СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
13.04.21г.
Софийски градски
съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 11.03.21г. /с участието на секретаря Х. Цветкова/ гражданско дело № 9372/15г. и констатира следното:
Предявени са
искове /при условията на евентуалност/ от М. Т. против И.
К. с правно основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за: прогласяване
недействителността /нищожността/ на упълномощителна сделка от 15.05.14г.
/заверена нотариално като подпис и съдържание под № 5167 и № 5168 от 14г. при
нотариус Ц. С./; прогласяване недействителността /нищожността/ на договор /за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт № 067 от 09.06.14г. на нотариус Д. Н./; за
разваляне на посочената прехвърлителна сделка.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по
делото доказателства удостоверяват, че:
Ответницата - в
качеството си на пълномощник /съгласно пълномощно от 15.05.14г., заверено
нотариално като подпис и съдържание под № 5167 и № 5168 от 14г. при нотариус Ц.
С./ на Е. Я./наследодател на ищцата/ е прехвърлила в своя полза /съгласно
нотариален акт № 067 от 09.06.14г. на нотариус Д. Н./ собствеността върху /апартамент
№ 61, находящ се в град София, бул. ******************с площ от 74, 77 кв. м.,
заедно със зимнично помещение № 11, с площ от 4, 93 кв. м., заедно с 1, 474 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото/
срещу задължението си – да предоставя издръжка и гледане на прехвърлителката /собственика/
на имота /Е.Я./. На 08.08.14г. Е. Я.е починала.
Възраженията на
ищцата /заявени в контекста на чл. 44 от ЗЗД във връзка с чл. 26 от ЗЗД/ досежно
недействителността /нищожността/ на едностранната сделка /пълномощното от
15.05.14г./ са неоснователни:
Законът /в
хипотезата на чл. 573, ал. 3 от ГПК – при условията на която правна норма е
било извършено процесното нотариално удостоверяване: на подпис и съдържание;
във връзка с чл. 576 от ГПК и чл. 580, т. 1 от ГПК – изрично посочените от
ищцата правила/ не въвежда изрично /императивно/ изискване – да бъдат посочени:
населеното място и точния адрес /където е извършено нотариалното действие /т.е.
липсата на такива реквизити в документа – не влече нищожност на едностранната
сделка поради липса на форма, поради опорочена форма/. Отделно от това /в
същата връзка/: събраните по делото доказателства /писмени и гласни – преценени
в съвкупност/ удостоверяват /еднозначно – категорично/, че нотариалните
удостоверявания са били направени в град София, в жилището на упълномощителката
Е. Я./в района на действие на нотариуса по смисъла на чл. 573, ал. 1 от ГПК/.
Положените върху
документа /спорното пълномощно/ щемпели – съдържат всички реквизити по
приложение № 6 към чл. 17 от Наредба № 32 за САННК /макар, че: липсата на
посочената в този нормативен акт форма на нотариалните щемпели сама по себе си
– не може да опорочи нотариалната заверка до тежката последица по чл. 26 от ЗЗД
във връзка с чл. 44 от ЗЗД/.
Събраният по
делото доказателствен материал – преценен в съвкупност /писмен, гласен и
основно в тази връзка – експертен/ удостоверява, че: към момента на
нотариалното действие – упълномощителката не е страдала от пълна слепота /а
само от „практическа“/. В такава хипотеза – правилото на чл. 189, ал. 2 от ГПК
/макар атакуваният документ да има характеристиките на „частен“ такъв по
смисъла на този законов текст/ се явява – неприложимо. Независимо от това: посоченото
законово правило /изискване/ се явява и принципно неприложимо в рамките на
нотариално производство /в тази насока са нормите на: чл. 590, ал. 4 от ГПК,
във връзка с чл. 589, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 579, ал. 2 от ГПК, във
връзка с чл. 189 от ГПК – преценени по съдържание и логика в съвкупност/.
Събраният по
делото доказателствен материал /писмен, гласен и експертен, преценен в
съвкупност - касаещ цялостното здравословно състояние на упълномощителката към
момента на нотариалното действие/ удостоверява пряко /еднозначно, категорично/
предпоставката на чл. 573, ал. 3 от ГПК /че е била налице необходимост - заверката
да бъде извършена извън канцеларията на нотариуса/.
Изложеното налага
извода, че: формата на процесното нотариално удостоверяване е била спазена и,
че: при извършване на нотариалното действие не са били нарушени императивни
/повелителни/ правни норми. Възраженията на ищцата в тези две насоки са –
неоснователни.
Неоснователни са и
възражения, касаещи – липсата на съгласие на упълномощителката /към момента на
процесната нотариална заверка, към момента на създаване на спорния документ/:
От една страна:
самият подпис върху документа /положен отпечатък с безспорна автентичност/
удостоверява /свидетелства за/ – наличието на съгласие за изповядване на
сделката. От друга страна: липсват доказателства – волята на упълномощителката
да е била опорочена към момента на нотариалната заверка. Напротив: събраният по
делото доказателствен материал /писмен, гласен и експертен - преценен в
съвкупност/ удостоверява, че: към момента на сделката – упълномощителката /въпреки
съществено влошеното си физическо здравословно състояние/ е била в психическо състояние,
което й е позволявало да ръководи действията си и да разбира свойството /и
значението/ на процесното правно действие. На последно място /в същата връзка/:
Заявените от
ищцата доводи /с които се обосновава процесния порок на едностранната сделка/
не могат /принципно/ да бъдат подведени под дефиницията „пълна липса на
съгласие“ /която е релевантна в хипотезата на чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД/. Изложените в тази връзка съображения биха имали стойност при преценката
на предпоставките по чл. 31 от ЗЗД /но такъв иск не е предмет на делото/.
Част от
възраженията на ищцата /заявени в контекста на чл. 26 от ЗЗД/ досежно
недействителността /нищожността/ на двустранната сделка /договора от
09.06.14г./ са неоснователни:
Възраженията
/заявени във връзка с: липсата на съгласие за изповядване на сделката, липсата
на форма на сделката, противоречието на договора със закона; в които части на
практика ищцата препраща към доводите се за недействителност – нищожност на
атакуваната упълномощителна сделка/ са неоснователни – предвид изложените
по-горе съображения /касаещи действителността на атакуваното пълномощно/.
Събраният по
делото доказателствен материал /писмен, гласен и експертен – преценен в
съвкупност/ удостоверява, че: преди /към/ момента на сключване на договора –
здравословното /физическо/ състояние на Е. Я.е било увредено съществено. Към
този момент съпругът на последната е бил починал /на 08.05.14г./ и не е имало
други роднини /и близки/, които да подпомагат /материално, физически и
емоционално/ прехвърлителката. Именно тези обстоятелства /преценени в
съвкупност/ са предполагали – сключване на сделка като процесната /за да бъде
предоставена фактическа помощ – физическа грижа на наследодателката на ищцата/.
С оглед това /в случая/ следва да се приеме, че: в съдържанието на процесния
договор е било заложено основание /за сключването му/, а именно – посочената
необходимост да бъде осигурена подкрепа /преди всичко – фактическа, физическа,
психическа, емоционална/ на Е.Я.. Наред с изложеното /в същата връзка/: липсват
доказателства, които да обосноват извода, че конкретното /действително
удостоверено като влошено здравословно състояние на Е.Я./ е сочело към - сигурно
очакван, скорошен /несъмнен/ фатален изход. Възраженията на ищцата и в тази
насока /заявени отново в хипотезата на чл. 26 от ЗЗД/ са неоснователни.
Основателни обаче
се явяват възраженията на М. Т. /заявени в хипотезата на чл. 26, ал. 1, предл.
3-то от ЗЗД/:
От една страна:
Процесната
договорна връзка /предвид алеаторното си естество/ не държи сметка за /не
изисква/ наличие на – еквивалентност в насрещните престации /на страните по
правоотношението/. С други думи: липсата на такава еквивалентност,
съразмерност, реципрочност /която липса може да бъде съобразена косвено в другата
законова хипотеза - при преценка на предпоставките по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД/ не
съставлява /принципно/ порок на сделката /по смисъла на цитираният законов
текст/.
От друга страна:
Събраният по делото доказателствен
материал /писмен, гласен и експертен – преценен в съвкупност и в контекста на
твърденията – възраженията на страните/ удостоверява, че: преди и към 15.05.14г. /когато
е било оформено процесното пълномощно/ здравословното
/физическо/ състояние на Е. Я.е
било сериозно влошено и, че: от /след/ този момент до смъртта на
прехвърлителката – ответницата /на основание на издадено й пълномощно; в
каквато насока са и обясненията на И. К. по чл. 176 от ГПК/ е получавала лично пенсията на упълномощителката
/съответно е разполагала по своя преценка с получаваните парични средства/.
Съвкупната преценка на тези две обстоятелства налага извода, че: към датата на
атакуваната едностранна сделка - възрастната /и болна/ жена вече /на практика/ се
е намирала във фактическа /обективна; физическа/ и финансова зависимост от ответницата
/особено и поради това, че – към същият период Е. Я.е била самотна – съпругът е бил
починал съвсем скоро и вдовицата е живяла в отсъствие на близки лица или
роднини, които да й оказват морална и психологическа подкрепа; финансова помощ
и физическа грижа/. Посочените: финансова, физическа /а като следствие от това
и – психологическа/ зависимости са се задълбочили /и на практика са придобили
измеренията на пълни такава/ след изповядването не само на процесната прехвърлителна
сделка, но и на още две такива /съгласно пълномощно от 06.06.14г.; нотариален
акт от 27.06.14г.; нотариален акт 03.07.14г./ чрез които /общо пет сделки - две
едностранни и три двустранни/ ответницата е прехвърлила в своя полза – както процесния
апартамент, така и редица други недвижими имоти /собственост на Е.Я./. Председателят на състава
намира, че: последвалият /реализираният/ от горните сделки правен /и
фактически/ резултат, а именно: на практика - лишаване на болната и възрастна
жена от цялото и налично имущество приживе /липсват доказателства, съответно
твърдения - в патримониума на прехвърлителката да е имало и други активи/ следва
да се окачестви като „недобросъвестен“ и противоречащ на добрите нрави“ /по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3-то от ЗЗД,
а също по смисъла и на принципните законови правила по: чл. 9 от ЗЗД, чл. 12 от ЗЗД, чл. 20 от ЗЗД, чл. 63, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД/ особено и поради това, че: срещу
придобиването на всички активи на прехвърлителката /недвижими имоти/ е било
поето – абстрактно /неопределено като точно естество, вид и като време на
съществуване насрещно задължение за издръжка и грижа/. Отделно от това /в
същата връзка/: този резултат се явява и житейски незащитим /необоснован; несправедлив/
по смисъла на принципната логика, заложена в съдържанието всички изброени
законови текстове: краткият общ период на познанство между ответницата и Е. Я./удостоверен с показанията на
разпитаните в процеса свидетели/ както и конкретният /изключително кратък/ период
на изпълнение на процесната сделка /и на другите две, посочени по-горе
договорни връзки/ не може /принципно/ да обоснове /оправдае/ стореното
съществено разместване на имуществени блага /права/; дори и да се приеме, че И.
