РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1146
гр. Пловдив, 03.07.
2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІ
състав, в публично съдебно заседание на девети юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р. П. и
участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ,
като разгледа докладваното от председателя МАРИАНА
МИХАЙЛОВА административно дело № 259 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба,
предявена от „Пимк“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с. Марково, област Пловдив, община Родопи, местност „ Захаридево“ № 43А, представлявано от управителя А.И.Й.,
срещу ответника Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ към
Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с която
се иска да бъде осъден ответникът да
заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 3816 лева,
представляващи заплатена цена за домуване на превозно
средство на охраняем паркинг в град София,
Околовръстен път № 436-Нира, претърпени в резултат на Наказателно постановление
/НП/ № 42-0001299/28.06.2018г. на Началник Областен отдел „Автомобилна
администрация, отменено като незаконосъобразно с Решение № 186874/07.08.2019г.
на РС София, 130 н.с., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на влизане в сила на решението, с което се отменя НП до окончателното й изплащане. Претендира се и
присъждане на сторените в настоящото
производство разноски.
Твърденията, на които се основава
исковата молба са, че с Наказателно постановление № 42-0001299/28.06.2018г.,
издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация-гр. София,
за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ, на гражданин
на Република Гърця David Ntabian и служител в дружеството, на основание чл. 93, ал. 1, т.1 от Закона за АвтПр е наложено административно наказание „глоба" в
размер на 2 000 лева; на основание чл. 93, ал. 1, т.1 от Закона за АвтПр е наложено административно наказание „глоба" в
размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 89, т. 11 от Наредба № 33/03.11.1999
г. на МТ, като и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по
пътищата е наложено административно наказание „глоба" в размер на 300 лева
за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗдвП.
Посоченото наказателно постановление е
обжалвано от David Ntabian
пред Районен съд София, за което е образувано АНД № 14451/2018г. по описа на PC - гр.
София, 130-ти наказателен състав, с
което процесното НП № 42-0001299/28.06.2018, е
отменено. Успоредно е наложена и принудителна административна мярка /ПАМ/, със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД - КЛ
-1559/28.06.2018г., видно от която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. „г" и ал. 2, т. 2 и т.
4 от Закона за автомобилните превози се свалят предната табела с регистрационен
номер № РВ **** PC, която се отнема, заедно с документа, удостоверяващ
регистрацията на управляваното превозно средство и документите, свързани с
извършения превоз до заплащането на наложената глоба. Също така с тази ПАМ е
определено като място за домуване охраняем
паркинг в гр. София, ул. „Околовръстен път № 436-Нира. Разходите във връзка с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са за
сметка на водача, извършил превоза, като превозното средство се задържа до
заплащането на тези разходи.
Тъй като превозното средство е
собственост на ,Пимк" ООД, с оглед временния и
законосъобразен характер на мярката към онзи момент, дружеството е изчакало да се развие
административно-наказателното производство и с оглед изхода му да предприеме съответното
правомрено поведение.
След отмяна на процесното
наказателно постановление, управителят и представител на „Пимк"
ООД е упълномощил лицето С.А.Т., да го представлява пред властите на Република
България, и да предприеме всички мерки във връзка с освобождаване на
задържаното превозно средство от паркинг на „Нира"
ЕООД. В последствие е заплатена цената за престоя на превозното средство в
размер на 3816 лева, за което е издадена и фактура № **********/18.10.2019 г.
От съдържанието на приложените документи и фактура се установява, че „Пимк“ ООД е заплатило като работодател на задълженото, но
същевременно незаконосъобразно санкционирано лице, цената на престой за домуване на превозното средство в размер на 3816 лева.
В тази насока се твърди, че отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление води и до незаконосъобразност и на наложената ПАМ,
която поради тази причина, също следва да се преценява като отменен незаконосъобразен
административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице
при изпълнение на административна дейност. С оглед на тези съображения ищецът
счита, че следва да му бъде
присъдено обезщетение за направените от него имуществени разходи в общ размер
3816 лева във връзка с незаконосъобразни действия и актове от страна на
държавата в лицето на нейни органи
от Изпълнителна агенция„ Автомобилна администрация“.
С
уточняваща молба с вх. №2491/06.02.2020г. по описа на Административен съд
гр.Пловдив/л.17 от делото/, и с оглед указанията на съда в тази насока, ищецът
изрично е уточнил, че имуществените вреди, които претендира произтичат от
Наказателно постановление /НП/ № 42-0001299/28.06.2018г. на Началник Областен
отдел „Автомобилна администрация, отменено като незаконосъобразно с Решение №
186874/07.08.2019г. на РС София, 130 н.с.
Ответникът Изпълнителна
агенция„ Автомобилна администрация“ чрез процесуалния си представител счита
предявения от ищеца иск за неоснователен и недоказан. Подробни съображения
излага в отговора на исковата молба. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна Прокуратура –
Пловдив, застъпва становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.
Пловдивският Административен Съд – дванадесети
състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства и доводите на страните, намира за установено
следното:
От данните по делото се установява,
че на David Ntabian, е издадено НП № 42-0001299/28.06.2018г., от началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация-гр. София, с което за нарушение на чл. 2, ал. 1 от
Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ, на
основание чл. 93, ал. 1, т.1 от Закона за АвтПр е
наложено административно наказание „глоба" в размер на 2 000 лева; на
основание чл. 93, ал. 1, т.1 от Закона за АвтПр е
наложено административно наказание „глоба" в размер на 2 000 лева за
нарушение на чл. 89, т. 11 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ, като и на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание „глоба" в размер на 300 лева за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 ЗдвП.
Посоченото НП е обжалвано от David Ntabian пред Районен съд София(СРС),
за което е образувано АНД № 14451 по описа за 2018 г. на същия съд (приложено
по настоящото дело). По това дело е постановено Решение № 186874 от
07.08.2019г., с което процесното НП е отменено.
Последното (решение на СРС) не е обжалвано и е влязло в законна сила на
30.08.2019г.
Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД - КЛ
-1559/28.06.2018 г., на основание чл. 107, ал. 1 във вр.
с чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. „г" и ал. 2, т. 2 и т. 4 от Закона за автомобилните
превози е приложена следната принудителна административна мярка : сваляне на предната табела с регистрационен
номер № РВ 9123 PC и отнемането и отнемането й заедно с документа,
удостоверяващ регистрацията на управляваното превозно средство и документите,
свързани с извършения превоз, до заплащането на наложената глоба. Също така с
тази ПАМ е определено като място за домуване охраняем паркинг в гр. София, ул. „Околовръстен път №
436-Нира. Разходите във връзка с домуването на
превозното средство на определения платен охраняем
паркинг са за сметка на водача, извършил
превоза, като превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи.
Не се твърди и не се установява
от данните по делото въпросния административен акт (Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД - КЛ -1559/28.06.2018 г.) да е обжалван, респективно да е отменен по съответния
ред, поради което и съдът приема, че същия е влязъл в законна сила.
Съгласно Фактура № **********/18.10.2019
г. издадена от „Нира“ ЕООД е извършено плащане от
страна на „Пимк“ ООД на сумата в размер на 3816лв.,
представляваща цената на престой за домуване на
превозното средство. Към фактурата е приложен и фискален бон от същата дата,
удостоверяващ извършено плащане в брой на посочената сума от страна на „Пимк“ ООД.
След анализ на така
изложените фактически обстоятелства, Съдът съобрази следното от правна страна:
На първо място следва да бъде
съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска
колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,съгласно което при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за
вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ,
разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК,
отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се
преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от
административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна
дейност. Както са приели висшите по степен магистрати, макар наказателното
постановление, с което се налага административно наказание, да не е
индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.
Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на Глава единадесета, а
за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
За да възникне правото на иск за обезщетение задължително
е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а
именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно
лице на държавата или общината, като незаконосъобразният акт, действието или
бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност;
причинена вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и
настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за
установяване наличието на всички предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение, съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, във
вр. с чл.144 от АПК за разпределение на доказателствената тежест, като за да бъде уважен искът за
вреди, следва да е проведено пълно доказване на фактите от хипотезата на
правната норма. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да
бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление, каза се следва да се преценява като отменен незаконосъобразен
административен акт). В този смисъл предявеният от ищеца иск се
явява допустим, доколкото няма спор, че Наказателно постановление № 42-0001299/28.06.2018г., издадено от началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация-гр. София, е отменено по
съответния ред (с Решение № 186874/07.08.2019г.,
постановено по АНД № 14451/2018г.). От материалите по приложеното АНД № 14451/2018г.
на СРС и според констатациите на решаващия съд изложени в отменителното
решение, Наказателно постановление (НП)
№ 42-0001299/28.06.2018г.,
от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация-гр. София е издадено в
нарушение на закона и като такова се явява незаконосъобразно. Решението на съда
(№186874/07.08.2019г.,) е влязло в законна сила на 30.08.2019г., т.е. налице е
първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна
на ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.
Няма
съмнение и спор, че за ищеца е настъпила и имуществена вреда в размер на сумата
от 3816лв., изразяваща се в направени разноски за домуване на
превозното средство, удостоверени с фактура № **********/18.10.2019 г.,
издадена от „Нира“ ЕООД за извършено плащане от страна на „Пимк“ ООД и приложен фискален бон от същата дата,
удостоверяващ извършено плащане в брой на посочената сума от страна на „Пимк“ ООД, т.е. налице е и вторият елемент от фактическия
състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В
случая обаче, не се установява претърпените вреди да са пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразното НП, респективно не се доказа наличието на
причинна връзка между отмененото НП и последвалите имуществени вреди. В случая
вредите са такива вследствие на заповедта за налагане на принудителна
административна мярка, която не се установява да е отменена по съответния ред, като
незаконосъобразна, като предпоставка за реализиране на отговорността по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ. Не може да се приеме твърдението на ищеца, че в случая отмененото
като незаконосъобразно наказателно постановление води и до незаконосъобразност
и на наложената ПАМ, която поради тази причина, също следва да се
преценява като отменен незаконосъобразен
административен акт. В обсъжданата насока и с оглед твърдението в исковата
молба основното обстоятелство, на което следва да се обърне внимание е това, че
производствата по издаване на наказателно постановление и по прилагане на
принудителни административни мерки са отделни. Първото се води по реда на
Закона за административните нарушения и наказания, като при него не се издава
административен акт - според преобладаващото мнение в съдебната практика
наказателните постановления са особени правоприлагащи
актове по повод извършено общественоопасно деяние,
санкцията за което е административно наказание. Второто производство - това по
налагане на принудителни административни мерки, се води по реда на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и завършва с издаване
на заповед за прилагане на ПАМ, която е индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. След като двете производства са отделни, развитието
на едното не би имало отношение по повод на другото. По този начин например
наказателното постановление може да бъде отменено от съда при обжалването му,
но това не означава автоматично, че би се отразило и върху законосъобразността на
заповедта за налагане на ПАМ в твърдяния от ищеца
аспект. В този дух е реш. № 14471 от 19.11.2012 г. на
ВАС по адм. д. № 9680/2012 г., VII о., в което съдът
изследва наличието на осъществено административно нарушение, въпреки наличието
на влязло в сила решение на районен съд за отмяна на наказателното
постановление. В конкретният разглеждан случай ПАМ не се отнася за превантивна
или за възстановителна мярка, а за такава от преустановителен
характер. Това е безспорно предвид възпроизвеждане на част от чл. 22 ЗАНН в
приложимия чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "г" и ал. 2, т. 2 и т. 4 от
Закон за автомобилните превози. Разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 3, б "г"
гласи, че за преустановяване на административни нарушения се прилага
принудителна административна мярка временно спиране от движение на моторно
превозно средство, с което се извършва превоз на пътници и товари, когато
нарушителят няма постоянен адрес на територията на Република България. Мярката
се налага до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба за
извършено нарушение. Съгласно чл. 106а, ал. 2, т. 2 и т. 4 налагането на ПАМ по
ал. 1 се осъществява от органите по контрол чрез сваляне на предната табела с
регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ
регистрацията на превозното средство, и свързаните с извършвания превоз
документи; в случаите по ал. 1, т. 3, б. "а" и "г"; и определяне
на най-близкия платен охраняем паркинг като място за домуване на спряното от движение превозно средство.Разходите
във връзка с домуването на превозното средство на
определения платен охраняем паркинг са за сметка на
водача, извършил превоза, като превозното средство се задържа до заплащането на
тези разходи. Временното спиране от движение на автомобила е предвидено от
законодателя като способ за пресичане, преустановяване на вече започнали и
продължаващи правонарушения. Предвид възможността за обжалване на наказателното
постановление, влизането му в сила би могло да се отложи за неопределен срок от
време. Поради това не следва производството за прилагане на ПАМ да се свързва с
това по издаването на наказателното постановление. Противното би означавало, че
не може да се наложи мярка за принуда, докато няма потвърдено и влязло в сила
НП,т.е установеното нарушение ще продължи да се извършва още дълго време - не е
това целта на законодателя при създаването на преустановителни
принудителни административни мерки. Освен това наказателното постановление не няма отражение върху действителността на
заповедта за налагане на ПАМ и поради това, че с него не се констатира
извършено административно нарушение, а само се налага съответната санкция за
него. Установяване наличието на административно нарушение става посредством
акта за установяване на административно нарушение. На основание на така
направените изводи, неотносими са доводите на ищеца,
че в случая незаконосъобразността на наказателното постановление е обусловила сама
по себе си, и незаконосъобразността на заповедта за наложената ПАМ.
Казано с други думи, касае се в
случая за негативни последици, които са настъпили в имуществената сфера на ищеца,
не вследствие на незаконосъобразното НП, издадено от органите на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, а като последица от приложената ПАМ, която е реализирана независимо
от реализирането на административнонаказателната
отговорност.
Предвид горното, ищецът по никакъв начин не доказа
че претърпените вреди са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразното НП, респективно не доказа наличието на причинна връзка
между отмененото НП и последвалите имуществени вреди, които са такива, каза се,
вследствие на заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка, която не се установява да е отменена като незаконосъобразна по
съответния ред, като предпоставка за реализиране на отговорността по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ.
По изложените съображения, следва да се
приеме, че в случая липсва третият елемент
от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно
липсва доказана пряка
причинно-следствена връзка между увредата и отменения
като незаконосъобразен административен акт.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че искът е неоснователен
и недоказан, поради което ще следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, на основание
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, на ответника следва да бъдат присъдени сторените в
производството разноски, които се констатираха в размер на 100 лева възнаграждение
за осъществената юрисконсултска
защита.
По изложените съображения,
Пловдивският Административен съд, второ отделение, ХІІ състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявената от „Пимк“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Марково, област Пловдив, община Родопи,
местност „Захаридево“ № 43А, представлявано от
управителя А.И.Й., искова молба срещу ответника Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ към Министерство на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, с която се иска да бъде
осъден ответникът да заплати обезщетение за причинени имуществени вреди
в размер на 3816 лева, представляващи заплатена цена за домуване
на превозно средство на охраняем паркинг в град
София, Околовръстен път № 436-Нира, претърпени в резултат на Наказателно
постановление /НП/ № 42-000-12-99/28.06.2018г. на Началник Областен отдел
„Автомобилна администрация, отменено като незаконосъобразно с Решение №
186874/07.08.2019г. на РС София, 130 н.с., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на
решението, с което се отменя НП до
окончателното й изплащане,
ОСЪЖДА „Пимк“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Марково, област Пловдив, община Родопи, местност „Захаридево“ № 43А, представлявано от управителя А.И.Й., да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, сумата в размер на 100 лева,
съставляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: