 61,т.2 ЗИНЗС, тъй като подсъдимият е осъждан не за първи път на
наказание ЛС, горепосоченото наказание ЛС, следва да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съдът обаче не следва да определя в кое от
тези две пенитенциарни заведения следва да бъде изтърпяно наказанието ЛС, а следва
спазвайки нормата на чл. 60, ал.1 и чл. 61, т.2 ЗИНЗС, да посочи и двете
законодателно определени заведения – “затвор
или затворническо общежитие от закрит тип”. Такава е и константната
практика на ВКС, а именно :
- Решение № 83 от 31.03.2010 г. на ВКС по н. д.
№ 686/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателя Лидия Стоянова
- Решение № 133 от 25.03.2010 г. на ВКС по н. д.
№ 51/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателя Савка Стоянова
- Решение № 137 от 17.03.2010 г. на ВКС по н. д.
№ 75/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев
- Решение № 152 от 27.04.2010 г. на ВКС по н. д.
№ 41/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева
- Решение № 155 от 29.03.2010 г. на ВКС по н. д.
№ 58/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова
- Решение № 164 от 16.04.2010 г. на ВКС по н. д.
№ 54/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова
- Решение № 185 от 15.04.2010 г. на ВКС по н. д.
№ 52/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева
- Решение № 204 от 3.05.2010 г. на ВКС по н. д.
№ 137/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията К. Харалампиев
- Решение № 222 от 28.04.2010 г. на ВКС по н. д.
№ 145/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Юрий Кръстев
- Решение № 224 от 28.04.2010 г. на ВКС по н. д.
№ 174/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Юрий Кръстев
- Решение № 254 от 25.05.2010 г. на ВКС по н. д.
№ 192/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова
- Решение № 257 от 15.06.2010 г. на ВКС по н. д.
№ 186/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Кети Маркова
- Решение № 298 от 18.06.2010 г. на ВКС по н. д.
№ 224/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Кети Маркова
-
Решение № 314 от 30 август
2010 година по наказателно дело №
264/2010 год., ВКС І н.о. /т.н. делото “Борилски”/
-
Решение № 350 от 17.06.2010 г. по н.д. № 318/2010 г. на Върховен
касационен съд, III н. о.
На основание чл. 59, ал.1 и ал.2 НК съдът приспадна от наказанието лишаване от свобода, времето през което
подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа на 23.01.2011г.
Съдът намира, че
за постигане целите на чл. 36 НК кумулативно предвиденото наказание “Глоба”
следва да бъде в наложено в максимален размер. Ето защо, наложи на подсъдимия
наказание “Глоба” в размер на 300 лв.
С оглед
обстоятелството, че подсъдимият и друг път е управлявал МПС в пияно състояние
/нохд № ***/****г. на РРС/, то съдът на основание чл. 343г във вр. с чл. 343б, ал.2 във вр.
ал.1 във вр. с чл. 37, ал.1, т.7 НК наложи на подсъдимия наказание “лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 4г. и 2м. Тъй като за това наказание
Законодателят не е предвидил по-висок размер за извършено престъпление по ал.2
на чл. 343б НК в сравнение с ал.1, то съдът по арг. на чл. 56 НК прие предходното
осъждане по чл. 343б, ал.1 НК по нохд № ***/****г. на РРС за отегчаващо
обстоятелство при определяне размера на наказанието “лишаване от право да
управлява МПС”. Съдът стигна до извода, че подсъдимият следва да бъде лишен от
право да управлява МПС за един по- дълъг срок, като отчете и многобройните му
нарушения по ЗДвП /л. 24 ДП/.
Видно от справката за нарушител от региона /л.24 ДП/,
на 01.01.2000г. подсъдимият е имал 39 контролни точки, а към момента му остават
11 контролни точки. СУМПС му е било
отнето на 20.11.2005г.
Съгласно задължителните указания по тълкуването и
прилагането на Закона, дадени с Постановление
№ 1 от 17.I.1983г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС, т.6, б.”а” : “Наказанието лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство се налага........ и на водачи, които
временно са били лишени от това право, защото последните поначало не са го
загубили, а временно им е било забранено
да го упражняват.” Ето, защо макар и СУМПС на подсъдимия да е било
отнето на 20.11.2005г., то няма процесуална пречка за налагане на наказание “лишаване от право да управлява МПС”.
Следва да се
изтъкне, че съгласно чл. 58а, ал.5 НК, правилата по ал.1-4 на същия член не се
прилагат за предвидените в Особената част на НК наказания по чл. 37, ал.1,
т.2-11 НК.
По изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ -
ДОКЛАДЧИК:
/А. Христов/