К. е била изправна
страна в рамките на учредените правоотношения /съгласно съдържанието на част от
събраните в процеса свидетелски показания/. В същата насока – председателят на
състава съобразява и обстоятелствата /пряко относими към изправността на
ответницата в рамките на договорните връзки; към надлежното изпълнение на поетите
задължения; към обема да дължимата и предоставена финансова и физическа грижа/,
че: до 08.05.14г. съпругът на Е. Я.все
още е бил жив и е живял заедно с прехвърлителката; последната след смъртта на
съпруга си е била все пак /от една страна/ в състояние /въпреки възрастта си и
конкретното си здравословно – физическо състояние/ да се самообслужва и /от
друга страна/ е имала регулярен паричен доход /пенсия/, който е бил в състояние
/сам по себе си/ да задоволява финансовите потребности на жената /съгласно
констатациите на приетата в тази връзка счетоводна експертиза/.
На последно място в същата
връзка: предпоставките по чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД в случая са преценени
във връзка с тези на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД /въпреки различната правна
квалификация и предмет на двете претенции/ доколкото: понятията
„добросъвестност“ и „добри нрави“ касаят /съобразно логиката на цитираните
по-горе принципни – основополагащи текстове от ЗЗД/ отношенията между страните
в периодите: преди момента; към момента и след момента на учредяване на
съответното правоотношение /договорна връзка/.
С оглед изхода на
спора по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД – евентуално
заявеният иск /по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД/ не подлежи на разглеждане /независимо
от това: тази претенция би се явила основателна – по съображенията, изложени
по-горе - косвено във връзка с иска за нищожност/.
В допълнение:
Обстоятелствата:
дали ищцата е била в близки отношения с наследодателката си /Е.Я./ и дали се е
грижила /физически, психически и финансово/ за последната приживе са –
ирелевантни за /и неотносими към/ състава чл. 87, ал. 3 от ЗЗД /принципно и към
съставите на чл. 26 от ЗЗД/. Независимо от това /въпреки това/: събраните по
делото доказателства /в тази насока – свидетелски показания/ удостоверяват, че
М. Т. е имала основателна /житейски защитима – обоснована/ причина да не бъде
до леля си /физически/ във времето преди и към момента на нейната смърт /поради
това, че се е грижила за своя болен син в Пловдив, който въпреки това е
починал; след него е починал и съпругът на ищцата/.
Възражението на
ответницата по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно /заявеният от ищцата
адвокатски хонорар не се явява прекомерен – преценен в контекста на: цената на
иска – удостоверена с данъчна оценка на имота; фактическата и правна сложност
на процесния правен спор; вида, естеството, обема на извършените по делото
процесуални действия; продължителността на процеса във времето и праговете по
Наредба № 1/.
С оглед
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на М.Н.Т.
ЕГН ********** против И.В.К. ЕГН ********** с правно основание чл. 26 от ЗЗД –
за прогласяване недействителността /нищожността/ на: упълномощителна сделка от
15.05.14г. /заверена нотариално като подпис и съдържание под № 5167 и № 5168 от
14г. при нотариус Ц. С./.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО /по иска на М.Н.Т. против И.В.К. с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3-то от ЗЗД/, че: договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане /обективиран в нотариален акт № 067 от
09.06.14г. на нотариус Д. Н., касаещ: апартамент № 61, находящ се в град София,
бул. ******************с площ от 74, 77 кв. м., заедно със зимнично помещение №
11, с площ от 4, 93 кв. м., заедно с 1, 474 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото/ е недействителен /нищожен/.
ОТХВЪРЛЯ
останалите искове /с правно основание чл. 26 от ЗЗД/ на М.Н.Т. против И.В.К..
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на М.Н.Т. против И.В.К. с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА И.В.К. да
плати на М.Н.Т. 6 156 лева - съдебни разноски /на
основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗД/.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: