МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 1409/19г ПО ОПИСА НА СГС,НК,18 СЪСТАВ
Против подсъдимия П.С.Р. е повдигнато обвинение за
престъпление по чл.343 ал.1 б.В
вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК затова ,че на 12.05.2015г.
в гр.София,бул.Цариградско шосе,в близост до разклона с ж.к.Дружба при
управление на МПС-товарен автомобил марка Рено,модел Премиум,с ДК № *******,в
нарушение на правилата за движение по пътищата,визирани в чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП по непредпазливост е причинил смъртта на неустановено лице от мъжки пол,
на възраст от около 60г.
В съдебно заседание,подсъдимият Р. признава изцяло
фактите,посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт,поради което съдебното
следствие протече по реда на чл.371 ал.1 т.2 от НПК.
Представителят
на СГП поддържа повдигнатото обвинение като счита ,че същото е доказано по безспорен
начин ,с оглед на събраните доказателства по делото.Намира ,че подсъдимият
следва да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение като му бъде
наложено наказание при условията на чл.55 от НК в близък до минимума размер.Посочва
,че на подсъдимият следва да бъде наложено наказание-лишаване от право да
управлява МПС също в минимален размер.
Защитникът на подсъдимия счита ,че инкриминираното деяние
е доказано по несъмнен начин от събраните доказателства по делото,с оглед
заявеното от подсъдимия.Моли за приложение на чл.55 и чл.66 от НК , както и на подсъдимия да не бъде налагано
допълнителното наказание-лишаване от право да управлява МПС.
Подсъдимия Р. признава изцяло фактите ,в
обстоятелствената част на обвинителния акт.Признава вината си.Изразява
съжаление за случилото се и моли съда за снизхождение.
Съдът
,след като обсъди събраните по делото доказателства ,поотделно и в тяхната
съвкупност ,намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимия
П.С.Р. е роден на ***г.. в гр.София,българин,български гражданин,разведен.Шофьор
по професия.Не е осъждан.
Правоспособен
водач на МПС,притежава свидетелство за правоуправление на МПС №***** ,категория
Д,В,С на отчет в гр.София .
На 12.05.2015г. в
гр.София,около 03.20 часа подсъдимия Р. управлявал т.а. Рено,модел Премиум с ДК
№ *******по бул Цариградско шосе с посока на движение от бул.Александър Малинов
към бул.Самоковско шосе със скорост от 90 км/ч./ при максимално допустима в
района от 50 км/ч/,ограничена предвид временна организация за движението в
едното платно за движение въведена със Заповед на кмета на Столична община от
05.05.2015г/.Уличното осветление работело и пътния участък бил добре
осветен.Липсвали неравности или дупки по пътя.Пътното платно било сухо.Спирачната
система на товарния автомобил била в изправност.В близост до разклона с
ж.к.Дружба неустановен по делото мъж, на около 60 години предприел движение по
пътното платно,след употреба на алкохол.Действията му не били забелязани от
подсъдимия,който продължил движението си,вместо да намали скоростта или да спре
аварийно.Настъпил удар между пешеходеца и автомобила,в резултат на който първия
получил множество телесни увреждания-съчетана гръбначно-мозъчна,черепно-мозъчна
и гръдно-коремна травма несъвместими с живота,които довели до смъртта му.Подсъдимият
веднага подал сигнал на телефон 112,на който се отзовали както бърза помощ,така
и полиция.Медицинския екип констатирал смъртта на пострадалия.
Подсъдимия Р. бил
изпробван за алкохол с алкотест Дрегер,който отчел отрицателен резултат.
В кръвта на
пострадалото лице било доказано наличие на етилов алкохол-2.20 промила и в
урината-3.60 промила.
Според заключението
на СМЕ на труп ,налице е пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка между установените травматични
увреждания на пострадалия и настъпилата смърт.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
До
гореустановената фактическа обстановка,съдът достигна след прецизен анализ на
събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства :констативен
протокол/л.48/,протокол за оглед на местопроизшествие/л.49/, скица и фотоалбум
/л.54-55 /, 1/,заключение на КМАТЕ,заключение на СМЕ на труп,заключение на АТЕ,заключение
на токсилогична експертиза,свидетелство за съдимост,писмо от Столична
община,заповед на кмета на Столична община от 05.05.2015г.,показанията на
свидетелите:Виктория Сатовчанлиева,Павел Дамянов и самопризнанието на
подсъдимия,.
Фактическите
положения за авторството на деянието,поведението и действията на
подсъдимият и механизма на осъществяване
на ПТП са направени въз основа на заключенията на СМЕ,КМАТЕ и от показанията на свидетелите-очевидци на
пътния инцидент.Всички изброени доказателствени източници кореспондират с
признанието на подсъдимия относно фактите,намерили място в обстоятелствената
част на обвинителният акт.
Съдът даде вяра на техническите изводи в
заключението на тройната КМАТЕ ,според което
причина за настъпването на ПТП са субективните действия на подсъдимия довели
до движение с висока скорост и недостатъчно наблюдение на пътната
обстановка.Според експертите от техническа и професионална гледна
точка,подсъдимият е могъл да възприеме пешеходеца и ударът е бил предотвратим
чрез аварийно спиране на товарния автомобил.
Несъмнено се
установява от мястото на удара и местоположението на тялото на пострадалия по
време на удара/ с гръб към товарния автомобил/ ,че същият не е положил
необходимата грижа за собствената си безопасност.Намирал се е в пътен участък
забранен за преминаване на пешеходци,при това на самото пътно платно в тъмната
част на денонощието,когото възприемането му от останалите участници в
движението би било затруднено.
Изводите си
относно скоростта на движение на товарния автомобил,мястото на
удара,травматичните увреждания на пострадалия и причините за настъпването на
ПТП ,съдът основа на заключенията на комплексната МАТЕ,СМЕ на труп,протокола за
оглед на местопроизшествие,скица,фотоалбум и констативен протокол.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така
установената фактическа обстановка,съдът прие,че подсъдимия П.Р. е осъществил
състава на престъплението по чл.343 ал.1 б.В вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК,както от
обективна,така и от субективна страна.
Разпоредбата на
чл.20 ал.2 от ЗДвП задължава водачите на МПС да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат ,когато възникне опасност за движението.Подсъдимият не е
съобразил скоростта си ,движел се е с над допустимата предвид временната
организация на движението в районна,в тъмната част на денонощието,което е
налагало да управлява товарния автомобил с повишено внимание.Могъл е
своевременно да възприеме намиращия се на пътното платно пешеходец,така че да
намали или да спре ,за да предотврати удара с него,което не е сторил..
Няма никакво съмнение,че допуснатите нарушения
на правилата за движение са в непосредствена причинна връзка със съставомерния
резултат.Макар и да не е предвиждал общественоопасните последици подсъдимият е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди.Затова няма основание за изключване на
вината му при условията на чл.15 от НК.Подсъдимият е
пренебрегнал основни задължения на водачите на МПС, които като дългогодишен
правоспособен шофьор е следвало да спазва.За подсъдимият не са съществували
никакви основания здравословни,психофизични или други ,които да му попречат да
реагира правилно.
Вярно е,че законът не го
задължава да реагира правилно,но изисква спазването на правилата за
движение,които подсъдимият е нарушил.По този начин ,подсъдимият виновно е
причинил вредоносният резултат- смъртта на пострадалия.
Съдът прие,че е налице
виновно поведение и от страна на пострадалия,който както бе отбелязано вече се
е намирал на място ,забранено за пешеходци,напълно пренебрегнал собствената си
безопасност.Въпреки това обаче няма основание за оневиняване на подсъдимия,тъй
като неговото поведение също е неправомерно..
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и
размера на наказанието ,съдът взе предвид следното:
Съдебното производство
протече по реда на чл.371 ал.1 т.2 от НПК, което съгласно чл.373 ал.2 от НПК гарантира на подсъдимия снизходително
третиране и намаляване на определеното наказание с една трета.
С оглед индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимият,съдът отчете положителните характеристични данни,помощта
му за разкриване на обективната истина,чистото съдебно минало , проявената
критичност и значителния период от време от датата на пътния инцидент до
произнасяне на присъдата.Не следва да се пренебрегне и факта на съпричиняване
на престъпния резултат.В тази връзка,съдът счете ,че изброените смекчаващи
отговорността обстоятелства са от
категорията на многобройните,когато и най-лекото предвидено в закона наказание
ще се окаже несъразмерно тежко,поради което по отношение на подсъдимия са
налице предпоставките на чл.58А ал.4 вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК.С оглед на
гореизложеното съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от една
година.
Съдът прие,че по
отношение на подсъдимия са налице материално правните предпоставки на чл.66 от НК.Съдът след като прецени степента на обществена опасност на деянието,в
съвкупност с тази на подсъдимия,достигна до извода ,че условното осъждане би
осъществило ,визираните в чл.36 от НК цели на наказанието.Самият факт на
обвинението и наказателният процес,на осъждането и налагането на определено наказание
е от естеството да окаже върху подсъдимия и върху останалите граждани
достатъчно интензивно репресивно и възпитателно -поправително въздействие.При
това условното осъждане притежава и този специфичен предупредителен момент,че
запазва възможността за привеждане в изпълнение на наказанието в случай ,че
подсъдимия в изпитателният срок извърши ново престъпление-обстоятелство,което
безспорно указва върху него положително мотивационно въздействие.
В тази връзка ,съдът
отложи на основание чл.66 от НК ,изпълнението на наложеното наказание-лишаване
от свобода за срок от три години,считано от влизане на присъдата в сила.При
определяне на размера на изпитателният срок,съдът изходи от обстоятелството,че
НК изрично подчертава в случая на условното осъждане,преобладаващото значение
на задачата за поправяне на подсъдимия и прие,че по-краткия отлагателен срок ще
окаже интензивно поправително въздействие върху подсъдимия и останалите членове
на обществото.
Съдът счете ,че за
поправяне на подсъдимия не се налага упражняването на допълнителна
репресия,посредством налагане на наказанието лишаване от право да управлява
МПС.На първо място, съдът се ръководи от факта,че се касае за съпричиняване на
престъпния резултат.На следващо място, беше отчетено миналото на подсъдимия
като водач на МПС,без нарушения и наложени наказания по административен ред и
на последно място факта ,че е
професионален шофьор и лишаването му от право ще доведе до невъзможност
да упражнява професията си.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С
оглед изхода на делото,подсъдимият Р. беше осъден да заплати направените
разноски в размер на 1470.74 лв-/представляващи възнаграждения за вещи лица /по
сметката на СГС, ,както и по пет лева ДТ
за всеки служебно издаден изпълнителен лист на основание чл.189 ал.3 от НПК и
Тарифа № 1 т.7 към ЗДТ.
Воден от гореизложените
съображения,съдът постанови присъдата си.
Председател: