Решение по дело №2947/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4987
Дата: 4 юли 2019 г. (в сила от 11 януари 2022 г.)
Съдия: Галя Горанова Вълкова
Дело: 20181100102947
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№……………….…

04.07.2019 г.

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното съдебно заседание на  седми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА

 

при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2947 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ, отм.) и чл. 86, ал.1 изр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищцата М.Д.Г. твърди, че на 31.08.2016 год. в с. Кранево, на ул. Черно море, била блъсната от лек автомобил Фолксваген Поло, с рег. № ******, управляван от В.С.А.. Произшествието настъпило в момент, когато ищцата, като пешеходец, била стъпила с единия си крак на тротоара. От удара ищцата получила телесни увреждания, изразяващи се в биламалеоларно счупване на двете кости на дясната подбедрица в областта на глезенната става. Като последица от произшествието животът на ищцата се променил – от активен социален и професионален живот, тя преминала към живот, изцяло обвързан от грижите на околните; имала затруднения при осъществяване на ежедневни дейности, както и болезнени спомени и неприятни изживявания, свързани с произшествието. Промени настъпили и в личностен план – от борбена и силна жена, ищцата станала по-уьзвима, по-плаха, неуверена и несигурна в собствените си възможности, което я карало да се чувства непълноценен член на семейството си и на обществото. Към момента ищцата изпитвала затруднения при нормален ход и все още изпитвала болки в областта на глезена на десния си крак, имала усещане за чуждо тяло, дискомфорт при нормално натоварване и оток, явяващ се на моменти. Тя имала и трайни белези, които я загрозявали. За своето лечение ищцата направила разходи в размер на 1896.54 лева за закупуване на метални пластини, лекарства, патерици и разноски за рехабилитация.  Гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при ответното дружество за периода 4.11.2015 год.-3.11.2016 год. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата 90 000, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП и сумата 1896.54 лева – обезщетение за имуществени вреди.  Претендира законна лихва от датата на предявяване на исковата молба и направените по делото разноски

Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва предявените искове, без да оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с водача на лекия автомобил. Намира исковете за неоснователни и недоказани. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която се движила на пътното платно по посоката на движение на лекия автомобил, извън тротоара и без да съобрази движението на моторни-превозни средства. По делото липсвали данни на тротоара да е имало спрели леки автомобили, които да са препятствали движението на ищцата по него. Ответникът намира за завишено претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2/2016 г. на МВР ОД Добрич, РУ „Полиция“ Албена е отразено, че на 31.08.2016 г. е реализирано ПТП между л.а. „Фолксваген“ с рег. № ******, управляван от В.А., л.а. „Мерцедес“ с рег. № ******, управляван от С.С.и М.Д.Г., получила като увреждане: фрактура на десен глезен. В протокола е отразено, че водачът на л.а. „Фолксваген“ при движение напред е блъснал пешеходката М.Г., а след това се е ударил в паркирания в същата посока л.а. „Мерцедес“. Приети са мащабна скица на ПТП и Протокол за оглед на ПТП, подписан от участниците в ПТП.

С постановление по ДП 150/2016 г. на прокурор към РП гр. Балчик образуваното наказателно производство за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ НК е прекратено, поради нежеланието на М.Г. да се води наказателно производство срещу виновния водач.

За установяване механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката В.С.А.. Свидетелката сочи, че л.а. „Фолксваген“ се е намирал близо до тротоара. След като е стартирала двигателя водача на лекия автомобил е потеглила веднага. Сочи, че е запалила колата и веднага е тръгнала. Предполага, че пострадалата е била на улицата, но не може да отговори какво е било поведението й. Не помни с какви дрехи е била облечена. Имало е други автомобили отпред.

По делото е приета и неоспорена Съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. С.А.. Същият сочи, че въз основа на събраните по делото доказателства може да се приеме за установен следния механизъм на ПТП: На 31.08.2016 г., около 18:00 часа, лек автомобил „Фолксваген“ се е движел в с. Кранево по ул. Черно море с посока на движение към ул. България. В същото време по ул. Черно море вдясно на пътното платно за движение на автомобила е вървяла пешеходката М.Г.. Непосредствено пред магазин „Топ Маркет“, намиращ се на ул. Черно море № 2 Г. се качила с единия крак на десния тротоар. В този момент я настигнал и блъснал лекия автомобил „Фолксваген“, пешеходката паднала на пътното платно. Автомобилът се придвижил напред и блъснал отзад спрян автомобил „Мерцедес“. Произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, при добра метеорологична видимост. От техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП са подценяване от водача на опасността, която представлява пешеходец, движещ се на платното за движение и неосигуряване на безопасна странична дистанция при преминаването покрай него. Следва да се има предвид, че пешеходката се е движела по платното за движение при наличие на тротоар от дясната й страна. Мястото на удара по ширина на платното за движение е непосредствено преди магазин „Топ маркет“ или на около 8 метра от ориентир 1 (пътен знак Б2, намиращ се на ул. Черно море № 2). В участъка движението е двупосочно, като пътното платно е разделено от две ленти с единична непрекъсната разделителна линия М1 от ЗДвП. Дясната пътна лента е широка 4,40 м. В съдебно заседание експертът допълва, че по делото няма данни към момента на ПТП да е имало концентрация на автомобили, но следва да се отчете, че това е търговски център. Не може да се каже къде е близката пешеходна пътека. Уточнява, че е запознат с показанията на свидетелката В.А..

Приети са фискални бонове за заплатени 225 лв. по сметка на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, 750 лв. за ортопедично изделие, 58 лв. - потребителска такса към МБАЛ „Св. Анна“ гр. Варна, 34 лв. - патерици, 331 лв. - проходилка, 138 лв. - лекарства, 95 лв. - медицинско изделие, както и фискални бонове за лекарства на обща стойност 193,54 лв.

Видно от приетата Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б.Б. вследствие на процесното ПТП М.Г. е претърпяла двуглезенно счупване на дясната подбедрица със сублуксация (полуизкълчване) на дясната глезенна става. Според д-р Б. в ортопедичната практика този вид увреждания са най-честите както при пешеходци след спонтанно падане при пропадане в дупка или падане при наклонен терен. Най-тежките форми на глезенни увреждания обаче са тези, получени при пешеходци, претърпели ПТП. Травматичната увреда на ищцата е с доказан произход, тя е била получена след претърпяно ПТП на 31.08.2016 г. Счупването е довело до трайно затруднение на движенията на дясна подбедрица за срок около 5 месеца. Спешна медицинска помощ и лечение пострадалата е получила в МБАЛ „Св. Анна“ гр. Варна, където на 01.09.2016 г. е извършено открито наместване на счупените глезени и стабилизиране чрез метални импланти. Лечението е продължило амбулаторно с контролни прегледи, предписан режим и лекарства. По време на амбулаторното лечение пострадалата е получила постоперативно усложнение – възпаление в зоната над фибуларния глезен, като лечението е продължило с периодични превръзки и антибиотици. Ищцата е провеждала ежедневни контролни прегледи и от 2-рия месец е започнала рехабилитация на ставата. В периода 15.10.2016 г. - 25-10.2016 г. е провела физиолечение в СБФР Павел Баня. Поради задълбочаване на глезенната инфекция в периода 27.10.2016 г. - 31.10.2016 г. е приета за болнично и оперативно лечение в МБАЛ „Медика“ гр. Русе, където е установена атонична рана в зоната на външния глезен. За премахване на инфекцията е предприето оперативно отстраняване на металната остеосинтеза. Общо лечебният и възстановителният период при ищцата е продължил 5 месеца. През този период болките и страданията са били най-интензивни първите 30 дни непосредствено след злополуката и около 2 месеца по време на проведената рехабилитация на дясна глезенна става. През останалите периоди е търпяла само периодични болки в зоната на фрактурите, налагащо седативни и обезболяващи лекарства. При извършен медицински преглед на 31.10.2018 г. д-р Б. е констатирал, че здравословното състояние на пострадалата е стабилизирано, счупените глезени са зараснали окончателно. Металната сентеза е частично извадена. Останали са 3 белега с дължина: 13 см. над малкопищялния глезен, 5 см. над голямопищялния глезен и малък кръгов белег от атонична рана. Дясната глезенна става е с малък оток, като движенията са възстановени с изключение на движението екстензия (разгъвъне), което е в намален обем с 10 градуса. Ищцата се придвижва самостоятелно, без да има нужда от помощни средства, с нормална походка. За в бъдеще ще има спорадични болки по време на продължително ходене или при студено време. Други последствия не се очакват. Приложените фактури и фискални бонове касаят разходи за лечение, което не се заплаща от НОИ и е необходимо.

За установяване механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката В.Б.А.. Свидетелката сочи, че познава М.Г. от ученическите й години. Не е свидетел на самото ПТП, намирала се е на около 50 м. от мястото. Свидетелката закарала ищцата до болница, където останала на болнично лечение и била оперирана, след което престояла около 20 дни за болнично лечение. След това ищцата пребивавала в хотел в комплекс Албена, където имало условия за инвалидна количка, тоалетен стол, който влиза в банята. След изписването ищцата е можела да се придвижва с инвалидна количка, свидетелката била плътно до нея. Ищцата имала много телчета в крака, които даже не се виждали. Било й трудно да ходи. След това започнала ползване на проходилка. Не можела да спи поради психическо напрежение, спяла по 2 часа на нощ, не можела да се храни, изпитвала страхове дали ще успее да възстанови движенията в глезенната става.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

По иска по чл. 226 от КЗ:

Въз основа на така събраните по делото доказателства съдът приема, че в срока на действие на задължителната застраховка „ГО” е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск по нея. Между страните няма спор процесното ПТП да е настъпило по вина на водача, застрахован при ответника. По аргумент от §§ 22 ПЗР КЗ приложима е уредбата, касаеща отговорността на застрахователя при действието на отменения КЗ.

Не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че процесното ПТП е настъпило при правоуправление на л.а. „Фолксваген“ от страна на В.А.. Установява се, че междувременно М.Д.Г. се е движела в с. Кранево по ул. Черно море с посока на движение по ул. Черно море вдясно на пътното платно, като ударът е настъпил пред магазин „Топ маркет“. Видимостта е била добра, не е имало препятствия, ограничаващи видимостта на шофьора на лекия автомобил спрямо намиращите се пред него коли и пешеходци. Събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на В.А. сочат водачът на автомобила да не е възприел пешеходката до момента на удара, като същевременно не се твърди тя да се е появила внезапно на пътното платно или да е имало автомобили, ограничаващи видимостта й към пешеходката. Ето защо съдът приема, че същата е нарушила разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, задължаваща я да избере скорост на движението, съобразена с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Съдът намира, че макар пешеходката М.Г. да се е движела по пътното в нарушение на чл. 108 ЗДвП, изискващ при невъзможност за движение по тротоар пешеходците да се движат в максимална близост до лявата граница на пътното платно, не е налице съпричиняване. За да е налице трябва пострадалият да е допринесъл за настъпване инцидента. Събраните доказателства сочат, че пешеходката е била видима за водача на лекия автомобил, поради което ПТП е било изцяло предотвратимо. 

Относно размерът, съдът съобрази указанията дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС. Съдът отчита, че причинените  увреждания са били съпроводени с интензивни болки в първите 30 дни след увреждането, като същите са довели до неудобства в ежедневието, необходимостта от помощ от трети лица и ползване на помощни средства за придвижване, последващите операции и проведената рехабилитация. Съдът отчита наличните белези, както и факта на намален обем с 10 градуса на разгъване на движенията на глезенната става. Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане, както и ефектът, който оказват върху начина на живот на ищеца, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 30000.00 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 90000 лв. (следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, съобразявайки изводите на вещото лице за необходимост на сторените разходи за лечение, както и представените доказателства за реално извършени разходи, намира претенцията за имуществени вреди за основателна.

По разноските.

С оглед изхода на настоящото дело право на разноски имат и двете страни.

С определение от 7.3.2018 г. ищецът е частично освободен от заплащане на държавна такса за сумата над 175 лв. и от разноски.  Съобразно уважената част от иска на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 61,25 лв. (175х0,35). Дължимото в полза на процесуалния представител адвокатско възнаграждение в размер на 1380,50 лв. с ДДС (3944,28х0,35).

На основание чл. 78, ал. 3 на ответника следва да се заплатят сторените по делото разноски в общ размер 227,50 (350*0,65). Депозитът за разпит на свидетел по делегация няма данни да е изплатен на свидетелката, поради което подлежи на връщане.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът дължи да заплати по сметка на СГС държавна такса съобразно уважената част от иска 1162,11 лв., както и разноски за вещо лице в размер на 192,50 лв.

При тези мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******да заплати на М.Д.Г., ЕГН **********, IBAN ***:

-                   на основание чл. 226 от КЗ (отм.) сумата от 30000,00 лева – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и сумата от 1896,54 лв. – имуществени вреди – разходи за лечение, лекарства и рехабилитация, които вреди са претърпени в следствие на застрахователно събитие, настъпило на 31.08.2016 г., по причина на противоправното поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген" с peг. № ******, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2016 г. до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 90 000,00 лева

-                   на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 61,25 лв. - държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото.

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******, да заплати на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 1354,61 лева – държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******да заплати на адв. Н. Н. Д. от САК, адрес: ***, офис 4, тел. ******, на основание чл. 38 ЗАдв. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 1380,50 лв. с ДДС.

ОСЪЖДА М.Д.Г., ЕГН ********** да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 227,50 лева – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото съразмерно на отхвърлената част от иска.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

СЪДИЯ: