О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Русе, 25.02.2021 г.
Районен съд - Русе,
XIV граждански състав, в закрито заседание на двадесет
и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Бойчев
като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 1851 по
описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 130 ГПК.
Делото е образувано по постъпила
искова молба от Р.Д.И., с която е предявила против М.Т.Г. и Земеделска
кооперация за производствени услуги „Златен клас – Щръклево“ искове с правно
основание чл. 135 ЗЗД.
С
определение от 28.07.2020г. по в.ч.гр.д.№356/2020г. по описа на ОС – Русе е
отменено определението на първоинстанционния съд, с
което производството по делото е било прекратено като недопустимо и е върнато
за продължаване на съдопроизводствените действия.
В
изпълнение на дадените указания, съдът е насрочил открито съдебно заседание,
събрал е необходимите доказателства за изясняване на спора от фактическа страна
и с протоколно определение от 01.02.2021г. е дал ход на устните състезания и е
обявил, че ще се произнесе с решение в срок до 01.03.2021г.
В
срока за произнасяне по същество, настоящият съдебен състав намира, че не са
налице предпоставките за постановяване на съдебно решение, а предявените искове
се явяват недопустими, поради което производството по делото следва да бъде
прекратено.
Освен
настоящото производство, с идентичен предмет и първи ответник, но с различен
втори ответник (приобретател) по други „увреждащи“
сделки, ищцата е образувала в РС – Русе още две дела – № 1852 и №1853 по описа
на съда за 2020г.
Гр.д.№1852 е приключило, като е
прието, че предявеният иск е недопустим. Прекратителното
определение на районния съд е потвърдено с определение №828 от 20.11.2020г. по
в.ч.гр.д.№523/2020г. на ОС – Русе. Последното пък не е допуснато до касационно
обжалване с определение №7/11.01.2021г. по ч.гр.д.№4198/2020г. по описа на ІІІг.о. на ВКС. В последното е посочено, че „Съгласно
установената съдебна практика с ТР № 2/9.07.2019
г. по т.
д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, искът по чл. 135 ЗЗД е
средство за защита в полза на кредитор, чийто длъжник е предприел действия, с
които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворяването на кредитора.
В случая ищцата няма качеството на кредитор по отношение на първата ответница и
ответницата няма качеството на длъжник по отношение на ищцата, защото е
безспорно, че между тях не съществува вземане. Ищцата не може да обоснове
качеството си на кредитор с наследяване по закон, защото не е наследник със
запазена част. Нейният наследодател се е разпоредил с цялото си разполагаемо
имущество чрез завещание и докато не се установи по надлежния ред, че неговото разпореждане
е недействително, в полза на ищцата няма имущество, с което тя да разполага,
което да е придобито вследствие на наследяване. Затова и сделката, която желае
да се обяви за относително недействителна, не е увреждаща я сделка. В тази
хипотеза, искът по чл. 135 ЗЗД не
може да се ползва като средство за защита, защото въз основа на него няма какво
да се "върне" в патримониума й. /За жалбоподателката съществува друг път на защита и той е
свързан с положителното разрешаване на спора по висящото гр. д. №
4746/2019 г. на РРС/“. Всичко това се отнася и за исковете предмет на настоящото
производство поради идентичност правния спор.
Исковата
молба по гр.д. №1853/2020г. на РС – Русе също е приключило с определение, което
приема, че искът е недопустим. С определение от 22.02.2021г. по
в.ч.гр.д.№785/2020г. на ОС – Русе първоинстанционното
определение е потвърдено, като е прието, че ищцата няма правен интерес от
търсената защита.
По
изложените от ОС – Русе и от ВКС по цитираното дело съображения, следва да се
приеме, че и предявените в настоящото производство искове са недопустими,
поради липса на правен интерес за ищцата и производството да се прекрати като
недопустимо.
При този изход на спора ищцата
следва да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски от
конституираните като насрещни страни. В полза на ЗКПУ „Златен клас“ – с.
Щръклево следва да се присъдят разноски в размер на 1500лв. за адвокатско
възнаграждение, а на адв. В.В.,
представлявал ответницата М.Т. Минчева в хипотезата на чл. 38, ал.2 ЗА
адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.
По
изложените съображения и на основание чл.253 ГПК и чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
протоколно определение от 01.02.2021г., с което е даден ход на устните
състезания по делото и съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в срок до
01.03.2021г.
ВРЪЩА исковата
молба на Р.Д.И. с вх. №15924/22.05.2020г. против М.Т.Г. и Земеделска кооперация
за производствени услуги „Златен клас – Щръклево“ като недопустима и
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.№1851/2020г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА Р.Д.И.
ЕГН********** с постоянен адрес *** да заплати на осн.
чл. 38, ал.2 ЗА на адвокат В.В. *** сумата
от 600лв. адвокатско възнаграждение
за настоящото производство.
ОСЪЖДА Р.Д.И.
ЕГН********** с постоянен адрес *** да заплати на ЗКПУ „Златен клас“ – с.
Щръклево, ЕИК827107002, с адрес на управление с. Щръклево, общ. Иваново, обл. Русенска, ул. „Централна“ №35А, представлявана от
председателя Н.В.И. сумата от 1 500лв. разноски за настоящото производство.
Определението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Русе в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: