Р Е Ш Е Н И Е  №20/10.1.2020г.

 

гр. Ямбол, 10.01.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти наказателен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:      

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПАНАЙОТОВА

 

при участието на секретаря М. М., като разгледа докладваното от съдия Панайотова АНД № 1160 по описа на ЯРС за 2019 година, за да се произнесе, взе  предвид следното:

       

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Г.В. *** против Наказателно постановление № … г., издадено от Началник сектор при ОД на МВР – Я., с което на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят претендира за отмяна на НП, като счита, че АУАН и НП са издадени в нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, без да навежда конкретни оплаквания в тази насока. Оспорва изцяло фактическите констатации на актосъставителя и на АНО с твърдението, че същите не отговарят на действителността, както и правомощията на издателя на оспорения акт да издава НП.

На основание чл.61, ал.2 от ЗАНН, съдът разгледа делото в отсъствие на жалбоподателя, тъй като, видно от отбелязването на връчителя във върнатата в цялост призовка, същият не е намерен на посочения от него адрес за призоваване.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като я намира за неоснователна. Счита, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин извършеното от жалбоподателя нарушение и при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Пледира НП да бъде потвърдено, като претендира и присъждане на разноски – юрисконултско възнаграждение в размер на 100 лева.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят е правоспособен водач от 18.05.2005г., притежава СУМПС № …. за кат. „В“ и „АМ“ и е наказван ДЕВЕТДЕСЕТ ПЪТИ по административен ред за нарушаване правилата за движение по пътищата – 35 пъти с влезли в сила НП и 55 пъти с налагане на глоба с фиш.

С НП № …., издадено от Началник група в сектор ПП при ОД на МВР – Пазарджик, потвърдено с Решение от 03.05.2019г. по АНД № …. на РС – П., влязло в сила на 28.05.2019г., на основание чл.178ж, ал.1, предл.1 от ЗДвП, му било наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА за нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП.

На 10.09.2019г. жалбоподателят предал свидетелството си за управление на МПС и контролния талон към него и започнал да търпи наложеното му с горепосоченото НП наказание.   

Въпреки това, на 12.09.2019г. следобяд в гр. Я. същият предприел управление на т.а. „Мерцедес Г 63 АМГ“, с рег. № …. Около 15:00 часа, при движението си по ул. „… до № 13, пред хотел „…“, бил спрян за проверка от автопатрулен екип на РУ – Я., в състав свидетелите И. и С.. В хода на проверката жалбоподателят не представил изискуемите от закона документи, вкл. ЛК, СУМПС и контролния талон към него, а представил единствено част II на СРМПС. В последователност, полицаите извършили проверка посредством служебния таблет на повикани за съдействие колеги от пътен контрол, при която се установило, че СУМПС на водача е отнето, тъй като същият изтърпява наказание лишаване от право да управлява МПС, наложено по административен ред. Затова, св. И. му съставил АУАН серия АА, с бланков номер …. за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал в акта, като на мястото за възражения посочил, че не е управлявал автомобила.

Впоследствие - на 25.09.2019г., въз основа на акта, и при идентично фактичско и юридическо описание на нарушението срещу жалбоподателя е издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите И. и С. и от писмените доказателства по делото, които, преценени поотделно и в съвкупност помежду си, са последователни, логични и взаимнодопълващи се както по отношение на съставомерните обстоятелства, така и в детайли, вкл. и относно това, че жалбоподателят е бил сам в автомобила. Поради това и с оглед липсата на данни, които да сочат на тенденциозно отношение или да поставят под съмнение добросъвестността на свидетелите, съдът оценя показанията им като достоверни и ги кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право да обжалва.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От процесуалноправна страна НП е законосъобразно – издадено е от компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, спазени са формата и реда при издаването му, съдържа изискуемите от закона реквизити, в т.ч. точно и ясно фактическо и юридическо описание на нарушението. Съставения АУАН и издаденото въз основа на акта НП съдържат нормативно установените в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, включително и съставомерните обстоятелства на вмененото нарушение. Посочен е точно и нарушения закон, а компетентността на издателя на оспорения акт да издава НП се установява по несъмнен начин от съдържащите се в АНП Заповеди на Министъра на вътрешните работи № 8121з-515/14.05.2018г. и № 8121з-825/19.07.2019г..

От материалноправна страна съдът намери, че доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта на извършване на адм. нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя, доколкото от съвкупната и преценка е установено, че на 12.09.2019г. около 15:00 часа в гр. Я., по ул. „…“ до № 13, същият е управлявал МПС по смисъла на параграф 6, т.11 вр. т.12, б. „б“ от ДР на ЗДвП – товарен автомобил . „Мерцедес Г 63 АМГ“, с рег. № …, след като два дни по-рано е бил лишен от правото да управлява МПС по административен ред и свидетелството му за управление на МПС е било отнето на това основание. По този начин, жалбоподателят несъмнено е нарушил посочената по-горе законова разпоредба на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, която гласи, че за да управлява МПС, водачът трябва да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред.

Авторството на деянието съдът намери за безспорно установено от последователните и взаимнодопълващи се показания на свидетелите очевидци И. и С., които, освен че кореспонират помежду си, хармонизират в пълна степен и с писмените доказателства по делото (НП № …., издадено от Началник група в сектор ПП при ОД на МВР – П. и Решение от 03.05.2019г. по АНД № ... на РС – П., с отбелязване датата на предаване СУМПС). Двамата свидетели са категорични, че на посочените в АУАН и в НП дата, място и час автомобилът е бил управляван именно от жалбоподателя, за който е безспорно установено, че към момента на проверката е бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС.

По отношение вида и размера на наложеното на жалбоподателя наказание:

За нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП съставът на чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда административно наказание глоба от 100 до 300 лева. Независимо от обстоятелствата, че към момента на извършване на нарушението жалбоподателят е бил наказван 90 пъти по административен ред за нарушаване правилата за движение по пътищата и нарушението е извършено с пряк умисъл, АНО е определил наказанието му в законовия минимум от 100 лева. Поради това, а и заради забраната за влошаване положението на обжалващия, липсва основание за изменяне на НП чрез ревизиране размера на санкцията. По същите съображения, с оглед конкретната форма на вина и завишената лична степен на обществена опасност на дееца, не може да се приеме, че деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

С оглед на изложеното, и тъй като при извършената служебна проверка относно законосъобразността на НП не се установи същото да страда от пороци, представляващи основание за неговата отмяна, направеното от жалбоподателя оспорване следва да се отхвърли. При това положение и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.63, ал.5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсулскто възнаграждение в размер на 100 лева се явява основателно и следва да се уважи.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт (както е в случая за ОД на МВР – Я.), се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Доколкото размерът на поисканото възнаграждение не надхвъря определения в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ максимален размер, претендираната сума следва да се присъди в тежест на жалбоподателя.

Водим от горното, и на осн. чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № …от 25.09.2019 г., издадено от Началник сектор при ОД на МВР – Я., с което на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, на Г.В. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

 

ОСЪЖДА Г.В.В., с посочени по-горе данни, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – Я. сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред Административен съд – Я. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: