Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 14.10.2021 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
първи въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА
СВЕТОСЛАВ НИКОЛОВ
при секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдия Дончева
в.гр. д. № 317 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 9 от 11.01.2021 г.,
постановено по гр.д. № 762/2019 г. по описа на РС- Елин Пелин, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от А.И.Б.
срещу ответника „Е...“ ООД, ЕИ………, представлявано
от управителя Р. Б. П. иск с правно
основание чл. 55 от ЗЗД за заплащане на сумата от 8647, 79 лева, дължима на
отпаднало основание, във връзка със сключен между страните Договор за
покупко-продажба на МПС на изплащане със запазване на собствеността № ……… от 03.07.2017 г. Отхвърлен е предявения от „Е...“ ООД срещу А.И.Б. иск с правно основание чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6950, 00 лева, включваща дължим дневен
наем в размер на 50, 00 лева за период от 139 дни, считано от 03.07.2019 г.
Дружеството „Е...“ ООД е осъдено
да заплати на А.И.Б. направените по делото разноски в размер на 750, 00 лева.
Постановеното решение е обжалвано от
ищеца, чрез адв. С.Х., в частта, в която е отхвърлен
иска по чл. 55 ЗЗД, с доводи за неправилност и незаконосъобразност и
необоснованост. В жалбата се твърди, че е неправилна и нелогична констатацията
на съда, че ищцата не е смятала договора за развален, тъй като внесла на
ответното дружество сумите от по 1000 лева на 21.03.2019 г. и на 28.03.2019 г.
Излага, че реално към датата на последната вноска – 10.07.2019г., ищцата е
заплатила в повече от дължимото по договора и е имала право да иска
прехвърлянето, а след отказа е имала право да развали договора и го е
направила. Неправилен бил извода на съда, че останало недоказано, че ответното
дружество е получило нещо на отпаднало основание, след като е отказало да
прехвърли на ищцата процесния автомобил. Неправилно
също било прието, че платените вноски не подлежат на връщане, тъй като били
лизингови вноски и лизингополучателят бил получил
насрещна престация.
Не бил верен извода на съда, че ищцата
не е изпълнила в цялост задължението си по договора и дължи на ответника сума в
размер на 460, 00 лева. РС-Елин Пелин не съобразил факта, че ответното
дружество е получило преди 28.03.2019 г. сумите по застрахователни обезщетения,
които според приетата и неоспорена ССЕ, възлизат на 1207, 79 лева. В отговора
на нотариалната покана, управителят на ответното дружество изрично е заявил, че
е получил всички тези застрахователни обезщетения и ги е приел за вноски и
следва да бъдат приети за такива. Пълната цена по договора била надплатена, а
претенциите на ответното дружество за заплащане на суми в общ размер от 1629,42
лева били неоснователни, поради което е отказало без основание да изпълни
задължението си да прехвърли собствеността. Излага, че относно процесният договор не следва да се прилагат правилата на
чл. 205 ЗЗД или чл. 335 ТЗ. Процесният договор, с
оглед волята на страните реално има характер на предварителен договор за
продажба на лек автомобил, който съдържа уговорки относно съществените елементи
на договора за продажба –чл. 19, ал. 2 ЗЗД, при допълнителни уговорки за предаване
на владението върху вещта, преди сключването на окончателния договор за
продажба в писмена форма с нотариална заверка на подписите, както и за
прехвърляне на риска върху купувача по време на ползването на вещта. Излага
съображения, че сключеният договор е близък по характер с договора за продажба
на изплащане със запазване на собствеността и ефектът на прехвърляне на
собствеността не може да се постигне с изплащането на последната вноска, поради
изискването за форма на договора. Излага, че платените вноски не представляват
лизингови вноски, а частични плащане на продажната цена, поради което подлежат
на връщане. Счита, че продавачът не се възползвал от правото си да развали
договора, поради неплащане на две поредни вноски, с оглед на което не му се следва
и обезщетение за ползването на вещта. По същество моли за отмяна на обжалваното
решение и уважаване на предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответника
по жалба „Е...“ ООД, чрез адв. Д.Д. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Посочва, че е без значение дали ще се
приеме договора за лизингов или попадащ в приложното поле на ЗЗД, тъй като и
двата случая ответника не дължи връщане на платените вноски. Претендира разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от
процесуално легитимирано лице- ищеца по иска А.И.Б., в законоустановения
срок, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
РС – гр. Елин Пелин е сезиран с искова
молба от А.И.Б. с ЕГН: ********** *** срещу „Е...“
ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД. Ищецът моли да
бъде осъден ответника да му заплати сумата от 8647,79 лева, представляваща сума
дадена на отпаднало основание, с оглед едностранно разваляне на договор от
03.07.2017 г. от купувача, поради неизпълнението задълженията на продавача.
В исковата молба се твърди, че на
03.07.2017 г. в гр. С. между А.И.Б.
/купувач/ и „Е...“ ООД
/продавач/ е сключен договор за покупко-продажба на МПС на изплащане със
запазване на собствеността. В договора било уговорено собствеността върху
автомобила да бъде прехвърлена на купувача след изплащане на последната вноска
от цената, възлизаща на обща стойност 6802,00 лева. Ищцата поканила ответника,
с нотариална покана на 07.06.2019 г. в 14, 00 часа на адреса на нотариалната кантора на нотариус
В., да изпълни задължението си и да прехвърли правото
на собственост на автомобила, като възстанови надвзетата от продажната цена
сума от 642,00 лева. С отговор на нотариалната покана, ответникът потвърдил
изплащане на сумата от 7 444,00 лева към дружеството. На 07.06.2019 г. в
нотариалната кантора се явил адв. Д.Д., в качеството на пълномощник на Р. П., като адв. Д. отказал да прехвърли собствеността на МПС, като
изискал изплащане допълнително на сумата от 1 629, 42 лева. Твърди, че всички
дължими суми са плащани по банков път и сбора на 14-те броя вноски възлиза в
размер на 6815,00 лева, а общата сума възлиза в размер на 7440,00 като в тази
сума не влизат получените застрахователни обезщетения. На 25.09.2017 г. по
сметка на ответното дружество от Д. З. е преведена сумата от 444, 79 лева по щета, която е
отстранена със средства на ищцата и е прихваната срещу дължими от ищцата
вноски. На 15.10.2018 г. от ЗАД А. АД е преведена
сумата от 151, 25 лева, а на 16.10.2018 г. сума от 611,75 лева, по застраховка Каско, които са отстранени със средства на ищцата.
В постъпилият отговор от ответника „Е...“ ООД, чрез адв. Д.Д. от САК, предявените искове се оспорват. Твърди, че продажната
цена на автомобила е в размер на 7904,20 лева, съгласно приложения по договора
погасителен план и се формира от първоначална вноска от 680, 20 лева плюс 24 месечни вноски от по
301,00 лева. Съгласно чл. 5 от договора разноските по прехвърлянето, банковите
такси за преводи, разходите за застраховка Каско на
МПС, гражданска отговорност, финансов риск, данък МПС и годишен технически
преглед са за сметка на купувача. От извлечението от банковата сметка на
дружеството се установява, че незаплатените суми по изплащането на автомобила
са в размер на 1089,20 лева. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Предявеният насрещен иск от „Е...“ ООД срещу А.И.Б., с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 6950, 00 лева, включваща дължим дневен наем
в размер на 50, 00 лева за период от 139 дни, считано от 03.07.2019 г. е
отхвърлен и в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът намира от фактическа страна
следното:
Не се спори, че на 03.07.2017 г. между
страните е сключен договор за покупко-продажба на МПС на изплащане със
запазване на собствеността № ……….., за лек
автомобил марка BMW модел …., рег. № …………. Продавач по
договора е дружеството „Е...“ ООД, а
купувач ищцата А.И.Б..
От приемателно-предавателен протокол се
установява, че на 03.07.2017 г. продавача „Е...“
ООД е предал на купувача А.И.Б. процесния автомобил,
в състояние годно за използване, удостоверено с подписите на страните.
С нотариална покана рег. № …./………. г. по описа на
нотариус В. с район РС София, А.И.Б. е поканила управителя на
ответното дружество Р. Б. П. да се яви на
07.06.2019 г. в нотариалната кантора в 14,00 часа, за да й прехвърли
собствеността върху процесния автомобил. В
нотариалната покана е посочено, че заплатената от ищцата сума е в размер на
7444 лева и надвишава уговорената в чл. 2 сума от 6802 лева, поради което е
отправена и покана до дружеството за възстановяване на сумата от 642 лева,
представляваща надплатени вноски по договора.
Представена е и нотариална покана с рег.
№ 3666/27.05.2019 г. по описа на нотариус В.,
от управителя на дружеството Р. П. до А.И.. В поканата е посочено, че купувачът
тълкува неправилно сключения на 03.07.2017 г. договор. Стойността на автомобила
възлиза в размер на 6802 лева плюс начислена печалба /24 месеца по 301 лева/
или общата стойност възлиза на 7904 лева. Изваждайки от тази цена остатъкът по
сделката се получава дължима от купувача сума в размер на 460 лева. Към тази
сума следва да се добави и сума от 825, 50 лева с вкл. ДДС, която представлява
такса транспорт на МПС от град Ниш до РПУ гр. Сливница и от РПУ Сливница до гр.
Елин Пелин, в която сума е включен и адвокатски хонорар от 500, 00 лева, както
и сумата от 291,83 лева – административна такса по издирване на МПС. Купувачът
е поканен на определената дата – 07.06.2019 г. година от 14 часа да заплати
сума в размер на 1629,42 лева, за да бъде прехвърлена собствеността.
От констативен протокол рег. №
4114/07.06.2019 г. по описа на нотариус В.
се установява, че в 14, 00 часа се явили адв. Д. като
пълномощник на управителя на дружеството и А.И.Б., като страните заявили, че
поддържат разменените си нотариални покани.
От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че внесените суми от А.И.Б. за периода от 05.10.2017 г. до 28.03.2019 г.
възлизат на 7440,20 лева. Дружеството „Е...“
ООД е получило по своя сметка суми по щети, както следва: на 26.09.2017 г. сумата от 444, 79 лева от „Д. З.“
АД; на 15.10.2018 г. сума от 151,25 лева
от ЗАД А. АД; на 16.10.2018 г. сума от 611,75 лева, по
застраховка Каско от ЗАД А.
АД. В банковата сметка на „Е...“ ООД не са
правени преводи от страна на ищцата А.И.Б. за плащане на разноски за ГО, Каско, ГТП и данък МПС. Осчетоводените разноски за
автомобила за застрахователни полици „Автокаско“, ГО
и данък МПС в счетоводството на дружеството, са в размер на 1303,50 лева.
По делото са разпитани двама свидетели
на ищцата.
От показанията на св. Л. Д. се установява, че познава ищцата и
управителя на дружеството и знае, че между тях е имало сключен договор за
лизинг на автомобил БМВ. Посочва, че ищцата е правила стандартни ремонти на
автомобила, като накладки и други и са заплащани от нея.
От показанията на свидетелката В. П. се установява,
че А. е ремонтирала автомобила – оправяла съединител, сменяла свещи, водна помпа,
частично го боядисала с нейни средства. Освен това заплащала и всички
технически прегледи на колата.
Съдът от правна страна намира следното:
Съдържанието на
породеното от неоснователно обогатяване облигационно отношение обхваща от една
страна, правото на обеднялото лице да иска връщане на даденото без основание, а
от друга, задължението на обогатилото се лице да върне неоснователно полученото
имущество. При третата хипотеза на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ищецът
следва да докаже твърденията си за даването на имуществена облага, както и че
основанието за даването, макар и да е валидно възникнало и оправдава
разместване на имуществени блага, впоследствие е отпаднало с обратна сила. Този
фактически състав намира приложение при унищожаване или разваляне на договорите
с обратна сила или при настъпване на прекратително
условие, във всички случаи, когато е престирано нещо
при съществуващо основание, което е отпаднало с обратно действие. В настоящия
случай, както правилно е приел и първоинстанционният
съд, договорна връзка е възникнала валидно с постигане на съгласието на
страните със сключване на 03.07.2017 г. на договор за покупко- продажба на изплащане със запазване на
собствеността № …….. на лек
автомобил марка BMW модел …., рег. № ………...
Не се спори между страните, че на
03.07.2017 г. лек автомобил марка BMW модел …, рег. № ……….. е предаден на
ищцата.
От съдебно счетоводната експертиза се
установява, че внесените суми от А.И.Б. за периода от 05.10.2017 г. до
28.03.2019 г., по сметка на ответното дружество, възлизат в размер на 7440,20
лева.
За безспорно обстоятелство е прието
също, че стойността на лекия автомобил възлиза на 7904,20 лева.
Спори се по въпроса какъв е характера на
договора, дали същият е развален от купувача, по вина на продавача и дали
продавача дължи връщане на платените вноски по него.
Сключеният на 03.07.2017 г. договор е наименован „договор за покупко-
продажба на изплащане със запазване на собствеността № ……..“,
по силата на който, „Е…..“ ЕООД в
качеството на продавач продава на А.И.Б. лек автомобил марка BMW модел …., рег. № ………….. В чл. 2 от договора е уговорена обща стойност на
МПС в размер на 6802, 00 лева. В чл. 3 е
уговорено, че при подписване на договора купувача заплаща на продавача в деня
на пописването 680, 20 лева, а остатъкът от договорената цена, ведно с
начислена печалба, купувача заплаща на 24 равни вноски, съгласно погасителен
план, неразделна част от договора. Видно от погасителния план вноските са в
размер на по 301, 00 лева. В чл. 7 от договора е уговорено, че правото на
собственост върху МПС преминава върху купувача с изплащане на последната
вноска, съгласно погасителния план. В чл. 8 е посочено, че всички рискове върху
МПС преминават върху купувача от момента на фактическото му предаване,
удостоверено с подписване на Приемо-предавателен
протокол.
Въззивният съд
приема, че процесният договор, изпълнението на който
се претендира, при тълкуване на отделните уговорки в него във връзка една с
друга с оглед установяване на действителната обща воля на страните – чл. 20 ЗЗД,
има характера на договор за продажба на изплащане на лек автомобил. В този
случай продавачът запазва собствеността върху вещта, което играе ролята на
обезпечение, в случай че купувачът не плати вноските. В този вариант договорът за продажба на изплащане се доближава по своите
особености до оперативния лизинг -купувачът не става собственик на вещта със
сключване на договора, а с изплащане на последната вноска. Вещнотранслативния ефект в случая настъпва по силата на самото продажбено споразумение,
макар и да е отложен във времето - до заплащане на цената.
Акцентът на уговореното – смисълът на
изявленията в договора, в т.ч. отразеното основание за неговото сключване, и
целеният с него краен резултат е уговаряне предаване на владението върху вещта
и разсрочено плащане на продажната цена преди да се прехвърли собствеността
върху вещта с договор, в изискуемата от закона форма. Изрично в чл. 1. от
договора е посочено, че ищецът поема задължение да продаде вещта срещу
насрещното право на купувача да придобие собствеността върху превозното
средство след заплащане на уговорената цена, по начина посочен в чл. 3 от
договора. Сключеният договор представлява договор за продажба на изплащане със
запазване на собствеността, като в случая ефектът на прехвърляне на
собствеността се постига с изплащането на последната вноска от цената и прехвърляне
на собствеността на регистриран автомобил, за което е необходима писмена форма.
Уговореното в чл. 8 от договора, преминаване
на риска от случайното погиване или повреждане на вещта, съответства на
предвиденото в нормата на чл.
205, ал. 1 ЗЗД, съгласно
което, при продажба на движими вещи на изплащане и запазване на собствеността
от продавача, рискът се носи от купувача-кредитор от момента на предаването на
вещта, от който момент той понася неблагоприятните последици от погиването или
повреждането на вещта, независимо, че тя не е негова собственост, като следва
да заплати изцяло цената по договора (в този смисъл решение № 67/09.12.2019 г.
по търг. дело № 1553/2018 г., ІІ-ро т. о. на ВКС).
В случая спорният между страните въпрос е възникнало ли е за ищцата правото да развали договора поради неизпълнение на
задължението на продавача да прехвърли собствеността на автомобила.
Стойността на
лекият автомобил се определя по начина уговорен в чл. 3 от договора по следния
начин 680, 20 лева първоначална вноска плюс 24 вноски по 301, 00 лева, чиито
аритметичен сбор възлиза на 7904,20 лева. От заключението по приетата съдебно
счетоводна експертиза се установява, че внесените суми от А.И.Б. за периода
от 05.10.2017 г. до 28.03.2019 г. възлизат на 7440,20 лева. От това се налага
извод, че ищцата е внесла 464, 00 лева по-малко, а последното е от значение за изпълнение на задължението на последната за заплащане на уговорената цена по
чл.3, т. 3 от договора.
При неплащане на
дължимите вноски при договор за продажба на изплащане,
продавачът може да иска връщане на вещта или реално изпълнение. Разваляне на
договора не се допуска, когато неплатените суми не надвишават 1/5 част от
цената на вещта.
Ищцата не е
заплатила пълната дължима цена по договора, поради което не може да го развали,
поради това че е неизправна страна, респективно не може да иска и връщане на
платените вноски като недължимо платени. Неоснователни са възраженията на въззивника, че ответното дружество е получило преди
28.03.2019 г. сумите по застрахователни обезщетения, които според приетата и
неоспорена ССЕ, възлизат на 1207, 79 лева. В отговора на нотариалната покана,
управителят на ответното дружество изрично е заявил, че е получил всички тези
застрахователни обезщетения и ги е приел за вноски, а съгласно чл. 5 от
договора разходи за застраховка „Каско на МПС“,
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, „Финансов риск“, данък МПС и
годишен технически преглед са за сметка на купувача. За пълнота следва да се
посочи, че съобразно уговореното в чл. 20 от договора пълният риск от
повреждане, погиване, унищожаване или загуба /вкл. всякаква форма на
противозаконно отнемане от трето лице/ се носи от купувача. По делото са
ангажирани доказателства – удостоверение от 05 РУ на СДВР и застрахователни
документи, че три месеца преди изтичане срока на договора процесният
автомобил е отнет от владението на ищцата на 19.03.2019 г. и на 09.01.2020 г.
върнат на собственика без липси и повреди. Както правилно е посочил
РС-Ботевград, при желание от страна на ищцата същата е могла да заплати
продажната цена в пълен размер, за да получи автомобила.
С оглед изложеното
съдът счита, че предявеният иск е неоснователен – ответникът е получил сумата
на основание сключеният между страните договор. Ищцата не е развалила договора,
поради това, че е неизпрана страна по него, респективно не е възникнало
задължение за ответника да върне платените по договора вноски. Тъй като
изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход
на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата страна сумата от 500,00 лева,
представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖАВА решение
№ 9 от 11.01.2021 г., постановено по гр.д. № 762/2019 г. по описа на РС- Елин
Пелин,
с което е отхвърлен предявения от А.И.Б. срещу ответника „Е...“ ООД, ЕИК ………,
представлявано от управителя Р. Б. П. иск с правно
основание чл. 55 от ЗЗД за заплащане на сумата от 8647, 79 лева, дължима на
отпаднало основание, във връзка със сключен между страните Договор за
покупко-продажба на МПС на изплащане със запазване на собствеността № ……… от ………. г.
Решение № 9 от 11.01.2021 г., постановено по
гр.д. № 762/2019 г. по описа на РС- Елин Пелин, в частта, с която е отхвърлен
предявения от „Е...“ ООД срещу А.И.Б.,
иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 6950, 00
лева, включваща дължим дневен наем в размер на 50, 00 лева за период от 139
дни, считано от 03.07.2019 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА А.И.Б. с ЕГН: **********
***, да заплати на „Е...“ ООД, ЕИК ………, със седалище и адрес на управление ***, р-н С., бул. „Ш. П.“ № .., представлявано
от управителя Р. Б. П. разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00
/петстотин/ лева.
Решението е подлежи на обжалване пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.