О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
07.08.2019г.-гр.Ловеч
Окръжен съд - Ловеч,
граждански състав, в закрито заседание на шести август две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ПОЛЯ ДАНКОВА
2.ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа
докладваното от съдия..Данкова.......ч.гр.д. № 421 по описа на съда за
Производството е по чл.
413 ал.2 от ГПК
Постъпила е частна жалба вх. № 2524/
13.06.2019 година от „********" ООД , ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление: гр. *****, ул."********" 29 ,ет.З . п.кл.1527 представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска - управител и чрез процесуален представител:
юрисконсулт - Д.В.А. със съдебен адрес за получаване на книжа: гр. София, ул.
..********" 29 ,ет.З п.к 1527 срещу разпореждане № 634/29.05.2019 г., на Районен съд -Луковит по ч.гр.д. 300/ 2019 г.
Актът се атакува в частта, в която е отхвърлено Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК относно претендираното вземане за такса за
експресно разглеждане на документи , такса за извънсъдебно събиране на
вземането, неустойка за неизпълнение на задължение.Посочва, че атакуваното
разпореждане е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост, като излага следните съображения: Целта на
производството по чл. 410 от ГПК е бързина и в него не се проверява дали
вземането съществува. Според разпоредбата на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва
да съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и да отговаря на
изискванията на редовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т.
1 и 2 ГПК. Счита, че заявлението е съобразено с изискванията за неговата
редовност по чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. I и 3 и
чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, като следва да се отбележи, че в закона липсва
препращане към чл. 127, ал.2 ГПК - т.е. не е необходимо към заявлението да се
прилагат доказателства за установяване на вземането. Съдът дължи проверка на
формалната външна редовност и необходимите реквизити на Заявлението по чл. 410 ГПК, а споровете по обективираните в него материални
субективни права, като този относно претендираното вземане за разходи и такси
за извънсъдебно събиране на просрочени задължения и неустойка за неизпълнение
на договорно задължение, следва да се решат по 4CKOB ред, при положение, че
длъжникът входира възражение по чл. 414 ГПК.
Твърди,че по отношение на претендираната неустойка за неизпълнение на договорно
задължение .същата е уговорена съгласно чл.92,ал.1 от ЗЗД , резултат е от
виновното неизпълнение на длъжника и има санкционираща функция. Сочи IP Ь
15.06.2010 по т.д. 1 /2009 на ОСГК на ВКС.Относно процесиите такси за
извънсъдебно събиране на задължението твърди, че те са в съответствие с
подписания от страните договор, както и че съгласно чл. 10,ал. 1 ЗПК кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги.
Конкретизира,че претендираната сума е съобразена с действащото законодателство
към датата на сключване на процесния договор и неправилната квалификация на
правното основание, както и неправилната обосновка са грешни правни изводи и са
довели до частично отхвърляне на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение.Моли
да бъде отменено разпореждането на Pайонен съд - Луковит
в обжалваната част, като и да бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите,
претендирани в Заявлението по чл.410 от ГПК.
Жалбоподателят е информиран за съдебния
акт на 05.06.2019г., с връчване на съобщението от районния съд. Частната жалба
е подадена на 11.6.2019 г. по пощата.Следователно е спазен законовоустановения
срок и производството е допустимо.
Ловешки окръжен съд обсъди позицията на
жалбоподателя, писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Подадено е заявление № 2266/27.05.2019 г.
от „********" ООД - *****за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Т.А.Ж. за сумите:600лв - главница ; 283.50 лв. - такса
експресно разглеждане на документи :неустойка за неизпълнение на задължение -
283.50 лв. , разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението - 245 лв.
; законна лихва за периода от 9.01.2019 до 21.05.2019 -17.19 лв., договорна
лихва-105.15 за периода от 13 .05.2018 до 8.01
Съдът приема, че претендираната от заявителя за заплащане
сума 283.50 лева – неустойка е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Неустойката съставлява установена
отговорност на длъжника за неизпълнение на задълженията си и в казуса, предвид
твърденията на заявителя, се касае за договорна неустойка.Една от целите на
неустойката по чл. 92 от ЗЗД е да гарантира точното изпълнение на задължението.
С оглед уговорения размер, неустойката мотивира длъжника да изпълни точно и
качествено. Същевременно тя обуславя и заплащане на обезщетение на кредитора
без доказване на вредите за него. Настоящата инстанция обаче съобрази,че
страните са уговорили неустойка за непредоставяне на поръчителство от длъжника
в три дневен срок от подписване на договора и намира, че по естеството си тази
сума не съставлява неустойка.Неустойката не е обоснована от вредите за
кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на
насрещната престация, от която кредитора би бил лишен при неизпълнение, а
произтича от неприсъщо за договора за кредит задължение на длъжника. Нейното
заплащане не е свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по
договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство.
Следователно при действие на чл. 411,
ал.2, т.2 от ГПК процесния договор в
частта за неустойката е нищожен.
Съдебният състав преценява, че сумата в размер на 245 лева – разходи за извънсъдебно събиране, както и такса
за експресно разглеждане на документи - 283.50 лв. не се дължат от длъжника. В
императивната норма на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично е установено, че
събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на
кредита не е допустимо да се изисква. Предвид твърденията на заявителя съдът
установява,че към момента на сключване на договора за кредит претендираната експресно
разглеждане на документи - 283.50 лв. е била фиксирана по размер, значително
надвишава размера на този вид такси и по същество, съставлява почти половината
от главницата и цели недължима облага на кредитора. Втората сума за
извънсъдебно събиране на дълга от 245 лева е обусловена от забава на плащане и
също е фиксирана по размер към момента
на сключване на договора. Следователно тези суми не попадат в хипотезата на чл.
10а, ал.1 от ЗПК.Механизмът на тяхното формиране навежда извода на съда, че се
касае до заобикаляне на закона- чл. 33 от ЗКП и на основание чл. 21,ал.1 от ЗПК
не следва да се зачете действието на договора и в тези му части. Възражението
на жалбоподателят, че дължимостта на сумите следва да се преценява в исковото
производство е несъстоятелно, тъй като заповедният съд анализира претенциите
при действие на чл. 411,ал.2, т.2 от ГПК в рамките на обхвата на неговата
дейност в заповедното производство.
Предвид гореизложеното
настоящият състав приема, че атакуваното разпореждане №634 / 29.05.2019 по
ч.гр.д 300/2019 г. на Районен съд – гр. Луковит в частта, с която е отхвърлено искането за
издаване на заповед за изпълнение за сумите: 283.50 лв такса за експресно
разглеждане на документи, 245.00 лв такса за извънсъдебно събиране на вземане и
283.50 неустойка за неизпълнено задължение, е законосъобразно и правилно и
следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, разпореждане №634 /
29.05.2019 по ч.гр.д 300/2019 г. на Районен съд – гр. Луковит в атакуваната му част.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.