Решение по дело №288/2025 на Районен съд - Габрово

Делото е образувано въз основа на жалба (заведена с Вх. № Ц-03-11462 от 10.04.2025
година за Териториален отдел – Велико Търново на КЗП), подадена (чрез надлежно
упълномощен процесуален представител - юрисконсулт) от страна на
жалбоподателя “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град София, община Столична, област София,
бул. „Витоша“ № 89Б, против Наказателно постановление № ВТ-007054, издадено
на 12.03.2025 година от Началник на териториален отдел за областите Русе,
Силистра, Разград и Търговище, със седалище град Русе, към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите - София, с което за
нарушение по чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на сумата от 3000 лева, на
осн. чл. 45, ал. 1 от ЗПК. По съображения, които са изложени подробно в
подадената жалба, жалбоподателя е приел посоченото наказателно постановление
за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата отмяна
заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Към тях спада и
юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на сумата от 200 лева, чието
присъждане се търси въз основа на предвидените предпоставки в ЗАНН.
Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила
упълномощен процесуален представител за разглеждане на делото. В писмото,
чрез което тя е изпратена до съда, както и в допълнително постъпило писмено
становище (с вх. № 3132 от 29.04.2025 г. ) в съдебното производство, от нея се
прави искане за оставяне на жалбата без уважение, както и за потвърждаване на
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. От тази страна
също е направено искане за присъждане на разноски във връзка с осъществено
процесуално представителство по делото в размер на сумата от 150 лева, които се
претендират съобразно указаното в чл. 63д от ЗАНН. Освен същото, ответната по
жалба страна е направила и искане за намаляване (поради прекомерност) на заплатения
адвокатски хонорар от жалбоподателя в случай, че той надвишава минималния размер,
предвиден в действащата нормативна база по отношение на него.
След като съпостави данните в събраните при производството писмени и
гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от
фактическа страна:
На 04.12.2024 година свидетелите З.Д. и Н.С. - служители на структурното
звено на КЗП в град Габрово, извършили проверка в офис на „ОББ“ АД, който се
намирал на улица „Райчо Каролев“ № 1 в същото населено място и бил
стопанисван от “ОББ“ АД – град София, ЕИК *********. Проверката била
осъществена в изпълнение на план за дейността на ГД „Контрол на пазара“ за
месец декември 2024 година въз основа на заповед № 5929, издадена на 03.12.2024
година от Председателя на КЗП (копие, приложено на л. 152). В рамките на тази
проверка, за която е съставен констативен протокол № К-2740796 (приложен на л.
96-99), е било установено, че в обекта се извършват платежни услуги и се
предоставят потребителски кредити (както и свързани с последните
застрахователни полици) от името на стопанисващото го дружество, отнасящата се
до които информация (под формата на: общи условия на „ОББ“ АД за платежни
услуги за физически лица; общи условия за издаване и използване на платежни
дебитни и кредитни карти; общи условия за платежни сметки, услуги, дебитни
1

карти за физически лица; общи условия за онлайн присъединяване към групови
застрахователни полици за застраховка живот при такива кредити; брошура
относно платежна сметка за основни операции на банката; такси; тарифа за
лихвени условия по сметки на индивидуални клиенти и тарифа за таксите и
комисионните по кредити на физически лица; реда и условията за предоставяне на
потребителски кредити; методология за определяне на стойност на банков ресурс;
референтни лихвени проценти и др.) се е намирала поставена на достъпно за
потребителите място в офиса.
Преди легитимирането на проверяващите като длъжностни лица на КЗП, и за да се
установи как се процедира с потребителите при изразено от тях желание за получаване на
информация относно условията на банката за предоставяне на потребителски кредити,
сключване на договори за такива и спазването на разпоредбите на ЗПК, е било посетено
работно място за обслужване на клиенти. При това посещение проверяващия
актосъставител – свидетелката З.Д., е отправила запитване като потребители до кредитния
консултант относно възможността да се изтегли потребителски кредит на стойност 1000
лева, който да се издължи в срок от една година, при условията за предоставяне на
потребителски кредити от „ОББ“ АД.
Длъжностното лице на дружеството е поискало и заложило необходимите лични
данни в наличния на работното място компютър, след което устно е съобщило следната
информация: срок на договора - 12 месеца, размер на кредита - 1000 лева, 12 броя месечни
вноски по 86,86 лв., включваща 1,12 лв. застраховка "Живот" (при решение за сключване на
договор за нея), такса за откриване на сметка в размер на 1,96 лв., за обслужване на сметка -
2,50 лв. на месец, обща дължима сума: 1168,50 лева, в т.ч. такса в размер на 90 лева за
разглеждане на документи и одобрение на кредита, месечна лихва в размер на 4,5 % и ГПР-
37.93 %.
С цел: установяване на поредицата действия на кредитора при одобряване и
отпускане на кредит; информацията, която се дава на потребителите; и видовете такси, които
се дължат и събират от потребителите във връзка с предоставяните кредити, е заявено
желание да се сключи договор за потребителски кредит при тези условия на банката, при
което кредитния консултант е попълнил бланката - искане за необезпечен потребителски
кредит с личните данни, включително: трите имена, месторабота, длъжност, адреси и други,
с последвало одобрение след извършена проверка относно кредитоспособността на
проверяващия. След попълване на необходимите данни на св. З.Д. е бил предоставен за
разглеждане и подпис Договор за потребителски кредит № 24R-L1141436 от 04.12.2024 г.,
който е бил подписан от нея.
Съгласно изискването е открита банкова сметка за обслужване на кредита, поради
обстоятелството, че не разполагат с такава в банката. Заплатена е такса в размер на 1,96 лева
за откриване на банкова сметка (съобразно документ № FT/24339/OKGG3YHKS от
04.12.2024 година, 10,58 часа), който е представен на кредитния консултант, след което на
свидетелката Димитрова са предявени за подпис и: погасителен план; застрахователен
сертификат № ********** към групова застраховка „Живот“; методика за определяне на
референтен лихвен процент на „ОББ“ АД за физически лица; стандартен европейски
формуляр обща информация за реда и условията за предоставяне на потребителски кредити;
тарифа на таксите и комисионните по кредити на физически лица; договор за откриване на
сметка на клиент и договор за онлайн банкиране. При това е получена информация, че на
следващия ден сумата по кредита ще бъде преведена по сметката, при което от същата ще
бъде удържана таксата в размер на 90 лева за разглеждане и обработка на документи.
Кредитът е бил усвоен на 05.12.2024 година, когато „ОББ“ АД е превела по откритата
сметка сума в размер на 1000 лева, от която на същата дата са били удържани: сума в размер
2

на 0,70 лв. по застраховка „Живот“ и 90 лева - такса за разглеждане на документи и
одобрение на кредита. Съобразно представеното впоследствие извлечение от сметката,
остатъчния баланс по нея след направения превод и извършените удръжки, е възлизал на
сумата от 909,30 лева.
С писмо изх. № Ц-03-11462/10.12.2024 г. (приложено копие на л. 92) до
управляващите на „ОББ“ АД София е изпратена покана за явяване на същите или на
упълномощено от тях лице за съставяне на акт за установени нарушения на изискванията на
ЗПК, с която е изискано за предоставяне на извлечение от откритата сметка в банката за
усвояване на кредита. На 20.12.2024 г. в офиса на КЗП РД „Русе“, звено Габрово се е явило
упълномощено от дружеството лице с Пълномощно Рer. № 5599 от 24.09.2024 г. и Рer. №
5600/24.09.2024 г., което е представило изисканото извлечение от сметката. Във връзка с
това е съставен Протокол за проверка на документи № К - 0133660/20.12.2024 г. – материали,
приложени на л. 87-91 от делото.
Като се е базирал на съответните обстоятелства, отразени в т. 3; т. 7.1; т. 14.1; т. 15.6 и
т. 15.6.1 от сключения договор за кредит, актосъставителя е отбелязал, че оценката на
кредитоспособността на потребителя е задължение на кредитора, вменено му в Глава IV-та
(чл. 16 - чл. 18 от ЗПК) и че не представлява допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал.
1 от ЗПК, за да бъде събирана от потребителя. Заедно с това е допълнил, че
регламентираните в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК допълнителни услуги са такива, които нямат пряко
отношение към насрещните задължения на страните по договора, както и че въпросната
такса в размер на 90 лева би следвало да се изисква и събира само от одобрените за
получаване на кредит лица (потребители), и то не предварително, а едва след сключването
на договора, когато кредиторът е взел решение за отпускане на кредита и съответно
кредитът е отпуснат или усвоен. Следователно, усвояването на кредита (получаването на
паричните средства) се явява зависимо от нейното заплащане от потребителя, който преди
това не може да ползва отпуснатите му средства по сключения и вече действащ договор за
кредит. Таксата се изисква съобразно договора, като се начислява и събира при отпускането
на кредита, което означава, че кредиторът задължава с плащане на таксата само
потребители, на които вече е отпуснат кредит, а не всички кандидатствали за кредит лица.
поради което не може по никакъв начин да се приеме, че това е такса по чл. 10а, ал. 1 от
ЗПК, за да бъде събирана от потребителя. С оглед на изложеното е приел, че след като на
04.12.2024 година, в стопанисван от него офис, находящ се на ул. „Райчо Каролев“ № 1 в гр.
Габрово, при сключване на договор за потребителски кредит № 24R-L1141436/04.12.24 г. е
изискал заплащане на такса за разглеждане и обработка на документи в размер на 90 лв. като
действие, свързано с усвояване на кредита, кредиторът „Обединена Българска Банка“ АД е
нарушил разпоредбата на в чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит. За
нарушението е счел, че същото е извършено на 04.12.2024 г. в гр. Габрово при сключването
на посочения договор за потребителски кредит № 24R-L1141436, и че се явява довършено на
05.12.2024 година когато кредитът е бил усвоен и таксата за разглеждане и обработка на
документи в размер на 90 лв. е събрана от договорената и преведена сума по кредита.
Описаните констатации са отразени и в акт за установяване на административно нарушение
със същата правна квалификация по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК № 007054 от 20.12.2024 г.
(приложен на л. 84-86), който е бил съставен в личното присъствие на упълномощено
(съобразно намиращото се на л. 89-90 пълномощно) от законните представители на „ОББ“
АД гр. София лице, на което е бил предявен и подписан от него, след като то се е запознало
с отразените в същия констатации във връзка със самото нарушение. Освен
неконкретизираните при подписването на акта възражения, такива писмени възражения (с
Вх. №11-03-11462/27.12.2024 г., приложени на л. 51-57) против акта са били подадени и в
допълнителния седемдневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, като от намиращото се на л. 49
писмено становище (№ Ц-03-11462/18.03.2025 година на Началника на ТО Русе към КЗП за
областите Русе, Силистра, Разград и Търговище) е видно, че не са били уважени от
3

