№ 8188
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110125726 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
18.07.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 25726/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от ГФ срещу СП. Н. Г., като се твърди, че на 06.04.2017 г.,
било настъпило ПТП в гр. София, около 07:30 ч., като били нанесени вреди по лек
автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № С ........ ХМ, собственост на ВДП. Поддържа, че
виновен за ПТП-то бил ответника, който управлявал лек автомобил „Форд Сиера“, рег. №
СА ........... АН, като се движел по бул. „Акад. Румен Цанев“ към ул. „Д-р Атанас Москов“,
като виновно и противоправно не бил спрял на знак Б1, като ударил увредения лек
автомобил. Навежда доводи, че към момента на ПТП-то виновният водач бил управлявал
автомобила без наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Твърди, че е образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) №
110599/15.07.2017 г., като бил заплатил сумата от 698,87 лева. Поддържа, че ответника бил
1
поканен да заплати дължимата сума, но плащане не било извършено и понстоящем, поради
което имал регресен иск срещу ответника. Иска ответника да бъде осъден да заплати
претендираната сума, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от особения
представител, като сочи, че претенцията е неоснователна и недоказана. Твърди, че не било
доказано, че към момента на ПТП-то е нямало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, като аргументира, че от представените по делото
доказателства нямало прекратен застрахователен договор. Поддържа, че от представените
доказателства не можело да се установи наличието на причинно-следствена връзка, както
механизма на настъпването на ПТП-то, като не можело да се приеме за безспорно, че
вредите са в следствие на виновното поведение на ответника. Навежда доводи, че не можело
да се направи извод дали заявлението за обезщетение касаело точно увредения лек
автомобил и неговия собственик. Излага съображения, че липсвали данни регресната покана
да е надлежно достигнала до ответника. Развива аргументи от правна страна, като прави
извод, че не е налице фактическият състав на чл. 45 ЗЗД. Иска отхвърлянене на предявения
иск.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.558, ал. 7 КЗ,
във вр. чл. 557, ал. 2, б. „а“ КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД.
Спорните материални притезания са обусловени от проявлението в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) да е
настъпило твърдяното ПТП по вина на ответника, като причинените имуществени вреди по
леките автомобили да са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП; 2) ищецът да е
заплатил твърдените суми на собствениците на увредените автомобили; 3) към датата на
настъпване на ПТП-то, ответникът да е нямал валидно сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Представен е Протокол за ПТП № 1683447/16.04.2017 г. от който се установява, че
механизмът на ПТП-то е следният: на 06.04.2017 г., около 07:30 ч., лек автомобил „Форд
Сиера“, рег. № СА ........... АН се движи по ул. „акад. Румен Цанев“ с посока към ул.
„Самара“ и на кръстовището с ул. „д-р Атанас Москов“ , при наличието на пътен знак „Б1“
водачът не пропуска и настъпва ПТП с движещият се по ул. „д-р Атанас Москов“ срещу
пътен знак „Б3“ автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № С ........ ХМ. В протокола за ПТП-то е
отбелязано, че към момента на инцидентът, водачът СП. Н. Г. не е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, ползващ се с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата,
мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е
и преобладаващата (незадължителна) практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК –
напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК , в което се
приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно
лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на
чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този документ... В случая не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или
2
удостоверителната компетентност на актосъставителя, или реда по който е съставен
актът, в който случай свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха
имали значение. Въпреки че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня
обстоятелствата, е лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза… Поради
обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.)
материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде
зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в протокола.”; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т.
о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със
задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е
прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че
фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Разбира се, може да
бъде оспорена автентичността на акта за ПТП или удостоверителната компетентност
на актосъставителя или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелски
показания са допустими.” и Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008 г.,
II т. о., ТК.
Отразенето обстоятелство в протокола за ПТП – за липса на валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ се потвърждава и от представената справка от
електронната система на ГФ, в която е посочено, че за лек автомобил „Форд Сиера“, рег. №
СА ........... АН е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
06.04.2017 г. в 08:57 ч., като същата е с период на застрахователно покритие от 06.04.2017 г.
от 09:56 ч. Тоест, задължителната застраховка е била сключена след процесното ПТП-то,
предвид удостовереното в протокола за ПТП, който в тази част е официален
удостоверителен документ и се ползва с обвързваща съда материалвна доказателствена
сила, съобразно правилото на чл. 179, ал. 1 ГПК. В тази насока трябва за пълнота да се
отбележи, че в представената справка от ГФ се установява, че предходната задължителна
застраховка на ответника е била с период на покритие 19.04.2016 .г до 18.04.2017 г., но за
същата е отразено, че е прекратена на 05.08.2016 г. (т. е. преди датата на ПТП-то).
Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2014 г., ОСТК, „…справка в Информационния център на Гаранционния фонд не е елемент
от фактическия състав на сключване и прекратяване на застрахователните договори,
доколкото същата дори да притежава, по арг. от чл. 295, ал. 7 КЗ (отм.),
доказателствена сила на официален документ, съдържа информация за вече настъпил, а не
предстоящ факт.“. Тоест, справката от информационната система на ГФ пълно и главно
доказва наличието или липсата на застрахователно правоотшение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като в случая съдът отчита отразените в
справката факти – момента на сключване на застрахователния договор (след настъпване на
ПТП-то) и момента на осигуреното застрахователно покритие (също след настъпването на
3
ПТП-то).
Прието и непосрено е заключението на САТЕ от което се изяснява, че механизмът на
ПТП-то е следният: на 06.04.2017 г., около 07:30 ч., лек автомобил „Форд Сиера“, рег. № СА
........... АН се движи по ул. „акад. Румен Цанев“ с посока към ул. „Самара“ и на
кръстовището с ул. „д-р Атанас Москов“ , при наличието на пътен знак „Б1“ водачът не
пропуска и настъпва ПТП с движещият се по ул. „д-р Атанас Москов“ срещу пътен знак
„Б3“ автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № С ........ ХМ. Изяснено е, че по автомобил
„Фолксваген Голф“, рег. № С ........ ХМ в следствие на ПТП-то са нанесени вреди по предна
броня в дясно, предене капак, преден десен калник, десен фар, десен мигач. Вещото лице е
посочило, че цената необходима за възстановяване на увредения лек автомобил при
изчисления на базата на Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. е в размер на 741,26
лева.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на
чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорили изчерпателно на поставените
задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е недобросъвестен или
заинтересован от изхода на правния спор.
От представено платежно нареждане от 05.09.2017 г. се установява, че ищецът е
заплатил на увреденото лице сумата от 698,87 лева, представляващи обезщетение по
образувана преписка (именувана „щета“).
В случая от установения по делото механизъм на ПТП-то безспорно се установява, че
виновен за същото е ответникът, който като водач на Форд Сиера“, рег. № СА ........... АН е
нарушил чл. 45, ал. 1 и ал. 2 ППЗДвП, като при наличието на знак „Б1“ – „Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“, противоправно е нарушил законовата забрана и в
нарушение на знак „Б3“ – „Път с предимство“ е настъпило процесното ПТП, в следствие на
което са настъпили вреди, като виновният водач е нямал задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на ПТП-то.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице всички материални
предпоставки за уважаване на предявеният иск в цялост. Начинът на определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл. 405 КЗ, по чл. 411 КЗ, по чл. 432
КЗ, по чл. 500 КЗ или по чл. 558 КЗ се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от осъществяване на
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към същия момент – така
Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; Решение № 59 от
6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г. на
ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. Тоест, единствената релевантна стойност е
средната пазарна стойност. Следва да се отбележи, че в случая дори съдът да не беше приел,
че средната пазарна стойност е релевантната, то с оглед изясненото от вещото лице във
варианта на на заключението с приложена методика за овехтяване, то отново стойността
посочена от експерта е по-голяма или равна на размера на предявения иск. Тоест, с оглед
основният принцип на българското гражданско процесуално право – за диспозитивното
начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), съдът е длъжен да се произнесе в рамките на заявеното от
ищеца основание и размер на иска.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
4
разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е
доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8
ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му се присъди сумата от
500,00 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА СП. Н. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ...................... да заплати на ГФ,
със седалище и адрес на управление: гр. ....................., на основание чл.558, ал. 7 КЗ, във вр.
чл. 557, ал. 2, б. „а“ КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 698,87 лева, представляващи
заплатено регресно вземане за изплатено обезщетение за ПТП от 06.04.2017 г., около 07:30
ч., като лек автомобил „Форд Сиера“, рег. № СА ........... АН се движи по ул. „акад. Румен
Цанев“ с посока към ул. „Самара“ и на кръстовището с ул. „д-р Атанас Москов“ , при
наличието на пътен знак „Б1“ водачът не пропуска и настъпва ПТП с движещият се по ул.
„д-р Атанас Москов“ срещу пътен знак „Б3“ автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № С ........
ХМ, като по последния следствие на ПТП-то са нанесени вреди по предна броня в дясно,
предене капак, преден десен калник, десен фар, десен мигач, ведно със законната лихва от
10.05.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП СП. Н. Г., ЕГН: ********** да заплати на ГФ, със седалище и адрес
на управление: гр. ....................., сумата от 500,00 лева, представляващи деловодни разноски
и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5