Решение по КНАХД №1426/2025 на Административен съд - Варна

Производството е второ по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД – гр. София, ЕИК *********, срещу Решение № 378/21.03.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 1521/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е изменено Наказателно постановление № В-002984/25.07.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, като е намалена наложената на дружеството за нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. първо от Закона за защита на потребителите имуществена санкция от 35 000 лева на 3 000 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на закона, доколкото районният съд не установил съществените процесуални нарушения, допуснати в административнонаказателното производство, липсата на компетентност и безпристрастност на административнонаказващия орган, непосочването на дата и място на нарушението, както и неправилната квалификация на твърдяното нарушение. Касаторът счита, че в административнонаказателното производство неправилно е бил приложен и материалният закон, като допуснатите нарушения не са констатирани и санкционирани от районния съд с отмяна на наказателното постановление. По-конкретно посочва, че налагането на санкция за нелоялна търговска практика може да се извърши едва след като КЗП установи такава практика от съответния търговец и обективира констатацията в заповед, каквато в случая не била представена, поради което извършването на вмененото нарушение не било доказано. Липсвал анализ на продажбите на съответната стока в предходни периоди, за да се докаже заблуждаваща търговска практика. Счита също така, че с публикуването в процесните брошури на предупреждение, че е възможна неналичност на стоката поради преждевременно изчерпване, той е изпълнил задължението си да уведоми потребителите и следователно не е нарушил чл. 68ж, т. 5 от Закона за защита на потребителите, в който смисъл цитира обилна съдебна практика. Твърди, че ако се приеме наличието на нарушение, то същото е маловажен случай, предвид уведомяването на потребителите за ограничените количества от предлаганата промоционална стока. Моли решението на районния съд да бъде отменено и да бъде отменено наказателното постановление, а в условията на евентуалност, да се приеме, че нарушението е маловажно, като наказателното постановление бъде отменено и бъде предупредено дружеството по реда на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН. Претендира присъждане на разноски за всички инстанции.

Ответникът в производството, Директорът на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград при Комисията за защита на потребителите не изразява становище по спора.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното съдебно решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Предмет на обжалване във въззивното производство е било Наказателно постановление № В-002984/25.07.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството за нарушение на чл. 210в, във връзка с чл. 68л, ал. 1 от Закона за защита на потребителите и на основание чл. 210в от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 35 000 лева.

От събраните в административнонаказателната преписка и в съдебните производства доказателства, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 23.02.2023 г. длъжностни лица от регионалната дирекция на КЗП във Варна извършили проверка в обект - хипермаркет „Кауфланд Варна - Одесос", находящ се в град Варна, ул. „Девня" № 24, стопанисван от дружеството. За проверката бил съставен констативен протокол от същата дата. При проверката било установено, че в търговския обект имало на разположение на потребителите рекламни брошури „Kaufland", които се разпространявали на територията на гр. Варна. В рекламната брошура за периода 20.02.2023 г. до 26.02.2023 г. на стр. 38 била поместена информация за артикул „PARKSIDE" Пистолет за боядисване PFS450A1 за малки до средни работни повърхности 4 дюзи/Ф 1.5 мм./1.8 мм./2.2 мм./2.6 мм./ кръгла, хоризонтална и вертикална струя, 450W, с обявена цена „само 59,99 лв.“. От разпечатка от системата в обекта за доставени и реализирани количества за липсващия артикул било установено, че на 20.02.2023 г. са доставени 4 броя от него, а към датата на проверката 23.02.2023 г. в обекта нямало наличност от артикула, като един брой бил реализиран на 20.02.2023 г., а останалите на 22.02.2023 г. Изискана била справка за броя на отпечатаните и разпространени брошури.

Според представената допълнително от търговеца справка за броя на отпечатаните брошури за промоционалния период 20.02.2023 г.- 26.02.2023 г. и тяхното разпространение общият брой рекламни брошури за района на град Варна е 153 320 броя, от които 146 120 броя са разпространени безадресно, а останалите 7 200 броя били оставени във филиалите за свободно вземане, или на територията на град Варна били разпространени общо 153 320 брошури, които били достигнали до голям брой потребители. За въпросния артикул през останалите дни на валидност на брошурата наличности нямало. За територията на гр. Варна били доставени общо 24 броя, по няколко броя в обект - от 4 до 8 броя.

В депозираното от търговеца становище по констативния протокол било посочено, че въпросният артикул е обозначен в брошурата със звездичка, включен е по изключение и предложението важи до изчерпване на количествата.