административно-наказващия орган. По-късно, въз основа на акта и на останалите
приложени материали по административно-наказателната преписка е било издадено и
описаното наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящето
дело.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Данните, които са отразени в копията от писмените материали на л. 44-45 по делото
сочат, че екземпляр от наказателното постановление № ВТ-007054 е бил получен от
жалбоподателя на 25.03.2025 година. Жалбата против същото постановление (според
копието от намиращия се на л. 43 плик) е била подадена по пощата на 07.04.2025 година,
или в рамките на предвидения с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесет дневен срок за
обжалване, започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да
тече от деня, който е следвал датата за неговото получаване. С оглед на изложеното и поради
обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално
допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за отмяна
на това постановление, макар и не изцяло въз основа на всички съображения, които се
поддържат по повод на него.
Приложените писмени материали водят до извод, че при съставяне на акта за
установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление
са спазени относими към него разпоредби в ЗАНН и ЗПК. Актът е съставен от надлежно
упълномощено лице – служител в учреждение, натоварено (според отразеното в чл. 41, ал.
1 от ЗПК) с контролни функции по изпълнението на този закон, преди края на тримесечния
срок, започнал да тече от деня за откриване на нарушителя, както и преди изтичане на една
година от извършване на описаното в него нарушение. Обжалваното наказателно
постановление е издадено в рамките на отразения по чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН
шестмесечен срок, започнал да тече от датата за съставяне на акта за установяване на самото
нарушение. От аспект на указаното в чл. 55, ал. 2 от ЗПК то също следва да се приеме за
издадено от компетентен орган, тъй като упълномощаването (чрез приложената на л. 154-
155 по делото Заповед № 1137 от 29.01.2025 година на Председателя на КЗП, която е
упомената и в самото постановление) на друго (Началник на териториален отдел за
областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище Русе към ГД „Контрол на
пазара“ при КЗП) различно длъжностно лице от ръководителя на същата комисия за тази
цел, не противоречи както на чл. 8, ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП към
министъра на икономиката и индустрията и на нейната администрация (Обн. ДВ бр.
49/16.06.2006 г., в сила от 10.06.2006 г., изм. и доп., бр. 95/20.11.2007 г., в сила от 20.11.2007
г., изм., бр. 33 от 28.03.2008 г., в сила от 1.04.2008 г., изм. и доп., бр. 80/09.10.2009 г., изм., бр.
48 от 25.06.2010 г., бр. 52 от 08.07.2011 г., в сила от 01.08.2011 г., изм. и доп., бр. 22 от
16.03.2012 г., изм., бр. 14/18.02.2014 г., в сила от 18.02.2014 г., изм. и доп., бр. 32/05.05.2015
г., в сила от 05.05.2015 г., бр. 67 от 26.08.2016 г., в сила от 26.08.2016 г., изм., бр. 36 от
13.05.2022 г., бр. 53 от 08.07.2022 г., в сила от 08.07.2022 г., бр. 81 от 24.09.2024 г., в сила от
01.10.2024 година, изм. и доп., бр. 94 от 05.11.2024 г., в сила от 05.11.2024 година), така и на
предвиденото в разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗПК. При извършената проверка съдът
констатира, че на интернет страницата (www.kzp.bg) на КЗП – град София не е публикувана
информация, определяща местоположението и териториалния обхват на съответните звена в
страната към Главна дирекция „Контрол на пазара“, каквато би следвало да има съобразно
указаното в чл. 13, т. 1 от Устройствения правилник на КЗП. Независимо от нейната липса
не би могло да се счита, че дейностите, свързани с извършването на проверката, при която е
установено административното нарушение и издаването на обжалваното НП за него, са
осъществени от длъжностни лица на КЗП, които не са притежавали необходимата
териториална компетентност от аспект на съответното населено място, в което нарушението
е осъществено. И това е така, тъй като от посочената по-горе заповед е видно, че на
4

Началника на ТО за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище Русе при
ГД „КП“ е предоставено право да издава наказателни постановления за нарушения по ЗПК,
които са установени с актове, съставени не само от служителите на териториалните отдели
за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище, но и за тези, които са били съставени от
служители в звената, отнасящи се до областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново,
към които очевидно спада и гр. Габрово като място за извършване на административното
нарушение по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Във връзка с изложеното не са налице основания да се
счита, че при съставяне на акта и разглеждане на административно-наказателната преписка,
както и при издаване на наказателното постановление, са допуснати нарушения по чл. 48,
ал. 1 от ЗАНН. От материалите по делото се установява, че административнонаказващия
орган не се е произнесъл по преписката в предвидения с чл. 52, ал. 1 от ЗАНН срок. Макар
разглеждането на преписката и произнасянето по нея да не са извършени в този срок,
свързаното със същото нарушение не се явява съществено. Тъй като срокът по чл. 52, ал. 1
от ЗАНН е инструктивен, неговото нарушаване не сочи за наличието на допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което би могло да обоснове
основателността на искането за отмяна на постановлението въз основа на него. Акта и
наказателното постановление съдържат необходимата информация, която позволява да се
формират не само обосновани заключения за обстоятелствата, свързани със самото
нарушение, но и за съответните дати – 04.12.2024 година и 05.12.2024 година, на които е
прието, че е било извършено и довършено самото нарушение. При това положение следва да
се приеме, че при тяхното съставяне и издаване не са допуснати нарушения по чл. 42, ал. 1,
т. 3 и 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. И това е така, тъй като двете дати са изрично отразени в
акта и наказателното постановление, а от съдържащите се в тях констатации е видно, че те
се отнасят за действия, осъществяващи изпълнително деяние на нарушение, квалифицирано
като такова поради наличие на включена (в чл. 15.6.1) в договора клауза, яваваща се в разрез
с предвиденото в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК поради момента за нейното окончателно събиране,
което (вкл. и въз основа на предвидената възможност в същата клауза) не е извършено
еднократно след одобрението на кредита, но преди момента за неговото отпускане, а по-
късно – след този момент и след заверяване на сметката с отнасящата се до кредита сума в
размер на 1000 лева, чрез удържане от последната на таксата по чл. 15.6.1 от договора за
кредит.
От приложените писмени материали е видно, че акта за установяване на
административното нарушение е съставен от лице, служител на структурното звено на КЗП
в гр. Габрово, което се явява не само изрично упълномощено за тази цел (според
приложената на л. 153 заповед на председателя на КЗП), но и което е сключило с „ОББ“ АД
град София съответния договор № 24R-L1141436 от 04.12.24 г., при чието сключване и
последващото отпускане на вписаната в него сума по потребителския кредит както
административно-наказващия орган, така и актосъставителя са приели, че е било извършено
и самото административно нарушение. Тъй като от съдържащите се в акта и
постановлението фактически констатации може да се съди, че описаната в същите такса за
разглеждане и обработка на документи в размер на 90 лева е определена като изискана по
повод на действие, свързано с усвояване на кредита, което (заради това обстоятелство)
според актосъставителя и административно-наказващия орган се е явявало в разрез с
указаното в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, се налага извод, че тази такса, удържана от вече
отпуснатата сума по кредита, е довела и до наличието на имуществени вреди, свързани с
нейната стойност и претърпени в резултат на нарушението от страна на актосъставителя. Те
определят последния като лице, което е и си остава пострадало от това нарушение
независимо от факта, че свидетелката З.Д. не е предявила искане пред административно-
наказващия орган за заплащане на обезщетение за тези вреди. Притежаваното от тази
свидетелка качество на пострадал от нарушението е представлявало обстоятелство, което
(при установената забрана в чл. 37, ал. 3, т. 1, пр. 1-во от ЗАНН) е изключвало възможността
5

за съставяне на акта за установяване на нарушението от нея, тъй като при описаната
хипотеза той е следвало да се състави от друго упълномощено от председателя на КЗП лице,
съобразно изрично указаното в нормата на чл. 37, ал. 4, т. 1 от ЗАНН. Въз основа на
изложеното следва да се заключи, че актът е бил съставен от нелегитимно длъжностно лице,
което не би могло да реализира предоставените му в заповедта на л. 153 права в тази насока
поради предвидената от закона забрана за това. Обективно възникналото във връзка с
изложените по-горе обстоятелства нарушение по чл. 37, ал. 3, т. 1, пр. 1-во от ЗАНН, е
довело до нарушение на процесуалните правила, което се явява свързано не само с
опорочаване на регламентираната по закон процедура за съставянето на акта, но и с тази,
отнасяща се до документалното установяване на описаното в него административно
нарушение по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Тъй това нарушение е съществено и на свой ред е
довело до незакосъобразния характер на издаденото наказателно постановление, то
представлява категорично основание за неговата отмяна. Липсват възможност и
предпоставки за формиране на друг правен извод, тъй като административно-наказателното
производство, което приключва с издаването на подобно постановление, се образува (според
чл. 36, ал. 1 от ЗАНН) заедно със съставянето на акта, който се явява основа и за издаване на
това постановление. Следва обаче да се отбележи, че при издаване на обжалваното
наказателно постановление административно-наказващия орган е допуснал и второ
нарушение, което се явява свързано с описаното по-горе такова. И това е така, тъй като той
не е констатирал съществуването на извършеното нарушение по чл. 37, ал. 3, т. 1, пр. 1-во от
ЗАНН. Допуснатия от него пропуск в тази насока също е станал причина за нарушение на
процесуалните правила, възникнало преди издаване на наказателното постановление, тъй
като при така създадената ситуация този орган не е следвало да го издава, а да прекрати
административно-наказателното производство с мотивирана резолюция, както го е
задължавала нормата на чл. 54, ал. 1, т. 7 от ЗАНН. Като не се е съобразил с тази разпоредба
и е издал наказателното постановление в разрез с нея, на свой ред административно-
наказващия орган е допуснал второ съществено нарушение на закона, което е довело до
незаконосъобразността на въпросното постановление и налага неговата отмяна.
Освен двете описани по-горе съществени нарушения на процесуалните правила,
които обуславят незаконосъобразността на наказателното постановление и безусловно
обосновават основателността на искането за неговата отмяна, съдът намери, че преди
издаването на наказателното постановление административно-наказващия орган е допуснал
и още едно нарушение – по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, което (поради неговото значение за
изводите относно наличието на самото административно нарушение по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
като обективен факт) също следва да се отчете като основание за уважаване на подадената
жалба. Съгласно тази разпоредба от ЗАНН преди да се произнесе по преписката, този орган е
задължен да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да
прецени възраженията и събраните доказателства. В конкретния случай административно-
наказващия орган не е изпълнил вменените му с тази норма задължения, тъй като от
приложеното на л. 49 писмено становище е видно, че той не е изложил никакви заключения
във връзка с релевираните от „ОББ“ АД възражения, отнасящи се до това: за какви
допълнителни действия се събира таксата за разглеждане и обработка на документи; че
същата не се изисква едва със сключване на договора за кредит, а още с действащите към
датата на сключване на договора за кредит тарифа на банката за таксите и комисионите по
кредити на физически лица и общата информация на същата институция за реда и условията
за предоставяне на потребителски кредити; че таксата е дължима към момента на
одобрението, което се потвърждава и от цитираната в акта за установяване на нарушението
разпоредба от договора за кредит, както и че таксата не е дължима и не се събира от всички
одобрени потребители, напр. при кандидатстване през дистанционните канали като ОББ
Мобайл. Изложените в становището разсъждения относно текстовете на закона и клаузите
от договора не са в състояние да установят, че той е изпълнил указаното в чл. 52, ал. 4 от
6

ЗАНН задължения по изискващия се начин. Поради това не би могло да се счита, че
формирания от него извод за наличието на извършено нарушение по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е
обоснован. И това е така, тъй като ако същият бе извършил преценка на всички установени
по делото обстоятелства, свързани и с писмено направените възражения против акта за
установяване на нарушението, той положително би могъл да стигне и до други правни
изводи с различна насоченост във връзка със съществуването на това нарушение, тъй като от
писмените материали е видно, че макар като краен вариант (в случай че не бъде заплатена
след одобрението на кредита) в договора да е предвидено таксата да се събира от сумата на
отпуснатия кредит, тя се дължи във връзка с дейност, която е била осъществявана не само
преди одобрението, но и преди отпускането на самия кредит. Това обстоятелство сочи, че
същата не би могла да бъде свързана с усвояване на отпуснатите от банката средства, както
е прието в акта и наказателното постановление, а от тук – че нарушението очевидно не е
налице, тъй като таксата не е била дължима и не се е събирала за действие, свързано с
усвояването на кредита и/или с неговото управление. Липсата на извършено нарушение
също обосновава основателността на искането за отмяна на наказателното постановление,
тъй като реализацията на свързаната с последното административно-наказателна
отговорност би могла да се осъществи по законосъобразен начин само при неговото
съществуване, а то не е налице в конкретния случай.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени. С оглед на тях, след като отчете направеното искане в
това отношение заедно с конкретното съдържание на осъщественото процесуално
представителство от страна на съответния юрисконсулт, което се свързва не само с изготвяне
на жалба против постановлението, но и с личното присъствие на такова упълномощено от
жалбоподателя лице в съдебната зала, прие, че искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да се уважи. Поради изложеното, след като отчете това искане и
съпостави същото заедно със съдържанието на осъщественото процесуално
представителство от упълномощения юрисконсулт, което не се характеризира с обективно
проявление на затруднения, възникнали за конкретно извършената от него дейност заради
фактическата или правна сложност на настоящото дело, намери, че въз основа на
установеното в действащата нормативна база (чл. 63д, ал. 3 и 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ)
жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответната (по жалба) страна,
минималното възнаграждение за него, което възлиза на сумата от 80 лева. В останалата част
– до пълния претендиран размер от 200 лева, искането за неговото присъждане се явява
неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение в нея именно като
такова. Претенцията за присъждане на разноски за осъществено процесуално
представителство, която е направена от процесуалния представител на ответната по жалба
страна, е неоснователна, тъй като предвидените за това предпоставки по чл. 143 от АПК не
са налице. Поради това тя следва да се остави без уважение като такава по отношение на
целия свързан с нея размер.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..............................

7

Номер на акта:	73
Дата:	2 юни 2025 г.
Съдия:	Пламен Пантев Денев

Дело:	20254210200288
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	15 април 2025 г.

Решение по дело №288/2025 на Районен съд - Габрово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите