Решение по дело №2169/2019 на Районен съд - Лом

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

 

гр.Лом , 12 юли 2022г.

 

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

 

Ломският районен съд, гражданска колегия, трети състав в публичното заседание проведено на 21 юни 2022 година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Боряна Александрова

 

При секретаря Росина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Александрова гр.д. 2169/2019г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

 

 

 

 

Ищцецът А.М.В., чрез пълномощника по делото -  адв. С. П. твърдят в исковата  молба, че по силата на НА № 278, т.ІІ, дело № 1334/1997г. и НА № 279, т.ІІ, дело № 1335/1997г. се легитимира като собственик на недвижим имот в землището на гр.Лом, м.“Садовете“ с площ от 2000 кв.м., съставляващ имот с идентификатор 44238.283.6.

Твърди също, че от покупката на процесния имот и до сега винаги е владян от ищеца и неговите родители, като към настоящият момент за имота грижи полага неговият баща, навежда и твърдения, че е засадена овощна градина и лозе. Твърди също така, че не е имал проблеми със собствеността на имота си, никой не му е пречел да упражнява правото си в пълнен размер. Навеждат се твърдения, че процесния имот неправилно е със статут на такъв по смисъла на чл.19 ЗСПЗЗ, като това поражда и правният му интерес от настоящият установителен иск.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Молят съда да постанови решение, с което да ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Лом, че ищецът е собственик на недвижим имот с площ от 2000 кв.м., находящ се в землището на гр.Лом, местността "Садовете", с идентификатор 44238.283.6.

 

 

 

 

 

 

 

 

Претендират за направените по делото разноски.

 

 

 

 

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от  Община Лом, в който твърди, че искът е допустим, но неоснователен, изразявайки подробно становище за това. Твърди се, че от представените от ищеца доказателства, не се установява по несъмнен начин, че той е собственик на процесният имот, тъй като липсва идентичност помежду им.

Предявява инцидентен установителен иск за прогласяване на нищожността на НА№№ 278 и 279 за покупко-продажбата на процесните имоти, в условията на алтернативност, че сделките са унищожаеми по см. на чл.229,ал.1 ЗЗД.

Моли съда да провъзгласи нищожността, респ. унищожаемостта им.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

   

 

 

 

 

 

 

 

Видно от представените по делото писмени доказателства, се установява, че с НА№№278 и 279/ по н.д. 1334,5/1997г. е реализирана сделка, по силата на която Ц. П. В. продава на А.М.В./малолетен/, чрез неговите законни представители- Б. и А. В. процесните 2 имота с обща плащ 2000 кв.м.

 

 

 

 

От представения по делото НА № 1037, 8 /97г. се установява, че продавача по гореописаната сделка е призната за собственик по давностно владение на гореописаните имоти.

От депозираните в о.с.з. свидетелски показания, се установява че имотите са владяни трайно, необезпокоявано и в продължение на повече от 30 години от семейството на ищеца.

От допуснатите и изслушани СТЕ се установява, че има идентичност между имотите придобити със сделката от 1997г. от ищеца и ПИ с идентификатор 44238.283.6 по КККР на гр.Лом.

От правна страна:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Твърдението на ответника, че ищеца не е собственик на процесният имот, не се споделя от настоящия съдебен състав. Правният интерес от един иск се определя от твърденията в исковата молба, а не от действителното положение. След като ищеца твърди, че е собственик и това негово право дори се оспорва от ответника, то той има правен интерес да иска от съда защита на това свое твърдяно право. Дали действително е собственик на имота е въпрос по основателността на предявения иск.

 

 

 

 

В настоящия случай ищеца твърди, че по силата на покупко продажба е собственик на два недвижими имоти въз основа на НА № 278, 9/1997г. с обща площ 2 дка, находящи се в землището на гр.Лом, в м.“Садовете“, като в настоящият момент имотът се владее и ползва от ищеца и неговите родители. Тези твърдения са достатъчни, за да се приеме, че искът е процесуално допустим. Действителната принадлежност на спорното материално право ще се провери при разрешаване на спора по същество. Провеждането на процедурата за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ е въпрос, свързан с основателността на предявения иск, а не с неговата допустимост. Ето защо, съдът намира предявеният иск за допустим, поради което следва да бъде разгледан по същество.

 

 

 

 

По същество съдът намира, че предявеният е и основателен. Не във всички случаи следва да се проведе възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Когато земеделската земя не е била отнемана фактически и юридически, запазила е частния си характер, тя не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

 

 

 

 

Съгласно чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика по приложението на посочената норма приема, че целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане от държавата на правото на лична /частна/ собственост по отношение на определена категория имоти, а именно земеделските земи.

 

 

 

 

Не всички земеделски земи обаче, подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван - например съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСГ (отм.), не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост , следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Затова и включването на такива земи вьв фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и придобиването им в собственост от общината не намира опора в закона. Лицата, които претендират да са придобили права върху такъв имот, могат да защитят претендираното от тях субективно материално право по общия исков ред. В този смисъл е задължителната за съдилищата практика, изразена в решения на Върховния касационен съд по сходни случаи: р. № 380 от 4.08.2010 г. ио гр. д. № 10/2009 г., p. № 341 от 4.08.2010 г. по гр. д. № 4723/2008 г. на I-во г. о., р. № 427 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 3255/2008 г. на ІІ-ро г. о., и др. Дали е налице отнемане на даден имот, а оттам - и основание за включването му в режима на възстановяване по ЗСПЗЗ, е въпрос на фактическо установяване във всеки конкретен случай.

 

 

 

 

 

 

 

 

При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 154 ГПК, тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т. е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения, което не е сторено, както бе и отбелязано по горе.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

С оглед събраните по делото доказателства следва да се приеме, че процесният имот не е от категорията на имотите, собствеността върху които подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Няма доказателства и имотът да е бил отнет от собствениците му. Напротив, събраните доказателства сочат, че имотът никога не е бил отнеман от собствениците му, които са го владели. Ето защо по отношение на този имот не се прилага разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ, предвиждаща, че незаявените за възстановяване земеделски земи преминават в управление на Общината, а след изтичане на 10 години стават общинска собственост.

 

 

 

 

При тези данни съдът намира, че ищеца установи по делото, че спорният имот е негова собственост . Не се установи от ответника, че от гледна точка на реституционното законодателство е налице отнемане от държавата /например по силата на членствено правоотношение или, че земята е била одържавена или отстъпена безвъзмездно на държавата/ и съответно да е налице основание за включване на имота в режима на възстановяване по ЗСПЗЗ. Съдът приема, че от данните по делото по безспорен начин се установи, че ищеца е собственик на процесния имот.

По отношение на предявеният иск за недействителност на сделката, инкорпорирана в НА № 267,981997г.

Ответната страна Община Лом, твърди, че към момента на сделката продавача по сделката не е собственик , поради което се налага извода, че към този момент за ищеца е била хипотезата на чл.70,ал.1 ЗС и от този момент-25.04.1997 г. той е добросъвестен владелец. Владението което е упражнявано от този момент е продължило повече от 25 години, за което по делото са депозирани свидетелски показания, като в тази връзка процесните имоти са придобити по давност на основание чл.79,ал.2 ЗС. Добросъвестността е съществувала при възникване на правното основание. Самото правно основание в случая се явява демонстриране на завладяването, поради което за придобиване на собствеността е достатъчно владелецът да упражнява фактическата власт в определение от закона петгодишен срок, без да е необходимо да демонстрира намерението си за своене чрез други действия, които да са противопоставяни.

За прецизност следва да се отбележи ,че предявяването на такъв иск следва да се направи или с отговора на ИЗМ или в първото по делото съдебно заседание, което не е сторено от ответната страна, поради което производството по отношение на него следва да бъде прекратено.

По предявения евентуален иск, за унищожаемост – при тези искове правото на иск се погасява с 3 годишна давност от датата на извършване на сделката, и тъй като  ответника не е реализирал в срок това свое право/ докато правото на иск по чл.26 не се погасява по давност/ , то иска се явява недопустим и по отношение на него производството следва да бъде прекратено.

 

 

 

 

Предвид гореизложените съображения, съдът намира предявеният установителен иск за собственост за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

 

 

 

 

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответната страна следва да заплатят направените от ищците разноски в размер на 700 лв., съгласно представеният договор за правна помощ.

 

 

 

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на ОБЩИНА ЛОМ, че А.М.В. ЕГН **********, е собственик на недвижим имот –  с площ от 2000 кв.м./ по скица 1923 кв.м./, находящ се в землището на гр.Лом, м.“Садовете“ с идентификатор 44238.283.6, при съседи: два пътя, имот 44238.283.5 и имот 44238.283.7.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск от ОБЩИНА Лом за недействителност на сделката обективирана в НА 278 и 279/1997г. като недопустим, поради просрочие.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения евентуален иск от ОБЩИНА Лом за унищожаемост на сделката обективирана в НА 278 и 279/1997г. като недопустим.

 

 

 

 

ОСЪЖДА  Община Лом да заплати на А.М.В. направените по делото разноски в размер на 450,00 лв./четиристотин и петдесет лева/.

 

 

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред МОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдебният акт, с който е прекратено производството по делото има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред МОС в 1-седмичен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :