ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1212
гр. Благоевград, 23.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500943 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 вр. чл. 279 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Окръжният съд е сезиран с частна жалба на ЗАД „А.“, ЕИК *, седалище и адрес на
управление гр. С., район „С.“, ул. „С. К.“ № *, представлявано от М. П. И. и К. С.
В., подадена срещу разпореждане № 9258 от 20.09.2021 г., постановено по частно
гражданско дело № 597 от 2021 г. на Районен съд П., с което е отхвърлено
заявлението на застрахователя за издаване на заповед за изпълнение срещу К. Д.
П., ЕГН **********, адрес гр. П., ул. „К.“ № *, за главница, мораторна лихва,
законна лихва и разноски, дължими във връзка с щета № *. В жалбата се излагат
доводи за незаконосъобразност на оспорения първоинстанционен акт. Моли се за
неговата отмяна и връщане на делото на районния съд със задължителни указания
за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за претендираните вземания.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК, копие на жалбата не е
връчвано на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по
същество.
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017
г., ОСГТК, докладвано от съдиите Г. Н. и В. Н., обжалването с частна жалба е
пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща
контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна
жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими
към приложимата процесуална норма, да взема собствено становище по предмета
на производството и да се произнася по неговото същество, без да е обвързана от
1
изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени
конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, те имат значение единствено да
ориентират съда за становището на страната. Съдът служебно проверява всички
релевантни факти и преценява събраните доказателства, за да разреши въпросите,
включени в предмета на производството. По този начин той изпълнява своето
задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, което не е обусловено
от оплакванията на страните за незаконосъобразност.
Районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение, защото е приел, че
заявлението не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 вр. чл. 410, ал. 2
от ГПК.
Окръжният съд споделя позицията на първата инстанция.
Както се посочва в Определение № 143 от 21.02.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. №
116/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С. С., Определение № 609 от
20.07.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 486/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Б. Й.,
Определение № 49 от 20.01.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 705/2010 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията М. К., и др., за да е редовно, заявлението трябва да съответства
на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 вр. чл. 410, ал. 2 от ГПК и да съдържа
ясна и пълна индивидуализация на претендираните вземания. Несъответствието
на заявлението на разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 от ГПК е основание за
постановяване на отказ за издаване на исканата заповед за изпълнение.
В случая наистина не е налице нито ясна индивидуализация на претендираните
вземания, нито пълна такава. По отношение на главницата се говори за регресната
претенция, основаваща се на нормата на чл. 274 от КЗ /отм./, но се излагат
обстоятелства, сочещи на суброгационния иск, регламентиран в разпоредбата на
чл. 213 от КЗ /отм./. Неуспешен опит за корекция на въпросното съществено
разминаване е направен с частната жалба срещу прекратителното разпореждане на
първата инстанция, но в нея тези 2 толкова различни иска отново са смесени. Явно
самият застраховател е осъзнал своята сериозна грешка и напразно се е помъчил
да я отстрани. Заявлението е пълна „каша“ и в частта за лихвите. Не е
конкретизиран видът на лихвата, претендирана за периода 15.04.2021 г. –
16.04.2021 г. Не е посочен размерът на мораторната лихва, чието присъждане се
иска за периода от 15.04.2018 г. до 16.04.2021 г. Несъответствие има дори и при
държавната такса за образуването на делото. Единственото искане в заявлението,
което отговаря на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 вр. чл. 410, ал. 2 от ГПК, касае
претенцията за законна лихва от 16.04.2021 г. насетне, но само то няма как да
бъде уважено, защото не може да се присъди главницата, върху която следва да
бъде начислявано споменатото обезщетение за забавеното й плащане.
Частната жалба се явява неоснователна. Атакуваното разпореждане е
законосъобразно. Не са налице сочените от страна на застрахователя негови
пороци.
Съгласно т. 5г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К. В. и Т. К., настоящото определение
няма да подлежи на касационна проверка.
Воден от горните мотиви, Окръжен съд Благоевград, IV въззивен граждански
състав
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ЗАД „А.“, ЕИК *, седалище и адрес
на управление гр. С., район „С.“, ул. „С. К.“ № *, представлявано от М. П. И. и К.
С. В., подадена срещу разпореждане № 9258 от 20.09.2021 г., постановено по
частно гражданско дело № 597 от 2021 г. на Районен съд П..
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3