№ 1173
гр. София, 09.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110151978 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК
Образувано е по искова молба на Н. Н. Д., с която срещу „СОФ Кънект“ АД са
предявени обективно, кумулативно съединени конститутивни искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на извършеното със Заповед № ЧР-100/09.08.2024 г.
уволнение на ищеца за незаконно и неговата отмяна, с правно основание чл. чл. 344, ал. 1, т.
2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „оператор
сигурност“ при „СОФ Кънект“ АД, както и осъдителни искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата в размер на 9186 лева, представляваща обезщетение
за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 14.08.2024 г. до
14.02.2025 г., ведно със законната лихва за периода от 02.09.2024 г. до окончателното
плащане, и с правно основание чл. 262 ал. 1, вр. чл. 150, вр. чл. 143, ал. 1 КТ за сумата в
размер на 395,77 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд през
периода от 01.05.2024 г. до 30.06.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 02.09.2024
г. до окончателното плащане.
Ищецът поддържа, че се намирал в трудово правоотношение с ответника въз основа на
трудов договор от 06.11.2023 г., по което заемал длъжността „Оператор, сигурност /7/“ при
ответното дружество, с основно трудово възнаграждение в размер на 1300 лева, което с
допълнително споразумение от 01.05.2024 г. било увеличено на 1531 лева. Сочи, че със
заповед от 09.08.2024 г., връчена му на 14.08.2024 г. трудовото му правоотношение било
прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ – в срока за изпитване. Поддържа, че към датата на
прекратяване, уговореният между страните срок за изпитване от 6 месеца бил изтекъл,
поради което счита уволнението за незаконно, като предявява искове за признаването на
уволнението за незаконно и отмяната му, за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода от
14.08.2024 г. до 14.02.2025 г. Отделно от това поддържа, че в периода от 01.05.2024 г. до
30.06.2024 г. е полагал извънреден труд от 38 часа, за който твърди, че не му е платено
дължимото възнаграждение, поради което отправя претенция и за заплащане на същото.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че уволнението е извършено при
спазване на законовите изисквания при доводи, че към момента на прекратяването на
трудовото правоотношение срокът за изпитване не е бил изтекъл. В този смисъл твърди, че
шестмесечният срок на действие на уговорената в трудовия договор клауза за изпитване е
започнал да тече не от момента на постъпване на работа, а от момента, в който ищецът
фактически е започнал изпълнението да длъжността си, а именно след 19.04.2024 г., когато е
издаден сертификат № BG.AVSEC.02045-03656 за компетентност от Главна дирекция
„Гражданска въздухоплавателна администрация“. Отделно от това поддържа, че между
страните било договорено, че срокът на клаузата за изпитване започвал да тече от момента, в
1
който служителят успешно премине всички входящи обучения, съобразно изискванията на
Национална програма за обучение и сертифициране по сигурността в гражданското
въздухоплаване /НПОССГВ/ и вътрешните политики на „СОФ Кънект“ АД, като такива
били проведени на ищеца в периода 13.11.2023 г. – 19.04.2024 г. Същевременно твърди, че
ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност в периода от 19.04.2024 г. до
25.04.2024 г. по силата на Болничен лист № 20241593881, издаден на 23.04.2024 г. от
УМБАЛ „СОФИЯМЕД“ ООД, и в периода от 08.08.2024 г. до 14.08.2024 г. по силата на
Болничен лист № 20241962740, издаден на 09.08.2024 г. от ДКЦ 1 Велинград ЕООД. Ето
защо ответникът счита, че към момента на прекратяването на трудовото правоотношение
срокът за изпитване не е бил изтекъл. Също така оспорва факта на полагане на извънреден
труд за периода м.05.2024 г. – м.06.2024 г. от ищеца, както и този труд да не му е бил
заплатен. По така изложените доводи счита предявените искове за неоснователни и моли да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
По разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 344, ла. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да
докаже съществувало между страните трудово правоотношение и неговото
прекратяване, а от своя страна ответникът следва да установи осъществяването в
обективната действителност на всички материални предпоставки, които обуславят
законното прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 71, ал. 1 КТ, а именно: 1)
да е налице валидно уговорена клауза в трудовия договор, в която да е опредЕ. срок за
изпитване в полза на работодателя, т. е. възможността в определен период от време,
работодателят да може да извърши преценка дали работникът или служителя има
квалификацията и може да изпълнява уговорените трудови функции; 2) работодателят
да е упражнил преобразуващото си право да прекрати едностранно трудовото
правоотношение, чрез едностранно адресирано волеизявление до насрещната страна,
което да е направено в уговорения срок за изпитване.
По иска с право основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже
съществуването към момента на постановяване на решението на материалното
субективно преобразуващо право на възстановяване, което се обуславя от наличие на
трудовото правоотношение, което би съществувало, ако не беше прекратено от
работодателя незаконосъобразно.
По иска с право основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ ищецът следва да докаже, че в
резултат от уволнението е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи,
изразяващи се в невъзможността да полага труд по трудово правоотношение в
продължение на шест месеца след уволнението, съответно, че е работил на по-ниско
платена работа, както и размерът на последното получено от него брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението или последното получено от
работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, а ответникът носи
доказателствената тежест да установи плащане на претендираното обезщетение.
С оглед твърденията на страните, съдът намира, че между страните не се спори,
поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следва да бъде отделено за
безспорно, че: 1) страните са се намира в трудово правоотношение възникнало въз
основа на Трудов договор № 100/06.11.2023г. за длъжността “Оператор, сигурност“; 2)
трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя със Заповед № ЧР-
100/09.08.2024 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ; 3) че последното брутно трудово
възнаграждение на ищцата за пълен отработен месец, предхождащ месеца на
уволнението е в размер на 1531 лева.
Наред с посоченото, съдът следва да се произнесе и по исканията на страните
и по допускане на доказателствата, както следва:
Ищецът е представил към исковата молба, а ответникът с отговора на исковата
молба писмени документи, които са допустими, относими и необходими за правилното
2
решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети
като доказателства по делото.
Следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на
гласни доказателствени средства за установяване на посочените в исковата молба и
отговора на исковата молба обстоятелства чрез разпит на два свидетели при режимна
довеждане от ищеца и един свидетел при режим на довеждане от ответника.
Съдът приема, че за изясняване на спора от фактическа следва да се допусне
изслушването на съдебно-счетоводна експертиза.
Следва да бъдат уважени исканията на страните по чл. 192 ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад, съобразно обстоятелствената част на определението.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
обстоятелствата, че: 1) страните са се намира в трудово правоотношение възникнало
въз основа на Трудов договор № 100/06.11.2023г. за длъжността „Оператор,
сигурност“; 2) трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя със
Заповед № ЧР-100/09.08.2024 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ; 3) че последното брутно
трудово възнаграждение на ищцата за пълен отработен месец, предхождащ месеца на
уволнението е в размер на 1531 лева.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 КТ, че не сочи доказателства за
установяване на твърдения факт относно оставане без работа за период от 6 месеца
след уволнението
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца с
исковата молба и от ответника с отговора на исковата молба писмени документи.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели
на страната на ищеца при режим на довеждане за установяване на посочените в
исковата молба обстоятелства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на
страната на ответника при режим на довеждане за установяване на посочените в
отговора на исковата молба обстоятелства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани от ищеца с исковата молба по т. 2, и от ответника с отговора на исковата
молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 400 лв., от които
100 лева, вносими от ищеца, и 300 лева, вносими от ответника, в едноседмичен срок от
съобщението, като при неизпълнение, съдът ще отмени определението си в тази част.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М. Г. М., тел. ***, моб. тел. ****.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещо лице за възложената задача и за датата на откритото
съдебно заседание след представяне на доказателства за внесен депозит.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца съдебно удостоверение, което да му послужи пред ТД
на НАП – гр. София за снабдяване с посочената в исковата молба информация.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис
от настоящото определение да представи проект на съдебно удостоверение.
3
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника съдебно удостоверение, което да му послужи пред
Министерство на транспорта и съобщенията, Главна дирекция „Гражданска
въздухоплавателна администрация“ за снабдяване с посочените в отговора на исковата
молба документи.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение да представи проект на съдебно удостоверение.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на
19.02.2025 г. от 10:00 часа, за когато да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
насроченото ОСЗ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4