Въз основа на събраната информация бил издаден акт за установяване на административно нарушение, в който било посочено, че „Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД отправя покана за покупка на гореописания артикул без да е осигурил количества от стоката за всички дни на промоционалния период. Отпечатаните и разпространени рекламни брошури достигали до голям брой потребители, които подведени от рекламното послание, биха променили икономическото си поведение и биха посетили търговския обект. Нямало информация на входа на обекта, както и в него, че описаната промоционална стока не е налична, и така дружеството насърчило потребителите да посетят търговския обект за закупуване на рекламираните стоки, като не е посочил разумни основания, поради които няма да може да ги достави или да осигури доставянето им от друг търговец. Предупреждението на търговеца „до изчерпване на количествата" не било достатъчно, за да оправдае липсата на разумни количества от промоционалната стока за съответния промоционален период. Предвид вида на стоката, обема на направената реклама за стоката и предложената цена на така осигурените количества (4 в търговския обект) било прието, че тези количества не могат да се приемат за „разумни количества". От това следвало, че при упражняване на своята дейност „Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, тъй като включването на артикула в промоционалната брошура било изцяло под контрола на търговеца. С нея търговецът увреждал икономическите интереси на потребителите и осъществил състава на нелоялна търговска практика, като чрез разпространени безплатни и достъпни за потребителите рекламни печатни издания отправя послания с невярна информация за стоки (включително и за конкретния артикул) с обявени изгодни продажни цени, валидни за определен период, без да е осигурил налични количества и без да е осигурил равностойни стоки на обявена цена за промоционалния период от време. Приложената нелоялна търговска практика била идентична с тази, за която срещу „Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД е издадена Заповед № 349/25.05.2018 г. на Председателя на КЗП, влязла в сила на 27.01.2020 г., с която на основание чл. 68л, ал 1 от ЗЗП се забранява прилагането на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68ж, т. 5 , във връзка с чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, а именно: търговецът да отправя покана за покупки на стоки на определена цена чрез разпространяването на брошура, без да са посочени разумни основания, поради които няма да може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките на обявената цена за определения период от време. Посочените факти и обстоятелства били квалифицирани като нарушение на чл. 210в от Закона за защита на потребителите, тъй като дружеството не изпълнило Заповед № 349/25.05.2018 г., която забранява прилагането на търговската практика по чл. 68л, ал.1 от ЗЗП. Фактите и правните изводи били отразени в съставен срещу дружеството на 03.05.2023 г. акт за установяване на административно нарушение, надлежно предявен и връчен на пълномощник на дружеството на датата на съставяне. Въз основа на акта на 25.07.2023 г. било издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което за посоченото в акта нарушение на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 35 000 лв., обоснована от наличните в търговския регистър данни за нетните приходи от продажби на стоки на дружеството за 2021 г. възлизащи на 1 864 248 000 лева.

При така установената фактическа обстановка от правна страна районният съд е приел, че са спазени сроковете за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и за издаване на наказателно постановление по чл. 34 от ЗАНН, и наказателното постановление е издадено от оправомощено лице по силата на Заповед № 662/30.06.2023 г. на Председателя на КЗП. Районният съд е изложил подробни мотиви, с които е отхвърлил доводите за съществени процесуални нарушения при предявяване и връчване на акта, като е посочил, че това е станало в момента на съставянето и на надлежно упълномощено от дружеството лице. Приел е, че описанието на нарушението от фактическа страна в акта и постановлението е достатъчно пълно, точно и ясно описание на нарушението, определени са датата и мястото на нарушението. Отхвърлил е и доводите за пристрастност на административно-наказващия орган.

По приложението на материалния закон съдът е посочил, че констатираните факти са квалифицирани като нарушение на чл. 210в от Закона за защита на потребителите, предвиждащ специална санкция за лице, което не изпълни заповед по чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, в случая Заповед № 349/25.05.2018 г. на Председателя на КЗП, влязла в сила на 27.01.2020 г., с която на дружеството било забранено при упражняването на неговата дейност да използва нелоялна и заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в това чрез разпространени безплатни и достъпни за потребителите рекламни печатни изделия да отправя послания с невярна информация за стоки с обявени изгодни продажни цени, валидни за определен период, без да е осигурил налични количества, без търговецът да е организирал и осигурил доставка на разумни количества и без да е осигурил доставянето от друг търговец на стоката или на равностойни стоки на обявената цена за промоционалния период от време. Съдът е приел, че описаните факти правилно са възприети от административнонаказващия орган като нарушение на чл. 210в от ЗЗП, тъй като не е изпълнило разпорежданията на издадената по реда на чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП заповед. Посочил е, че въпросната заповед съдържа забрана за описаната търговска практика без посочване на конкретна стока или услуга, по отношение на която е прилагана, и за извършването на нарушение по чл. 210в от ЗЗП е достатъчно да се установи прилагането на същата нелоялна практика, независимо че става въпрос за друга стока или услуга. Приел е, че липсват основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се отличава със степен на обществена опасност, по-ниска от обичайната за нарушения от този вид, нито особени извинителни обстоятелства. По размера на наложената санкция обаче съдът е посочил, че той е неправилно индивидуализиран, тъй като е значително над минималния, предвиден в закона, мотивиран е с имущественото състояние на дружеството, вместо с тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Тъй като извършеното нарушение е първо за санкционираното лице, съдът е приел, че имуществената санкция следва да е в минималния размер, предвиден в закона, а именно 3000 лева, съобразно което е изменил наказателното постановление. Уважил е претенцията на въззивника за разноски пропорционално на отменената част от наказателното постановление.

В изпълнение на правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК Административен съд – Варна извърши служебна проверка на обжалваното решение, при която констатира, че обжалваното решение е недопустимо, доколкото производството пред районния съд е проведено с участието на ненадлежна страна – Директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград при Комисията за защита на потребителите.

Обжалваното пред районния съд наказателно постановление е било издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите (наричан по-нататък за краткост „Директор на РД Варна“).

Правомощията за издаване на наказателни постановления в рамките на извършван контрол за спазване на изискванията на ЗЗП са възложени с чл. 233, ал. 2 от същия закон на ръководителя на контролния орган или упълномощено от него лице, като контролът по този закон е възложен на Комисията за защита на потребителите съобразно чл. 191, ал. 1 от ЗЗП. Компетентността за издаване на наказателни постановления по приложението на ЗЗП е и изрично възложена с чл. 165, ал. 4, т. 6 от същия закон на председателя на Комисията за защита на потребителите. В същата разпоредба е предвидено той да може да оправомощава длъжностни лица за същото в предвидените от закона случаи.

При издаване на процесното наказателно постановление Директорът на РД Варна е действал в хипотеза на възлагане на правомощия от Председателя на КЗП (ръководител на контролния орган по смисъла на чл. 233, ал. 2 от ЗЗП) по силата на Заповед № 668/06.07.2023 г. Това оправомощаване представлява делегиране на правомощия, които с издаването на наказателното постановление вече са упражнени от Директора на РД Варна и същият е станал страна в административнонаказателното правоотношение, поради което той следва да участва в производството по обжалване на наказателното постановление до окончателното му приключване.

Във въззивното производство до 10.06.2024 г. като административнонаказващ орган е призоваван Директорът на РД Варна. С разпореждане от 10.06.2024 г. районният съд е разпоредил да се призове в качеството на въззиваема страна Директорът на РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към главна дирекция „Контрол на пазара“ на Комисията за защита на потребителите (наричан по-нататък за краткост „Директор на РД София“).

Макар това разпореждане да не е изрично мотивирано (л. 21 – гръб от н.а.х.д. № 1521/2024 г. на РС – Варна), това е станало след представянето с молба вх. № 42414/28.05.2024 г. на пълномощното на процесуалния представител, както и на Заповед № 984/07.11.2023 г. и Заповед № 1012/10.11.2023 г. на Председателя на КЗП. Според текста на първата, Директорът на РД София е оправомощен да налага административни наказания и да издава наказателни постановления за нарушения на ЗЗП …, установени от служители на РД София и РД Варна на КЗП. Със същата заповед е отменена Заповед № 668/06.07.2023 г., с която тези правомощия са предоставени на Директора на РД Варна. С втората заповед е заменен изразът „РД София и РД Варна“ с пълното наименование на регионалните дирекции: „регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище София и регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище Варна“, тоест тази заповед не съдържа конкретни разпореждания относно предоставяне или отнемане на правомощия.

По силата на Заповед № 984/07.11.2023 г., издадена след обжалваното наказателно постановление, Директорът на РД София не придобива качеството Директор на РД Варна, а само разширява териториалните си правомощия за издаване (занапред) на наказателни постановления. В текста на заповедите не се установяват предоставени правомощия за процесуално представителство по висящи производства срещу наказателни постановления, издадени от Директора на РД Варна. Не се установява хипотеза на заместване от страна на Директора на РД София или съвместяване на функциите на двамата директори. Дори да е налице обективна невъзможност конкретният административно-наказващ орган да участва във въззивното производство (например поради липса на титуляр на съответната длъжност), той не може да бъде представляван от друг орган без надлежно оправомощаване. При това положение районният съд е разпоредил във въззивното производство като административнонаказващ орган да участва орган, който не е издал обжалваното наказателно постановление, не го замества и не изпълнява неговите функции. За последните две хипотези липсват съответните доказателства за надлежно учредена представителна власт в полза на Директора на РД София да представлява административнонаказващия орган Директор на РД Варна пред съдилищата във връзка с производства по обжалване на издадени от последния наказателни постановления, както и доказателства за заместване или за съвместяване на функциите Директор на РД София и Директор на РД Варна.

Неправилното конституиране на ответника по делото е съществен процесуален порок, засягащ процесуалната легитимация на страните, която е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство. Поради това въззивното производство, в което е участвала ненадлежна страна, е недопустимо. Това налага обезсилване на обжалваното решение и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане на делото, предвид извършените междувременно структурни промени в Комисията за защита на потребителите съобразно нейния Устройствен правилник, приет с ПМС № 139 от 07.06.2006 г., последно изменен и допълнен, ДВ бр. 94 от 05.11.2024 г., съдът следва да съобрази липсата на регионални дирекции (и съответния директор) в актуалната структура на комисията и да конституира като административнонаказващ орган Председателя на КЗП в хипотезата на чл. 153, ал. 2 от АПК, на когото по закон са възложени правомощията за издаване на наказателни постановления за нарушения на ЗЗП.

По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс, Административен съд – гр. Варна, VІ касационен състав

ОБЕЗСИЛВА Решение № 378/21.03.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 1521/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.