Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 582 10.04.2018 година
гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ граждански състав
На двайсет
и първи март две хиляди и осемнайсета година
В
публично заседание, в следния състав:
Председател: Райна
Кирякова
Секретар: Илияна
Гальова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Кирякова
гражданско дело номер 5067 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Бургаският районен съд е
сезиран с искова молба от Ж.Ж.Д., с
ЕГН **********,***, чрез адвокат П.Г. ***, с адрес на кантората град Бургас,
улица Генерал Скобелев № 4, етаж 2, против Г.Ж.Ж., с ЕГН **********,***, с която моли съда да постанови решение,
с което да отмени 1/2 част от дарението,
предмет на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 187, том VI, дело №
2770 от 26.10.1981 г. на нотариус при Бургаски районен съд, представляващ първи
етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в парцел IX-девети, с пл. №
468, кв. 14, по плана на с. Долно Езерово, окръг Бургаски, с площ от 560 кв.
м., понастоящем по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Бургас,
одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК
целият имот представляващ самостоятелен имот с идентификатор 07079.825.245.1, с
административен адрес на имота: град Бургас, улица Китен 21, с предназначение
на сградата-жилищна сграда, еднофамилна на два етажа, със застроена площ от 93
кв.м., находяща се в поземлен имот с идентификатор 07079.825.245 по кадастралната
карта на град Бургас и да му върне тази
1/2 част от собствения му имот, на
отпаднало основание. Ангажира доказателства. Претендира направените по делото
разноски.
Обективно съединените
исковете са процесуално допустими и с правно основание чл. 227, ал.1, б. „в” и
чл. 55, ал. 1, предложение 3-то от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/. Предявени
са от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като
исковата молба съдържа задължителните реквизити по чл. 127 и 128 от Гражданско
процесуалния кодекс/ГПК/.
Ответникът Ж., със
своевременно постъпилия отговор на исковата молба, прави възражение, че е в
обективна невъзможност да дава издръжка на дарителя и поради липсата на парична
средства не може и за себе си да осигури лечение. Оспорва част от фактическите
твърдения в исковата молба, като вместо тях въвежда свои. Ангажира
доказателства. Във фазата по съществото на спора, се позовава на оборената
презумпцията, възприета с тълкувателно решение № 1/2013 г.на ВКС за това, че не
е налице непризнателност, когато надарения не даде на дарителя си исканата
издръжка, от която издръжка трайно се нуждае, защото поради липса на достатъчно
средства надареният би се поставил в по-лошо положение от това на дарителя.
Бургаският
районен съд, след преценка на събраните доказателства и в кореспонденция с
доводите на страните намира, че конститутивният и облигационният искове по
делото са неоснователни, поради следното:
Безспорно е между страните
по делото, че процесният недвижим имот е бил собственост на родителите на
ответника по делото Г.Ж., в режим на имуществена общност-Ж.Ж. Д. Т. Г. Д.
Първият етаж от жилищната сграда в имота двамата родители дарили на ответника Ж.,
с дарствен акт, предмет на приетия като доказателство по делото нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 187, том VI, дело № 2770 от 26.10.1981 г. на
нотариус при Бургаски районен съд, представляващ първи етаж от двуетажна
масивна жилищна сграда, построена в парцел IX-девети, с пл. № 468, кв. 14, по
плана на с. Долно Езерово, окръг Бургаски, с площ от 560 кв. м., понастоящем по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със
заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК целият имот
представляващ самостоятелен имот с идентификатор 07079.825.245.1, с административен
адрес на имота: град Б......, с предназначение на сградата-жилищна сграда,
еднофамилна на два етажа, със застроена площ от 93 кв.м., находяща се в
поземлен имот с идентификатор 07079.825.245 по кадастралната карта на град
Бургас. Дарителката Т. Г. Д.е починала на 14.03.2010 г., видно от представеното
удостоверение за наследници, изх. № 94-01-3292/29.01.2016 г., издадено от
длъжностно лице по гражданското състояние при Община Бургас. С нейната смърт
съществувалата до този момент семейна имуществена общност се е прекратила и е
преминала в обикновена дялова съсобственост, при наследяването по закон, като в
кръга на наследниците освен страните по делото е включен и Ж.Ж., син на ищеца Д.
и брат на ответника Г.Ж. по делото. Промени в собствеността върху построената в
дворното място двуетажна сграда след смъртта на майката не са настъпили.
Отношенията между страните
по настоящото дело са конфликтни, съпроводени с многобройни обаждания в полицията
и упражнено над ищеца Д. домашно насилие,
във връзка с което са издадени от Районен съд-град Бургас две
заповеди-едната за незабавна защита от 12.05.2016 г. и втората за постановената
със съдебното решение защита от 31.08.2016 г., по гражданско дело № 2724/2016
г. по описа на съда, с които ответникът Ж. е бил отстранен от имота. Признава се от ответната страна по делото
фактът, че ответникът Ж. не дава търсената
от неговия баща издръжка. На доказване подлежат спорните факти от значение за
решаване на делото и връзките между тях/чл. 153 от ГПК/.
Приетите като доказателства
по делото медицински документи и събраните свидетелски показания кореспондират
на заключението на извършената по делото
медицинска експертиза, от които съдът установява, че ищецът Д. страда от:
дивертикул на хранопровода и дванадесетопръстника;
хипертонична болест; хипертонично сърце, без застойни прояви; последици от
мозъчен инфаркт; хипертрофия на простата жлеза; хроничен бронхит; тревожно
разстройство. Нуждае се от непрекъснато медикаментозно лечение, редовни
контролни прегледи и изследвания. От заключението на съдебно-икономическата
експертиза по делото съдът установява, че ищецът Д. се нуждае от издръжка и
грижи, каквито не му осигурява ответникът Ж.-доходът от 350 лева от получаваната
пенсия е недостатъчен, за да покрие минималните нужди за човек в неговото
здравословно състояние. Паричният разход на едно лице на база годишни данни за
2016 г. е 4699.00 лева/по 391.58 лева на месец/, а паричният разход на едно
лице на база тримесечни данни за 2017 г. е 5022.89 лева/по 418.89 лева на
месец/.
Спори се по делото относно
обективната възможност на ответника Ж. да дава търсената от неговия баща издръжка.
Съдът приема за основателни
възраженията по делото на пасивно легитимираната в процеса страна, че както към
момента на предявяването на иска за отмяна на дарението-02.09.2016 г., така и
към настоящия момент, ответникът Ж. е в обективна невъзможност да дава на своя
баща търсената от него издръжка, поради недостатъчните парични средства за
собствената му издръжка. Нормата на чл. 140, ал. 2 от Семейния кодекс СК/
предвижда, че ако задълженото за издръжка лице няма възможност да дава
търсената от него издръжка, тя се дължи от лицата от следващия ред, предвиден в
закона. Задължението за издръжка, с изключение на издръжките на ненавършилите
пълнолетие лица/чл. 143 от СК/, съществува само при възможност на задълженото
за издръжката лице да я дава. В конкретния случай, от представената по делото трудовата
книжка на ответника Ж. съдът установява, че той е работил през цялата 2015 г.
само за 3 месеца и 8 дни-от 06.05.2015 г. до 08.09.2015 г., с прекъсване от
почти 1/един/ месец, за 2016 г. е бил в
трудово правоотношение само от 01.03.2016 г. до 03.05.2016 г., за кратко е
започнал работа на 27.10.2016 г., след получаването на исковата молба. За
предходните три години-2012 г., 2013 г. и 2014 г. е бил на работа само за 3
месеца и 21 дни. През 2017 г. за кратко започва работа през летния сезон, който
трудов договор прекратява, по взаимно съгласие. Ответникът Ж. твърди по делото,
че има заболяване-ишиас и предписана операция на ръката, на която има засегнат
нерв, но в момента няма достатъчно пари, за да заплати тази операция, която ще
струва около 2000 лева.
Предвид изложеното от
фактическа и правна страна, не могат основателно да се слушат по делото
доводите на ищцовата страна, че ответникът по делото съзнателно се е поставил в
обективна невъзможност да дава търсената от него издръжка, тъй като не работи
по квалификацията си на международен шофьор, а през 2017 г. е постъпил на
работа като портиер в хотел в Слънчев бряг и сключил договор за работа през
целия сезон, а още в разгара на сезона на 01 август е напуснал тази работа, по
взаимно съгласие. Ответникът Ж. е над 50-годишна възраст и със свои заболявания
няма необходимата физическа издръжливост за постоянно натоварване с работа като
международен шофьор, поради което доводи за виновно поведение в този аспект не
могат да се слушат. На второ место, изпълнението на задължението за заплащане
на издръжка е с оглед конкретния индивид от законовия ред и зависимост от
обективната му възможност да дава издръжката, независимо от това дали виновно
или невиновно е останал без доходи. Законът не прави разграничение между виновното и
невиновно оставане без доходи на задълженото за издръжка лице. По делото
липсват доказателства, нещо повече, липсват и твърдения, за наличието на
допълнително имущество, от което ответникът Ж. може да се реализира доходи.
Предпоставките за отмяна на
дарението са наличието на трайна нужда за издръжка на дарителя, поискването на
издръжката от надарения и отказ от страна на последния да осигури издръжката,
като отказът следва да е при наличието на обективна възможност у дарения да
дава издръжката. По материалноправния въпрос за правното значение, при предявен
иск по чл. 227, ал. 1 б. „в“ от ЗЗД, на
материалните възможности на дарения да предоставя исканата издръжка, с решение
№ 302 от 16.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 610/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Борис Илиев, съдът е приел, че този въпрос е разрешен от Върховния
касационен съд със задължително за всички съдилища тълкуване, обективирано в
тълкувателно решение № 1/21.10.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГК, ВКС,
според което не е проява на непризнателност, когато дареният не дава на
дарителя исканата издръжка, ако поради липса на средства с даването й би
поставил себе си и лицето, което по закон е длъжен да издържа, в по-лошо
положение от това на дарителя. В конкретния случай, по делото е доказана
обективната невъзможност на ответника Ж. да дава издръжка на дарителя Д.,
поради което конститутивният иск за разваляне на дарението и облигационният иск
за връщане на имота, като неоснователни и недоказани следва да бъдат
отхвърлени.
С оглед изхода на делото,
претенциите на пасивно легитимираните по делото по чл. 78, ал. 2 от ГПК, за
присъждане на направените по делото разноски се явява основателна и следва да бъде
уважена, съобразно събраните доказателства и списъка за разноски по чл. 80 от ГПК, в размер на 1365.00 лева, от които 80.00 лева- възнаграждение за вещото
лице по медицинската експертиза по делото, 05.00 лева-държавна такса за
издавеното на съдебно удостоверение и 1280.00 лева-адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на Ж.Ж.Д., с ЕГН **********,***
против Г.Ж.Ж., с ЕГН **********,***,
за отмяна на 1/2 част от дарението,
предмет на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 187, том VI, дело №
2770 от 26.10.1981 г. на нотариус при Бургаски районен съд, представляващ първи
етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в парцел IX-девети, с пл. №
468, кв. 14, по плана на с. Долно Езерово, окръг Бургаски, с площ от 560 кв.
м., понастоящем по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас,
одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК
целият имот представляващ самостоятелен имот с идентификатор 07079.825.245.1, с
административен адрес на имота: град Бургас, улица Китен 21, с предназначение
на сградата-жилищна сграда, еднофамилна на два етажа, със застроена площ от 93
кв. м., находяща се в поземлен имот с идентификатор 07079.825.245 по
кадастралната карта на град Бургас и за връщане
на тази 1/2 част от собствения му имот, на отпаднало основание.
ОСЪЖДА
Ж.Ж.Д., с ЕГН **********,***, да
заплати на Г.Ж.Ж., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски, в
размер на 1365.00 лева(хиляда триста шестдесет и пет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Бургас, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия :/п/
Р.Кирякова
Вярно с оригинала:
И.Г.