РЕШЕНИЕ
№
...........
гр.
Плевен, 08.06.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното заседание на трети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от
съдията Банкова гр.дело №7268 по описа за 2019 година и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
произнесе, съобрази следното:
Пред РС Плевен е депозирана искова
молба от “Т.“ООД-Велико Търново против К.М.С. с правно основание на предявените
искове чл.422 вр. с чл.221, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД, за установяване
вземането на ищеца по издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч. гр.д.№3792/2019г.
на ПлРС.Претендират се разноски. Твърди се, че на 04.09.2017 г. между страните по делото е сключен безсрочен Трудов
договор №***г., по силата на който ответникът е назначен на длъжност „пласьор
стоки“, с място на работа: склад на работодателя, находящ се в гр. Плевен. С
този договор страните са приели, че всяка от тях може да прекрати същия с
предизвестие от 60 дни. С Допълнително споразумение № 40017 от 02.01.2018 г.
към този трудов договор, ответникът е преназначен на длъжността „носач - товарач,
стоки“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510 лв.Посочва се, че със Заповед № 1-103/16.08.2018г.,
на основание чл. 188, т. 3, във връзка с чл. 190, ал.1, т.2 и чл. 187, т. 1,
предложение 3 от КТ, на ответника е наложено наказание „дисциплинарно
уволнение“. Със Заповед № 40033/17.08.2018 г., на основание чл. 330, ал. 2, т.
6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ответника. Заповедта, с която е
прекратено трудовото правоотношение е връчена на ответника на 16.08.2018 г., не
е оспорена в съда и е влязла в сила.Твърди се, че със Заповед № 40033/17.08.2018 г., на
основание чл. чл.221, ал.2 от КТ, е постановено, че ответникът дължи на „Т.“
ООД обезщетение в размер на 1 026.31 лв. Въпреки посочения срок за доброволно
плащане във връчената на ответника Заповед № 40033/17.08.2018 г., до момента
същият е извършил само частично плащане в размер на сумата 193.15 лв. Остатъкът
в размер на 833.16 лева до пълния размер на дължимото обезщетение по чл. 221,
ал. 2 от КТ, не е изплатен.
Посочва
се, че горепосочените
обстоятелства са дали основание на „Т.” ООД, гр. В. Търново, да депозира
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за което пред
PC — Плевен е образувано ч.гр.дело №3792/2019 година. Съобщението за издадената
по това дело заповед за изпълнение е връчено на ответника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК. С Разпореждане № 10583/10.09.2019 г., на основание чл. 415, ал.1,
т. 2 от ГПК, на „Т.“ ООД е указано, че може да предяви иск относно вземането си
по издадената заповед за изпълнение. Излага се становище, че всички изложени по-горе обстоятелства,
обосновават за ищеца правен интерес от предявяването на настоящия иск, в срока
съобразно чл. 415, ал. 4 от ГПК, за приемане за установено по отношение на
ответника, че в полза на „Т.“ ООД съществува вземането по издадената Заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК, признато от страна на съда с
издаването на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело №3792/2019
година по описа на РС-Плевен:за сумата в общ размер на 900.27
(деветстотин лева и двадесет и седем стотинки) лева, от която сума 833.16
(осемстотин тридесет и три лева и шестнадесет стотинки) лева представлява
дължим остатък от незаплатения размер на дължимото от ответника обезщетение по
чл. 221, ал. 2, предл.1 от КТ поради дисциплинарно уволнение, а сумата 67.11
(шестдесет и седем лева и единадесет стотинки) лева, представлява дължимата
законна лихва за забава, начислена върху
сумата 833,16лева за периода 20.08.2018г. - 05.06.2019г., ведно със законната
лихва върху сумата 833.16 лева, считано от датата на депозиране на заявлението
по ч.гр.д.
№ 3792/2019 година по описа
на PC-Плевен.Претенедират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на
страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч.гр.д.№3792/2019г. по описа на ПлРС е, че от страна на дружеството е подадено
заявление по реда на чл.410 от ГПК. Въз
основа на същото е издадена заповед №2108/07.06.2019г.
спрямо ответника, както следва: 833,16 лв., представляваща главница;
67,11 лв. – лихва от 20.08.2018 г. до 05.06.2019 г.,ведно със законната
лихва, считано от 06.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и направените деловодни разноски в размер на 25,00 лв. – държавна такса.
Вземането произтича от следните обстоятелства: обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ при прекратен трудов договор на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, както и
законно лихва за забава.
В срок кредиторът е предявил искове за
посочените суми, след указание на съда, тъй като длъжникът не е бил открит.
Не е спорно, че между страните е имало ТПО, от 04.09.2017г. ,
като е прекратен трудовият договор със заповед№40033/17.08.2018г., на
осн.чл.330, ал.2, т.6 от КТ.Не е спорно, че със същата заповед е начислено и
обезщетение в полза на работодателя на осн чл.221, ал.2 от КТ и че ответникът е
заплатил част от сумата в размер на 193,15лв. и е останал остатък 833,16лв. Н е
еспрон, че по подадено заявление от работодателя е образувано посоченото по-
горе ч.гр.д. и издадена заповед за главницата и лихва за забава.Не е спорно , че в хода на производството на
09.12.2019г. е заплатена сумата 900,27лв., покриваща главница и лихва по
заповедта до датата на заявлението.Ответникът е направил
признание на исковете, въз основа
на което от страна на представителя на ищеца е направено искане за
постановяване на решение, съгласно разпоредбата на чл.237 от ГПК. В същата е
предвидено, че, когато ответника признае иска, по искане на ищеца, съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието,
като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска. Такава е и настоящата хипотеза, като предвид и
представените по делото доказателства, установявяващи основанието за
дължимостта на процесните суми, съдът намира, че признатите права не
противоречат на закона и на добрите нрави. С оглед на направеното признание на
предявените искове от страна на ответника, следва да бъде постановено
положително установително решение относно дължимостта на вземането.Тъй като е заплатен
сума 900,27лв., за главница 833,16лв. и за лихвата до датата на заявлението
67,11лв., в хода на производството, следва да се отхвърлят исковете като погасени
чрез плащане.По отношение на лихвата за забава върху главницата за периода от
датата на заявлението до датата на изплащане на задължението
-06.06.2019г.-09.12.2019г., за която има издадена заповед по чл.410 от ГПК и
която е определяема, съдът счита, предвид и становищата на страните , че следва
да бъде уважено искането. При изчисление с е- калкулатор е установено , че е
43,28лв.
При това положение, съдът приема, че
ответникът не е изпълнил в срок задължението си
и с поведението си е станали причина ищецът да направи разноски по
ч.гр.д. и по настоящето дело, които следва да заплати на ищеца.
Съобразно т. 12 от ТР №
4/2013г., съдът следва да се произнесе и
относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с
осъдителен диспозитив, като се присъдят разноските в размер 25лв.
Следва да се присъдят и
разноски по настоящето дело, които са общо в размер общо 425лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответника К.М.С., ЕГН**********,
че ДЪЛЖИ на кредитора „Т.“ ООД, с
ЕИК: ***, с адрес: ***, сумата от 43,28лева, представляваща законната лихва върху
главницата от 833,16 лева за периода от датата на подаване на заявлението по
ч.гр.д. №3792/2019г. на ПлРС – 06.06.2019г. до окончателното изплащане на
вземането – 09.12.2019г., КАТО ИСКОВЕТЕ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ ДЪЛЖИМОСТТА на главница 833,16лв., представляваща главница- обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ ; сумата
67,11 лв. – лихва от 20.08.2018 г. до 05.06.2019 г., присъдени със заповед
за изпълнение №2108/07.06.2019г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №3792/2019г. по
описа на ПлРС, ОТХВЪРЛЯ като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА на осн чл.78, ал.1 от ГПК К.М.С., ЕГН**********, ДА
ЗАПЛАТИ на„Т.“ ООД, с
ЕИК: ***, с адрес: ***, сумата общо 425лв.,
направени деловодни разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА К.М.С., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на„Т.“ ООД, с ЕИК: ***, с адрес: ***, сумата от 25лв.-
разноски по ч.гр.д.№3792/2019г. по описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :