Р Е Ш Е Н И Е
№.............../..............2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2430 по описа
на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на „Ню степ“ ЕООД, предявена чрез управителя и едноличен
собственик на капитала С.П.И., срещу заповед № 305-ФК/20.08.2019 г. на
началника на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, с която на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС спрямо
жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка запечатване за
срок от 14 дни на стопанисвания от него търговски обект: магазин „Stop&Shop“, находящ се в гр. Варна, бул. „Княз
Борис І“ № 21, като на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранен за същия срок
достъпът до него. По съображения за отсъствието на данни за нарушаването на чл.
25 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и за допусната в тази връзка
неяснота в обвинението; за несъответствие на наложената ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС с прокламираните в чл. 22 ЗАНН цели на принудителните административни
мерки и със специфичните такива, заложени според жалбоподателя в чл. 187 ал. 4 ЗДДС, която разпоредба тълкува в смисъл, че до запечатване на обекта при
условията на чл. 186 ал. 1 ЗДДС може да се достигне само след издаване на
наказателно постановление за нарушението, както и за отсъствието на конкретика
в мотивите на заповедта при определянето на срока на действие на
административната принуда и за нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, се иска заповедта да бъде отменена от съда и на жалбоподателя да се
присъдят сторените по делото съдебни разноски.
С писмени бележки с. д. №
15292/14.10.2019 г. и лично в с. з. на 20.11.2019 г. юрисконсулт И.А.,
пълномощник на ответника по делото началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна
в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
оспорва изцяло жалбата и моли тя да се отхвърли поради отсъствието на
посочените в нея пороци на заповедта като в полза на ТД на НАП – Варна да се
присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство от юрисконсулт.
Съдът като съобрази, че като
родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с жалба на
процесуално легитимирано лице, предявена срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА
в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149 ал. 1 АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС,
намира производството по делото за процесуално допустимо и като такова – за
подлежащо на разглеждане по неговата основателност. При преценката за спазване
на срока по чл. 149 ал. 1 АПК съдът съобрази, че според приложената разписка на
л. 13 от административната преписка обжалваната заповед е връчена на управителя
и представляващ „Ню степ“ ЕООД С.П.И. на датата 22.08.2019 г., на която според
поставения върху жалбата печат на Адм. съд Варна е предявено и оспорването на
заповедта.
За да се произнесе по неговата основателност,
съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
С обжалваната по делото заповед №
305-ФК/20.08.2019 г. началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП при позоваването на протокол от извършена
проверка сер. АА № 0029697/19.08.2019 г. е наложил на „Ню степ“ ЕООД принудителна
административна мярка по чл. 186 ал. 1 ЗДДС запечатване за срок от 14 дни на
стопанисвания от него търговски обект: магазин „Stop&Shop“, находящ се в гр. Варна, бул.
„Княз Борис І“ № 21, като на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранил за същия
срок достъпа до него.
В мотивите на заповедта
административният орган е обосновал прилагането на принудителната
административна мярка с наличието на материално-правно основание по смисъла на
чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, свързано с неиздаването на фискален касов бон
от регистрираното, въведено в експлоатация и работещо в търговския обект
фискално устройство за извършената при проверката в обекта на 19.08.2019 г.
контролна покупка на 1 бр. къси панталони на стойност 39 лв., заплатена в брой в
14:47 часа на продавач-консултанта В.Г.Х. от органа по приходите В.К.Б. преди
легитимацията й като контролен орган. Изразеното чрез бездействие деяние е
квалифицирано като нарушение на чл. 25 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ вр. чл. 118 ал. 1 ЗДДС. Изложени са мотиви относно определената 14-дневна
продължителност на срока, за който се прилага ПАМ.
Резултатите от извършената на
19.08.2019 г. проверка в обекта са обективирани от контролните органи в приложения
на л. 15 – 17 от преписката протокол сер. АА № 0029697/19.08.2019 г., в който
нарушението е индивидуализирано по напълно идентичен начин. Протоколът е
съставен в присъствието на продавач-консултанта В.Г.Х., приела заплатената в
брой парична сума за покупката на стойност 39 лв. без да издаде фискален касов
бон за нея. В качеството си на присъстващ при проверката служител в търговския
обект Х. е подписала протокола без обаче да изложи каквито и да било възражения
по направените в него констатации, видно от графа „Искания, възражения и
бележки на проверяваното лице“, която е оставена празна.
Обстоятелството, че подписалото
протокола и изготвило описа на касовата наличност лице В.Г.Х. е продавач в
стопанисвания от „Ню степ“ ЕООД магазин „Stop&Shop“ в гр. Варна на бул. „Княз Борис
І“ № 21 се потвърждава от подписаната от това лице и приложена на л. 19 от
преписката декларация от 22.08.2019 г.
Фактите в протокола се
потвърждават и от приложения на л. 21 и 22 от преписката изведен КЛЕН за датата
19.08.2019 г., от който е видно, че във фискалното устройство не е регистрирана
продажба на стойност 39 лв.
За доказване на материалната
компетентност на издателя на оспорената заповед по чл. 186 ал. 3 ЗДДС на л. 26
от преписката е приложена заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., с т. 1 на която
изпълнителният директор на НАП на основание чл. 10 ал. 1 т. 1 ЗНАП и чл. 186
ал. 3 и 4 ЗДДС е оправомощил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават
заповеди за прилагането на принудителни административни мерки по чл. 186 ЗДДС.
При проведеното съдебно оспорване
на заповедта са събрани по почин на ответника гласни доказателствени средства
като в с. з. на 20.11.2019 г. са изслушани свидетелските показания на
инспектора по приходите В.К.Б., извършила заедно с колегата си Р.Т.Р.
проверката в процесния обект. Показанията й напълно потвърждават изложените в
заповедта факти, обуславящи наличието на хипотезата на чл. 186 ал. 1 т. 1 б.
„а“ ЗДДС. В с. з. на 23.10.2019 г. към доказателствения материал по делото е
приобщено издаденото за нарушението наказателно постановление № 462805-F505598/10.09.2019 г. на началника
на отдел „Оперативни дейности“ - Варна, с което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на „Ню степ“ ЕООД по чл. 185 ал. 1 ЗДДС /л. 15 от съдебното досие/.
Така събраните по делото
доказателства дават основание на съда да приеме от правна страна следното:
Обжалваната заповед, с която началникът
на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е
наложил на жалбоподателя ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС, е акт на компетентен
административен орган, предвид издадената заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., с
която изпълнителният директор на НАП като орган по приходите по чл. 7 ал. 1 т.
1 ЗНАП е делегирал съгласно установената правна възможност по чл. 186 ал. 3 ЗДДС на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП правомощията за налагане на ПАМ
по чл. 186 ал. 1 ЗДДС.
Ръководейки се от императивното
изискване на чл. 186 ал. 3 ЗДДС, аналогично на това по чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК,
административният орган е изложил в заповедта мотиви, обусловили прилагането на
ПАМ, включително и относно срока на действието й, тъй като в чл. 186 ал. 1 ЗДДС
той е определен в максимални параметри /до 30 дни/, което обуславя необходимостта
във всеки отделен случай да се обоснове конкретно избраната му продължителност.
При преценката на срока за прилагане на
ПАМ административният орган поначало действа в условията на оперативна
самостоятелност като съгласно чл. 169 АПК съдебният контрол по отношение на
избраното от него времетраене на мярката се изчерпва с проверка дали
действително е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е
изискването за законосъобразност на административния акт. В случая отговорът и
на двата въпроса е положителен като специално относно второто изследвано
условие трябва да се съобрази както извършеното в заповедта мотивиране на
административния орган защо избира точно 14-дневна продължителност на срока,
така и фактът, че тя е в рамките на нормативно определената с чл. 186 ал. 1 ЗДДС максимална горна граница от 30 дни. Това обстоятелство, съотнесено към
тежестта на нарушението, което има за последица укриването на приходи и
невнасянето на дължим ДДС към бюджета, както и към изложения в заповедта факт, подкрепен
с приложената на л. 5-12 от преписката справка от НАП, че към датата на
проверката търговецът вече има натрупани задължения към бюджета в размер на
28 770,97 лв., което би затруднило събирането на последващо натрупани
негови задължения от нерегистрирани продажби, обуславя извод за съразмерност на
приложената ПАМ по смисъла на чл. 6 ал. 1 и 2 АПК.
Принудителната административна
мярка е наложена след извършен данъчно-осигурителен контрол чрез проверка в
процесния търговски обект от компетентните органи на НАП, за която съгласно чл.
