О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260075
гр. Първомай, 29.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет
и първа година с
Председател: София Монева
след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 35
по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по Искова
молба вх. № 260266/21.01.2021 г., с която „Електроразпределение юг” ЕАД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: ***,
процесуално представлявано по пълномощие от юрисконсулт С.Г.П., предявява срещу Д.М.М.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове по реда
на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл.
79, ал. 1 и с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от Закона за задълженията и договорите.
След проверка по реда на чл. 130, изр.
1 от ГПК настоящият съдебен състав намира така отправените искови претенции за
процесуално недопустими.
Възникването и съществуването на
правото на иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК е обусловено от наличието както на
общите, така и на следните специални абсолютни процесуални предпоставки, които
съдът в исковото производство служебно подлага на самостоятелна преценка, без
да е обвързан от тази на заповедния съд и респективно от указанията му до
заявителя по чл. 415, ал. 1 от ГПК (в този смисъл Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК): 1) издадена заповед за изпълнение на процесните
притезания, 2) подадено срещу нея в срока по чл. 414,
ал. 2 от ГПК възражение от длъжника (хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК)
или връчването й на последния при
условията на чл. 47, ал. 5
от ГПК при данни, че не живее на адреса, събрани от връчителя след справка от
управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или
по друг начин и удостоверени в съобщението с посочване на техния източник
(хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК), или постановен отказ за издаване на заповед за изпълнение
(хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК) и 3) съблюдаване на предвидения в
чл. 415, ал. 4 от ГПК преклузивен едномесечен срок за
предявяване на претенцията.
От материалите по приложеното ч. гр. дело № 397/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай се изяснява, че не е осъществена
нито една от алтернативите на чл. 415, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК и в
частност, противно на извода на заповедния съд, материализиран в Разпореждането
му № 260016/04.01.2021 г., изискванията
на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК не са изпълнени в кумулативна пълнота, тъй като
издадената Заповед № 260029/30.09.2020 г.
за изпълнение по чл. 410 от ГПК не е надлежно
връчена по порядъка на чл.
47, ал. 1-5 от ГПК, приложим по
препращане от чл. 47, ал. 7 от ГПК.
Чл. 47, ал. 1 от ГПК гласи, че когато в продължение на един
месец длъжникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се
намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва
уведомление на вратата или на пощенската кутия, а ако до тях не е осигурен
достъп – на входната врата или на видно място около нея. При достъп до
пощенската кутия пуска уведомление и в нея. Невъзможността длъжникът да бъде
намерен на посочения по делото адрес се констатира с минимум три посещения с
интервал от поне една седмица между тях и най-малко едното да е в неприсъствен ден.
Правилото не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че адресатът не
живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета
на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с
посочване на източника на тези сведения в съобщението. Чл. 47, ал. 2 от ГПК
предписва в уведомлението да се упомене, че в двуседмичен срок от неговото
залепване книжата, могат да бъдат получени от канцеларията на съда или съответно
от общината, където са оставени. При положение че длъжникът не се яви да ги
приеме, чл. 47, ал. 3 от ГПК изисква от съда служебно да провери неговата
адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1 от ГПК, в които
съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния
и настоящия му такъв, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния му
адрес по реда на ал. 1 и ал. 2 на чл. 47 от ГПК, както и по местоработата му, съответно
местослуженето или мястото за осъществяване на
стопанската му дейност, които също проучва по свой почин.
Ал. 5 на чл. 47 от ГПК фингира, че заповедта
за изпълнение се смята за връчена с изтичането на срока за получаването й от
канцеларията на съда или общината.
В хода на заповедното производство до длъжника Д.М.М. на указания в заявлението адрес,
съвпадащ съгласно изготвената Справка от НБД „Население“ с неговия постоянен и
настоящ такъв, последователно са изпратени три съобщения – на 06.10.2020 г., на
20.10.2020 г. и на 10.11.2020 г. за връчване на заповедта за изпълнение, които
са върнати в цялост с отметка в първото и третото – на връчващия служител при
Кметство, с. Искра, общ. Първомай, обл. Пловдив, а във
второто – на кмета на кметството, че при посещенията, извършени в присъствените
дни съответно на 12.10.2020 г., на 28.10.2020 г. и на 13.11.2020 г., лицето не
е открито и според събраните сведения не пребивава в жилището, а извън
страната.
По Разпореждания на заповедния съд от 04.11.2020 г. и от
03.12.2020 г. съответно на 13.11.2020 г. е предприето връчване чрез залепване
на уведомление, а на 11.12.2020 г. – уредената в чл. 47, ал. 3, изр. 3 от ГПК
служебна проверка, която не е установила месторабота, местослужене
или място на стопанска дейност на търсеното лице.
В разписките и към трите известия обаче връчващият е
пропуснал да впише датата на удостоверителното си волеизявление, както чл. 44,
ал. 1, изр. 1 от ГПК повелява. Следователно документирането на първите две
посещения – на 12.10.2020 г. и на 28.10.2020 г., е опорочено и като такова не
поражда процесуални последици, което, от своя страна, сочи, че невъзможността
длъжникът да бъде намерен в течение на месец не е констатирана съобразно чл.
47, ал. 1, изр. 3 от ГПК, а доколкото единствено във второто от съобщенията връчителят е назовал източника на своята осведоменост
с необходимата за индивидуализацията му конкретност, предпоставките за дерогация на указанието по чл. 47, ал. 1, изр. 3 от ГПК, визирани
в чл. 47, ал. 1, изр. последно от ГПК и изрично изведени като отделно условие в
нормата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, също не са налице.
Отделно от горното, видно от отбелязването в оформената
разписка към залепеното уведомление, книжата са пратени за връщане в съда на
27.11.2020 г. – последния ден от двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 от ГПК,
което не позволява на съдебния състав в заповедното и настоящото производство да
проконтролира дали до изтичането му е била осигурена възможност на адресата да
ги получи от канцеларията на кметството.
Изложените съображения мотивират връщане на исковата молба и прекратяване на делото на
основание чл. 130, изр. 1 от ГПК.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ВРЪЩА Искова молба вх. № 260266/21.01.2021
г., постъпила от „Електроразпределение юг” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: ***, процесуално
представлявано по пълномощие от юрисконсулт С.Г.П., срещу Д.М.М., ЕГН: **********,
с адрес: ***.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 35/2021 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ
състав.
ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца
чрез процесуалния му представител препис от настоящото определение.
ДА СЕ ВЪРНЕ и
ДОКЛАДВА на състава досието на ч. гр. дело № 397/2020 г. по описа на Районен
съд – Първомай, І състав, ведно със заверен препис от определението, СЛЕД
влизането му в сила.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в едноседмичен срок,
считано от връчването му на ищеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
СМ/ПМ