Определение по дело №484/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 148/03.11.2010 г., постановено по гр. д. № 1011/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд, е признато за незаконно уволнението на Ф. Л. Ш. от гр. К. и е отменена заповед от 13.04.2010 г. на управителя на „М.” О. гр. К., с която е прекратено трудовото й правоотношение, като незаконосъобразна. Ф. Л. Ш. е възстановена на предишната й работа на длъжността "оператор преси" в "М." О. гр. К. Ответното дружество е осъдено да заплати на Ф. Л. Ш. сумата 1440 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 13.04.2010 г. до 13.10.2010 г., както и сумата в размер на 807.20 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.01.2010г. до 13.04.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.06.2010 г. до окончателното й изплащане и сумата в общ размер от 21.97 лв., представляваща мораторна лихва върху неизплатените трудови възнаграждения, като е отхвърлен иска за мораторни лихви и за трудови възнаграждения в останалата им част и за разликата до пълния им предявен размер. С решението са присъдени разноски и държавна такса.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят „М.” О. гр. К., който чрез пълномощника си а. В. Я. го обжалва като постановено в нарушение на материалният закон. Поддържа в жалбата, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била законосъобразна и мотивирана, при издаването й не били допуснати нарушения на материалният закон или процесуалните правила. Съдът неправилно уважил иска по чл. 225 ал. 1 от КТ. Ищцата не доказала обстоятелството, че в следствие на уволнението, е останала без работа, което било в нейна тежест. Моли да се отмени решението на районния съд и вместо него се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Отговор на въззивната жалба не е постъпил. В съдебно заседание ответницата по жалбата не се явява и не се представлява.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Ищцата твърди, че на 22.01.2007 г. сключила трудов договор с "М." О.- гр. К. и започнала работа на длъжност "оператор преси". Изпълнявала трудовите си задължения, но въпреки това, за периода от 01.01.2010 г. до 13.04.2010 г., не й било изплатено трудово възнаграждение с мотива за финансови затруднения на ответника. На 13.04.2010 г. прекият й началник Н. Ф. Х. по разпореждане на управителя на дружеството- Г. П. й заявил, че следвало да подаде молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Отказала да подаде такава, но трудовата книжка й била връчена с вписване, че трудовия й договор бил прекратен на основание чл. 325 от КТ- по взаимно съгласие, считано от 13.04.2010 г. Управителят на дружеството отказал да й връчи заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. На 10.05.2010 г. подала жалба в дирекция "Инспекция по труда"- К. с искане да бъде извършена проверка по случая и да бъде задължен работодателя да й връчи препис от заповедта за прекратяване на трудовия й договор. С писмо с изх. № 0046-2887 от 31.05.2010 г., директорът на Д "ИТ"- К. я информирал, че за допуснатото от страна на "М." О. нарушение на трудовото законодателство, спрямо работодателя била приложена принудително- административна мярка, която го задължавала да й предостави екземпляр от заповедта. Управителят на ответното дружество й отправил две покани от 13.05.2010 г. и от 31.05.2010 г. и в определения срок ищцата се явила във фирмата, но отново била приканена да подпише молба за прекратяване на договора по взаимно съгласие. След отказа й, управителя повторно отказал да й връчи препис от заповедта. Такъв не й бил връчен и към момента на депозиране на исковата молба. Счита извършеното уволнение за незаконно, а заповедта от 13.04.2010 г. на управителя на "М." О.- за немотивирана, издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

От фактическа страна, съдът приема следното:

Видно от трудов договор № 13/22.01.2007 г., ищцата Ф. Л. Ш. работила в ответното дружество за неопределен срок на длъжността "оператор преси". От представено ксерокопие на трудова книжка, както и от извършена в съдебно заседание справка от оригинала на трудовата книжка, се установява, че трудовия договор на ищцата бил прекратен, считано от 13.04.2009 г., на основание чл. 325 ал. 1 от КТ. От тази дата ищцата престанала да изпълнява трудовите си задължения.

С покана № 9/13.05.2010 г., ищцата била поканена в тридневен срок от получаването й, да се яви в цеха на фирмата за оформяне на документацията по прекратяване на трудовоправните отношения и коригиране на евентуални грешки и неточности. С повторна покана от 31.05.2010 г. отново била поканена да се яви в ответното дружество на 07.06.2010 г. за оформяне на документацията по прекратяване на трудовото правоотношение и коригиране на евентуални грешки и неточности.

От писмо изх. № 0046-2887/31.05.2010 г. на Д "ИТ"- К. се установява, че по повод искане на ищцата с вх. № 89/10.05.2010 г., била извършена проверка по документи при ответното дружество, при която се установило, че считано от 13.04.2010 г. било прекратено трудовото правоотношение с ищцата. Работодателя издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и заличил трудовия договор от регистъра на трудовите договори в НАП, но не връчил екземпляр от заповедта на ищцата, за което било издадено задължително предписание. От приложената към делото преписка, представена от Д "ИТ"- К. се установява, че ответното дружество е издало заповед № 7/13.04.2010 г., с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 325 ал. 1 от КТ с посочване като причини за прекратяване на трудовия договор- молба за прекратяване и с дата на връчване- 13.04.2010 г. без подпис на работника. По делото е приложена и заповед със същия номер и дата- № 7/13.04.2010 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата с работодателя й, но на основание чл. 328 ал. 1 т. 3 и 4 от КТ с причини за прекратяване- молба за прекратяване и оформена с дата на връчване- 13.04.2010 г. с подписите на двама свидетели.

При така установеното, съдът намира, че уволнението на ищцата е незаконно. Видно от отразеното в трудовата книжка на ищцата, както и издадената от ответника и представена в Д "ИТ"- К. заповед № 7/13.04.2010 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, като основание за прекратяване на трудовия договор е посочен чл. 325 ал. 1 от КТ. В посочената разпоредба обаче липсват алинеи, респ. в случая работодателят е извършил уволнението на основание, което не съществува в закона. Това опорочава уволнението и прави същото незаконно. Издадената заповед № 7/13.04.2010 г. е и немотивирана- не са посочени фактическите обстоятелства, обосноваващи съответното правно основание, а като причини за прекратяване на трудовия договор е посочено- "молба за прекратяване", каквато не е доказано, че ищцата е подала, респ., че между страните е постигнато взаимно съгласие за прекратяване на трудовия договор, изразено писмено. Наред с това, както вече се посочи, работодателят е издал и втора заповед със същия номер и дата- № 7/13.04.2010 г., отново за прекратяване на трудовия договор на ищцата по нейна молба, но с посочено друго правно основание. Последната освен, че противоречи по съдържание с предходно описаната заповед, но и не е била представена в Дирекция „ИТ”- К. по повод образуваната проверка. Това обстоятелство не дава възможност да се установи, каква е била действителната воля на работодателя и също опорочава законността на прекратяване на трудовия договор.

С оглед на изложеното, следва да се постанови решение, с което бъде признато за незаконно уволнението на ищцата и същата се възстанови на предишната й работа на длъжността „оператор преси”.

От представена по делото декларация на ищцата, както и от отразеното в трудовата й книжка, се установява, че за период от шест месеца след уволнението, ищцата е останала без работа, поради което иска по чл. 344 ал. 1 т. З от КТ във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ следва да бъде уважен в доказания размер от 1440 лв., ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба- 11.06.2010 г. до окончателното й изплащане. Иска за неизплатено трудово възнаграждение също е основателен, но завишен по размер. С оглед заключението на вещото лице, размера на неизплатените трудови възнаграждения за периода от 01.01.2010 г. до 13.04.2010 г. възлиза на сумата от 807.20 лв., до който размер тази претенция следва да бъде уважена, а в останалата й част и за разликата до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съобразно заключението на вещото лице следва да се уважат частично и претенциите за мораторна лихва върху неизплатеното възнаграждение, като за разликата до пълния предявен размер, следва да се отхвърлят.

Като е направил същите изводи първоинстаанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди като на основание чл. 272 от ГПК следва да се препрати към мотивите на първоинстанционното решение.

При този изход на делото, разноски за жалбодателя не се следват. Водим от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 148/03.11.2010 г., постановено по гр. д. № 1011/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд,

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от обявяването му при наличието на предпоставките по чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/