110 ал. 4 ДОПК не е необходимо изрично писмено възлагане. За резултатите от нея
на основание чл. 110 ал. 4 изр. последно ДОПК е съставен протокол серия АА №
0029697/19.08.2019 г., обективиращ установените факти и обстоятелства от
значение за задълженията за данъци на данъчно задълженото лице. Съгласно чл. 50
ал. 3 ДОПК протоколът е подписан от съставилите го длъжностни лица от НАП и от
присъствалия по време на проверката продавач в обекта. Съответно на изискването на чл. 50 ал. 2 т. 9 ДОПК събраните при проверката доказателства са описани в протокола и са
приложени по административната преписка. Преценени в съвкупност, всички тези
обстоятелства обуславят извод, че в процеса на установяване на
административното нарушение, довело до прилагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС,
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Според изложеното в жалбата към датата на подаването й 22.08.2019 г. все
още не е било издадено наказателно постановление, което се потвърждава от
приложеното на л. 15 от делото наказателно постановление № 462805-F505598 на началника на отдел
„Оперативни дейности“ - Варна, с което на 10.09.2019 г. е ангажирана
административнонаказателната отговорност по чл. 185 ал. 1 ЗДДС на „Ню степ“
ЕООД за установеното при проверката от 19.08.2019 г. нарушение на чл. 25 ал. 1
от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Това обстоятелство обаче е ирелевантно за
законосъобразността на заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС като се има предвид, че
с чл. 186 ал. 1 ЗДДС законодателят изрично е предвидил, че за изброените в
разпоредбата нарушения принудителната административна мярка „запечатване на
обект за срок до 30 дни“ се прилага независимо от предвидените за тях глоби или
имуществени санкции. Налагането на ПАМ се извършва в отделно и независимо
производство от това по издаване на наказателното постановление като
производството по налагане на ПАМ е подчинено на правилата на АПК, докато
ангажирането с наказателно постановление на административнонаказателната
отговорност на нарушителя се извършва в административнонаказателно
производство, подчинено на правилата на ЗАНН. Няма нормативно предвидена
последователност на двете производства, поради което е неправилно извършеното с
жалбата тълкуване на чл. 187 ал. 4 ЗДДС, регламентиращ възможност за
прекратяването на ПАМ по молба на административнонаказаното лице при
доказването от негова страна, че глобата или имуществената санкция са заплатени
изцяло.
По материалната законосъобразност
на заповедта съдът намира следното: За разлика от избора на срока, за който следва
да се приложи ПАМ, що се отнася до самото вземане на решението относно мярката
/дали тя да бъде приложена/ административният орган действа изцяло в условията
на обвързана компетентност, което означава, че когато са налице
регламентираните в хипотезата на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС предпоставки
той е длъжен да приложи предвиденото в нормата запечатване на търговския обект.
Този извод се налага от лексическото тълкуване на разпоредбата, в която не
случайно е употребен изразът „се прилага“, а не „може да приложи“. Съгласно чл.
186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС предвидената в нормата принудителна административна
мярка „запечатване на обект“ се прилага за нарушение, обективирано в
неспазването на реда и начина за издаването на съответен документ за продажба.
С чл. 118 ал. 1 ЗДДС е въведено задължение за всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него
продажби в търговски обект чрез издаването на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/,
независимо дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 118 ал. 3 ЗДДС
фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи
продажбата/доставката на стоки или услуги в търговския обект, по която е
заплатено в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с
други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация
фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност. Пар. 1 т. 40 ДР ЗДДС легално
дефинира понятието „фискално устройство“. Задължението по чл. 118 ал. 1 ЗДДС е
намерило отражение и в издадената от министъра на финансите на основание чл.
118 ал. 4 ЗДДС Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, в чл. 25 ал. 1 т. 1 на
която изрично е предвидено задължение на лицата по чл. 3 ал. 1 независимо от
документирането с първичен счетоводен документ да издават за всяка продажба при
всяко плащане и фискална касова бележка от фискално устройство или касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност, изключая изрично изброените в разпоредбата случаи. След като в случая
е безсъмнено, че процесният обект – магазин в гр. Варна на бул. „Княз Борис І“
№ 21, отговаря на легалното дефиниране за търговски обект по смисъла на пар. 1
т. 41 ДР ЗДДС, то при извършването на продажби на стоки в него за търговеца на
общо основание е относимо задължението по чл. 118 ал. 1 ЗДДС, респективно по
чл. 25 ал. 1 т. 1 от наредбата. Нарушаването му, на което се е позовал
административният орган, за да приложи процесната ПАМ, е установено в случая
със съставения от контролните органи протокол серия АА № 0029697/19.08.2019 г.,
който като изготвен по установените форма и ред от органи по приходите при
изпълнение на служебните им правомощия представлява на основание чл. 50 ал. 1 ДОПК годно доказателство за установените от тях при проверката факти и
обстоятелства. Те се подкрепят изцяло и от описаните в протокола и приложени по
административната преписка писмени доказателства /изведен КЛЕН за датата
19.08.2019 г./, както и от изслушаните в съдебно заседание на 20.11.2019 г. свидетелски
показания на свидетелката В.Б., от
съвкупната преценка на които с основание може да се заключи, че работещата в
обекта продавачка на 19.08.2019 г. в 14:47 часа действително е приела заплатената
в брой от органа по приходите /преди легитимацията му/ цена от 39 лв. за
извършената от него контролна покупка на 1 бр. къси панталони, без да издаде
при получаването на сумата фискален касов бон от въведеното в експлоатация и
работещо в обекта фискално устройство. Не без значение е обстоятелството, че
съставеният в присъствието на продавачката протокол от проверката е подписан от
нея без каквито и да било възражения срещу направените констатации, въпреки
възможността за това. В хода на съдебното производство жалбоподателят не
ангажира абсолютно никакви доказателства, с които да обори констатациите по
протокола, които, както се посочи, се подкрепят и от останалия събран
доказателствен материал. Действително, при съдебното обжалване тежестта да
установи извършеното нарушение се носи от ответника, но това не означава, че
при събрани достатъчно и безпротиворечиви доказателства, каквито в случая са
тези по преписката и по делото, единствено голословното оспорване на факта на
нарушението може да доведе до извод за неговата недоказаност. Чрез провеждането
на насрещно доказване жалбоподателят е разполагал с процесуалната възможност да
разколебае създаденото с доказателствата, на които се е позовал ответникът, убеждение
относно извършването на нарушението, но в случая той не е сторил това.
Прилагането на ПАМ е съобразено
изцяло с целта на закона като се има предвид, че съгласно чл. 22 ЗАНН чрез ПАМ,
освен преустановяването, се цели и предотвратяването на административните
нарушения, както и предотвратяването и отстраняването на вредните последици от
тях. Съобразявайки така прокламираните в закона цели, законодателят изрично е
предвидил в чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, че при неспазване на реда или начина
за издаването на съответния документ за продажба /фискален касов бон/ спрямо
нарушителите се прилага ПАМ запечатване за определен срок на търговския обект,
в който е извършено нарушението. Спазен е прокламираният с чл. 6 АПК принцип за
съразмерност като от страна на жалбоподателя не бе доказано, че с налагането на
нормативно предвидената за подобен вид нарушения принудителна административна
мярка му се причиняват вреди, които да са несъизмерими с преследваната цел,
свързана със своевременно и точно отчитане на реализираните от данъчно
задължените лица продажби, а оттук и с контрол върху бюджетните
постъпления.
Съвкупно, изложените фактически
констатации и правни доводи обуславят краен извод за неоснователност на
жалбата, поради което тя следва да се отхвърли от съда съгласно правомощието му
по чл. 172 ал. 2 предл. последно АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС.
Предвид направеното от
пълномощника на ответника искане за разпределяне на отговорността за разноски,
на основание чл. 143 ал. 4 АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
на ТД на НАП – Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени в
минималния размер от 100 /сто/ лева съгласно чл. 144 АПК вр. чл. 78 ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ал. 1 ЗПП вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ню степ“ ЕООД
срещу заповед № 305-ФК/20.08.2019 г. на началника на отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание
чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка запечатване за срок от 14 дни на стопанисвания от него
търговски обект: магазин „Stop&Shop“, находящ се в гр. Варна, бул. „Княз Борис І“ № 21, като
на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранен за същия срок достъпът до него.
ОСЪЖДА „Ню степ“ ЕООД, ЕИК *********,
да заплати на ТД на НАП – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
/сто/ лева за осъщественото по делото процесуално представителство от
юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: