Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер:
.81., 18.03.2014г., гр.Исперих
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На тринадесети март през 2014 година,
в публично заседание, в състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар:
А.В.,
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 641 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е с правно
основание чл.49, ал.3 във вр. с ал.1 от СК.
Постъпила
е искова молба от Д.М.Й., ЕГН-********** ***, съдебен
адрес: гр.И, обл.Р, ул.”Х Я” № против
М.Ф.Й., ЕГН-********** ***, като моли съда да постанови решение, по силата на
което да прекрати гражданския брак между страните като дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на ответницата. Претендира да бъде постановено местоживеене
на роденото от брака малолетно дете М Д М, ЕГН-********** при бащата на
настоящия му адрес, като на него бъде предоставено и упражняването на
родителските права спрямо детето; на майката-ответница да бъде определен режим
на лични отношения с детето – всяка втора и последна събота и неделя от месеца, от 08.00 часа в
събота до 18.00 часа в неделя, като майката има право да взема детето при себе
си един месец през лятната ваканция, който период да не съвпада с платения
годишен отпуск на бащата; майката да бъде осъдена да заплаща ежемесечна
издръжка за детето в размер на 120.00 /сто и двадесет/ лева, считано от датата
на постановяване на съдебното решение до настъпването на законови предпоставки
за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска. След прекратяването на брака желае съпругата-ответница да
възстанови предбрачното си фамилно име Ш. Претендира за разноските по делото.
Ищецът твърди, че детето М е родено от съвместното му съжителство с ответницата
още преди да сключат граждански брак. Детето се родило в Г, където живеели
тогава. След раждането му родителите се завърнали в Б, сключили граждански брак
и легализирали документите за раждане на дъщеря си. След това отново се върнали
в Г, където имали работа и били устроени. Ответницата се грижела за детето, а
ищецът работел и осигурявал финансовата издръжка на семейството. Живеели в
разбирателство и обич, но постепенно съпругата му започнала да се отчуждава от
него, не му обръщала внимание, започнали да се карат. Един ден избягала от дома
им заедно с друг мъж Е Ш Н, от което съпругът й останал изненадан. Твърди, че е
огорчен и потресен от постъпката й и никога няма да й прости, което го мотивира
да иска прекратяване на брака им като дълбоко и непоправимо разстроен. Счита,
че не може да бъде заздравен по никакъв начин, тъй като двамата вече са
отчуждени един от друг и няма изгледи брачното им съжителство да продължи.
В срока за писмен отговор на
исковата молба по чл.131 от ГПК, ответницата М.Ф.Й., ЕГН-********** ***, не е
намерена на посочения адрес, установен като постоянен и настоящ такъв в
страната. Назначеният й по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител –
адв.А.М.,***, представя писмен отговор вх.№ 424/04.02.2014г., като оспорва
изцяло предявените искове и излага съображения в този смисъл. В съдебно
заседание, въз основа на събраните по делото доказателства ангажира различно
становище, а именно за уважаване на исковете.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак,
страните по делото са сключили граждански брак с Акт № 0143/31.07.2012г. на
Община-Т. Същото удостоверява, че след сключването на брака съпругата е приела
фамилното име на съпруга си Й. вместо предбрачно си фамилно име Ш.
От
съвместното си съжителство още отпреди сключването на гражданския брак,
страните имат родено едно дете – малолетната М Д М, ЕГН-**********, сега на 2 годинки, родена в Г, О на М /представено Удостоверение
за раждане на детето, издадено от Община-Разград/.
Разпитаната по делото свидетелка А
М Н – сестра на ищеца, потвърждава с показанията си описаните в исковата молба
обстоятелства относно брачното съжителство между страните. Разказва, че Д. и М.
живеели заедно в Г и съвместно с родителите на мъжа. Там се родило и детето им.
Първоначално се разбирали помежду си, съжителствали безпроблемно. Заедно
отглеждали детето си, като повече за него се грижела бабата, докато майката М.
се възползвала от свободното време за разходки навън, по кафенета. В края на
2013г. ответницата напуснала семейството си, като избягала заедно с мъжа на
свидетелката, с когото поддържала извънбрачна връзка. Никой от близките им не
разбрал къде са заминали и до момента са в неизвестност. Не са се обаждали, не
са се интресували дори от децата си. М. изоставила детето си в момент, когато
му предстояла операция на крачето – заминала един ден преди операцията и след
това не се е интересувала за състоянието му. От заминаването й до момента за
детето М се грижел бащата Д., подпомаган от майка си /баба на детето по бащина
линия/. Свидетелката твърди, че брат й има в Г собствена фирма, занимава се със
строителство и е в много добро финансово положение. Баща им също работел и
подпомагал финансово семейството. Живеели заедно на квартира, като разполагали
с добри условия за отглеждане на детето. Момиченцето не е лишавано от абсолютно
нищо. Майката не се интересувала от детето, не го е търсила нито лично, нито
чрез други хора, не го е подпомагала материално.
По реда на чл.15, ал.6 във вр. с
чл.21, ал.1, т.15 от Закона за закрила на детето съдът е изискал становище от Дирекция „Социално подпомагане”-гр.Р, като постъпилото такова
вх.№ 852/06.03.2014г., установява, че страните не са намерени на адреса в гр.Р,
по данни на съседи се намират в чужбина и при посочените обстоятелства е
невъзможно изготвянето на социален доклад.
В
производството по делото ищецът е направил съдебни и деловодни разноски в общ
размер на 145.00 лева, от които 25.00 лева – заплатена ДТ при образуване на
делото и 120.00 лева – заплатено възнаграждение за особения представител на
ответницата. Ответната страна не е направила разноски.
Въз
основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Налице са предвидените в закона предпоставки за прекратяване на
гражданския брак между страните, при условията на чл.49, ал.1 от СК поради
настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство. При изрично искане на
ищцовата страна за произнасяне относно вината и при условията на чл.49, ал.3 от СК, съдът приема и следва да прогласи, че вина за настъпилото в брака
разстройство има жената. С оглед на
събраните по делото доказателства единствено доказано е нейното виновно
поведение, изразяващо се в безотговорно отношение към семейния начин на живот и
ангажиментите й като съпруга и майка. Проявила е пренебрежение към съпруга си,
като започнала трайна извънбрачна връзка с друг мъж. В момента съпрузите са в
постоянна фактическа раздяла, през който период ответницата не се е интересувала
от съпруга си и не е проявявала никаква близост към него. Не се е връщала при него
и детето си в общия им семеен дом. Намира се в неизвестност за близките си. По
този начин ответницата укоримо се е самоосвободила от отговорностите си като
съпруга и майка, не влага никакви средства, труд или какъвто и да било принос
за издръжката на семейството и водене на нормален семеен живот. За дълъг период
не е проявявала какъвто и да било интерес или загриженост към съпруг и дете, не
ги е подкрепяла и подпомагала нито морално, нито материално с парични средства
или по друг начин. Това нейно поведение е станало основна причина за влошаване
на отношенията между съпрузите и настъпилото разстройство в брака им. За
установяване на горните обстоятелства съдът изцяло кредитира показанията на
разпитаната по делото свидетелка – близка родственица на ищеца /негова сестра/,
която има преки впечатления за живота и отношенията между съпрузите и съобщава
очевидни факти от съвместния брачен живот на страните по делото. По отношение
на ищеца-съпруг не се установи проява на противобрачно поведение. Напротив,
събраните по отношение на него данни го установяват като добър и грижовен баща
и съпруг.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът приема, че необратимо са се разрушили доверието между
съпрузите, отношенията на взаимопомощ и разбирателство, зачитане на личността,
грижа и подкрепа между тях. Предвид тези обстоятелства, съдът прецени, че няма изгледи бракът между съпрузите да бъде заздравен и в този смисъл следва да бъде прекратен. Бракът между страните съществува само формално, изчерпан
от съдържанието, което влагат в него законът и моралът, и в
тази връзка се явява ненужен както за страните, така и за обществото.
След
прекратяването на брака и занапред съпругата следва да
възстанови предбрачното си фамилно име Ш. Разпоредбата на чл.53 от СК предвижда
възможността за възстановяване на фамилното име отпреди брака, а такова е
заявеното пред съда желание и на ищцовата страна.
За ползване на семейно жилище и
издръжка помежду си съпрузите не предявяват претенции.
Относно местоживеенето и
родителските права върху роденото от брака ненавършило пълнолетие дете М Д М,
ЕГН-**********, съдът прецени, че следва да бъдат предоставени на бащата. По
делото не са установени рискови фактори при оставане на детето при него и данни
за неблагоприятно влияние от негова страна при отглеждането и възпитанието му. Бащата е родителят, който понастоящем
трайно обгрижва детето си. През годините брачен живот винаги е подкрепял детето
си и е бил постоянно до него, вкл. и след раздялата с ответницата. Никога не е
прекъсвал връзката с дъщеричката си. Той осъществява преките грижи за
двугодишното дете, подпомаган от своята майка, с която съжителстват
заедно. Бащата единствен предявява пред
съда претенции за упражняване на родителските права спрямо детето си, като е
доказал годността и способността си като родител да носи отговорностите и
всички тежести за негово отглеждане, възпитание и осигуряване на нормални
условия на живот. И понастоящем освен грижите е поел изцяло и материалната
издръжка на детето. В хода на делото се установи, че има възможности да осигури
подходящи битови условия за детето си, което е родено и живее в Г. Родителят е
трайно установен там, има постоянна работа и сигурни доходи, с които да
осигурява материална подкрепа и да удовлетворява потребностите на детето си.
Има подкрепа от близките си и готовност от тяхна страна да му помагат в грижите
за детето.
Майката от своя страна не
предявява претенции за права спрямо детето М. Трайно се е дезинтересирала от
детето, не поддържа лични контакти с него и не го подпомага материално.
При горните обстоятелства, съдът намира за целесъобразно и в най-добър интерес на детето, да
бъде определено местоживеене на малолетната М при нейния баща и на него да бъде
предоставено упражняването на родителските права спрямо
детето, още повече, че ответницата няма претенции в тази
насока.
На майката, като родител се следва
законното право на лични отношения с детето М, като следва да й бъде определен
подходящ режим за това. Следва да бъде регламентирано правото на майката да
вижда и взема детето два пъти месечно – всяка втора и последна събота и неделя от месеца, от 08.00 часа в
събота до 18.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, който период да
не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
Като родители на ненавършило
пълнолетие дете, страните му дължат издръжка. За удовлетворяване на
ежемесечните потребности на детето М, съобразено с възрастта му, нуждите му от
храна, облекло и други обичайни нужди, както и съобразено с възможностите на
родителите, съдът приема за необходима и нормална сума за отглеждане при
обикновени условия в размер на 150.00 лева, от която ответницата /майката/
следва да поеме по-голямата тежест от 100.00 лева, а бащата останалите, предвид
обстоятелството, че той поема непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието
на детето. За направата на този извод съдът се ръководи от разпоредбите на
чл.142 и чл.143 от СК. Приема, че е във възможностите на майката да заплаща
тази издръжка, като съобрази, че същата е в трудоспособна възраст и може да
реализира доход в размер над минималната работна заплата за страната.
Издръжката на детето е в нормативно установените размери на дължима издръжка за
ненавършилите пълнолетие деца и е около минималния размер /1/4 от минималналата
работна заплата за страната – чл.142, ал.2 от СК/. Издръжката следва да се
заплаща чрез бащата, като законен представител на малолетното дете, занапред,
считано от датата на постановяване на съдебното решение /както е поискано/ до
възникването на законови предпоставки за нейното изменяване или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
За разликата до първоначално
претендирания размер на ежемесечна издръжка за детето от 120.00 лева, искът,
като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.
При горния изход на делото и на
основание чл.329, ал.1, изр.1 от ГПК, ответницата, като виновна страна, следва
да бъде осъдена да заплати по сметка на РС-Исперих сумата от 50.00 /петдесет/
лева - окончателна ДТ по производството, дължима на основание чл.6, т.2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и
сумата от 144.00 /сто четиридесет и четири/ лева, дължима ДТ върху присъдения
размер на издръжката за детето М, представляващи 4 % върху сборът на платежите
за три години /чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК във вр. с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК/.
Ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените от него съдебни и
деловодни разноски от 145.00 /сто четиридесет и пет/ лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.49,
ал.1 от СК, сключения с Акт № 0143/31.07.2012г.
на Община-Т, ГРАЖДАНСКИ БРАК между Д.М.Й.,
ЕГН-********** ***, съдебен адрес: гр.И, обл.Р, ул.”Х Я”
№ и М.Ф.Й., ЕГН-********** ***, поради
настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.49,
ал.3 от СК, че ВИНА за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство
имат СЪПРУГАТА.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.326
от ГПК, че след прекратяването на брака и занапред ответницата М.Ф.Й., ЕГН-********** ще носи ПРЕДБРАЧНОТО
си фамилно име Ш.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕ на роденото
от брака ненавършило пълнолетие дете М Д
М ЕГН-**********, при неговия баща Д.М.Й.,
ЕГН-**********, като на него ПРЕДОСТАВЯ и упражняването на родителските
права спрямо детето.
ОПРЕДЕЛЯ на майката М.Ф.Й., ЕГН-**********, режим на лични
отношения с детето М
Д М, ЕГН-**********, както следва – право да го вижда и взема два пъти
месечно - всяка втора и последна събота
и неделя от месеца, от 08.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и един
месец през лятото, който период да не съвпада с платения годишен отпуск на
бащата.
ОСЪЖДА майката М.Ф.Й., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАЩА на малолетното
си дете М Д М, ЕГН-**********,
ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 100.00 /сто/
лева, платима чрез бащата и законен представител Д.М.Й.,
ЕГН-********** занапред, считано от датата на постановяване на съдебното решение до възникването на законови предпоставки за нейното изменяване
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка на
детето В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ за разликата до първоначално претендирания размер
от 120.00 /сто и двадесет/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1
от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта за дължимата издръжка на
детето.
ОСЪЖДА, на основание чл.329, ал.1,
изр.1 от ГПК, М.Ф.Й., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Исперих сумата от 50.00 /петдесет/ лева -
дължима окончателна ДТ по производството, както и сумата от 144.00 /сто четиридесет и четири / лева - дължима ДТ
върху присъдения размер на издръжката за детето Мерай.
ОСЪЖДА ответницата М.Ф.Й., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Д.М.Й., ЕГН-********** сумата от 145.00 /сто четиридесет и пет/ лева -
направени от него съдебни и деловодни разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване
пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: